Писания до един дръвник, за един куидич, с няколко заплахи и малко пасивна агресия

@Вихрен Вокил

- Излез ти казах!
- Ама защоооо?
Сестра ѝ беше пълна лигла. Досадна, глезена, шумна и все се ровеше в нещата на Рея, нещо, което тя неистово мразеше от дъното на душата. Всяка една интеракция бе мъчителна и винаги завършваше с: Изчезвайчещетисчупяглавата! Думи, които малката намираше за забавни. Тази малка гад се смееше на проявата на гняв във всяка една форма и както повечето добре знаеха Рея притежаваше тази емоция в изобилие, така че когато се появеше Юлияна протичаше една безспирна размяна на радост и гняв. Ако радостта бе чиста такава, а не неистово желание за любов и внимание.
- Изчезни!
- Кажи ми какво правииииш?
- Ще пиша писмо!
- До гаджето ти ли?
- Нямам гадже!
- Имаш!
- Нямам!
- Знам, че имаш!
- Нищо не знаеш! Знаеш ли какво? - ухили се подло Рея. - Ако не излезеш веднага ще си извадя магическата пръчка и ще те превърна в ПРОКЛЕТ ПЪПЧИВ ТРОЛ!!!!!
- НЯКОЙ ДЕН АЗ ЩЕ ТЕ ПРЕВЪРНА В ЦИРЕЙ!!!! ГОЛЯМ И ГНУСЕН!
- Изчезвай, пикло.
Чу се тряскане на врата и Рея изпуфтя, издишайки отчетливо гнева си. Разтърси тялото си, издиша шумно и агресивно грабна един химикал и със силен натиск го разписа.
Въздъхна, препрочете едно писмо набързо, грабна бял лист хартия и започна да пише:

"Скъпи ми сухар,

С прискърбие ти съобщавам, че ще се наложи да се включиш в куидичния отбор следващата година. Сравнително адекватен си и ни трябват хора. Така че прочети тия книги преди началото на учебната година и използвай прикаченото пособие за сухи тренировки.
Заемай се за работа, защото още щом пристигнем в Мунгав започваме тренировки.

До скоро смотаняко,
Рея Щетиразкатаямайкатааконепрочетешкнигата."

Рея привика малкото чухалче, което ѝ бе поверено, завърза писмото за едното ѝ краче, а след това му подаде едно червей че. Птицата лакомо го глътна и писна, а момичето нежно го почеса по главата.

- Този пакет също ще трябва да го занесеш. - бутна един пакет, който бе обгърната с две канапени съдържаше няколко книги и метличина, с която по принцип майка ѝ почистваше масата. - Вихрен Вокил
Птицата изцирика, грабна пакет и отлетя през прозореца.

- РЕЯ ВЕЧЕРЯТА Е ГОТОВА! - чу се гласа на майката от първия етаж.
- АМА ГОТОВА ЛИ Е!
- СЛИЗАЙ ВЕДНАГА!
- Офффффффффф. Нямам търпение да се върна в училище. - каза през зъби момичето и тресна прозореца, изпращайки писмото си с поглед.

@Рея Папандреус


Совите си имат много недостатъци, но един от най-големите е, че не можеш просто да им сложиш отметка “спам” и да ги запратиш в папка, която не искаш виждаш. Не минава номерът да ги натириш обратно откъдето са дошли барабар с писмо, пратка и благословия. Проклетите птици винаги държат писмото ти да стигне до теб, независимо дали го искаш или не. Фактът, че човек има десетки адреси и може да се намира на всеки един от тях също не спомага особено за спасяването от нечакана и нежелана поща.  Защо ви занимавам с информация за совите ли? Елементарно, Уотсън. Търся пролука в системата им, за да спра да получавам каквото и да било от гръцкото торнадо. 
 
Вече час стоя и се взирам в плика на масата и знам, че не искам да го отварям. Още щом видях от кого е,  осъзнах, че не искам даже да го бях получавал. Уви, совата офейка, отскубвайки няколко косъма от косата ми, вероятно доказателство, че е изпълнила заданието. Съвсем ясно чий характер е взела. Мога да го изгоря. Обаче онова зло вероятно ще изпрати ново.  А и нали не се бягало от проблемите? Да му се не видяло…
 
Мечка страх, мен десет пъти повече!
Но все пак отварям плика.
 
*гняв*въздишка*смях* - накратко за писмото на Рея.

Трябва да  е някаква лоша шега, нали? Няма какво друго да е. Тя отлично знае, че не мога да летя, че съм добър в логиката и теорията. Толкова. Това писмо бе поредното доказателство, че планираме да ме раздели с живота, но все още не схващам защо.


И понеже е невъзпитано да не отговориш на дама, хващам перото.
 

О, ненагледна моя повелителко на лошото настроение!

Дори от идеята, че си ми писала, ме налегна горест.

Никого ли не успя да разплачеш днес, та опря до моята скромна особа? Ако е така, приеми искрената ми радост за този си провал и позволи да те поздравя с още един такъв. Но продължавай с опитите, никога не е късно да се провалиш отново, тъкмо да свикнеш.

Твоят покорен роб те поздравява и веднага се заема да изпълнява поставените му задачи.(обаче този роб не съм аз)
 
До: Рея СбъркалаСиАдресаМай
От: Вихрен НеМеЗанимавайСГлупостиАкоОбичаш

Добре, трябваше да има все някакъв начин да блокираш сова, нали?

С нетърпение очакваше писмото, но от гняв след това го разкъса на парчета. Чухалчето също възхитено помогна с унищожаването на хартията. Малко, кафяво, много сладко и леко злобно, освен отговора бе доставило и доказателство, че е стигна до подписания отдолу на листа, изкрящо оранжев косъм, който Рея прибра. За всеки случай. Имаше отвари, които включваха жертвоприношение на част от рижавелковци и щеше да използва Вихрен безсрамно за своите цели, когато намереше за удобно. Щеше да му го върне за това, че я бе разгневил.
Той обичаше да чете книги. Какъв му бе пролетния проблем?!?! Още няколко щеше да добави в главата си, щеше да се качи няколко пъти на метла и толкоз. Кому бе нужно?!
Ако беше сега тук, щеше да бъде фраснат.

" Виж какво. Спри да ми говориш, като някой излязал от Имението Даунтън. Домът ни се нуждае от хора. Мачовете тази година го доказват и според мен ТИ ставаш. Не мога да разбера защо толкова се противиш. Тъп ли си, че не го виждаш или изначално нещо ти е сбъркано? Не ми отговаряй на последното.
Знаеш ли какво, не ме интересува колко пъти майка ти те изтървала на главата.
Просто прочети книгите и бъди готов за тренировки.
И за да не е заповедно този път - МОЛЯ.

ПОВЕЛИТЕЛКАТА НА ЛОШОТО НАСТРОЕНИЕ."

Написа писмото на един дъх. Дори не се замисли. Нямаше чернови или преправяне на думи, бързаше, за го изпрати по най-бързия начин и се надяваше да получи едно кратко "добре" или нищо повече и като се видят да е готов.
Рея бе мотивирана. Дори бе отвъд. Тя бе настървена за победа и бе повече от уверена, че именно ВихренОстсвиМеНаМира бе подходящия човек за целта. Той защо не го разбираше - бе мистерия, но тя нямаше да се откаже, докато не получи положителния отговор.
Закачи писмото за пилешкото краче, почеса го, даде му червейче, нежно го целуна по главата и отвори прозореца.

+1 късмет (Админ: отчетено).

@Рея Папандреус

А докато Рея отваряше прозореца си, Вихрен залостваше своите, дори камината бе запалил въпреки топлото време, в случай, че на гламавата птица ѝ хрумне да влиза през комина. Не искаше да знае какво друго има да му казва Властелинката на гримасниченето, а беше сигурен, че тя не би оставила дръзкия му отговор безответен. Не го интересуваше как изобщо ѝ бе хрумнала гениалната идея, че той би могъл да играе куидич.   Или че би могъл да се научи на това чрез четене на книги. Не, определено търсеше начини да го изпрати в отвъдния свят.
 
Единственото “летящо” нещо, на което планираше да се качва това лято, беше любимата му “дъска” за сърф. Дори при мисълта за усещането да се носи  по вълните на лицето му се изписа замечтано изражение, а устните му се разтеглиха в усмивка.  Море, пясък, слънце, вълни и…
- ААААААА! Ти как все пак успя да влезеш тук, проклето пернато такова?!?!? Къш! -  оцъклените очи на доносницата се взираха в него от рафта на библиотеката.
Докато клатеше глава, въртеше очи, пуфтеше и редеше хвалебствени слова по адрес на напористата гъркиня, все пак отвори плика.
 
Текстът се оказа изключително вдъхновяващ за всякакви нечленоразделни реакции, но преди всичко бе крайно показателен, че ако иска да опази здрави всичките си крайници е редно да се отърве не само от совата, но и от авторката на писмата.

„Неуважаема, недрага, немила, немоя, достатъчно ли съм ясен?
 
Какво е „Имението Даунтън” и защо някой би излязъл оттам? Ако беше готино място, хората щяха да се опитват да влизат, нали? Май схванах намека…
 
Домът оцеля прекрасно без мое присъствие в каквото и да било цели пет години(да, без каквато и да било купа, но все пак оцеля), пак ще се справи, вярвам в него.
 Наистина ли си мислиш, че да четеш за даден спорт е като да го тренираш?  Ето  ти тема за размисъл – никога не съм можел да летя на метла, няколко книги в повече няма да променят това.
 
Стори ми се, че прочетох „моля”, но предполагам, че си написала някоя друга дума с четири правописни грешки? Ако ли не – тогава се радвам, че си научила още една вълшебна думичка, но трябва да знаеш, че тя не действа само с изговаряне/изписване.
 
П.П.: последният път, когато ти помогнах си спечелих дуел, ще се въздържа да повтарям тази грешка.
П.П.П.: гаджето ти май не те забавлява достатъчно, а?

Искрен сухар."

 
Откъде изобщо ѝ бе хрумнала подобна идея. Той  ставал, моля ви се!  И все пак хвърли един колеблив поглед към книгите, които му беше изпратила.


точка късмет, моля. (ще ми трябва) Админ: отчетено.
Благодаря.

Ентусиазирано пифкане се чу рано сутринта. По-рано даже от часа, в който Рея се събуждаше, а именно 6, за да може да полее зелентията, докато е още прохладно и докато баба ѝ не се бе събудила, за да се ангажира възрастната госпожа. Домна обичаше сама да се грижи за градината си, макар че възрастта ѝ трудно го позволяваше, за това по-голямата ѝ внучка взимаше инициативата.
- Млъкни! - Рея затисна главата си с възглавницата, но пилето не се отказа лесно. Пусна писмото до главата на момичето, а след това започна радостно да подскача върху възглавницата. Беше доволно, че прелиташе дълги разстояния, чувстваше се полезно. - После. - гъркинята размаха ръка, но пернатата радост просто не спираше.
- Какво се случва? - сънено попита Юлияна.
- Нищо. Заспивай. Тихо бе, пиле.
Изцирика още по-щастливо.
- Ох.
Рея бутна възглавницата, пилето изпърха във въздуха, кацна на рамката на леглото и започна да си пощи перата, докато момичето разкъсваше плика. Сънено потърка очите си. Наложи ѝ се някои изречения по два пъти да ги прочете, за да разбере написаното. В крайна сметка обобщението беше - Не.
- Дръвник проклет.
Стана от леглото си, отиде да отвори кутията с червеи и даде два на чухалчето. Отиде след това да се измие и седна примирено да отговори.

"Едва ли имаш метла, с която ще тренираш, така че това е единственото полезно, което можеш да направиш в момента.
Няма да се откажа.
Ако трябва всеки ден ще те предизвиквам на дуели, ще те тормозя с присъствието си и ще ти бъде един истински таралеж в гащите.
Знам как да вляза и в мъжките стаи.
Няма да спиш от мен.
Ако искаш да си купиш поне малко спокойствие, започни да четеш.
И нямам си гадже.
Ти как си?

Потърка отново очи, прочете какво е написала и понечи да задраска последното и след това щеше да препише писмото, но не късно. Щастливото пиле клъвна собственичката по главата, уж като целувка, но болезнена.
- Ау! - извика Рея и в момента на нейната слабост, чухалчето смачка листа в краката си и се стрелна през прозореца. - Върни се веднага! Ела тук! Имам храна! ПРОКЛЕТА КОКОШКА ТАКАВА! ВРЪЩАЙ СЕ.

Не се върна.

- Ужас.
Рея грабна телефона и си и започна да скролва. Търсеше дали няма на някого от Мунгав телефона. Или пък Месинджъра, или Инстаграма. Нищо.
- Как се ънседва писмо?
- Какво написа? - попита Юлияна.
- Как си?
- Какво лошо има в това?
- Оф. Нищо не разбираш.
- Гадже ли ти е?
- Не.
- Приятелка.
- Не. Не ми е приятелка.
- Приятел?
- Не ми е приятел. Съученик е и е досаден и кой знае какво ще си помисли.
- Щом е досаден защо му пишеш?
- Трябва ни за отбора.
Юлияна само се усмихна, а Рея седна, се хвана се за главата и я удари в бюрото.

@Рея Папандреус



Човек и добре да живее, идва момент, в който пие сутрешното си кафе в компанията на чухалче.  Превъзбудената птица подскачаше по облегалките на столовете, докато червенокосият се беше втренчил в писмото пред себе си и препрочиташе за стотен път последните два реда, без да разбира абсолютно нищо от написаното.  В първия момент си помисли, че е заради сутрешната му неадекватност, причинена от липсата на кофеин в организма, но не – ето вече пиеше трета чаша, а все така продължаваше да не разбира. Може би сънуваше. Това би обяснило всичко и би изглеждало далеч по-логично от написаното. Да, в някоя паралелна вселена или кошмарен сън, такъв въпрос, зададен от Рея, може би щеше да е на мястото си, обаче в реалността…  изглеждаше прекалено нереално.
 
Отпи още една глътка от горчивото си кафе и  изчете отново цялото писмо. На първата част можеше да отговори саркастично, както до сега, защото точно това си заслужаваше, обаче краят…  И какво? Да се направи, че не го е прочел ли? Да го игнорира, все едно не съществува, както правеше с всичко друго? Истината е, че не разбираше, защо Рея бе написала тези редове, а това неразбиране го объркваше. Думите пораждаха необичайно чувство на безпокойство в душата му. Тя никога не би задала подобен въпрос, не и на него. На Люба, може би. Но не и на Вихрен. В това поне беше убеден. Перото се плъзна по хартията и изписа думите, които цяла сутрин се въртяха в главата му.
 
„Добре ли си?”
 
Обаче това също не звучеше правилно. Можеше да се възприеме по съвсем различен начин, а доколкото познаваше гъркинята, тя точно това щеше да направи – веднага щеше да наежи бодлите си и да влезе в битка. Не, трябваше да напише нещо друго. Задраска го. Започна отначало, но проклетите три думи не пропускаха възможност да се появят на листа. Продължи да драска и пренаписва, докато не се получи някакъв що-годе приемлив вариант.

 
„Дано и твоят ден е започнал с ухапване от тази проклета гад!


Добре ли си?
 И преди да си избухнала – не, въпросът не  е саркастичен, ако беше щях да попитам дали си писала последните редове преди да изпиеш дневната си доза жлъч. J
Сега сериозно: всичко наред ли е?
 
П.П.: нямам намерение тепърва да започвам да чета тези книги, чел съм ги още в първи курс, когато се опитвах да разбера какво не ми е наред, че да не мога да летя на метла. Щеше да знаеш, ако беше попитала възпитано.


П.П.П.: тази проклета птица хапе повече от теб."
 
Извади някакво безформено парче от пакет, надписан като „Всякаквовкусови лакомства за всякакви сови”, и го метна към чухалчето преди да му връчи писмото.


Искрено се надяваше да вижда птицата за последен път.

Стоеше в леглото си и наблюдаваше от безопасно разстояние писмото. Не искаше да го отваря. Малко я беше страх, честно казано. Какво беше това тъпо: "Как си?". Зарови лице във възглавницата и постоя още известно време. Изправи се, по-рошава от всякога и започна да снове из стаята, мислейки си какво щеше да е най-лошото, което можеше да се случи. Да я помисли за луда? Или пък болна? Или пък, че има някакви подли помисли?
Нещо страшно.
- О, яяяяя. - смръщи вежди, шумно тупна на стола си и зачете ...

Дори не се замисли, когато грабна химикала. 

"Не. Нищо не е наред. Всичко е ужасно. Приятелите ми тук, не искат да говорят с мен, защото не мога да обясня къде уча. Излъгах ги и ме хванаха. Не знам какво да им кажа. Мразят ме. Останалите ми приятели (да, имам такива) са на майната си от мен и още няколко мъчителни месеца няма да ги видя. Нашите само се карат. Баба ми е супер възрастна и онзи ден обясняваше как искала да я кремираме, а не да я погребваме, защото картофите не я харесвали. Баща ми е съсипан от работа, а майка вечно мрънка, оплаква се и крещи.
Искам да избягам, но не мога...
Се тая.
Ще се оправя.
Радвам се, че си прочел книгите, сноб такъв. За останалото не се притеснявай, аз ще ти помогна. Уверявам те, че няма да се претрепеш.
Като какъв мислиш да играеш? Аз съм търсач.
Така и не успях да ти благодаря за помощ. Не успяхме да победим Лъч, но все пак мисля, че се справих страхотно. Не знам дали си гледал, вероятно не.

Хапе, защото иска наградка. Дай му червейче и го почеши зад главата.
Казва се Бурен.
Не като бурно море, ами драка. 

До скоро.
Не си чак толкова гаден."

Прецизно прегъна писмото и осъзна, че туптенето бе изчезнало. Сякаш си беше изляла, каквото не можеше да изрече и ѝ стана една идея по-леко. Мисълта, че Вихрен можеше да се окаже не толкова голям дръвник, я кара да разтресе глава и да каже Иу.

@Рея Папандреус



Червейче,  значи… добре.
Първото нещо, което направи след като прочете последното писмо, бе да извади старите и изключително внимателно да сравни почерка. Не можеше да претендира, че е експерт, но му се струваше, че са писани от един и същ човек. И все пак…
 
Трудно му беше да повярва, че Рея е споделила всичко това точно с него, докато не прочете писмото отново и не му просветна, че всъщност гъркинята в момента няма с кого другиго да сподели.  Можеше да разбере какво изпитва, точно той по-добре от всеки друг знаеше какво е да нямаш приятели, ни никога да не си имал нещо е съвсем различно от това да си го изгубил по независещи от теб причини. Точно като него и  тя не бе избрала сама да се роди магьосница.  Искам да избягам. Бе се чувствал така през голяма част от живота си,  докато не откри спасение в рисуването, обаче момичето не бе сред хората, с които би споделил това. И внезапно започна да разбира защо гъркинята е в лошо настроение през повечето време.


 
„Почесването подейства! Благодаря.
 
Никой не те мрази, просто не разбират причините да ги лъжеш, различно е.  Дай им време. Да, знам, че е сложно.
Това правим ние, снобите, четем книги. (:
Гончия ми изглежда най-безболезнено. Да, знам какви са постовете в куидича, изненадана си, нали? Качвам се на метла на твоя отговорност, дано имаш здрава съвест.
 
До Скиатос.
И ти не си чак толкова нетърпима.
 
П.П.: ако все пак много ти се прииска да избягаш за няколко часа/дни/седмици, имаш ми адреса, до края на лятото с Илиян сме сами в къщата. Селото е тихо, пусто и скучно, едва ли ще ти допадне."


 
 Понечи да задраска последното, но после размисли. Човек може да изтърпи всичко, докато знае, че винаги може да намери изход,  не си спомняше къде го бе прочел, но след като можеше да  предложи изход  на някого – защо пък не?

Рея се клатеше на стола си замислена. Нали трябваше да са само двете? Защо тогава бе решила да се изпусне пред абсолютно всички, че ще ходят в Скиатос? Вече не бяха толкова добри приятелки ли? Може би Люба искаше и други приятели? Тя не ѝ е достатъчна? Няма ѝ доверие? Не се забавлява?
Гъркинята започна да върти глава, все едно пъдеше пчела, за да прогони негативните мисли, но те упорито не желаеха да си тръгнат. Плъзгаха се и създаваха след себе си още повече пакости, от колко бе имало в начало. 
Значи Вихрен щеше да идва в Гърция.
Не заради нея, разбира се, ама щеше да идва. Заради Люба? Илиян?
Исмаил въобще щеше ли да присъства?
Те пък защо се разбираха??????
- АААААА. - удари главата си в бюрото и поседя така известно време. Това май помогна, за да си прочисти главата. Болката и червеното петно върху челото на Рея бяха достатъчно големи, че да заличат следата от каквато и да е мисловна дейност.
- Така е по-добре. - протегна се и грабна листа, завъртя главата си, така че слепоочието ѝ да стои върху дървената повърхност и така изкълчена на една страна зачете отново прочетеното. Докато на заден фон се прокрадваха букет билки.
Изправи се и придърпа листа още по близо. Загледа го любопитно. Имаше ли въобще нужда от отговор това писмо, ако скоро щяха да се видят? Е, можеше поне едно "благодаря" да напише, след като за едва втори път този човек бе мил с нея.
- Пф.
Рея беше наясно, че Вихрен знаеше, че тя му е благодарна и също така предполагаше, че той ще си представи невероятното чувство на благодарност, което тя изпита и опита да навре дълбоко в себе си при останалите черни мисли. Също така, когато се видеха, се предполагаше, че ще се правят, че тези писма ги няма. Освен Исмаил - той знаеше. Значи, ако той нищо не кажеше, нямаше нужда да се коментира тази нейна момента слабост.
- Кааакто и да е. Куидич. Нека да видим разпределението. 
Рея изкара един лист А4 и загледа всички потенциални играчки в нейния отбор и чуждите, опитвайки се да предвиди непредвидимото.

Край.