Барът се намира в една тясна, странична уличка в централната част на столицата. Може би е редно да определим местонахождението дори като „забутано“ – на фона на широките булеварди, с които могат да се похвалят повечето софийски заведения, но въпреки това заведението е пълно почти винаги. А през уикенда си е направо претъпкано.
Понеже собственикът обича да извлича най-доброто и от двата свята, мястото е посещавано както от магьосници, така и от мъгъли. Всички са хора и имат нужда да разпуснат от време на време с питие. Първо разпускат душата си, после портфейла, а накрая езика... Последното, разбира се, е най-ценно, независимо от коя страна на магическата бариера се движат.
Голяма викторианска дървена врата, украсена със старинна дърворезба индикира местоположението му. За онези, които желаят усамотение, са предвидени индивидуални сепарета, скрити от погледите на другите гости. Останалите могат да се настанят удобно в старите дървени столове и канапета, изцяло в ирландски стил, под създаващата уют приглушена светлина в помещението.
Малцина са наясно, че нищо не може да предпазите тайните им от бдителния мъж на бара. Още по-малобройни са онези, които знаят какво и как да поръчат, за да получат специално обслужване и да се доберат до лелеяна информация, срещу изключително скъпо заплащане.
Зак е висок мъж на средна възраст, с бухнала коса и студени сини очи, който непрекъснато прави нещо с ръцете си – търка чаши, подрежда бутилки, приготвя коктейли... Гласът му е дълбок и сериозен, а погледът му – проницателен.
1. Не забравяйте, че всеки пост Ви носи 1 точка към статистиките или 10 галеона. Нужно е да се отчетете в тази тема (клик).
2. В описанието по-горе има линкове, от които можете да получите по-добра представа за някои неща.