РП Бар "Съновидения"

Мая стоеше в ъгъла на помещението, и съзерцаваше замислено чшата си с какао.Отново беше вглъбена в нейния таен свят, когато група момичета от Мунгав влязоха шумно бърборейки за техни си неща.Игнорира ги и пак се отнесе в нерадостните си мисли.Не усети колко време бе минало, внезапно усети нечие присъствие близо до себе си.Вдигна с досада очи(тоз път бяха виолетови) и съзря закръглено тъмнокосо момиче с мантията на дома от който беше и Мая.То и се усмихна приятелски:
-Не искаш ли да дойдеш при нас?
Попита я то, кимайки с глава към една от масите.Мая отново усети онова странно вълнение което слабо я успокояваше и прогонваше тъгата и.Извърна отегчено глава, въздъхна и отговори на момичето.
-Ще те помоля да ме оставиш на мира, присъствието ти ми причинява болка.
Момичето я изгледа учудено, но все пак се отдалечи към масата с приятелките си.Мая се загледа навън,усети как мъката отново свива гърлото и, не не можеше да си позволи да плаче, не и пред други хора.Замисли се  за русото пълно момче с което бяха в часа по история на магията, а днес видя това момиче което тя някак почуства като сродна душа, но за нищо на света не би го признала.В миг дочу ироничен смях последван от тихо хлипане.Дискретно се огледа и видя две върлинести момчета които отправяха груби и подигравателни подмятания по адрес на закръгленото момиче което се тресеше от плач, а приятелките и настояваха двамата да спрат с грубите си думи.Мая бързо извади пръчката си и я насочи към масата на момчетата лимонадите им се вдиганаха и се изляха на главите им, след което тя стана и тичайки излезе от заведението.
Не издържаше повече сълзите и напираха да потекат.
-Защо защо защо?
Питаше се беезспирно тя, защо се отнасят така към различните, що за свят беше това и дали не е станала някаква ужасна грешка та такива нежни и крехки души се бяха озовали тук.С какво различните заслужаваха подобно отношение към тях.Мая ридаеше неутешимо, тази кратка среща не беше ли и тя знак, че има надежда за такива като тях.

Денят, вече преминаваше обяд и слънцето макар и високо и много силно, лекия вятър който преминаваше правеше нещата да не са толкова непоносими. Младиа магиосник вече от доста време си беше в България, но все още не му харесваше че и тук нещата са доста по затегнати от последния път, истината е че се опитваше да си вземе една бира за да се наслади на деня, но от почти всяко място го гонеха с думите че не било място за деца, а последните двама дори му казаха че нямат стотинки още преди да е попитал каквото и да е. Отчаянието му бе стигнало почти финала си, но тогава забеляза една млада дама, която прикова вниманието му, дрехите които носеше, движенията и стойката и, определено навяваха на идеята че не позволява хората да и се противопоставят и да я командорят. "а тази мацка изглежда леко луда" помисли си малкия циганин с надеждата че ако някой му свърши работа това би била именно. Бързо взе решение и се насочи право към нея, гледаше да не се набива на очи за да не я изплаши да избяга, не че той изглеждаше страшен, но да си признаем изглежда ше досаден. Докато приближаваше в главата му се въртяха различни сценарии как ще започне разговора така че да го вземе на сериозно, а от друга страна трябваше да подтиска желанието си да плесне Фантагиро по задника. Накрая когато вече беше до нея вдигна жалостивия си поглед към нея и подръпвайки я леко за ракава каза:
-Како, дали ако ти дам пари ще направиш нещо за мен- Секунди след като от устата му излезе реплика усмисли как е прозвучала тозно и побърза да замаже- искаш да кажа да ми купиш нещо амм а такова бира, не да ми правиш нещо. Не че изглежда като да би ми направила, в смисъл изглеждаш добре, аз бих се раздвал да ми направиш..- в крайна сметка черния циганин вече беше ярко червен и просто закри устата си с ръце и остана мълчалив да види какво ще се случи.

@Верена Ерми

От извесно време в главата на Кузман, Кузман Ерми - бащата на близнаците и стоящ начело на фамилията, моля без мафиоткски помисли. се въртеше идеята за отваряне на още едно заведение, гази път в Торбаланжво. Питате, какво заведение. Семейните доходи идваха основно от верига ресторанти, закусвални и заведения за бързо хранене. Разпространени из целия Балкански Полуостров и работещи, както  с магьосници, тъй и с мъгъли.  Та по тази причина Кузман се намираше в Торбаланово, да огледа, обмисли и прецени, преди да вземе окончателно решение. Освен това срещна свой стар приятел от Мунгав исе заприказваха. Накратко ще ше да остане по дълго.  Верена пък от своя страна го бе придружила. Тя имаше намерение да направи някой покупки, главно от книжарницата. И да се разходи по плажа. Евентуално да се попече. 
 Девойката се на мираше до входа на бар „Съновидения“ , когато усети някой да я подръпва за ръкава. Беше едно циганче  
  Како, дали ако ти дам пари ще направиш нещо за мен-Искаш да кажа да ми купиш нещо амм а такова бира,не да ми правиш нещо. в смисъл изглеждаш добре 
 - Бе не си ли твърде малък? - изгледа го Верена. - Впрочем добре, че се уточни. - Добре понеже в противен случай като нище би му отпрала шамар. Вместо това подложи длан в жест „Дай си парите“ - Сядай някъде. Кенче ли предпочиташ или направо от бутилката.  
  След като циганчето й отговори тя се отправи към бара и след няколко минути се върна с „Бургаско“ А за себе си беше взела чащш мента.

Тримата бяха тръгнали към заведението, но Рамо се запиля нанякъде и ги изостави.Влади и дядо му влязоха вътре, и момчето тръгна към една от масите в ъгъла.Настаниха се и зачакаха сервитьора, който се приближи към тях в готовност да запише поръчката им.Момчето предвкусваше дългочаканият обяд, след като бяха готови с избора на ястия и служителят се отдалечи дядо и внук заговориха за приготовленията преди началото на втората учебна година на Влади.Част от необходимите му учебници  бяха набавени и оставаше да се попълнят запасите му от съставки за отвари, момчето много искаше след това да се отбият в магазина за летящи пособия за да се полюбува отново на метлата за която спестяваше толкова време.След малко поръаните неща пристигнаха и момчето побърза да започне с храненето, яхнията с телешко му се стори превъзходна и си поръча втори път.Дядо му от своя страна се пошегува с момчето, че ако кара така скоро ще му е нужна по-широка мантия.
-И така си се харесвам дядо, смееше се Влади.
Той се поогледа дали няма и други деца от училището му тук, но бе почти празно само една девойка която бе завършила седми курс седеше на бара.Двамата с дядо му продължиха да си говорят за разни неща, момчето му разказваше какво бе видял на самодивския фестивал който беше посетил преди няколко дни и за първи път сам.Той беше изключително горд с това, че не му се наложи да бъде с придружител.Забеляза девойка от своя дом, която вече бе завършила.Влади реши все пак да я покани на тяхната маса.

@Верена Ерми

Верена даде бирата на циганчето и на свой ред седна в страни на бара, отпиваюйки глътка от ментата си. ПРодължи да седи и да си пийва. А в същото време оглеждаше обстановката. В бара имаше хора, но не бяха кой знае колко много. От друга страна определено не можеше да се каже, че са една шепа. Въобще според нея присъстваха сравнително нормален брой посетители. Девойката се озърна за някой познат и тъкмо оставяше чашата след поредната глътка мента,когато погледът й попадна на едно пълничко момче изглеждащо втори или трети курс, което седеше с възрастен мъж. Най - вероятно  негов баща или дядо. Верена бе почити сигурна, всъщност абсолютно сигурна, че е виждала момчето в Мунгав, само дето имаше проблем. И той беше, че в настоящия момент не се сещаше за обстоятелствата, разбирайте дома му. Нито пък как се казва. Оговоът на първото изведнъж сам й дойде в паметта. И двамата с момчето бяха съдомници. Т. с. ученици в Северен Вятър. Е, да тя вече завършила, ама съвсем наскоро, тази година тъй че това нямаше особено значение. Пък и както бе казал брат й  по случай завършнането им: „Веднъж северно ветровита, цял живот северно ветровита“ Всъщост той беше използвал думата „лъчист“ на неговия дом, обаче изразът спокойно би могъл да се използва за, който и да е от трите. Оставаше въпросът с името. Верено се зачуди дали да не отиде до тяхната маса и да го попита, когато то само дойде при нея и я покани при себе си и възрастния. Е, канят ли те..Затова девойката отвърна „Благодаря“ , довърши зелената течност и последва съдомника си. Там поздрави с „добър ден“ човека и тъйкато се усети гладна поиска менюто..

Владимир Петров

Влади и дядо му бяха привършили с храненето, но в компанията на момичето разговорите отново птръгнаха.Тримата се запознаха и си заразказваха спомени за отминалата вече учебна година, както и за впечатленията си от Самодивския фестивал и различните атракции там.Девойката разглеждаше менюто, и разменяше по някоя дума с дядото на Влади.Момчето усещаше коремчето си попрепълнено, но може би още едно парче пай с вишни нямаше да му се отрзи зле.Донесоха поръчката на девойката и пая за Влади, той се усмихна на завършилото момиче и я запита с какво планира да се занимава завбъдеще.Разказа и, че е увлечен по куидича, и иска да се присъедини към отбора на дома си като търсач.Сподели за плановете си като порастне да стане състезател по куидич и да прославя страната си.Довърши пая си и разкопча най-горното копче на дънките облягайки се назад и въздъхна облекчено.
-Пряеде ли намигна му дядо му, и тримата се разсмяха.
-С твоята фигура момче, едв ли ще си добър търсач.
-Добре си похапнах дядо.
Потупа коремчето Влади, и те отново се разсмяха.Той погледна усмихнат девойката, колебаеше се да я попита дали ще ги придружи до магазина за летящи пособия където искаше да отиде с дядо си, и да се полюбува на красивите и бързи метли.Мечтаеше да притежава изключителната Нимбус 2001, и да преследва с нея златния снич.Няколко часа бяха изминали неусетно, дядо му го подкани да побързат, ако още иска да отидат там защото скоро магазина щеше да затвори за днес, а на Влади не му се чакаше още един ден.


10 галеона (Админ: отчетено)

Верена не се чуди дълго какво да си поръча за похапване. Като начало си взе една малка шопска салата, но без лук. Само домати, краставици и сирене. В допълнение печена риба, по точно филе от акула  с гарнитура варени картофи. А отгоре обилно изцеди лимон. За десерт пък си избра овче кисело мляко с къпини и боровинки ,какго плод, така и сок и голяма чаша айрян. Ада и две или три филии пълнозърнест хляб. Освен това с цел пестене на време поиска всичко да й бъде донесено  наведнъж. тогава и плати. Докато чакаше и след това докато  се хранеше с момчето, да което узна, че се казва Влади, от Владимир. се заговориха. Гой й сподели, че мечтае да влезе като търсач в куидичния отбор на Северен Вятър, а по-късно би искал да се занимава с това като професионалист. Девойката му пожела успех обаче си призна, че има само основни познания по този спорт И макар понякога да гледа не му е голяма почитателка. За сметка на това предпочиташе да лети с грифон и след завършването беше взела нейния на име Борей, бе кръстен на тракийския бог на северния вятър, да си го гледа у дома. Сподели също и за някои от другите си интереси, като стрелбата с лък, дърворезбата,с която между другото не се беше занимавала от години и повече колекционираше произведения или бойните изкуства. 
 Малко по късно пък, когато започваше  млякото аза че сега си е дала кратка, няколко месечна почивка, а след това има намерение да работи като лечителка.

 Верена се нахрани и облегна назад. 

/10 галеона/ (Админ: отчетено)

Филип влезе в заведението и изтръска скрежа от косата си, определено зимата не му бе любим сезон.Лятото също заради горещините, които не му понасяха добре.Приятна топлина се разливаше в помещението, и той съблече пухеното си палто провесвайки го на облегалката на стола си.Поръча горещо какао, и след минута чашата долетя до масата.Филип отпи глътка и доволно се облегна назад, гледайки хората навън през прозореца.Обилният снеговалеж и спускащата се мъгла правеха силуетите по улицата трудно различими, скоро му омръзна да се взиа навън и отново отпи от какаото си.Въздъхна със задоволство, уюта и приятната музика тук му харесваха.Вучилище му вървеше повече от добре, само да не беше този Илиян който постоянно ги тормозеше и обиждаше.Да бяха пълни деца, но какво пък толкова Филип и така се харесваше.Щеше му се да сподели и поговори с някой учител, искаше му се да прекратят тази омразна диета и всичко да е както преди.Замисли се за неотдавнащното им приключение с Мая, Зунимаса все още не им бе дала нито някакъв знак нито задача, което му се струваше странно, но не искаше да и се показва като нетърпелив последовател.Явно  тъмната вещица си имаше свой причини да не се свърже с тях до сега.Отново отпи от изстиващото си какао, и реши да поръча парче тирамису в добавка.Все пак никой извън Мунгав не знаеше за диетата му, и момчето бе доволен за това.Винаги бе обичал да си похапва добре, и вече планираше да вземе второ парче когато вратата се отвори и...

Янтар си пробиваше път по улицата през сипещия се сняг и за щастие не големите преспи. А непосредсвено зад него вървеше по-малко, синеоко и чернокосо момиче. Целта им бе бар „Съновидения“ където имаха намерение да починат да иччакат снеговалежа да спре и да хапнат и пийнат нещо. Стигнаха, щесто курсника отвори вратата, пропусна сестра си пред себе си и влезе на свой ред.
Вътре двамата Вълчеви свалиха от себе си шаловете и якетата и ги окачиха да съхнат. А самите те се настаниха на една свободна маса. Янтар поръча и за двамата топло какао. Поръчката дойде доста бързо, а едва пристигнала първокурсничката от „Северен вятър“ надигна чашата си и на един дъх изгълта съдържанието ѝ
- Извинянай, бях много жадна - заяви Искра. -Може ли още една - помоли, -но нека бъде със сламка?
Янтар се засмя и даде новата поръчка, която пристига няколко минути по-късно. Все пак в заведението имаше и други клиенти и те също чакаха да бъдат обслужени. А пък заедно с новата чаша какао за момиченцето им дадоха и менютата. Двамата мълчаливо ги разтвориха и зачетаха.
Докато четеше и мислеше, какво да си поръча Южния Вятър отпи две глътки какао. Реши,, че не е зле да последва примера на сестра си и също поиска още една чаша.
- Аз съм готова - обади се по някое време, разбирайте след някоя и друга минута Искра и затвори менюто си, което остави на масата, а после отпи през сламката
- А аз още не съм - отвърна Янтар. - Ти си поръчай.
Махна с ръка, за да може тя да си даде заръката, а в това време на съседната маса видя познато
лице. Второ курсника от Лъч на име Филип Болярски.
Янтар го поздрави

Фил си поръча второ парче тирамису, и този път поръчката му малко се забави.Момчето дочу смях и разговор от една съседна маса, дискретно се загледа и разпозна Янтар с който се бяха срещнали в коридорите на пдоземията в Мунгав.Шестокурсникът също го забеляза, и помаха за поздрав.Филип изтръпна, по-голямото момче го бе видяло как започва да похапва допълнителното парче тирамису, а след срещата им в тъмния коридор за кухнята в училището го съветваше да се придържа към наложената му диета.Ужас какво ли щеше да се случи сега, след като го бяха видяли да заобикаля ограниченията.Със сигурност се бе разчуло в Мунгав за случката в общата стая на Лъч, и последствията от нея.Как ли щеше да реагира сега Янтар, щом имаше и свидетел с него някакво момиче от началните курсове може би сестра.Филип си взе чинията и попита дали може да се присъедини към тях, надяваше се да успее да ги уговори някак да не издават, че са се срещнали тук.Пак щеше да се започне с подмятанията и иронията по негов адрес в замъка.Тромоза и обидите от Илиян мо бяха предостатъчни, и щеше да му дойде вповече, ако в училище разберат, че си нарушава хранителния режим.Да беше си дебеличък, но какво пък толкова харесваше се и така.Двамата с братовчед си обичаха да си похапват, и им личеше, но нямаха никакво намерение да отслабват тъй като намираха това за част от неотразимият им чар.След като размениха любезни поздрави с Янтар и момичето, той седна при тях и и се представи...

10 галеона (Админ: отчетено).

Филип, който се премести на масата при Вълчеви очевидно нямаше и най-малкото намерение да спазва какъвто и да е било хранителен режим. Нещо, което пък Янтар, който и без друго не бе привърженик на строгите диети изобщо не го интересуваше. Все пак тук не ставаше дума нито за неговото здраве, нито за фигурата му, нито пък за тези на негови близки и приятели.
- Искра Вълчева, първи курс - на свой ред се представи момичето, а Янтар поясни, че му е сестра. - Приличаш малко на едно момче от моя дом - продължи тя
- Говориш за Влади Петров. Братовчеди са - обясни по-голямото момче и на свой ред вече избрал си, какво да вземе за консумация.
Искра кимна в знак, че разбира и насочи вниманието си съм донесената й поръчка. Беше си избрала пакетче обикновени бисквити, които да топи в какаото си. И освен това сладолед. Две шоколад, една ягоди, една банан, две диня и 1 киви. Общо седем топки.
 Филип, кой ти е любимия предмет? - поинтересува се по някое време шесто курсникът  
Получил отговор насочи внимание към собсвената си поръчка. Обикновени вафли и голямо парче торта „Мока“. В същото време се замисли за бъдещето. Вярно,че до завърването му оставаше още година и половина, не малко време, но то дето се казва „Лети“ Можеше да кандитаства в любимия си отбор - „Родопските Сенмурви“. Обаче и куидичът щеше да е нещо времено, никой не играе професионално цял живот. а за по-натътък нямаше идеи
Но все едно. Янтар реши да зареже времено тези месли и да насочи вниманието си към тортата и какаото си, което и направи. междувремено вън снеговалежа бе намалял.

/галеони/ Админ: отчетено.