РП и покупка Отварителницата

- Вие, младите, сега сте се разглезили неимоверно - саморазбъркващи котли... Ние едно време бъркахме на ръка всичко!

- Вие едно време сте си писали писма по сови през ваканцията също така  - Тамара се надигна на пръсти и целуна дядо си по бузата. Двамата крачеха бавно към Отварителницата - последната им спирка от обикалянето за продукти.

Вече се свечеряваше, колкото и дълги да бяха летните дни. Съответно Атанас, доста изморен цял ден да търчи след детето, все повече загубваше обичайния си весел нрав и се превръщаше в кисел старец. Тамара, от своя страна, все още кипеше от енергия, метнала раницата си на рамо, пълна с покупки за предстоящата учебна година.

- И си сигурна, че не искаш просто добър здрав месингов котел? Не знам сегашните от какво ги правят, за една година да се пробие старият... Добре, добре, саморазбъркващ се да бъде, не ме гледай с тези очи! - засмя се дядото, след поредния умоляващ поглед. - Искаш ли да отидеш сама, малката? Краката едва ме държат, а и без друго там е тясно като в миша дупка. Чакам те точно тук.

О, да, най-после пазарува сама като голямо момиче! Все пак беше почти на 12!

Пред Отварителницата седеше възрастна вещица, правеща се, че плете нещо. По-точно куките сами мърдаха в скута й, докато тя оглеждаше улицата с преценящ поглед и от време на време подвикваше на някой минувач с последните оферти от света на билките и отварите. Когато Тамара приближи, устните на старицата се разтеглиха в приветстваща усмивка, но в погледа й имаше нещо, което накара Тамара да се задържи на разстояние.

- С какво мога да ти услужа, мило момиче? Имаме пресни жабешки бутчета, рог от мантикор и някои изключително... полезни отвари - хвалеше стоката си магазинерката.

- Не... аз... само един саморазбъркващ се котел, моля.

- Саморазбъркващ, казваш? Това е най-търсения модел - жената се изправи в цял ръст и Тамара едва повярва колко е едра. Дори не знаеше как точно се събра в миниатюрното дюкянче, ровейки из натрупаните едни през други предмети, билки и шишенца в търсене на колета или поне преструване. - Предполагам учиш в "Мунгав", нали? Там има доста... интересни господа, не съм ли права? Ха-ха-ха!

- Не знам, аз съм само на 12 - сви рамене детето. Нея наистина не я интересуваха господата - повечето преподаватели бяха доста възрастни (на най-малко 30!), а момчетата от нейния курс си бяха още деца и определено не бяха интересни.

- О! - вещицата се сепна при думите на момичето. Явно това приключваше разговорът, каквото и да беше намислила. Тамара, честно казано, се радваше - жената не й вдъхваше никакво доверие, за разлика от повечето съдържатели на магазини в Торбаланово. - Е, май, намерих котела. И, ако е само това, моля да се преместиш и да освободиш пътя за останалите клиенти, че скоро затваряме - намигна заговорнически тя, подавайки на детето доста голям котел.

Интересно, кои клиенти? Доколкото Тамара виждаше, минувачите по улицата си гледаха собствената работа, забързани нанякъде и абсолютно никой не се буташе за ред пред магазинчето за отвари.

----------------------------------
Един саморазбъркваш се котел, моля.

Филип бе решил да допълни запасите си със съставки за отвари за да е сигурен, че ще има достатъчно за през учебната година.За съжаление той нямаше личен шофьор тук, и му се налагаше да потърси отварителницата пеша.За негова радост Торбалановоне бе голямо селище, и той скоро откри магазинчето което търсеше.Пред неговидя приседнала възраста магьосница вероятно продавачката,тъйкатоот времена време сепровикваше хвалейки стоките в магазинчето.Тя разговаряше с момиче което според него бе на неговата възраст, което след като приключи разговора с вещицата и отметна рижата си косавлезе в тясното магазинче.Филип подозираше, че не би се побрал и друг освен нея, и за това остана да чака отвън.Не след дълго момичето излезе държейки котел в ръцете си, продавачката явно побърза да я отпрати, тъй като вече поглеждаше към него и му се усмихваше правейки му знаци да се приближи.Момчето колебливо тръгна към тях и се поклони непохватно на възрастната вещица.
-Какво те води насам момче, и ти ли ще искаш котел, те са там вътре може да си избереш сам, аз съм вече твърде стара и не така пъргава както на младини.
Той поклати глава и обясни, че иска само да вземе някои съставки за отвари, на което старицата въздъхна остави куките си за плетене и влезе в магазина да потърси, изброените от Филип съставки.В това време момичето го погледна и се усмихна приветливо.Той и се представи и подаде ръка.Съдейки по мантията и бяха от един дом, и със сигурност скоро щяха да се опознаят.

@Тамара Язова

Стандартен месингов котел
Цена: 14 галеона, бонус: 1 т. издръжливост 

Админ: отчетено.