РП Мисии за черни магьосници

Зунимаса седеше в кръчмата, изпънала напред крака, похапваше кренфирш на скара с лютеница и хляб и отпиваше червено мелнишко. Храната и питиетата, не всички, обаче голяма част, бяха едни от нещата, които ѝ допадаха в България.  А пък африканската черна магьосница обичаше да си доставя удоволствие от време на време.  И докато се наслаждаваше на менюто до ушите й достигна част от разговора на съседна маса, които я заинтересува. Затова Зунимаса остави чашата си, стана и отиде до нея. Оказа се, че става дума за контрабандно пренасяне през България до Сърбия на три китайски, огнедищащи дракона. Малки. Тя не разбираше много от змейове. Всъщност не я биваше особено в грижата за грижата за магически създания. Дори я бяха скъсали на изпита ѝ в Угадау. От друга страна обаще щяха да са с намордици и в клетка. По тази причина реши да приеме работата. Последва кратък, за сметка на това ожесточен пазарлък  относно заплащането. В краяна сметка бе постигнато споразумение и Зунимаса се върна на масата си, за да си дояде и допие. 
 Две вечери по-късно, някъде към 22 часа стоеше на брега на Катран и чакаше „доставката“. Не чака дълго. Зунимаса се захвана с разтоварването на стоката и в този момент по закона на вселенската гадост се яви и проблема.
 - Не мърдай! - разнесе се глас зад нея.
 Тъмната магьосница си сложи бързо маската, представляваща украсен с пера човешки череп и която носеше по време на битки или жертвоприношения и се обърна. Естествено някъкъв Аврор. Как бе надушил работата в момента нямаше значение. Да се отърве от него - да
 - Виж какво - заговори Зунимаса. - Не може ли да се споразумеем? Доколко знам не ви плащат кой знае колко, може да си разделим печалбата Бомбарда!
 От скритата ѝ в широкия ръкав пръчка изкочи червен лъч, който удари аврора в гърдите. За всеки случай използа още едно  заклинание - отровна стреличка, с което го отстрани окончателно. Оставаше да се отърве от трупа. Камъни на врата и краката и хвърляне в морето свършиха работа.
  На следващата вечер Зунимаса бе предала змейовета на когото трябваше на сръбската граница и побърза да се върне в кръчмата на остров Катран и да си прибере възнаграждението. 

/10 галеона/
Админ: отчетено.

Цел на мисията: Да бъде избито семейстно живеещо в Габрово Мъж магьосник и аврор,жена безпомощна и 2 дъщери. След това да се върве на остров  Катран и да си вземе наградата. 
 „ Докъде стигнах?“ - мислеше си недоволно Зунимаса. И наистина от водачка на терористична магическа армия до беглец /това че имаше намерение някой ден да се върне в Африка бе друг въпрос/ и не само това ами и обикновен наемен убиец. Обачи ѝ бяха нужни пари. Най малкото за да си купи летящо килимче. Трябваше да лети с нещо. Метлите бяха неудобни, а както бе споменато по-рано никак не я биваше с магическите създания. Тъй че прие поръчката.
 Сега се намираше на една габровса улица скрита в нощните сенки и наблюдаваше дома на семейството. Живееха в съвсем обикновена отвмън едноетажна къща с двор. Черната магьосница изчака още известно време, а  след това пресече улицата и влезе в двора. Там бърдо се справи с отключването на вратата на къщата. Мислеше, че вече спят и имаше намерение да имитира някаква злополука. Например изтичане на газ. Да ама не. Защото една от дъщерите се оказа будна. Зунимаса веднага насочи магическата си пръчка към нея и я уби с няколко отровни стрелички. Обаче преди това момичето успя да извика за помощ и събуди ако  те изобщо спяха всички в къщата. Значи трябваше да действа по-грубо. Безпомощната и другата дъщеря получиха смъртоносна Бомбарда. Но с аврора нещата стояха по иначе и двамата почнаха да се дуелират. Замеряха се с проклятия или други нападателни магии, използваха и отбранителни. В крайна сметка аврорът изведнъж получи подкрепа от свой колеги някак си разбрали, какво става. И зунимаса бе обезоръжена с Експелиармус и поразена от заклинание за вцепенение. Аврорите ѝ сложиха белезниците и я изведоха.

/ не знам дали за неуспешна мисия се полага награда, но ако да искам галеани/ Админ: отчетено.

Бягство от Затвора
продължение на предния пост. 
Сто чедиридесет и две, сто четиридесет и едно, сто и четирсет. 
Зунимаса седеше по турски на пода на килията си в затвора „Опал“ и както всеки ден  по това  време чакаше да й донесат обяда.
 Точно на секундата Африанката заумумашегреба с дърлвената лъжица от лещата. За разлика от другиместа в б-я храната в „Опал“ не можеше да се похвали с кой знае какъв вкус нито с големи количестваи все пак засищаше. Докато ядеше черната магьосница  умуваше върху последните събития и чутото преди малко. Обсъждало се връщането й в Африка.А в предвид, че тай я чакаше далеч по-тежка приъда това хич не ѝ влизаше в плановете. Извод - налагаше се Бягство от затвора.Манкикорите, ползвани за пазачи имаха кожа отблъскваща повечето магии. Нейно предимство пък би било проучената рутина затвора, идеята забягство не й хръмваше за пръв път, и тесния перваз по който зверовете се движеха. Поне нейния. Сега точно обачеэ бе твърде рано датова Зунимаса остави празната си купичка и легна. Тя имаше таланта да заспива когато и където поиска и да се буди бодра след няколко часа. 
 И така, време бе за действие. Черната магьосница стана и отиде до стената от където откърти няколко камъка. После много внимателно се предвижи до изхода на килията и надникна. Както очакваше мантикора бе там с ужасната си опашка. Африканката го замери с камък после още един и прати отровни стрелички към окото му. /2-ри пост от темата/ Целта й бе да го събори в пропаста. Да, но камъните свършиха, а магиите нещо.. И тогава от съседна килия внезапно излетя далеч по-голям каменен къс. който съчетан с магия  най-после събори чудовището в бездната. Африканката излезе и предпазливо тръгна към изхода. Тогава чу:
- Господарке!? Вие ли сте?
 Зунимаса погледна към гласа. Познаваше собственика му. Чернобрад африканец, по точно етиопец на нейната възраст +1 Агаасувми Ендбеле беше сред най-верните й хора. 
 - Аз съм, Агасуви - отвърна тя. А ти. щеше да го пита как е попаднар на това място, но можеше да почака. -Първо да се измъкнат - Ще говорим после
 Около два часа по-късно прекарани предимно в дебнене, промъкване, удушен от Агасуви надзирател и доста тичане двамата къде с късвет, къде с другите си качества успяха  да напуснат територията на“ Опал“ 



/Галеони/ Админ: отчетено.

/Филип Болярски и МаяКочева?/ 
ПРедната вечер в къщата на Зунимаса на остров „Катран“
-Предполагам, искате да ви възложа някаква задача - африканската тъмна магяосница гледаше изпитателно новите си последователи.
- Имам нешо за Вас. Но Утре. Сега яжте ако сте гладни.-  На масата има африкански и .български ястия. - Или почивайте. Стаята ви е 1ь-вата врата в дясно
 Следващата нечер. 
 Четиримата: Зунимаса,Агасуви, Филип и Мая стояха на брега, а вкраката им стоеше сансдък с 10-на приспани с матия  ранкороги огнемета,които трябвашеда бъдат пренесени до румънката граница. Естествено  контрабандно ,срещу заплащане. Малката групичка почна да се магипортира когато Закона на Великата Гадост реши да влезе в действие
- Засада! - извика Агасуви.. Той и Зунимаса незабавно сложиха маските си. Филип и Мая също имат.  
Африканката прецени набързо ситуацията. Сега разбира се нямаше голямо значение какво се е объркало,за това щеше да мисли по-късно.По-  Важно бе да се измъкнат.      
 - Ние ше се разправяме с аврорите - реши черната магаосница.. - - Вие двамата - имаше предвид  Филип и Мая - опитаюте да довършите преноса
 - даде им указания, къде да занидат съндъка. В това време Агасуви  прати няколко огнени магии и направи върху четиримата любимото си „Протего Диаболика“ Тя също замери аврорите с няколко проклятия.
 Няколко минути по късно 
 проклятияи контра проклятия хвърчака на всички страни. 
- Най -добре да изчезваме. - викна Зунимаса и прати проклятия за конюктивит
 - Добре, но само да имитираме магипортиране - съгла си се най-верният ѝ следовник и поясни,че под тях има малка подводна пещера, за която би почти сигурен, че зваят малцина.. Където да си починат за кратко
 Зунимаса  се съгласи и малко по-късно оглеждаше подводната пещера. Може би щешеда яизползва и в бъдеще. А сега да провереше, как са се справили 2-те цеца..

/галеони/

Първоначалният план някак се обърка, и групата бяха пресрещнати от отряд аврори.Зунимаса даде указания на двете деца къде точно трябва да стигне така важният за мисията съндък с раконоги огнемети, прехвърли им защита и с Агасуви продължиха да се дуелират срещу аврорите.Филип и Мая също се погрижиха да замаскират лицата си, като ги натъркаха с влажна пръст и се придвижваха сред прикритието на дърветата.Имаха донякъде късмет, че луната бе затулена от облаци и малките им сикуети почти не се виждаха в мрака на нощта.Те се заеха внимателно да избутват съндъка без да разбудят огнеметите, и  едва доловимо си шепнеха вървейки в указаната им посока.Внезапно пред съндъка се изпречи непредвидено препятствие, аименоо вкопан в пръстта камък.Мая се зае да дълбае влажната пръст около камъка за да могат да го отместят, предпочитаха да не заобикалят зашото съндъкат можеше да се преобърне и огнеметите да избягат което обричаше задачата на провал, а те не искаха да разочароват тъмната вещица и да си навлекат разрушителния и гняв.Филип също помагаше с откопаването на проклетия камък който доста ги забави в случая, най-накрая пътят им до крайната цел бе разчистен и те продължиха да бутат внимателно съндъка към набелязаната локация където ги чакаше финалът на първата им свръх тайна мисия.Изведнъж раконогите огнемети в съндъка се размърдаха и той се разклати застрашително, двамата го затиснаха и постепенно създанията вътре се поукротиха.
-Хайде губим прекалено много време.
Нервно измрънка Мая.Огледа се и видя, че им остава още малко до указаната от Зунимаса и Агасуви локация.
-Още десетина метра и ще успеем.
Напрегнаха отново сили и успяха да добутата съндъка без повече проблемидо въпросното място, в същото време се появиха Зунимаса и Агасуви.

10 галеона (Админ: учениците нямат право на такъв бонус от мисиите).