Арина не дочака портрета да се отвори напълно, а се шмугна припряно през отвора. Майка й твърдеше, че една дама никога не тича, дори светът да пада на главата й. Е, червенокосата със сигурност нямаше задръжки. Побягна с пълна сила и изобщо не се интересуваше, че разни части от нея се появяват – ей, така като по магия.
Разбира се, логичното обяснение бе, че заклинанието за невидимост спира да действа, но учениците по коридорите явно не се досещаха за това. Зад нея се чуваха писъци и викове от рода на: „Внимавайте! ЗОМБИТА!” или „Не, бе, не... Разчленените атакуват!” или пък: „Не видяхте ли червеното...това е Магическа заплаха в атака!”.
Макар и интересни, нямаха нищо общо с действителността. Нейде по коридора, водещ до Северната кула, Орлова вече можеше да се похвали, че няма да остане осакатен труп или полу-зомби. Вече и появата й не предизвикваше такъв интерес, затова забави крачката и си пое глътка въздух.
Триста ягодови мъфини! Куидичът я бе разглезил! Бе изгубила форма... или мъфините най-накрая й се бяха отразили. Едва докача портрета да се отрови, за да остави чантата със завоеванията на близката маса и да се просне на пода.
Дишаше тежко. Май щеше да умре. Добре де, нямаше да умира. Просто й трябваше малко време, за да се осъзнае. Затвори за миг очи и, когато ги отвори забеляза надвесената над нея Люба.
- Какво стана? – наистина ли я питаше или Ари започваше и да халюцинира?
- Алкохолътизбяга... - не, не, нямаше предвид, че са му пораснали крака и е бягал буквално. - тъй де, не, имах предвид – вийлите го бяха набутали на най-нелогичното място, та трябваше да го намеря. - така звучи май по-добре.
@Люба Бюлбулева
Разбира се, логичното обяснение бе, че заклинанието за невидимост спира да действа, но учениците по коридорите явно не се досещаха за това. Зад нея се чуваха писъци и викове от рода на: „Внимавайте! ЗОМБИТА!” или „Не, бе, не... Разчленените атакуват!” или пък: „Не видяхте ли червеното...това е Магическа заплаха в атака!”.
Макар и интересни, нямаха нищо общо с действителността. Нейде по коридора, водещ до Северната кула, Орлова вече можеше да се похвали, че няма да остане осакатен труп или полу-зомби. Вече и появата й не предизвикваше такъв интерес, затова забави крачката и си пое глътка въздух.
Триста ягодови мъфини! Куидичът я бе разглезил! Бе изгубила форма... или мъфините най-накрая й се бяха отразили. Едва докача портрета да се отрови, за да остави чантата със завоеванията на близката маса и да се просне на пода.
Дишаше тежко. Май щеше да умре. Добре де, нямаше да умира. Просто й трябваше малко време, за да се осъзнае. Затвори за миг очи и, когато ги отвори забеляза надвесената над нея Люба.
- Какво стана? – наистина ли я питаше или Ари започваше и да халюцинира?
- Алкохолът
@Люба Бюлбулева