by Валентина Бакрачева Нед Май 21, 2023 11:16 pm
Чух суматоха в общата стая. Бях си нощна птица, стоях до късно, както обикновено, размишлявайки за живота (колко депресарско). Точно се бях унесла, да речем, и започнах да чувам гласове, не, не в главата. Станах по- бързо от всякога и си наметнах пухкавия халат.
В общата стая имаше събрание. Да не съм пропуснала нещо? Първоначално помислих, че някой от преподавателите ни е вдигнал на пожар. Облегнах се на касата на вратата и се заслушах в разговора.
-Ще го удуша този! –Крещеше Илиян. Не знам защо хората в това училище го виждаха като заплаха, аз го виждах като един обикновен истерик. Познавах го, защото беше прекалено шумен, не за друго. Не комуникирам с деца. Няколко първокурсника изглеждаха видимо притеснени и обсъждаха, че трябва да събудят някой. И тогава ми светна- Филип. И него нямаше да го познавам, ако отново, Илиян не крещеше сравнително често по негов адрес в общата стая.Само предполагах, че може да е Филип заради пререканията им с Илиян, въпреки, че той винаги крещеше, затова трябваше да послушам разговора известно време. Обикновено не бих се намесила, ако нещо не ме касае, но в случаят ставаше въпрос за мен и моето спане. Точно имах подобрение и бях започнала да заспивам на време, за да не се чувствам като зомби в часовете. Прочистих гърлото си.
-Може ли за секунда внимание? –Попитах на по- висок глас и всички се обърнаха, доста от децата изумени, че изобщо говоря с тях. –Свещен Мерлин, дай им мозък! –продължих възмутено и раздразнено едновременно –Защо просто някой не го събуди? Защо трябва да се събудят всички останали? –Заслужавах да получа някаква награда за “мозък на годината“ или „най- умната за набора си“, след като съм събрана с такива хора в това училище. Поне за дом „Лъч“ имах някакви надежди, не големи, но някакви. Всички замлъкнаха. Изблъсках няколко човека, за да си преправя път към стаята, откъдето се чуваше хъркането и отворих вратата с гръм и трясък. Беше ли позволено изобщо да нахлувам там? Вероятно не. И все пак оставих вратата широко отворена. Филип изобщо не се събуди. Сритах леглото му.
-Ставай, господинчо! Как може да спиш така дълбоко при положение, че половината дом са притеснени за теб, а останалите, включително и аз са ти бесни, че си ги събудил? –Филип подскочи, без да осъзнава какво се случва. Хванах го за рамото и го изкарах в общата стая. Все едно го предавах на вълците.
-Ама аз… такова… не… -Той замлъкна, когато видя толкова хора в общата стая и установи, че ги е събудил всичките. Бас ловя, че се чувстваше поне малко виновно и все пак за мен вината беше по-скоро в тези, които не са се сетили да го събудят преди това.
-Марш по леглата сега! –Казах, като ми беше все тая дали изобщо някой ще ме послуша. Повечето хора се размърдаха към стаите си. Аз останах малко повече, за да съм сигурна, че няма да има скандал или бой и да ме натопят, заради това, че съм влязла в стаята на някакво хлапе, за да го събудя.
-Фил, така не е хубаво, трябва да започнеш някаква диета. –Каза Мартин. Не знаех дали се казва така, но името Мартин би му отивало.
-Диета ли? Че какво ми е? Аз се чувствам добре. –Отвърна Филип с нервна усмивка, вероятно се е почувствал нападнат.
-Просто така ще е по- добре за здравето ти. –Пак каза Мартин и още няколко човека го подкрепиха.
-Притеснени сме за здравословното ти състояние. Явно хъркаш заради пълнотата си и ти е необходима диета. Ние ще ти помагаме и ще те защитаваме от този зъл разбойник Илиян, но и сам виждаш, че трябва да посмъкнеш малко. –Добави някакво друго момче, например Киро.
След като видях, че нещата завършват добре и аз се отправих към стаята си, но все още раздразнена. Надявах да заспя бързо или поне да заспя.
Индекс
62
0 т.
