РП Старите затворнически килии - Филип и Рея

Филип и Влади слизаха по тъмните стълби, които се виеха все по-надолу в подземията.Именно в една от старите затворнически килии, бе скривалището за тайни запаси на Фил в което събираха вкусотии с които момчето успяваше да преживява след като му бяха налозили диетата.Стъпките им кънтяха и двете деца от времена време се ослушваха, да не ги чуе някой.Най-сетне бяха стигнали в кръглото помещение с тайния вход към скривалището, двамата едновременно натиснаха главите на рицарите които се изправиха и след ова се появи вратата водеща към килийте.Филип и Влади тръгнаха по дългия коридор като осветяваха пътя с пръчките си, стигнаха до едната отворена килия където бяха запасите.
-Хайде братовчеде, време е за пиршество.
Смигна Фил на другото момнче, ухилени от радост двамата влязоха и приседнаха на каменния под и заизваждаха от стария прогнил съндък събраните от по-рано съкровища.Фил бе повече от щастлив да идват тайно тук, където братовчед му Влади и Мая оставяха разни неща когато успеят да се промъкнат незабелязно в кухнята и да отмъкнат по нещо.След като се беше разчуло за липсващите салами от кухнята, те естествено обвиниха Илиян Георгиев той беше най-злият и коварен разбойник и бандит в Мунгав, а също и техен смъртен враг който постоянно ги тормозеше и обиждаше.Откраднатите салами всъщност бяха тук, е или поне това което бе останало след няколкото посещения на момчетата в това супер тайно скривалище.
-Ох ще се пръсна.
Тежко въздъхна Филип и потупа пухкавото си коремче, Влади също се бе облегнал на стената разкопчал дънките си.Двамата браточеди преяли и щастливи се усмихваха радостни след тайният им гуляй тук, време беше да се отправят по обратния път към общите стаи на домовете си.Пъшкайки двамата се изправиха тромаво и тръгана обратно към стълбите които проклинаха.Пълничките братовчеди не си падаха много по изкачването на стълби, но нямаше как.Няколко пъти се спираха за кратка почивка задъхани, и пуфтейки продължаваха отново да се изкачват нагоре.Като стигнаха вече близо до главната зала, пред тях се изправи небеизвестната креслива четвъртокурсничка от Южен вятър Рея, която с ръце на кръста като буквата Ф ги гледаше гневно.
-Какво правите вие двамата?

@Рея Папандреус

Можете ли да си представите какво е да се изпита чувство на страх на едно от най-сигурните места на света? Училище, което Рея приемаше повече за дом, от колкото нейния собствен. Не бе приятно. Особено в спокоен ден, като този. Беше събота и момичето бе решило да се поразходи из училището, докато необясними звуци не ѝ привлякоха вниманието. Странни стенания доловиха ушите ѝ и като всеки един тинейджър, вместо да се обърне и да тръгне в противоположна посока, една притегателна сила просто я завлече напред дори чувството за страх да ѝ потреперваше под формата на буца в гърлото. Преглътна.
Беше, чувала, че тук обитават и духове, но до момента не бе виждала такива. Или поне не толкова страховити, колкото тези, които чуваше в момента. То бяха един изтормозени пъшкания, смъртни стенания, тихи гробовно смехове. Абсолютен ужас и половина. Все едно влизаше в изоставена къща на ужасите, Рея пое по стълбите надолу, докато не започна да чува гласове. Детски гласове. Сравнително познати гласове. Първоначално не бе сигурна, които бяха тези хора, но няколко стъпала по-късно срещна познати физиономии. Беше ги виждала не малко в голямата залата и когато осъзна, че няма духове, а просто две момчета, небеизвестната буква бе изобразена от тялото ѝ.
- Нищо. - спогледаха се двамата и започнаха да се хихикат, на което Рея смръщи вежди.
- Да не сте ловяли духове до сега?
- Не. - отсече по-пълното момче.
- А тогава? Какво правихте?
Другият го сръчна и се обърна към четвъртокурсничката.
- Духове ловяхме, точно така?
- И как по точно ги ловяхте? Не виждам да имате нужни приспособления дори пръчките не сте си изкарали. Магарии ли замисляте?
- А, не. Няма магарии, ние просто ... - спогледаха се.
- Трябва ли да викна някой преподавател?
- НЕ! - отговориха в един глас, все едно бяха ограбили някоя банка и долу им бяха складовете с грабежа.
- Казвайте тогава бързо, преди да съм викнала някой възрастен!

Братовчедитя бяха хванати натясно от кресливото момиче, при никакви обстоятелства те не искаха скривалищвтоимда бъде разкрито както и всичко което бе там.Спогледаха се и мълчешком се разбраха да отстояват докрай тайната си пред тази нафукана кресла.Тя бе откомпанията на Люба, Илиян,Исмаил и останалите които се правеха на велики и пренебрегваха по-малките ученици в Мунгав.Филип се замисли дали да не и отправи някое заклинание с пръчката си, но впоследствие се отказа.Мястото не бе особено удобно за това, пък и сигурно другите в главната зала чуваха виковете и.Момчетата отново се спогледаха и Фил реши да импровизира,тъй като нямаше много възможности за действие.
-Добре де,планираме отмъщение срещу някого.Стигатли ти тези сведения?
Попита с насмешка той и побутна братовчед си да продължат  към залата.Погледнаха към Рея която ги проследи с поглед подозрението икъм тях бе осезаемо, но нямаха намерение да се отказват от замисъла си.
-Уф за малко да ни хване.
Отметна потен кичур от челото си Фил, двамата продължиха по коридора като дискретно обръщаха глави да видят какво прави Рея.Тя остана още известно време на стълбите гледайки надолу към мрачните подземия, и извръщаше очи и към отдалечаващите се братовчеди.Измъкнаха се и този път, а трябваше да внимават повече.Слава на Мерлин скривалището им с вкусотии и този път остана неразкрито.
-Тази креслива гъркиня, май ни вдигна мерника.
Сподели притеснението си Влади, братовчед му самомахна неопределено с ръка.Имаше врме да мислят за това, сега само искаха да стигнат необезпокоявани повече до спалните си.През това време Рея също бе тръганала след тях, не бе случайно да ги види тук мислеше си тя.Освен това и се струваше повече от странно, че въпреки диетата си Филип не само не отслабваше, а и видимо се бе позакръглил.Съмнението вече тлееше в душата и.

10 галеона (Админ: отчетено).