Предния урок за скейтбордовете беше забавен, особено когато трябваше да се състезават помежду си, а пък Люба успя да вметне и няколко интересни неща - как не е точно метод за транспорт, а стил на живот и изразяване, вид изкуство дори.
На края на урока беше предложила следващия път да покаже колелото си печелейки няколко точки за дома си.
И сега като влезна в стаята десетина минути преди часа вместо да се насочи към мястото си отиде отпред при професор Велева със все още мокрия си товар.
- Здравейте, професоре. Плана ми е да доразглобя колелото, бавно за да видят всичко докато обяснявам кое какво е, да покажа как се почистват частите и после да го сглобя. Ще включа и как работи, всичко разбира се ръчно.
- Чудесно, мила, а ще имаме ли време след това желаещите да го управляват?
- О, да няма проблем, ще се постарая да не се моткам.
Закачи набързо колелата обратно, по принцип ги носеще откачени за да може да носи колелото на гръб, а в това време съучениците й се събираха и се разполагаха по местата си. Много от тях хвърляха любопитни погледи към купчината метал все още мокра и покрита с водорасли, която беше висока колкото Люба.
Когато всички се събраха демонстрацията започна.
- Чувате ли ме добре? - запита момичето с ясен и чист глас - Ако не виждате добре назад елате насам, като начало няма да ни трябва много пространство.
@админ +1 интелигентност моля (Админ: отчетено)
+отворена покана за РП