Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
+7
Янтар Вълчев
Люба Бюлбулева
Филип Болярски
Мая Кочева
Владимир Петров
Ясна Соколова
Исмаил Колимечков
11 posters

    РП Летене

    Исмаил Колимечков
    Исмаил Колимечков
    Ученик, седми курс, дом "Лъч"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : РП Летене Coin10 19
    Ниво : РП Летене Untitl41
    Статистики :
    РП Летене Streng10 Сила: 58
    РП Летене Shield10 Издръжливост: 32
    РП Летене Brain10 Интелигентност: 72
    РП Летене Runnin10 Ловкост: 50
    РП Летене Magic-10 Магия: 44
    РП Летене Clover10 Късмет: 22

    Бобчета : РП Летене PearРП Летене WatermelonРП Летене MangoРП Летене SapphireРП Летене EmeraldРП Летене AppleРП Летене ChocolateРП Летене CinnamonРП Летене TomatoРП Летене CabbageРП Летене RubyРП Летене BaconРП Летене HoneyРП Летене TuttifruttiРП Летене Cabbage 

    РП Летене

    Писане by Исмаил Колимечков Сря Апр 19, 2023 9:50 pm


    Защо беше записал летене? А, да, защото изпитваше ужас в часовете по Трансфигурация и то не заради професор Желев, макар че малко и заради професор Желев, но и защото не беше особено добър по Трансфигурация. Учителят им го беше нарекъл липса на желание, но при Исмаил беше повече липса на преизначаване на нещата. Да си добър по Трансфигурация беше във фундаментите си, идеята, че всичко можеше да бъде променено, което не беше нещо, което Исмаил приемаше. Нещата бяха такива каквито са и следователно, ако направиш заклинание и си мислиш, че еи така, нещата ще се променят... единствения, който залъгваш е себе си. Професор Желев не беше фен на теорията на Колимечков. Исмаил щеше да предположи, че идва от факта, че е професора по предмета, не защото не му вярваше. 

    И затова трябваше да си запълни няколко часове в програмата.... с Летене. Исмаил наистина не можеше да разбере защо бяха измислили начин за придвижване по въздух, като имаше толкова много избор по земя. Първо, летежна пудра, после влакове, коне, карети, каруци, коли и най-накрая крака. Та, защо някой би отделил краката си от земята наложително беше ужасяващо за него. Беше правил упражненията по Летене, разбира се, защото трябваше. Не защото искаше. 

    Изпружи ръка и парчето дърво се залепи за нея. Усети топлинката, която усещаше, когато докоснеше дървена повърхност с нещо неизменно живо вътре. Усмихна се лекои повдигна глава към.
     - О, здравей, Ясна. - понеже бяха в един дом, и една година по-голяма от него, се познаваха. Въпреки, че беше по-голямата от двама им, Исмаил я биеше с половин глава и имаше голяма възможност да продължава да расте в бъдеще. Имайки предвид колко беше висок и баща му. Разбира се, момичето беше усмихнато както винаги и още по-щастлива щом беше на метлата си, която сега носеше в ръка. На куидичния стадион, Исмаил винаги подкрепяше дома си, а освен мила и добра, Ясна беше част от отбора му.
     - Охо, здравей, Исмаил. - очите ѝ го погледнаха насмешливо и момчето повдигна ръце в знак на предавам се. Не беше новина за дом Лъч, че Исмаил ненавиждаше да лети. 
     - Знаеш как е. Това или Трансфигурация. Макар, че след малко ще си мисля, че Трансфигурацията не е толкова зле, а в час по Трансфигурация ще си мисля, че Летенето е супер. А ти какво правиш тук? Мислех, че си изкласила Летенето.
    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : РП Летене Coin10 39
    Ниво : РП Летене Untitl42
    Статистики :
    РП Летене Streng10 Сила: 28
    РП Летене Shield10 Издръжливост: 24
    РП Летене Brain10 Интелигентност: 28
    РП Летене Runnin10 Ловкост: 28
    РП Летене Magic-10 Магия: 40
    РП Летене Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : РП Летене PearРП Летене MangoРП Летене ChiliРП Летене SausageРП Летене WatermelonРП Летене SapphireРП Летене EmeraldРП Летене Birthday1

    Re: РП Летене

    Писане by Ясна Соколова Чет Апр 20, 2023 8:56 am


    Лятото отмина по-бързо отколкото ѝ се искаше, а новата учебна година дойде по-скоро отколкото очакваше. Всичко беше различно за Ясна, но имаше едно нещо, което винаги оставаше константа в живота ѝ - куидичът. Но дори и той тази година нямаше да бъде същият. По ред причини, всичко щеше да се промени и Ясна не беше сигурна как се чувства. Но едно знаеше, трябваше да подтисне всичко това иначе нямаше да може да продължи своето обучение в Мунгав. Да, беше мислила и върху това, но нямаше смелостта да загърби всичко. 

    Всичко това се въртешеше из мислите ѝ, докато мъкнеше сандъка с топки на куидичното игрище. Щеше да потренира, надявайки се, че това щеше да я откъсне от всичко, което беше в главата ѝ. Но стана точно обратното и те я връхлетяха отново на секундата, в която се озова насред огромните трибуни и обръчите. 

    Спасението дойде под формата на едно момче от нейния дом, с което се бяха засичали неведнъж, но сякаш все нямаха възможност да разговарят. Исмаил точно се канеше да полети, когато я видя и заговори.   

    - А ти какво правиш тук? Мислех, че си изкласила Летенето. - попита високият петокурсник. 
    - Оу, да. - подсмихна се Ясна. - Подготвям се за предстоящите проби, които ще проведем другата седмица. - рече шестокурсничката и посочи сандъка с топки до нея.
    - Ти стана новия капитан на отбора ни по куидич, нали? - попита Исмаил и за миг доби замислено изражение. Явно нещо обмисляше.
    - Мда. Така стана. Хах. - лилавокоската потисна онова чувство, от което така усилено се опитваше да се отърве цяло лято. - Ще се явиш ли на пробите? Ще има доста отворени позиции за този сезон. 
    - Не съм сигурен, че искате да съм в отбора! - лицето на петокурсника нервно трепна. 
    - Остави преценката на мен. Ти се яви на пробите и ще видим. - девойката му смигна и отвори сандъка с топките. - Впрочем, искаш ли да ми помогнеш?
    - С какво? - момчето не беше много сигурно дали иска да разбере. Погледът му прехвърчаше от Ясна на сандъка с топките и обратно. 
    - Хайде, скачай на метлата. - момичето с дългите лилави коси с лекота възседна метлата и се оттласна от земята. 

    След което обясни на петокурсника какво искаше от него. Тя щеше да застане на головите обръчи като пазач, а Исмаил трябваше да играе ролята на гончия и да се опита да отбележи колкото се може повече голове. Тайничко искаше да види дали няма да открие в него следващата куидична надежда за нейния отбор.




    1т. Интелигентност моля (Админ: отчетено)

    Ела Благоева харесва този пост.

    Исмаил Колимечков
    Исмаил Колимечков
    Ученик, седми курс, дом "Лъч"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : РП Летене Coin10 19
    Ниво : РП Летене Untitl41
    Статистики :
    РП Летене Streng10 Сила: 58
    РП Летене Shield10 Издръжливост: 32
    РП Летене Brain10 Интелигентност: 72
    РП Летене Runnin10 Ловкост: 50
    РП Летене Magic-10 Магия: 44
    РП Летене Clover10 Късмет: 22

    Бобчета : РП Летене PearРП Летене WatermelonРП Летене MangoРП Летене SapphireРП Летене EmeraldРП Летене AppleРП Летене ChocolateРП Летене CinnamonРП Летене TomatoРП Летене CabbageРП Летене RubyРП Летене BaconРП Летене HoneyРП Летене TuttifruttiРП Летене Cabbage 

    Re: РП Летене

    Писане by Исмаил Колимечков Чет Апр 20, 2023 7:16 pm


    Да помогнеш на капитанката на отбора по куидич да загрее беше едно нещо, да успееш да се включиш като гончия срещу нея беше съвсем различно преживяване. Е, поне не се опитваше да избие куофъла от ръцете му и да направи някоя от онези безумни маневри, които беше виждал на мачовете. Маневри, които включваха и разни хора качващи се на крака върху тънките метли. Исмаил направи един кръг, за да се засили срещу Ясна и обрачите. Разбира се, първия удар пропусна с едно пет метра.... на втория удар беше по-добре, защото не се беше засилил толкова много. Ясна дори не се беше разместила от мястото си, а спокойно го изчакваше. На третия опит реши да влезе по-наблизо към головите полета, преди да изстреля куофъла и Ясна да хване топката в здравите си ръце. Беше и я подал. По погледа му беше повече от ясно, че не е искал това. Издиша надъбралия се въздух през устата си. Дори не беше осъзнал, че беше спрял да диша, докато се прецелваше. 

     - Това не е зле. - започна Ясна, когато Исмаил се приближи до нея.
     - Благодаря... че се опитваш да ми задържиш част от егото и и си мила с мен. - усмихна се обратно Исмаил. 
     - Не, наистина, Поне се оопитваш да оцелиш обрачите и не пазача. А и се подобряваше и сменяше тактиката след всеки удар.
     - Това не значи, че ставам за отбора.
     - Но веднъж не си погледнал към земята откакто сме тук...

    Исмаил изглеждаше замислен над думите и се усмихна с половин уста. Не погледна надолу, което щеше да е нещо, което беше правил няколко пъти в първи курс и знаеше, че завършва зле. Ясна също не поглеждаше надолу. 
     - Отново?
     - Отново. - отвърна шестокурсничката и Исмаил се завъртя в свободен кръг, за да изчисти мислите си от самото летене и а се опитва да се прицели в обрачите. Първият му опит завърши толкова добре колкото и първия път. Беше се опитал да се грурне във въздуха. Техника, която беше виждал, но не и използвал досега. Първият път, когато беше решил да захвърли куофъла в средния обрач осъзна грешката си бързо и тя беше, че спря метлата твърде рязко, почти самоизхвърляйки се от въздушното превозно средство. Куофълът полетя надолу и Исмаил премаляло изстена. На втория път беше успял да забави спирането и не полетя като пълен идиот към гибелта си, а и този път куофъла излетя в правилната посока. Ясна беше там, за да го хване. На третия успя да се самозалъже в това да обърне рязко метлата и да захвърли куофъла в крайния обрач, докато Ясна внимателно пазеше средния, първоначалното място за засилката на Исмаил.
     - Толкова, тренер. - извика Исмаил, когато куофъла се удари в обрача и отновоне отбеляза гол. - Ако продължавам така ще трябва да ме вземете в отбора, а аз не съм голям фен на тази идея.

    1 т. издръжливост (Админ: отчетено)

    Ясна Соколова харесва този пост.

    The author of this message was banned from the forum - See the message
    The author of this message was banned from the forum - See the message
    The author of this message was banned from the forum - See the message
    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : РП Летене Coin10 256
    Ниво : РП Летене Untitl41
    Статистики :
    РП Летене Streng10 Сила: 52
    РП Летене Shield10 Издръжливост: 46
    РП Летене Brain10 Интелигентност: 52
    РП Летене Runnin10 Ловкост: 52
    РП Летене Magic-10 Магия: 60
    РП Летене Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : РП Летене TomatoРП Летене CabbageРП Летене BananaРП Летене PizzaРП Летене HoneyРП Летене AppleРП Летене SapphireРП Летене PearРП Летене WatermelonРП Летене EmeraldРП Летене SausageРП Летене BlueberryРП Летене CheeseРП Летене ChiliРП Летене MangoРП Летене TuttifruttiРП Летене CinnamonРП Летене RubyРП Летене ChocolateРП Летене Diamond

    Re: РП Летене

    Писане by Люба Бюлбулева Нед Апр 30, 2023 10:54 pm


    Колко не й се искаше да се появява и на тези часове. Стиснала зъби и дишайки бавно и дълбоко ниската четвъртокурсничка пристъпи да се нареди за избор на транспорт и да й сложи Белев защитното заклинание.

    - Оо Любе, уважавам твърдоглавието очаквах да си изкараш бележка че си болна! - закачи се младия преподавател и се засмя на жалния поглед на момичето - Да слагам ли тапите за уши?

    Като за първия час за годината почваше добре, разбира се че Белев щеше да се закача в предвид, както той самия бе казвал много пъти:
    Лети като малка харпия - нищо не може да я бутне, ама бойния писък го чуваш от километри!
    Е тя не му се сърдеше, знаеше че е "страшна" гледка, ама какво да направи ако не усеща земя под краката си усещаше първичен ужас в себе си. Можеше да преживее малко закачки, освен от съученици които го обръщаха на заяждане.
    Тях им се случваше да разберат колко стабилна й е десницата като е кацнала.

    Загледа се в килимчетата като стигна до тях. Май миналата година нямаше такива или поне тя не помнеше.
    Избра си едно старо дебело с традиционни мотиви на цветя. И докато го поставяше на позиция за летене му се молеше да не я хвърля и тя ще се постарае да е възможно най нежна с пискюлите му, но да знае че много, ама много я е страх.

    Наложи килимчето.
    Пусна тежка въздишка.
    Качи се.

    Минута, две нищо.

    - Ще летим ли днес, или все пак ще пробваш с бележката? - подхвърли Белев все така весел - Ще е хубаво все пак и да гледаш къде насочваш де!

    Люба отвори едното си око, изглежда ги бе стиснала, още беше на земята е поне килимчето беше решило да не я мята. За сега.
    Чак като отвори око (да още стискаше другото) килимчето се задвижи и се зарея спокойно на десетина сантиметра над земята.


    - Благодаря. - момичето плахо прошепна на магическия предмет.

    Дебелото килимче под нея се усещаше стабилно почти все едно е на земята.

    Тази година можеше и да не се чуе писъка на Харпията.

    @админ галеони моля (Админ: отчетено).

    Ела Благоева харесва този пост.

    Янтар Вълчев
    Янтар Вълчев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : РП Летене Coin10 50
    Ниво : РП Летене Untitl37
    Статистики :
    РП Летене Streng10 Сила: 5
    РП Летене Shield10 Издръжливост: 7
    РП Летене Brain10 Интелигентност: 2
    РП Летене Runnin10 Ловкост: 1
    РП Летене Magic-10 Магия: 7
    РП Летене Clover10 Късмет: 3

    Бобчета : РП Летене HoneyРП Летене SapphireРП Летене PearРП Летене WatermelonРП Летене SausageРП Летене PizzaРП Летене EmeraldРП Летене Blueberry

    Re: РП Летене

    Писане by Янтар Вълчев Сря Май 03, 2023 11:55 am


    Летенето беше един от двата любими учебни предмета на Янтар Вълчев в Мунгав. Щесто курсникът слезе от грифона си, чшето име между другото бе Дух и който побърза да отлети малко в страни. Янтар пък за кратко се замисли дали магичестото създание щеще да му липсва, когато завършеше и го оставеше завинаги в училището. Знаеше, че некои си ги взимат да си ги гледат у дома, но той нямаше такова намерение. По-скоро нямаше. Може би малко.
    - Привет, Стою - отвърна той на поздрава на младия и обикновено дружелюбно настроен преподавател Белев. След, което побърза да се качи на своята метла. „Сребърна Стрела 10“.  Не чака, а се отласна излитайки. Най-напред се завъртя около себе си. Първо обратно, а след това по посока на часовниковата срелка. После пак, но този път преобръщайки се с главата надолу. Продължи с лупинги ту спускайки се надолу към земята, ту издигайки е нагоре към небето. На няколко пъти мина през обръчи, като за целта за по-лесно се накланяше напред. Пред последния път за малко да го закачи . 
     - Уха! - извика шесто курсникът по някое време. А след това започна да упражнява различни движения. Те имитираха улавяне, хвърляне и от време на време дори ритане на куофъл. Добре, обаче всичко някога свършва и часът не правеше изключение. По тази причина загубилият представа за времето ученик от Южен Вятър се насочи към земята. Кацна и слезе от сребърната си стрела
     - Браво! - посрещна го  преподавателят. - От теб ще излезе много добър гончия.
     - Благодаря - ухили се Янтар в отговор. Опитваше се да влезе в отбора и предпочиташе най-много този пост.
     Каза довиждане и тръгна към Дух   


    /галеони/ Админ: отчетено.
    Ела Благоева
    Ела Благоева
    Ученик, четвърти курс, дом "Лъч"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : РП Летене Coin10 327
    Ниво : РП Летене Untitl40
    Статистики :
    РП Летене Streng10 Сила: 12
    РП Летене Shield10 Издръжливост: 16
    РП Летене Brain10 Интелигентност: 14
    РП Летене Runnin10 Ловкост: 14
    РП Летене Magic-10 Магия: 18
    РП Летене Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : РП Летене MangoРП Летене AppleРП Летене CabbageРП Летене SapphireРП Летене PearРП Летене WatermelonРП Летене EmeraldРП Летене BananaРП Летене RubyРП Летене TuttifruttiРП Летене DiamondРП Летене PizzaРП Летене SausageРП Летене Birthday1

    Re: РП Летене

    Писане by Ела Благоева Вто Май 30, 2023 11:16 pm


    Летене... любимо занимание на множество ученици, но не и на Ела. Да можеш да летиш, за нея беше изключително интересно и вълнуващо, а чувството да си някъде там горе и да се рееш над замъка беше просто несравнимо. Добре, тогава какъв е проблемът? Ами всъщност метлата. Второкурсничката не я харесваше още от самото начало. След като вече беше летяла с грифон, метлата ѝ се струваше дори по-хубава, защото сама можеше да определи накъде да тръгнеш, но след един-два полета започна да я усеща някак бездушна. Липсваше ѝ усещането за сигурност. Че ако падне, Луна ще се спусне след нея и ще я хване. Метлата щеше да се разбие в земята дори преди Ела да е осъзнала какво се случва. И не, не я беше страх да падне. Просто за нея метлата беше скована и мъртва. Беше просто предмет.
       
    Колкото и да не ѝ беше приятно, сега трябваше да стисне зъби и да преодолее поредния час по летене. Днес щяха да упражняват преминаване през обръч. Ела взе една от метлите, подпряни на бараката, и се изстреля във въздуха. Беше едва февруари, затова навън беше доста студено. Нямаше сняг, но вятърът шумолеше в ушите на момичето. Тя пришпори метлата си и направи няколко обиколки наоколо за загрявка. Любимото ѝ упражнение беше преминаването на зиг-заг между дърветата. Беше рисковано, но след малко тренировки и не едно или две падания, свикна и сега се справяше сравнително добре.
       
    Ела застана на стотина метра от обръчите. Вдиша и издиша бавно два пъти, след което хвана здраво метлата и се засили право напред. Приближаваше се толкова бързо, че когато ѝ оставаха само 10 метра до края, тя се изплаши от предстоящия сбъсък и обърна метлата рязко нагоре. Ух... Това беше на косъм. Постоя малко във въздуха и след трийсетина секунди се приготви за втори опит. Този път се засили по-малко, но когато се приближи до обръчите, страхът, че няма да успее, я сграбчи и момичето спря метлата на метри от целта. Беше време за трети опит. Този път обаче мина няколко пъти през пролома, за да се увери, че няма опасност да се блъсне. Върна се на стартовата линия, погледа небето три секунди и когато обърна поглед напред, вече беше готова. Засили се право към елипсите и на сантиметри преди целта затвори очи...
    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : РП Летене Coin10 35
    Ниво : РП Летене Untitl41
    Статистики :
    РП Летене Streng10 Сила: 43
    РП Летене Shield10 Издръжливост: 43
    РП Летене Brain10 Интелигентност: 45
    РП Летене Runnin10 Ловкост: 45
    РП Летене Magic-10 Магия: 52
    РП Летене Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : РП Летене MangoРП Летене PearРП Летене WatermelonРП Летене SapphireРП Летене EmeraldРП Летене PizzaРП Летене SausageРП Летене CabbageРП Летене CheeseРП Летене BlueberryРП Летене AppleРП Летене BananaРП Летене TuttifruttiРП Летене BaconРП Летене RubyРП Летене HoneyРП Летене ChocolateРП Летене ChiliРП Летене DiamondРП Летене Birthday1 

    Re: РП Летене

    Писане by Арина Орлова Нед Юни 11, 2023 11:29 pm


    Летенето беше нейното нещо. Арина обожаваше да се рее в небесата и да се наслаждава на светът под нея. Да гледа хората, които придобиваха размерите на мравчици, а тя да се състезава с птиците и да се наслаждава на свободата. А там сред облаците, се чувстваше невероятно. Все едно бе махнала оковите, които я свързваха със семейството й и можеше да се наслади на емоциите. Да бъде себе си.

    Разбира се, не беше нужно да записва уроци по летене. Ари летеше от както се помнеше и беше овладяла не само движенията на тялото си, но и метлата си. Нейната възлюбена и съвършенна метла беше повече от вещ. Тя бе като продължения на самата нея.

    Да, нямаше нужда да е тук, но го искаше. Правеше го всяка година и по-скоро досаждаше на Стою Белев, отколкото да научава нещо ново. Преподавателят винаги въздъхваше, когато я видеше за поредна година в класа си. Понякога я набутваше да помага на новобранците, ей така, за да се намира на работа и да не му се пречка в краката. Друг път измисляше някое особено трудно предизвикателство, с което да я свали малко на земята.

    Но това трудно можеше да стане в този случай, защото Орлова обожаваше всяка една секунда прекарана в този час. Нямаше да е пресилено, ако дори го определеше като любими й.

    - О, килимчета! – възкликна червенокосата, когато Белев най-накрая свърши с теорията. Докато другите се суетяха и чудеха какво да правят, момичето побърза да си избере някое от свободните килимчета. Изборът й беше логичен – настани се на най-хубавото. Предобладаващият му цвят бе ягодово червен и по цялата си дължина беше опъстрено с хиляди символи и  чертички, които в някой части дори приличаха на ягоди.

    Момичето седна внимателно върху него и изчака да види дали ще я изхвърли. Това не се случи, затова радостно запляска с ръце. Килимчето като по сигнал се размърда под нея и се извиси няколко сантиметра над земята.

    Вълнуващо. Вече можеше да направи едно кръгче.

    1 точка сила, моля (Админ: бонусите за 1 пост в уроците са за до 4 предмета на година).
    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : РП Летене Coin10 230
    Ниво : РП Летене 1311
    Статистики :
    РП Летене Streng10 Сила: 74
    РП Летене Shield10 Издръжливост: 86
    РП Летене Brain10 Интелигентност: 90
    РП Летене Runnin10 Ловкост: 90
    РП Летене Magic-10 Магия: 104
    РП Летене Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : РП Летене ChocolateРП Летене SausageРП Летене BananaРП Летене DiamondРП Летене EmeraldРП Летене AppleРП Летене MangoРП Летене RubyРП Летене BlueberryРП Летене PearРП Летене TomatoРП Летене ChiliРП Летене SapphireРП Летене BaconРП Летене Cinnamon

    Re: РП Летене

    Писане by Ина Янакиева Пон Юни 19, 2023 2:22 am


    Не бе упражнявала летенето от първи курс...,но след като се бе съгласила още миналата година да бъде част от училищният отбор по куидич и след като бе предприела стъпката да преодолее страхът си от летене.
    Все пак нямаше как да е част от отбора,да лети и...да се панира. Защото просто щеше да полети надолу към земята, като чувал с картофи.
    -Здравейте,професор Белев! - поздрави тя учителя, като усещаше,че ще направи всичко само и само да отложи качването си на тази летяща пръчка.
    -Побързобратленцанямамевремезагубене! - за тези,които не се бяха срещали с Белев това щеше да прозвучи ,като една какофония от звуци. За тези,които вече го познаваха и знаеха навика му да говори по-бързо щяха да знаят,че това означава „По-бързо,братленца,нямаме време за губене.“
    Не след дълго учениците бяха във въздуха,някои искрено се забавляваха и летяха упражняваха различни маневри,докато други като Ина просто седяха на метлата си в мисловна битка. Да направи ли това,да не го ли направи.
    В главата си прехвърляше различни куидични маневри за които бе чела..и които знаеше на теория. На практика хич не искаше и да ги прилага.
    -АмаИнараздвижиямалкотазиметла! - чу се някъде отдолу...да раздвижи тази метла,как ли пък не. Така си й беше добре! - Сандър никак няма да е доволен!!!
    Този път думите бяха отчетливи и бавни. Сякаш за да се пропият в костите й и да я накарат да изпита някаква вина.
    -Уф! - искаше да играе куидич,искаше и да лети...,но не искаше да гледа надолу. Затова и всъщност не знаеше от къде идва гласът на Белев,защото просто нямаше намерение да гледа надолу. Затова маневри като потапянето на този етап бяха извън списъка й. Реши да започне с малки кръгчета около стадиона,като започна да лети по-нависоко и по-нависоко. Премина през няколко обръча, които бяха поставени наоколо като препятствие и накрая завъртя метлата си на 360.
    Нищо от това обаче не стана от първият път. Преминаването през обръчите изискваше голяма концентрация и контрол над метлата..първите два ги пропусна,в третият почти се заби. След това сякаш стана по-лесно,като намери някакво темпо. Когато обаче стана дума да се върти с метлата...почти й стана лошо. Не стига,че вървеше в грешка посока...,което си беше показателно след като трябваше да направи кръг,пък и тръгваше надолу. Реши да се упражнява на едно два метра и половина над земята...поне,ако падаше хич нямаше да боли. Не,че нямаше поставено защитно заклинание..,но нещата не изглеждаха чаааак толкова малки от тук..и далечни...,но отново усещаше онова дърпане в стомаха сякаш щеше да падне от мост в бездна.
    След кратко обяснение от преподавателя и нагледна демонстрация Ина бе готова с първото завъртане на 360.
    -Това май не е много за мен... - простена. Забеляза няколко момчета да опитват нещо друго интересно – те бяха стъпили върху метлите си с крака и летяха наоколо,сякаш сърфираха.Ха! Това може би щеше да е забавно,но разбира се...на няколко сантиметра от земята,не високо високо като тях.
    Изрече заклинанието,което се използваше в случая и се качи на метлата си...изправи се с бавно,като се опитваше да балансира,единият й крак бе пред другият и разпери ръце, като беше съвсем леко приклекнала,но гръбнакът й беше изправен. И беше само на 20 сантиметра от земята...всеки можеше да си казва каквото иска,тя поне се опитваше!
    -Хей,правя го!
    -Правишнищонеправиш! - но от страна на професора получи усмивка,като той тръгна да помага на друг ученик с..летящо килимче. Това пък бе съвсем друг начин за придвижване,който надали някога би опитала..Затова просто продължи да си сърфира на 20 сантиметра от земята за около петнадесет минути,след което вдигна на още 20..и още 20. Но е посмя на по-високо,всичко с времето си,каза си Ина, като бе повече от доволна от себе си за този час.
     
    +Издръжливост,моля (Админ: отчетено).

    Ела Благоева харесва този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : РП Летене Coin10 111
    Ниво : РП Летене Untitl42
    Статистики :
    РП Летене Streng10 Сила: 42
    РП Летене Shield10 Издръжливост: 26
    РП Летене Brain10 Интелигентност: 42
    РП Летене Runnin10 Ловкост: 32
    РП Летене Magic-10 Магия: 42
    РП Летене Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : РП Летене MangoРП Летене TomatoРП Летене AppleРП Летене EmeraldРП Летене CinnamonРП Летене SapphireРП Летене BlueberryРП Летене SausageРП Летене RubyРП Летене PearРП Летене CabbageРП Летене PizzaРП Летене BaconРП Летене ChiliРП Летене ChocolateРП Летене TuttifruttiРП Летене Diamond

    Re: РП Летене

    Писане by Вихрен Вокил Пет Юни 23, 2023 8:16 pm


    Осмо падане от метлата?
    Не, благодаря, наистина няма нужда, добре съм си 
    така.

    Да, обаче,
    както много добре знаем всички, предметите, в които не се използва пръчка, не
    са чак толкова много, което ги прави крайно недостатъчни за успешно преминаване
    на учебната година. Ето така се озовах на мястото, на което най-малко искам да
    бъда, държа да уточня всичко това, за да не си помислите, че страдам от някаква
    форма на мазохизъм и обичам да си причинявам болка.

    По гореизброените причини съм последният, който стъпва на Летателния пункт. Ентусиазмът ми е далеч под дъното на Марианската падина, всяка стъпка ми коства огромно усилие на волята.  Потънал съм толкова дълбоко в собствените си мисли за оцеляване, че изобщо не разбирам каква е причината за радостните възгласи на съучениците ми. Вълнението, прокрадващо се в малката ни групичка не е нещо ново, макар и да си остава неразбираемо за мен.  Нищо радващо не откривам в откъсването от земята.
    - Изберете си по едно килимче -  все пак дочувам гласа на Белев над всеобщата глъчка.
    Тълпата пред мен се разпръсква и едва тогава виждам камарата от стари черги, струпани на поляната. Понеже пак пропуснах обясненията, гледам какви ги вършат останалите и се старая да не ми личи, че си нямам никаква представа какви ги върша. Усвоил съм умението почти до съвършенство.  Вземам последното останало килимче и го разгъвам в края на поляната.
    - Как си, братленце? – Белев се материализира до мен.
    - Супер! От такова не съм падал все още -  иронията в гласа ми е ясно  доловима.
    -Хайде, хайде, сядай! -  поглеждам го невярващо, но той ми обръща гръб и се насочва към другия край на поляната.
    Подритвам леко килимчето, за да проверя не знам и аз какво, дали е „живо”? Нищо. Не помръдва дори. Не знам дали е останал Бог, който да чува, но отчаяно му се моля  чергата да си остане черга  и да не прави ненужни движения, докато съм върху нея.
    -  ЯКОООООО! -  долита до мен гласът на някакво светлокосо момиче, което  вече се рее във въздуха.
    Дори само от гледката ме побиват тръпки и се изкушавам да си тръгна от урока, настъпвам лекичко края  на прострения пред мен килим. Само си стой така, ясно? Не е нужно нищо да правиш. Почивай си заедно с мен. Опитвам се да изпратя мислено послание до неодушевен предмет, знам колко налудничаво изглежда, но в отчаяни ситуации са нужни отчаяни мерки.
    Броя си до три, поемам дълбоко дъх и сядам на килима в поза лотос.
    Нищо.
    Въздъхвам облекчено.
    Не съм сигурен кога точно започнах да се радвам на собствените си провали, вместо да се страхувам от тях, но…
    - ХЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЙ! - Да, това бях аз.
    ТУП! А това беше звукът от падането ми, когато килимчето ме изтръска от себе си като бълха.


    точка магия, моля (Админ: отчетено).

    Ясна Соколова and Ела Благоева харесват този пост.


      В момента е: Сря Май 22, 2024 5:21 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!