- Черноморските змейове, деца, са безобидни прекрасни създания, които в зрялата си възраст достигат до около 4 метра, както виждате екземплярът тук е все още млад. Прекрасен млад змей. - така се прехласна по звяра професор Пенева, че Рея си помисли как след малко ще вземе и да го разцелува от толкова любов. Беззвучно произнесе едно "Иу" и продължи да слуша. - Такива си тънички, фини, с блестяща кожа. Във водата тези отблясъци им помагат да останат невидими за останалите подморски същества и така спокойно могат да се хранят. Не обичат много да ги яздят, но са много гальовни ... ако решат. Кой ще е първия осмелил се? - дамата плесна с ръце и една широка усмивка изплува на лицето ѝ. Няколко ръце мигновено се изстреляха във въздуха, други отстъпиха назад, а Рея предизвикващо гледаше към змея. Изненадващото бе, че и той гледаше към нея съсредоточено.
Момичето издиша по-шумно и установи, че драконът също издиша. Рея след това наклони главата си на една страна, змеят стори същото.
- Я гледай ти? Да не би някой от семейството ти да е от род на змейове?
- Професоре, трябва да я чуете как крещи по куидичното игрище, чист змей си е!
- Млъквай, че ще дойда! - извика Рея и малко след нея създанието, което я имитираше, изрева във високите тоналности. Не бе рев, а по скоро заплашителен вик.
- Госпожице Папандреус, сега трябва да сме внимателни. - каза преподавателката и хвана гъркинята подмишница и я задърпа напред. - Черноморските змейове са много емоционални и големи емпати.
- Нали трябваше да сме внимателни? - четвъртокурсничката наби пети в опит за спирачка, но преподавателката не можеше да бъде спряна от едни 40 килограма опърничава маса.
- Да, да, Внимателни сме. Да не би баща ти да е страхливец?
- Моля?!?!
Змеят изрева насреща им.
- Явно сме на прав път! Майка ти сигурно се грижи за всички ви? Колко деца сте? Предполагам имаш още сестрички и братя, не приличаш на само дете. Нали знаеш за самите деца? По-добре да са поне две.
Рея вече гледаше потресено. Приближаваха се устремено напред, а на всичкото отгоре Пенева ѝ задаваше прекалено лични въпроси, от които на момичето му ставаше зле. На всичкото отгоре получаваше и безплатен психоанализ, от който нямаше нужда и едва ли щеше да издържи.
- Д-д-да.
- Браво на майка ти! На баща ти сигурно му идва множко.
- Ами. Не знам. Три сестри сме, мама и баба.
- Оу, колко много женска енергия. Сигурно ти е напрегнато вкъщи.
- Сестра ми е малко и много плаче.
- И ти се ядосваш.
- Много. - промърмори.
- Браво. А сега, припомни си колко много си гневна и го покажи на г-н Хвалипръцко. Много усещат, ако ги лъжеш. Както казах, емпатични са.
- На кой?
- На кого? Хвалипръцко. - Пенева посочи дракона и се ухили. - Голям е пръдльо и много обича да се конти и да показва, като е уловил някоя голяма риба.
Рея завъртя глава към змея и в погледа ѝ се четеше страх и огромно объркване. Хич не бе разбрала как дори се бе озовала в тази ситуация. С какво точно го бе заслужила? Тя просто си седеше там, тихо и кротко, нито си отваряше устата, нито извяваше желание да се забърква с тоя Черноморски змея и изведнъж се оказа очи в очи с него. Едва ли не на ръка разстояние, докато гнева в нея се лашкаше като лодка в бурно море.
- Освободи си емоцията. Покажи му, че си искрена.
- Как?
- Не знам. При всеки е различно. Най-много да те ухапе и да се наложи да ходи до болничното крило за промивка и седмица легло и билки.
Ето това трябваше да чуе.
- Махам се!
Змеят изпищя.
- Шегувам се. Разстройваш го!
- Не искам да се занимавам с тоя змей! Часовете трябва да са безопасни, а не ... такива!
- Те са безопасни. Седмица в болничното крило нищо не е, на ли деца!
- ДА! - отговориха в един глас повечето ученици, докато другите се спогледаха объркано.
- Видя ли! Хайде, хайде.
- Казах, че не искам!
- Ще го разочароваш!
Змеят изрева!
- ААААААААААААА! ПИСНА МИ! - извика Рея напред, като очите ѝ шареха ту към Хвалипръцко, ту обратно към Пенева. Змеят изрева в отговор. - ААААААААА! - извика отново гъркинята и змеят отвърна. - ААААААААААА!!!!! - гласът ѝ зазвуча като гръм в буря и момичето осъзна нещо, в слънчевият ѝ сплит възелът се бе разплел, на гърлото ѝ нямаше буца и треперещите ѝ ръце, сега уверено бяха стиснати в юмруци.
- Браво!
Хвалипръцко направи стъпка напред. Подуши въздуха, увери се, че всичко е наред, а след това мина по-близо до двете дами пред себе си.
- Погали го. Обича по гушата зад последните зъби.
Рея протегна ръката си напред и след няколко секунди в нея длан се настани змейската глава. Люспите бяха студени, хлъзгави и влажни, но някак приятни на допир. Момичето обичаше да усеща студ, а това същество изглежда също му бе фен.
- Браво, Папандреус.
- Аз нищо не направих.
- Направи достатъчно. Показа, че емоцията ти не е слабост и не е нужно да я таиш в себе си. Показа, че е за споделяне. Нали ти казах. Г-н Хвалипръцко обича искреността и ти му я даде.
статистика, моля (Админ: +1 т. магия)
Момичето издиша по-шумно и установи, че драконът също издиша. Рея след това наклони главата си на една страна, змеят стори същото.
- Я гледай ти? Да не би някой от семейството ти да е от род на змейове?
- Професоре, трябва да я чуете как крещи по куидичното игрище, чист змей си е!
- Млъквай, че ще дойда! - извика Рея и малко след нея създанието, което я имитираше, изрева във високите тоналности. Не бе рев, а по скоро заплашителен вик.
- Госпожице Папандреус, сега трябва да сме внимателни. - каза преподавателката и хвана гъркинята подмишница и я задърпа напред. - Черноморските змейове са много емоционални и големи емпати.
- Нали трябваше да сме внимателни? - четвъртокурсничката наби пети в опит за спирачка, но преподавателката не можеше да бъде спряна от едни 40 килограма опърничава маса.
- Да, да, Внимателни сме. Да не би баща ти да е страхливец?
- Моля?!?!
Змеят изрева насреща им.
- Явно сме на прав път! Майка ти сигурно се грижи за всички ви? Колко деца сте? Предполагам имаш още сестрички и братя, не приличаш на само дете. Нали знаеш за самите деца? По-добре да са поне две.
Рея вече гледаше потресено. Приближаваха се устремено напред, а на всичкото отгоре Пенева ѝ задаваше прекалено лични въпроси, от които на момичето му ставаше зле. На всичкото отгоре получаваше и безплатен психоанализ, от който нямаше нужда и едва ли щеше да издържи.
- Д-д-да.
- Браво на майка ти! На баща ти сигурно му идва множко.
- Ами. Не знам. Три сестри сме, мама и баба.
- Оу, колко много женска енергия. Сигурно ти е напрегнато вкъщи.
- Сестра ми е малко и много плаче.
- И ти се ядосваш.
- Много. - промърмори.
- Браво. А сега, припомни си колко много си гневна и го покажи на г-н Хвалипръцко. Много усещат, ако ги лъжеш. Както казах, емпатични са.
- На кой?
- На кого? Хвалипръцко. - Пенева посочи дракона и се ухили. - Голям е пръдльо и много обича да се конти и да показва, като е уловил някоя голяма риба.
Рея завъртя глава към змея и в погледа ѝ се четеше страх и огромно объркване. Хич не бе разбрала как дори се бе озовала в тази ситуация. С какво точно го бе заслужила? Тя просто си седеше там, тихо и кротко, нито си отваряше устата, нито извяваше желание да се забърква с тоя Черноморски змея и изведнъж се оказа очи в очи с него. Едва ли не на ръка разстояние, докато гнева в нея се лашкаше като лодка в бурно море.
- Освободи си емоцията. Покажи му, че си искрена.
- Как?
- Не знам. При всеки е различно. Най-много да те ухапе и да се наложи да ходи до болничното крило за промивка и седмица легло и билки.
Ето това трябваше да чуе.
- Махам се!
Змеят изпищя.
- Шегувам се. Разстройваш го!
- Не искам да се занимавам с тоя змей! Часовете трябва да са безопасни, а не ... такива!
- Те са безопасни. Седмица в болничното крило нищо не е, на ли деца!
- ДА! - отговориха в един глас повечето ученици, докато другите се спогледаха объркано.
- Видя ли! Хайде, хайде.
- Казах, че не искам!
- Ще го разочароваш!
Змеят изрева!
- ААААААААААААА! ПИСНА МИ! - извика Рея напред, като очите ѝ шареха ту към Хвалипръцко, ту обратно към Пенева. Змеят изрева в отговор. - ААААААААА! - извика отново гъркинята и змеят отвърна. - ААААААААААА!!!!! - гласът ѝ зазвуча като гръм в буря и момичето осъзна нещо, в слънчевият ѝ сплит възелът се бе разплел, на гърлото ѝ нямаше буца и треперещите ѝ ръце, сега уверено бяха стиснати в юмруци.
- Браво!
Хвалипръцко направи стъпка напред. Подуши въздуха, увери се, че всичко е наред, а след това мина по-близо до двете дами пред себе си.
- Погали го. Обича по гушата зад последните зъби.
Рея протегна ръката си напред и след няколко секунди в нея длан се настани змейската глава. Люспите бяха студени, хлъзгави и влажни, но някак приятни на допир. Момичето обичаше да усеща студ, а това същество изглежда също му бе фен.
- Браво, Папандреус.
- Аз нищо не направих.
- Направи достатъчно. Показа, че емоцията ти не е слабост и не е нужно да я таиш в себе си. Показа, че е за споделяне. Нали ти казах. Г-н Хвалипръцко обича искреността и ти му я даде.
статистика, моля (Админ: +1 т. магия)