Рея толкова бързо я напуши на агресия, че бе готова да скочи през масата и да го сграбчи за косата, а след това да го влачи по пода. Забеляза обаче нещо. Колкото повече устните ѝ се свиваха, колкото повече буреносният облак над главата ѝ се сгъстяваше, колкото повече лицето ѝ почервеняваше и се насичаше с бръчките на ярост по челото, толкова по-усмихнат ставаше Исмаил. Енергията му се блъскаше наляво и надясно и изглеждаше така, все едно прекарва забавен ден от уикенда си на морето. Или където почина с родители си.
Момичето се намуси още повече, когато мозъкът ѝ затрака шумно.
Когато Вихрен чу простотиите, които се нижеха от устата на Колимечков, за малко щеше да си изплюе глътката вода. Едва я сдържа, оцъкли се, а след дота възпитано се прокашля, докато забърсваше ъгълчетата на устата си.
Ама че префърцунен лигльо, си мислеше през това време гъркинята.
- Моля? Тази? Мое момиче? Забрави. - първоначалният шок бе изчезнал и на негово място се бе наложило студено хладнокръвие. Внимателно отряза хапка храна в чинията си, отвори уста и прецизно постави залъка, фокусирайки се изцяло над процеса.
- Пффф. - изпуфтя Рея.
- Ако си мислиш, че има въобще шанс. Заблуждаваш се.- Права е, ако ще се пробваш, първо трябва да минеш през няколко теста, за да определя дали ставаш. - каза Люба и показа юмрука си.
- Мислех, че малкото зло само се бие за честта си, но явно съм бил в грешка. - вдигна непринудено рамене и се ухили още повече.
Ела приличаше на човек, който гледаше мач. Вероятно тенис мач, защото главата ѝ само следеше кой какво говори с любопитство.
- Винаги ли сте така? - приведе се над масата и прошепна тя на Люба.
- Мхм. В четвъртък организираме бой с храна.Рея бе стиснала пръчката си силно и това не убягна.
- На дуел ли ще ме предизвикаш?- Не. - усмихна се тя. Не така спокойно и непринудено. Усмихна се заплашително. Със скрити зъби и очи пълни със закана.
- По скоро държа да ти кажа, нещо важно. - Така ли и какво е то? Какво ще е времето? Какво ще се падне на изпита по Защита? - Не, ще ти кажа, че си падам по теб.- Хлъц?Падна вилица.
Люба застина с уста пълна с кекс.
- Ууууууууу. - чу се от страна на Ела.
- Да. - усмихна се Рея.
- Влюбена съм до уши в теб Исмаил Колимечков и мисля, че трябва повече хора да научат, за да не те пипат други момичета, докато не завършиш или не те изгонят. - момичето се усмихна още по-широко и бавно се изправи.
- Сонорус. - посочи гърлото си.
- МОЖЕ ЛИ ЗА МАЛКО ВНИМАНИЕ?!Няколко стреснати лица се обърнаха, други подскочиха, а трети я замериха с храна.
- АКО НЯКОЯ ОТ ВАС ПИПНЕ ТОЗИ ИСМАИЛ, ЩЕ Я СМАЧКАМ. ЩЕ КРЕЩЯ КАТО БАНШИ И НАКРАЯ ТАКА ЩЕ Ѝ СРИТАМ ЗАДНИКА, ЧЕ БЯЛ ДЕН НЯМА ДА ВИДИ. - доволна понечи да се обърне и да седне.
- Никой не ви е виждал да се целувате.Рея както се бе обърнала, замота пръсти. Имаше един сребърен пръстен от майка си. Халка, която премести на Правилния пръст.
- ЦЕЛУНА МЕ, КОГАТО МИ ДАДЕ ТОВА! - обърна се за пореден път, показа ръката си, а след това доволна от живота седна обратно на мястото си и отпи бавно от чая си.
-Икона! - чу се някъде в дъното възхитен от смелостта ѝ дебил, докато шушуканията пълзяха бясно през цялата зала.
точка издържливост, моля (Админ: отччетено). И +2 т. за добрия пост!