Слънце, домашни и смърт

@Люба Бюлбулева


- На всичкото отгоре и домашно получихме, все едно не беше достатъчно, че ни изтезаваха. - мърмореше Рея, докато вървяха заедно с Люба. 
Двете бяха нарамили по една чанта и точно след часа по Пророкуване се разбраха да се поразходят и да седнат на някое удобно място и да си напишат домашната сега, защото Рея нямаше да се навие въобще. 
- Не мога да разбера защо толкова мрънкаш. Това е един от най-безобидните часове. Просто гледаш чай, боб или длан, гледаш в книгата какво пише, добавяш малко от себе си и готово.
- Досадно е.
- Но е лесно. Не е като Трансфигурацията или Защита срещу черните изкуства. В тия часове боли понякога.
- И мен ме боли в час по Пророкуване. Мозъкът ме боли.
- Няма как да те боли нещо, което го нямаш. АУ!
Рея ощипа Люба и докато втората се усети да отвърне, гъркинята подтича напред, за да не си изяде веднага боя. Блондинката не се оказа и пътя до двора на училището изведнъж бе взет на спринт. Двете изглеждаха така, все едно бързаха да стигнат до Мордор, за да хвърлят пръстена и да се избавят от всичките си проблеми.
Само дето тук нямаше решения, съществуваха проблеми и още проблеми и от време на време треволяк гъби и малко доза мрънкане и мълнии.
- До-бре, доб-ре. - Рея вече задъхана спря и просто подаде ръката си назад и я остави да виси във въздуха, докато другото момиче не наближи и ощипа дваж по-силно жертвата си. Гъркинята бе толкова изтощена, от спринтирането, че дори и не усети болка, просто прибра крайника си, когато всичко приключи.
- Ох. - изпъшка Люба и се настани на сянка под едно дърво. Денят беше слънчев и примамлив, точно за писане на домашни навън. Папандреус се сътвори до своята приятелка и опря гръб към дървото. 
- Склонна съм да пробягам още ... толкова, ако склониш да не пишем ... това ... безумие. Ох. Някъде май имах вода.
- Дръж.
Няколко минути по-късно. Накъсаното дишане бе отминало, двете бяха хидратирани и Люба не загуби повече време. Извади своя и чуждия учебник и прочете заданието на глас:
- Предопределете бъдещето на свой съкурсник за близките 5 години напред, използвайки някой от главните методи за гадетелство.
- Ще умрем от тъпня в часа по Пророкуване.

- Да, ще умреш, нали помниш линията на живота. Най вероятно заради мен.
- Няма да се отървеш толкова лесно.

Люба продължи да вади тетрадки и учебници от джобовете си. Скоро трябваше да научи как и да ги направи бездънни - почваха да й стават теснички и да се мачкат нещата вътре. А и времето ставаше все по-хубаво и по-хубаво. Скоро щеше да е време за нещо по-късо или поне по-леко.
А хич не й се искаше да разнася чанта.
Сегашната й беше всъщност с хладилно отделение и като извади студената вода и плодове на Рея й светнаха очите.

- С тебе най хубаво се пишат домашни.
- Много ясно, нали ти ги пиша до голяма степен аз.
- Ей!
- Лъжа ли?

Русото момиче се умълча - главните методи за гадателство включваха ръка, чай и кълбо, но те наистина бяха скучни. Пък й се струваха по-подходящи за единична случка или пък обща картина на живота, не нещо, в което може да разпише 5 години. Можеше да се насочи към някой по-подходящ за дългогодишно гледане - примерно руни? Или пък нещо локално.

- На кокоши кокали!
- Ти си кокоши кокал.
- Не бе, ще гледам на тях. - тупна Рея с химикалката по главата, която разбира се веднага й отвърна със щипване - Класическо селско гледане. Много са го ползвали дори немагьосници едно време по балкана, това и боб.
- Боба е храна.
- И кокошките са били храна в някакъв момент. Май трябва да мина през кухнята.