Starlight Villa

Има няколко неща, който можеха да притеснят един млад мъж. Дори когато си спокоен, уравновесен и харесван. Среща с родителите. Някъде там Исмаил се опитваше да повярва, че това всичко е наужким и че нещата са само забавление, за да изкара приятелката си от неудобна ситуация. Нещо, в което би се метнал без дори да помисли. В случая не беше мислил, но пчеларят не взимаше решения базирани на ума му, а на сърцето. Може би и затова сега сърцето му прескачаше. 

Но нямаше връщане назад, не сега и не и никога.

Когато почука на вратата очакваше какво ли не. Семейното местенце приличаше на излязла от приказките къщичка на баба Яга и Исмаил почти очакваше някой да излезе от вътре и да му предложи сладко. Скоро не усети кога вратата се отвори и освен ослепителния лъч светлина пропукващ се навън, светлокосия индивид различи и музика. Беше приятна. А и човека, който отвори. За миг огледа Исмаил отгоре до долу, а момчето се усмихна обратно. Рошавата коса беше победена и прибрана в шик прическа, а костюма, който носеше беше семпъл, тъмно лилав с жълта бледа вратовръзка и кърпичка затъкнена в джоба. Икономът вече отвори вратата, а Исмаил пристъпи вътре.

 - Исмаил Колимечков, приятел на Арина Орлова. - довърши с меден глас, когато видя кой беше успял да стигне до входната врата. 



 - О, уау, не знаех, че е този вид купон. - Арина стоеше пред него и представляваше себе си. За разлика от неговия костюм тя носеше удобно изглеждащи дрехи, а в следващия миг се беше хвърлила отгоре му за прегръдка. 
 - Ти си... ти си... - Арина се измъкна от него.
 - Тук? - пробва пчелатя и я целуна бързо по буцата преди да обере поглед от няколко ... гости. И това само, докато Арина го въвеждаше в общата стая, защото предверието беше малко и пълно с иконома Лърч. - О, уау, всички ли са кандидати? - усмихна се Исмаил забелязваш няколко дами, който явно гледаха на всички отгоре от големите си носове и няколко индивида, които можеха да са ѝ родители.

Вече не изглеждаше като бродещ призрак след тълпа скачащи жаби. Цветът й най-накрая се бе върнал, но този път бе избил по бузите й. Първоначално се появиха малки розовеещи петънца, но не след дълго превзеха цялото й лице и доби вид на презряла ягода.

Да види приятелско лице сред цялата тази тълпа зомбита, я накара да въздъхне с облекчение. В същото време, сърцето й подскочи само веднъж. Странно, вече не се чувстваше като давеща се жаба в ягодов сироп.

- Да, ти си тук. – най-накрая довърши изречението си и погледна към Исмаил. Не се сдържа и се усмихна широко, въпреки че цялото й същество се бе свило на топка.  – Леле изглеждаш невероятно. Като излязал от корицата на мъгълско модно списание.

Каза го преди да успее да се възспре. Изчерви се още повече. По ягодите, хич не знаеше какви ги върши. Вместо да запълни пространството с още думи, затвори вратата и го поведе навътре  към общата стая, напълно игнорирайки всички останали посетители.

Не бе сигурна какъв бе протокола за фалшивите гаджета или това, което щяха да го играят. Трябваше ли да го хване за ръката? Или пък да му каже нещо от рода на: „Моля ти се отвледи ме далеч от тук и ще направя всичко!”.

- О, не, не... –  закашля се и махна настрани с ръка, леко смутено. Поспря се и се обърна към него. – Надявам се, че не. – това щеше да й дойде повече и едва ли щеше да го преживее. – Повечето са „приятели” на родителите ми. Сещаш се – пред които обожават да се показват и да си мерят „достойнствата”. – завъртя очи, защото самото признание я караше да умира от срам. Но какво да се прави, хората не можеха да си избират сами семействата.

- Трябва да ти се извиня предварително за родителите ми. И за всичко, което можеш да видиш и да чуеш, докато си тук. – не му даваше възможност изобщо да й отговори. Нервите я удряха вече в петите и не можеше да спре да говори. -  Те са...особени. И са на горния етаж, така че няма да ги срещнем веднага. Има време да избягаме, докато никой не ни обръща внимание. – направи пауза. – Е, ако още искаш да... ще те запозная с тях и след това ще избягаме.

Всъщност това бе резервния й вариант, който много много искаше да превърне в план А.
 
Админ: +10 галеона.

Влизайки в огромната обща стая, Исмаил не можеше да е сигурен дали термина беше обща или бална, двойката беше посрещната от множество лица, някой бяха млади като тях, някой възрастни и не само всеки имаше възможност да си говорят с други, уж нехайно поглеждащи към Исмаил и Арина, но реално погледите им се пропиваха в двамата и лазеха неприятно по кожите им като пчели. Исмаил можеше да разбере защо Арина имаше нужда от помощ в този момент. Самият той се чувстваше разсъблечен пред привидните усмивки на много възрастни хора. Чувството не беше особено комфортно и понеже няма как да промениш мнението на толкова много възрастни или по-скоро... и да се опиташ няма да се получи, Исмаил избра да не му пука. Особено, когато Арина почна да обяснява за плановете за бягство. Не я беше виждал никога толкова притеснена. Момичето умееше да лети 200 метра над земята и да не я страх, а тук изглеждаше толкова малка. За момента, може би, Исмаил трябваше да поееме малката отговорност и да изглежда като отракания от двама им. Пое две чаши шампанско и се усмихна като видя малката ягодка, с които бяха окрасени. 


 - Прекрасна си. - ръката му обхвана нейната и я повдигна към устните си, целувайки я внимателно. Сините му очи се върнаха на момичето и се подсмихна по момчешки. - И не се страхувам от родителите ти. Но ако се държа леко странно и  искам само и единствено да ми биеш един шамар след цялото това фиаско. 


Какво точно визираше Исмаил можеше да остане тайна само и единствено за него, когато нещо, дама, се приближи към двойката и наперено изрече.
 - Миличка! Откога не сме се виждали. - по лицето на Арина, Исмаил можеше да заключи, че и Арина не помнеше. 
 - И кой е това? - леличката се обърна като сокол към пчеларя и показа твърде избелените си зъби, за който туше... никой друг май не можеше да се похвали в къщата.
 - О, това е Исмаил. Той е ...
 - Половинката ѝ. Направо си довършваме изреченията. Наздраве. - усмихна се момчето и тракна чашата си в чаката на ...
 - О, разбирам , аз съм лейди Радостина, леля на Арина, за миг се притесних да не е вече официално и да сте ни взели прекрасното момиченце.
 - О, смятам да ви я открадна. - засмя се обратно Исмаил и отпи от шампанското. 
 - О, миличка, той е много забавен. Но не забрявай да минеш да се видиш и братовчед си Симеон, тамън започна работа като главен счетоводител към външна магическа банка. Ти с какво се занимаваш, скъпи? О, все забрявам, че сте в училище. Това е различно, млади и зелени, забавно, но нищо сериозно. 
 - Епролос се опитват да вкарат корените си тук, доколкото знам. Аз не бих взел работа при тях, няма как да пуснат корени тук, Керемидови ще ги изхвърлят. По-лошото е, че след това може и да не го наемат никъде. Родоотстъпник и така нататък, знаете как е. - усмихна се Исмаил приветливо. - Е, да не ви задържаме. 

Двамата успяха да се измъкнат.
 - Мисля, че леля ти още стой с отворена уста, но приеми това за тренировка преди родителите. - ухили се Исмаил. - И все ще трябва да решиш как да ме представиш, иначе и двамата сме бита карта. Но да си призная, изчервяванията ти ми ... - и той самия заби. Какво искаше да ѝ каже? Че изглеждаше добре така? Че караше сърцето му да препуска независимо дали беше в училищна роба или в нормални дрехи? Че е имал ужасни не-приятелски мотиви, като дойде тук? Все неща, който нямаше право да казва точно тук и който трябваше да обмисли преди да каже на самата нея... защото ако имаше такъв избор, тези хора, родителите и и всичките ѝ роднини не знаеха какво невероятно момиче е Арина. Исмаил нямаше ѝ съмнение, че който и да избереше щеше да е късметлия. А той ... в момента играеше ролята на този късметлия.

Админ: +10 галеона.

О, би ли отказал? Пламъчетата в очите му вече се бяха разгорели и реакциите ѝ бяха прекрасни, уверени и още повече ... свободни. Нима можеше да е такъв и нямаше да я отблъсне? Да се видят извън училището и да няма сълзи. Да, трябваше да се разпусне, тези хора бяха врагове. Нямаше за какво да се притеснява.

Исмаил разкопча сакото си и го захвърли към нищо неподозиращ гост или келнер, въпроса беше, че човека беше в полизрението му. С усмивка се приближи към Арина и я хвана за ръката. Тя го издърпа на дансинга и музиката се промени. Само, че на средата на дансинга Исмаил я дръпна обратно в прегръдките си. Момичето или не очакваше рязката проява на сила, или знаеше какво я чака, защото успя да се залепи за тялото на Колимечков като ръкавица и Исмаил избра да мине през кръста ѝ бавно с плавно движение. 

 - Че защо гадже, нима не искаш да ги ядосаме още повече? - каза в ухото ѝ тихо. Сините му очи минаха през гостите. Арина нямаше как да види презрителния поглед, който Колимечков беше хвърлил на възрастните магьосници и наследниците им. Една крачка на моя дансинг и сте мъртви. После завъртя Арина в кръг, да покаже тя самата някой от движенията си. 

 - Че защо не. - усмихна се магьосницата като се върна обратно при него за няколко спокойни стъпки. На Исмаил му беше харесало как изкусно беше завъртяла тялото си под звуците на саусата. Двамата се понесоха по дансинга, докато Арина се въртеше, Исмаил я подкрепяше. - Знаеш да танцуваш... - изпърха с устни дамата му.

Можеше ли да оцени колко беше прекрасна? Така засмята? Румена като ябълка и едновременно целеустремена? Семейството ѝ не беше отнело всичко в нея. Напротив, беше я направило по-силна. Само, че Исмаил не можеше да разбере защо се крие толкова. От какво имаше нужда? Беше единствената наследница все пак. Или не виждаше колко е силна, или не знаеше как да върти всички на пръста си. Качество, което ѝ беше убегнало. Досега. Исмаил се усмихна приканващо, когато усети двете копчета свалени и ръката ѝ се плъзна свойки по врата му. Беше напрежение, и трябваше само да си стегне мускулите, за да я придържа. 

 - Твърде много дрехи... - заяви Ари и обхвана вратовръзката му. Явно беше решила да направи перфектното му облекло на резки. Прикова поглед в ръката ѝ, когато се приближи и свойки се настани в тялото му. Вдигна едно дълго краче и го завъртя около ханша му, а Исмаил постви ръката си на долния ѝ гръб. Така принцесата му използва двете си ръце, за да измъкне вратовръзката му. Но вместо да я захвърли я прибра някъде. Интересно.

 - Твърде много изисквания. - каза в ухото ѝ хрипаво, когато момичето се притисна повече в него. Завъртя я на другия ѝ крак, докато усещаше пръстите ѝ по себе си. Още две копчета надолу. - Да питам ли откъде знаеш ...

 - Откъде знам как да се съблека или как да танцувам върху теб? - усмихна се Арина обратно, устните ѝ на милиметър от неговите, носа ѝ леко погали неговия. 

 - Използвай ме. 

 - Възнамерявам. - и се отдели от него. Но не и преди да откъсне копчетата му докрай. Това остави Колимечков по белия потник отдолу и пресъхнала уста. Нима беше запалил бунта в Арина и сега не можеше да я познае.

 - Какво забавление? Нима си мислиш, че да се въртиш така като... като улич....
 - Ще помоля да не говорите за бъдещата ми жена така. - гласът на Колимечков изведнъж беше станал много тих, но тембъра му, почти злобното изръмжаване закова семейството на Арина на място. Ако момичето се обърнеше към него щеше да забележи как зениците му се бяха свили до точки, а лека пот беше лъснала по кожата му. 

 - Ти пък, че и жена. Кой си ти бе? Никаквец! - изсъска по-възрастното ниско старче и Исмаил се поизправи, притисна Ари, но осъзна, че момичето беше толкова впита в него, че нямаше накъде повече. Пръстите ѝ бяха по врата му и на кръста му, стоейки неподвижно, единствено вдишваше въздуха около тях двамата. Жегав и наелектрезиран.

 - Исмаил Калоянов Колимечков. - Не го извика, не, щеше да му е под нивото. - От рода Колимечкови, от подродата на Веселин Бешевлиев, от рода Кюригир. - шах. Мат. Старчетата пред погледа му се свиха, а усмивката на Исмаил стана по-остра, по-лудешка от обикновенното му озлобление. - Дъщеря ви ще ме удовлетвори като жена, въпреки смесената кръв на родата ви и нечистотата му. - пръстите му минаха по тила на Арина и право в пусната, мека коса, още топла от влагата на танца им. 

 - Колимечков... - майката изпробва името на небцето си, опитвайки си да си припомни нещо. - Вие не правихте ли мед?
 - Моля ви се, госпожо Орлова, мога да ви купя и продам десет пъти. - Исмаил я огледа с надсмешка. После се обърна към Арина. - Единственото хубава продукция, която сте изкарали е това момиче тук. И направо съм впечатлен от резултата. Скъпа, искаш ли да запазиш нещо от тази грозна къща или ще я претопя към земите си? 


Да видим дали щеше да е приятно съдбата на едни родители да е в ръцете на някой, който са тормозили с години.