Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

    Марин Вапоров

    Марин Вапоров
    Марин Вапоров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Марин Вапоров Coin10 45
    Ниво : Марин Вапоров Untitl37
    Статистики :
    Марин Вапоров Streng10 Сила: 6
    Марин Вапоров Shield10 Издръжливост: 4
    Марин Вапоров Brain10 Интелигентност: 2
    Марин Вапоров Runnin10 Ловкост: 4
    Марин Вапоров Magic-10 Магия: 4
    Марин Вапоров Clover10 Късмет: 2

    Марин Вапоров

    Писане by Марин Вапоров Пет Юни 09, 2023 8:18 pm




    Марин Вапоров

    Марин Вапоров FpBaEkkXsAcbxvD

    5ти курс, океан от вълнения



    “Limitless and immortal, the waters are the beginning and end of all things on earth."

    Морето мълчеше, а сините очи на Марин го изпиваха с несравнима страст, докато то му разказваше най-нежната и успокоителна история, която някога бе чувал.
    Бризът развя чорлавата му коса и непокорните кичури затанцуваха по острите черти на лицето му. Върху ясно изразените му скули се разливаше лунна светлина и пръски солена вода.
    Това беше неговата малка Нирвана, където знаеше, че винаги може да потърси себе си или да намери покой.

    Израснал в семейство на моряци, за които най-голямата магия е била силата на богинята Моряна да потопява всеки кораб до който се добере, без да оставя и следа.
    Така си отиде и брат му. В ден, като всеки друг, изду платната за последен път, дори да не го знаеше и се загуби като малка точица в безкрайния хоризонт.
    Колкото и да се опитваше да покори бурята в сърцето си, Марин не можеше. Нещо вътре в него крещеше, че не трябва да го оставя да тръгне. Беше проверил цялата лодка, бе пристегнал всеки един възел, бе закърпил всяка една малка дупчица от платното.
    Но Калоян така и не се върна. Морето го погълна. Знаеше, че Моряна го е взела при себе си и го обгръщаше с морските си ласки, колкото и да не искаше да си го признае. Но надеждата винаги умираше последна, затова дори сега, шест години по-късно, той стоеше на същото това място на пристанището в Созопол от което го изпрати за пореден и последен път.
    Върху ясно изразените му скули се разливаше лунна светлина и пръски солена вода.

    “The cure for anything is salt water: sweat, tears or the sea."

    Мъглокръвен.
    Когато получи писмото си, родителите му решиха, че е шега. И какво друго би било? Магическо училище? Магическа пръчка? Говорещ учебник, който има достатъчно остри зъби, че да бъдеш предупреден за него? Дори ежедневните появяващи се от привидно никъде пликове с красиво гравирани букви не можаха да променят мнението им. Веднъж обаче, докато беше в открито море с баща си, поредните няколко писма, този път изглеждащи разярени (доколко беше възможно да определи един мъгъл настроението им), пробиха две големи дупки в средата на платното. Лодката застина на място а ченетата им увиснаха. И ако това не беше достатъчно изумяващо, едва миг след това двете писма се разгърнаха и поправиха делото си.
    В живота на всеки човек идва момент, в който разумът отстъпва на чудото.

    Изминаха пет години, а все още му се струваше като вчера. И знаеше, че наближава заветният ден когато си вземаше сбогом с най-добрия си приятел, морето и неговите вълни, за да отпътува към планините, където се намираше "Мунгав".

    “For whatever we lose (like a you or a me), it’s always our self we find in the sea.”

    Нравът му е на приливи и отливи. Нервите - корабни въжета. Но скъсат ли се веднъж, откатът е толкова силен, че за времето, в което ще си поемеш въздух, главата ти вече ще се търкаля спокойно в краката на все още нищо неосъзналото тяло.
    Обича мълчанието.
    Мечтател и изобретател. В себе си винаги носи комбинация от малки магически и мъгълски инструменти, както и най-новото му творение, по което не спира да работи във всеки един удобен момент. А понякога и неудобни такива.
    Винаги ходи перфектно изправен, а тялото му изглежда завидно здраво за възрастта си. И ако някой зададе въпроса как или защо, той винаги бе готов да го покани на гости вкъщи и да го изкара на кратко плаване с личната му ветроходка.
    Усмихнат и добронамерен.


    Слънцето прокрадваше първите си лъчи, а Марин осъзна, че за пореден път е прекарал цялата вечер без да помръдне. Само той самия и понякога бурните, понякога спокойни води, които винаги бяха готови да го изслушат и да бъдат до него.
    Погледна за последен път към хоризонта, надявайки се да види така чаканата малка точица. Застина за момент, а след това се изправи, избърса засъхналите следи от "пръските солена вода" по бузите си и се усмихна широко.

    Беше време за отплаване.



    Повече информация:


    Често ако е сам витае в мислите си и може съвсем да не забележи събития и хора около него.

    Има малък белег на върха на дясната си скула от протриване с въже.

    Морето за него е всичко. Начало и край.

    Старателен и обичащ детайлите. Ако промените нещо във външния си вид, той ще е първият, който ще го забележи, вероятно и последният, който ще ви каже.

    Много държи на семейството си.

    Често използва моряшки термини и сленг, когато говори с по-близки хора, но се опитва да го овладее, защото знае, че повечето хора няма да го разберат и може би ще изглежда нелепо в техните очи.

    Ян Маджаров, Ясна Соколова, Вихрен Вокил, Мая Кочева and Люба Бюлбулева харесват този пост.


      В момента е: Пет Май 24, 2024 1:01 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!