Галерия "Ко̀ли"

Малка спретната двуетажна къща с двор.

Галерията е на приземния етаж.
Вижда се веднага благодарение на големите открити витрини и от магьосници, и от мъгъли. Все пак изкуството беше за споделяне, разбира се мъгълите не виждаха движещите се картини, над тях имаше защити, отблъскващи желанието на нормални хора да ги купят.
Самата зала е не много голяма, просторна, с чисто бели стени - толкова чисти, че създават илюзията за сияние. Окачени са най-разнообразни картини като размер и тематика, не всички от Илияна. Предлагаше възможност на млади художници да излагат нещата си при нея за много нисък, символичен процент, понякога и него не взимаше. 
Не е като да й трябваше, собствените й неща бяха достатъчно популярни сред хората.
А и имаше един ъгъл на галерията заделен за материали. Бои от естествени материали, забъркани от Люба с много ентусиазъм, скицници с ръчна хартия за най различни медиуми и разни дребни картички и дрънкулки.
Вратата към улицата води до две места. Към Велико Търново, където се намираше и реално дома им, но ако се кажеше правилното заклинание "Коли Торбалано"(достатъчно е да го промърмориш докато завърташ дръжката) може да излезеш и на крива уличка в Торбаланово. Там вратата си седеше и отново водеше до галерията.

За към домът се влиза през отделно външно стълбище с дувар, на който има масичка за кафе и два меки жълти фотьойла. На масичката има ваза с горски цветя, която Люба редовно презарежда.
Вътре е доста скромно - две спални, баня, тоалетна, хол с кухненски бокс и допълнителна стая отделена за ателие на Илияна. Люба, рядко седи вътре, има си градина, която обгрижва навън и е в процес на издигане на парник в единия ъгъл и колибка за инструменти и склад в другия.

/просто си сетвам дома, но ако някой иска да ги посети или да мине през галерията, сте добре дошли/

@Илияна Георгиева


Контрастът между  мрачната обстановка в бара, където минаваше по-голямата част от ежедневието му и искрящите в бяло стени на изобилстващата от естествена дневна светлина галерия бе освежаващ. Като да излезеш на ярко слънце след дълги часове, прекарани в мрак. Разбира се, мъжът не би имал нищо против да работи в подобна атмосфера, но повечето му клиенти едва ли биха желали  да привличат внимание или за бъдат забелязани в неговата компания.  Още с влизането си пое дълбоко дъх, сякаш се опитваше да  вдиша колкото се може повече светлина,  която да го изпълни и да го озари отвътре. Що за наивна мисъл? А вярваше, че отдавна се бе отървал от този недостатък. Но не можеше да не се запита какво е да прекарваш живота си сред толкова много светлина, да не се криеш в сенките и сумрака на бара. Дали галерията бе отражение на вътрешния свят на собственичката си? Идеята какво би означавало това за него самия предизвика горчив смях.
 
Дълбоко в душата си мъжът искрено се вълнуваше от изкуство, стига последното да носеше със себе си някакви дивиденти, а по някакви напълно неразбираеми за него причини разни неприлично богати хора бяха готови да се разделят със завидна част от богатството си срещу  определени отрочета на същото това изкуство.  За Зак бе истинско удоволствие да им помага  в тези начинания,  но имаше усещането, че заради невежеството си в областта  предлага услугите си на твърде ниска цена.  Затова се бе отбил в галерията на един от най-нашумелите съвременни творци, да попълни  някои пропуски в общата си култура. Може би дори да освежи обстановката в бара с някоя нова картина, нещо в стила на онзи с горящите кораби, как му беше името… а, да, Търнър. Винаги му създаваха усещане за обреченост, за край.  Напълно подходящо за съпътстващата го обикновен атмосфера.
 
Погледът му се плъзна по картините, окачени на стената, можеше да подуши миризмата на бои, която се излъчваше от  тях. Колко ли време бе нужно, за да изветрее? Дали всяка картина си имаше собствен  аромат като хората или всички ухаеха еднакво? Пъхна ръце в джобовете на коженото си яке, за да не се изкуши да докосне някоя от тях.  Със задоволство установи, че информацията се бе оказала  вярна – жената наистина бе талантлива художничка, трябваше да го признае. Не беше точно Търнър, имаше нещо по-невинно и красиво в платната й.  Да, несъмнено щеше да вземе няколко картини…
- Харесахте ли си нещо? -  гласът прекъсна мислите  му и го стресна.
Мъжът се порица наум, че си бе позволил да свали гарда, да стане невнимателен, позволявайки на непознатата да го изненада в гръб. В една друга ситуация, подобно безхаберие  можеше да му струва живота.  Опитвайки се да прикрие раздразнението си от собствената си глупост, се обърна към въпросната дама, дарявайки я с една от най-очарователните си усмивки.
-  Красотата тук е повече, отколкото смеех да очаквам – гласът му се лее нежен и дълбок, докато проницателният му поглед изучава жената пред него.  – Не мисля, че сме се срещали преди -  протяга ръка, скъсявайки разстоянието помежду им -  Аз съм Закария.

Илияна се беше изпънала като котка на слънчево петно в галерията. Не директно на пода разбира се това бе нещо което племенницата й би направила. Днес бе преместила две сини канапета и стъклена масичка на долния етаж, и ги подреди така че да улавят лъчите.
С чаша плодов чай и скицник под ръка, деня й се очертаваше да е приятно спокоен. 


А ето и че в галерията й влезе и нов човек. На пръв поглед не беше сигурна дали е магьосник или мъгъл, но в момента в който очите му минаха покрай движещите се картини и дори се спряха за секунда на тях, разбра. И все пак беше доста интересен, повечето хора вдишваха с облекчение като излязат на чист въздух в планината, а не в затворена галерия.
Протегна се леко по котешки преди да се изправи от слънчевото си местенце и даде на непознатия няколко секунди преди да го приближи. 
Стори й се нащрек, но хора всякакви.

-  Красотата тук е повече, отколкото смеех да очаквам. Не мисля, че сме се срещали преди. Аз съм Закария.
- О, а тук си мислех че аз трябва да очаровам посетителите, благодаря - вещицата се усмихна искрено и прие ръката, повечето хора които влизаха в галерията й бяха или несигурни художници, или високомерни патрони готови да хвърлят пари по нея - Илияна, приятно ми е. Разбира се не мога да взема пълни заслуги, някои от творбите са на мои познати по-млади художници.

Покани го да приседнат, този ден не очакваше да има много посетители, а нямаше и поръчки в изпълнение. Слънчевото й местенце я влечеше. Сгрята от лъчите които бе поела до сега, се чувстваше много приятно макар и леко мудно. Толкова леко се движеше, че дори дрънкулките по ръцете й не издаваха звуци. Беше същинско олицетворение на котката, която е изяла каймака.
Не бързаше за никъде.
Доволна от живота - можеше да си позволи да отдели повече време днес. 
Предложи на госта си мястото с гръб към стената и лице към вратата, искаше все пак да се чувства комфортно и спокойно. 
А по-ранното му сепване й направи впечатление за обратното.
Беше малко скоклив, но пък доста приятен за окото.

Дали би моделирал за картина?

- Ще желаете ли нещо за пиене - чай, кафе? Имам прекрасна домашна лимонада. - огледа отново за момент госта си с лека усмивка - Разбира се и няколко вина, все пак е галерия.

Админ: +10 галеона.

При споменаването на вино една малка искра проблясва в очите му,  определено е ценител и винаги му е добре дошло, пък и е неизменна част от работата му.  Но сега не е точно на работа, тук е за друго, затова бързо потушава възторга си. Може би по-късно, Илияна изглежда  като чудесна компания за по чаша от божествената напитка. Трябва да признае, че е изкушен. Но не.
- Домашна лимонада ми звучи идеално -  лека усмивка не спира да танцува по устните му,  и сам не е сигурен за причината, но всичко на това място го кара да се усмихва. – Благодаря. -  добавя галантно, добрите обноски са дълбоко вкоренени в същността му.

Докато наблюдава  как собственичката на галерията  носи и разлива напитките, не може да не отбележи   колко иронична е ситуацията, обикновено той върши това и  му се струва непривично да наблюдава отстрани. Въпреки това потиска импулса да вземе инициативата от съображение да не обиди дамата. Не, това не би искал да направи в никакъв случай.  Затова се отпусна безгрижно на канапето, отдавна не му се е случвало да свали гарда и просто да се наслаждава на момента, красотата, светлината, спокойствието,  тишината, изкуството, красивата жена до него…  знаеше, разбира се, че съществуват подобни места, но никога не си бе представял, че може да се докосне до някое от тях.  Тази галерия  бе като един друг свят, който нямаше нищо общо с него и все пак му харесваше.
- Нещо конкретно ли търсите? -  гласът на художничката го изтръгна от мислите му, без да прекъсва задоволството, в което бе потънал.
- Не бих казал… -  отвръща  неопределено.

Знае, че е тук, за онова, което умее най-добре, а именно – да търгува.  Но в момента му е трудно да се държи професионално и да води делови разговори, може би след малко, когато привикне с обстановката, с  красивата жена. 
- Имате си прекрасно местенце -  обобщава, докато обхожда с поглед пространството, въздържа се да попита дали би имала нещо против да идва от време на време просто за да стои на канапето и да му се наслаждава.  -  Благодаря за лимонадата -  кимва преди да я е опитал, но вече е убеден, че ще е също толкова хубава. Дори не се замисля дали не съдържа нещо, което би му наредило, витасерум или други подобни… 
-  Ако сте си харесал…
- Моля Ви, нека си говорим на „ти” – позволи си да я прекъсне, прекалените формалности винаги пречеха на добрите бизнес отношения.
- Добре, Закария. -  може би му се струва, че усмивката проблясва дори в очите й.
- Не търся нещо определено, ще взема няколко картини, все още не съм решил колко, нито пък кои – говори мило и бавно без да отделя поглед от художничката, присъствието й е твърде магнетично, отклонява вниманието от останалите произведения на изкуството.  Или пък това се отнася само за неговото внимание?  - Парите не са проблем, назови цената и ще я платя без възражения. -  за човек, който  е свикнал винаги да се пазари, не е лесно да направи подобно предложение и да  се лиши от удоволствието на преговорите, но тук и сега последното нещо, което би искал да прави е да говори за пари. -  Но преди това може ли да се насладим на спокойствието на момента… и прекрасната ти компания?
 
Админ: +10 галеона.

Звънкия смях на Илияна се разнесе из малката зала. Този Закария изглежда не си поплюваше със комплиментите. Дали и той се занимаваше често с клиенти? Стоеше му по-естествено и от чаровната усмивка.

- Съжалявам ако съм прозвучала настоятелна. - отпи от своята лимонада - Рядко минава някой за компания. А тези, които се задържат... и навъртат, искат неща, с които не се търгува тук.
- Като какво?
- Пфф учудващо много са. Но да речем най-безобидните, въпреки че това е доста спорно, търсят картини на гол модел. - само като си помислеше за последното гнусно животно и настръхваше - Като начало не е толкова странно. Докато не почнат да описват, че търсят да прилича на конкретен човек. А и да е от движещите се картини.

Разбира се и "моделът" не знаеше за цялата работа. Иначе нямаше да се опитват толкова заобиколно да поръчват картината. Разбира се беше правила такива картини, но за двойки, които бяха наясно и съгласни с идеята. Не за случайни хора, които искаха да й тропнат сума пари и да не получават въпроси.
Да, Закария също гледаше да тропне сума пари, но сякаш не искаше нещо конкретно.
За сега.
Но не й пречеше да бърбори малко. Разговорът със мъжът беше приятен и лек, макар и да й се струваше че само тя говори, а той само пуска подвеждащи разговора въпроси. Е този конкретен проблем не беше и нещо което да сподели с познатите си...
Боже опази, Люба да не разбере.
Нямаше да й остане галерия и може би щеше да се наложи да вади момичето от затвора.

- Често ли има такива.. клиенти?
- Клиенти е доста мило обръщение. Достатъчно са за да е досадно. - погледна часовника на стената - Всъщност един от въпросните ще намине скоро. Още не е схванал идеята за "Не".

@Илияна Георгиева

Ако трябваше да е честен, обзе го мъничко завист за това, че Илияна можеше да си позволи да отказва поръчки на клиентите си, докато при него това бе просто немислимо, особено едни специални поръчки за един специален човек, когото ненавиждаше. Но, разбира се не можеше да сподели този факт с никого, защото би повдигнал прекалено много други въпроси, на които нямаше абсолютно никаква желание да отговаря.
 
- Искаш ли да остана, в случай че стане прекалено настоятелен? -  реши все пак да се възползва от положението, за да удължи престоя си в прекрасната галерия на художничката. Изобщо не изгаряше от желание да се връща в бара,  а и в живота си като цяло. Понякога му се искаше просто да избяга от цялата каша, в която се бе превърнало ежедневието му, но знаеше, че е безнадеждно – проблемите винаги те застигат, независимо къде колко далеч успееш да стигнеш.
-  Би било… полезно -  колебливо отговори русокосата, издавайки недоверието си новодошлия. Бе разбираемо, само глупак би се доверил на непознат, особено на някой, който толкова се старае да приласкава като Зак, но той го знаеше отлично и това подсили още повече симпатиите му към Илияна.
-  Мога да съм достатъчно убедителен, за да разбере значението на думата „не”, ако се наложи – предложи радушно тъмнокосият, а трябва да отбележим, че той никога не предлагаше услугите си безплатно. И този факт го накара да се замисли какво, по Велес, се случваше и защо младата жена му влияеше по такъв начин – сякаш с някаква магия успяваше да извлече на повърхността дори малкото доброта и благородство, които все още живееха в някакво кътче забутано из дълбините на черната му душа.

Колко галантно.
Наистина ли бе зажаднял за нормална компания толкова и с какво толкова се занимаваше, че тази обстановка да му е толкова непривична?
Любопитството й определено се беше наточило. Още повече, защото колкото повече седеше в компанията на Закария, толкова повече й се струваше че го познава от някъде.
Може би не директно запознанство?
Но беше вероятно да са се разминавали тук там...
Замисъла й бе прекъснат от звънтенето на вятърни камбанки - някой беше влязъл.

За вълка говорят - и той в кошарата.

Обаче вълкът.. в този случай реагира много като агне.
Нищожество 547 както го наричаше Илияна за себе си, беше вперило поглед в Закария и не мигаше. После лека полека продължи назад и изчезна навън.

- О доста си добър определено - вече наистина се чувстваше че трябва да знае за него от някъде дори и да не го познава. Хората не реагират така, особено магьосници, ако си никой - това му беше най бързото изчезване до сега. Десето посещение и съдейки по
физиономията последно.

- Може да се е припознал?

- Мхм - не се върза на отбивката, но пък и нямаше намерение да се рови. Неговите тайни си бяха негови а и изглежда ситуацията го беше оставила малко на тръни. - Е стига да не обръщаш и честни, мили хора в такъв бяг - за мен няма значение.
- Ако има такива - едва доловим шепот под нос.

Може би последните му думи не бяха за нея.
Но, може би, ако настроението му бе такова, Илияна разбираше защо обстановката му бе интересна и приятна.

@Илияна Георгиева



А обстановката му бе повече от приятна.


Притесняваше го единствено избягалият човек. Кой беше той? Не си спомняше да го е виждал преди, а той се стараеше да запомня всяко лице, което срещне. Начинът, по който излезе не вещаеше нищо  добро. Ако Зак не го познаваше, но той бе разпознал нещо в лицето му, това означаваше…  тъмнокосият избута мисълта от съзнанието си. Не беше времето и мястото да се занимава с проблема.


- Милите и честни хора нямат от какво да бягат, повярвай ми. Знам го по-добре от всеки друг -  за разлика от предишните му реплики, тези бяха насочени към Илияна, не откъсваше очите си от нейните, докато ги изричаше.
- Нима? – дамата не уточни към кое от двете му твърдения се отнася въпросът ѝ, а и той нямаше желание да навлиза в повече подробности точно сега, затова пусна в действие чара си, разкривайки широка усмивка.
- Може би ще ми помогнеш да избера няколко картини? -  побърза да смени темата, преди да е станала прекалено неудобна.



Разбира се, винаги можеше да излъже, но по някаква причина не искаше да го прави, не и тук, не и с тази жена. Изправя се пръв и подава ръка на Илияна за опора, докато художничката става от канапето.
В съзнанието му внезапно изникват стихове, които е чувал някога, но не може да си спомни кога и къде, но толкова добре описват жената, която в момента върви пред него и му показва различните произведения на изкуството, нейните безценни съкровища.


She has the daylight at her command
She gives the night its dreams, yeah
She can uncover your darkest fears
Make you forget you feel them
 
Не можеше да си спомни къде ги е чувал, но беше сигурен, че са писани за Илияна, защото нямаше как да я опише по-точно от това.
­- А дали не би позирал за картина? -  въпросът го изтръгва от унеса, в който е изпаднал.
- Нека позная, ще ми направиш портрет и ще го окачиш на входа, за да гони евентуални натрапници, понеже преди малко видя какъв невероятен ефект оказвам върху тях?

- О не, не. Въпреки, че идеята е доста изкушаваща! Толкова бързо не съм му виждала гърба на онзи - Отново смях, от който ти става леко на сърцето. Беше ли се забавлявала с обикновени разговори толкова много, скоро време? - Истината е че смятам, че си много красив мъж и великолепна компания. Може и да го приемеш като не толкова добре завоалирания ми начин да те видя отново.

Смигна му преди да продължи разходката из галерията. Любопитно й беше какво ще си хареса, макар и да й се струваше че не го избира за себе си. Стори ли й се или Закария скъси леко разстоянието между тях? Като се обърна отново към него лицето й се озари - на неговото определено имаше доволна усмивка. 
Как беше?
Като котаракът, който е изял каймака.
- И на мен би ми било приятно да посетя отново. И теб и галерията.
- Радвам се да го чуя!
- А за моделирането имам условие - пауза - Картината да не бъде излагана или продавана.
- Чудесно, нямам никакъв проблем с това - както беше казала по-рано не приемаше поръчки за картина на един човек от друг без модела да го знае или одобрява, за нея това значеше и да продава чужд лик на случайни хора - Както виждаш няма изложени портрети тук. Обикновено когато работя по такива, то е по поръчка.
- А тогава каква е целта?
- Упражнение, удоволствие, спомени... и аз харесвам да украсявам живота си с картини.

Стъпката й беше лека, чувстваше се леко. Сякаш, аха, и ще се завърти в танц.