Филип бавно крачеше по каменния мост между двете кули на замъка, настроението му бе мрачно също като небето над Мунгав.Не се радваше на навалелия сняг както повечето деца, а и бе още малък за романтични разходки из призрачния лес.Облегна се на парапета между две статуи на вещици, и се загледа как групичка шумни първокурсници се пързаляха с кънки, по замръзналото езеро.Извади от джоба на мантията си един от шоколадите с които тайно се бе запасил при последното му пазаруване в Торбаланово, отчупи блокче и притвори очи от блаженната сладост разливаща се по езика и небцето му.Слава на Мерлин още никой не ги беше открил, тайните му запаси с шоколад и бонбони в една от старите затворнически килии в подземията на Мунгав.Откакто го бяха подложили на диета се чувстваше тъжен и нещастен, поне си имаше тайно скривалище в което братовчед му и Мая, му събираха запаси и той нощем тайно слизаше до там и се отдаваше на едно от любимите си занимания.Баба Цвета от болничното отделение се бе зачудила защо момчето не само не е отслабнало, а даже е напълнял с 3 килограма последните дни.Това беше неговата малка тайна, Фил се усмихна спомняйки си изненаданото и изражение след като той се бе качил на кантара при последното му посещение при нея.Това бързо се бе разчуло из училището и доста от децата се забавляваха с шеги по негов адрес, но имаше и подкрепящи го съученици което му даваше донякъде спокойствие и кураж.Дочу някой да се приближава към него, и усети нечия ръка на рамото си.
@Ина Янакиева
@Ина Янакиева