+2
Янтар Вълчев
Стою Белев
6 posters
★ Куидичен мач "Северен вятър” v. "Южен вятър”
Стою Белев- Преподавател по Летене, куидичен рефер
- Вид на героя : Човек
Училищен куидичен шампионат
дом "Северен вятър" v. дом "Южен вятър"
Беше късен март, уж началото на пролетта, но навън определено не изглеждаше пролетно. Още от сутринта валеше дъжд, който с напредването на деня преминава от ситен към пороен.
В уречения час - 14:00 ч., положението изглеждаше отчайващо и за двата отбора. Дъждът продължаваше да се сипе като из ведро, земята беше кална и отгоре на всичко духаше неприятен студен вятър, който режеше кожата и предизвикваше свистене в ушите. Реферът Стою Белев категорично отказа да уважи исканията на част от играчите за отлагане на мача, като заяви, че: "Куидични мачове се играят във всякакво време!". Така двата отбора бяха строени на игрището, някои от тях с не по-мрачни от времето физиономии.
Белев разясни на играчите основните правила, напомни им, че могат да използват магии, стига да не са насочени срещу конкретни играчи ("Заклинанието "Импервиус" ще направи дрехите ви непромокаеми!") и ги накара да обещаят един по един, че ще играят честно и почтено. По стар български обичай началото на мача бе дадено с пускане на бяла кърпичка от чистокръвна вийла - в случая леля Стела от персонала на замъка. В момента, в който кърпичката се отдели от ръката на леля Стела, всички топки и играчи полетяха във въздуха.
За дом "Северен вятър" ще бъдат оценени постовете на:
За дом "Южен вятър" ще бъдат оценени постовете на:
Срок за писане: 20.06.2023 г.
Ясна Соколова, Люба Бюлбулева and Янтар Вълчев харесват този пост.
Янтар Вълчев- Възрастен герой
- Вид на героя : Човек
Галеони : 50
Опит : 0 т.
Ниво :
Бобчета :
От проливният дъж и и студеният вятър имаше една-единствена полза. А имено, че прогонваха всяка сънливост. Това не влияеше на лошото насроение на болшинсвото играчи, част от които ако зависеше от тях биха отложили мача за по-хубаво време. Нещо,което Стою Белев категорично отказа да направи. И честно казано имаше основание.
От ръката на вийлата леля Стела се отдели бяла, копринена кърпичка, официално обявявайки начало на мача. Янтар се издигна и се стрелна към куофъла, сграбчвайки го. Като с това изпревари със секунда или част от нея един от гончиите на „Северен Вятър“. Финт, заради блъджър и подаде на съотборник. На Ина Янакиева..
Небето продължаваше да се дере. Куофълът и блъджърите хвърчаха насам и натам. Прелитаха метли, размятаха се бухалки. А Вълчев откри и още едно добро качеств на лошото време. Затрудняваше играта. Естествено е да попитате: „Какво по дяволите му е хубавото на това“? Това, че причиняваше трудности не само на него и на съотборниците му в Южен Вятър, но също така и на съперниците им.
Колко време продължаваше мача? Час? Два? Или Повече? Поне Янтар не би могъл да каже. А резултата? И за товатбор не го питайте. Знаеше само, че няколко пъти бе пращал подобната на баскетболна топка към головите обръчи на противниковия отбор. Знаеше също така, че къде неволно, къде не бе извършил един-два фала. Както и че сам беше жертва на нарушение. И толкова. За снича пък изобщо не се сещаше. Все пак малката златна топка бе задължение на търсача. Янтаровото беие да вкарва голове.
И като стана дума Янтар рязко се издигна нагоре и в ляво, подаде куофъла и след обратен пас видя възможност за стрелба. Затова възползвайки се запрати топката към обръча на Северен вягър.
От ръката на вийлата леля Стела се отдели бяла, копринена кърпичка, официално обявявайки начало на мача. Янтар се издигна и се стрелна към куофъла, сграбчвайки го. Като с това изпревари със секунда или част от нея един от гончиите на „Северен Вятър“. Финт, заради блъджър и подаде на съотборник. На Ина Янакиева..
Небето продължаваше да се дере. Куофълът и блъджърите хвърчаха насам и натам. Прелитаха метли, размятаха се бухалки. А Вълчев откри и още едно добро качеств на лошото време. Затрудняваше играта. Естествено е да попитате: „Какво по дяволите му е хубавото на това“? Това, че причиняваше трудности не само на него и на съотборниците му в Южен Вятър, но също така и на съперниците им.
Колко време продължаваше мача? Час? Два? Или Повече? Поне Янтар не би могъл да каже. А резултата? И за товатбор не го питайте. Знаеше само, че няколко пъти бе пращал подобната на баскетболна топка към головите обръчи на противниковия отбор. Знаеше също така, че къде неволно, къде не бе извършил един-два фала. Както и че сам беше жертва на нарушение. И толкова. За снича пък изобщо не се сещаше. Все пак малката златна топка бе задължение на търсача. Янтаровото беие да вкарва голове.
И като стана дума Янтар рязко се издигна нагоре и в ляво, подаде куофъла и след обратен пас видя възможност за стрелба. Затова възползвайки се запрати топката към обръча на Северен вягър.
Ясна Соколова, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.
Люба Бюлбулева- Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
- Вид на героя : Вийла
Галеони : 256
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :
Люба пристъпи на свой ред след Яна на игрището. Ако погледите можеха да убият, то момичето пред нея щеше да е доста по-дълбоко от шест метра под земята.
Не стига, че я бяха изнудили да лети.
Не стига че трябваше да преживява бумтящите коментари на Исмаил цял мач.
Ама и валеше.
И трябваше да лети.
Е харесваше дъжда, ама много, МНОГО мразеше да лети.
Рееше се под дъжда, единствената от отбора която не си плесна Импревио веднага като закапа и следователно мокра като изоставено коте - беше решила да приеме гнева, мокрото и злобата и да го излее на блъджъра.
С боен вик, запрати бясната топка по Янтар - гончията на "Южен Вятър" - който с бърз финт го избегна и продължи играта.
От удара цялата маса на Люба се измести назад и вика премина в писък на ужас, когато метлата й полетя натам без да е подкарана.
Беше ли споменала колко мрази да лети?
Разбира се "коментатора" веднага се хвана за нея:
- Иии великолепно показно на здрави бели дробове от резидента ни хобит - следващия блъджър щеше да е в негова посока заклеваше се.
Стига да успееше да го направи да изглежда като инцидент.
Идеята я стопли вътрешно, и почти забрави студения вятър.
И играта...
А какво се случва с разсеяни играчи?
Блъджър.
В последната секунда се усети за опасността и успя да сложи палката си между стомаха си и засилената топка. Удара я запрати назад и едвам се спря на милиметри от това да докосне земята.
Изкара й въздуха, но поне нямаше нищо счупено.
И все още беше в играта.
Запрати топката по-леко към Яна. Капитанът на "Северен Вятър" пое и отби със засилка към нищо не подозиращата Рея, която беше на път да спотне за пръв път снича.
Люба се засили обратно към центъра на играта и профуча на зиг заг между играчите - с крещене разбира се, вече не я напираше когато се рееше, но при скорост и финтове... няма как. Не закачи никой за фал, но пък успя да сецне полета на чуждите гончии.
Все още беше в играта.
Със здрави дробове и мощен замах.
Не стига, че я бяха изнудили да лети.
Не стига че трябваше да преживява бумтящите коментари на Исмаил цял мач.
Ама и валеше.
И трябваше да лети.
Е харесваше дъжда, ама много, МНОГО мразеше да лети.
Рееше се под дъжда, единствената от отбора която не си плесна Импревио веднага като закапа и следователно мокра като изоставено коте - беше решила да приеме гнева, мокрото и злобата и да го излее на блъджъра.
С боен вик, запрати бясната топка по Янтар - гончията на "Южен Вятър" - който с бърз финт го избегна и продължи играта.
От удара цялата маса на Люба се измести назад и вика премина в писък на ужас, когато метлата й полетя натам без да е подкарана.
Беше ли споменала колко мрази да лети?
Разбира се "коментатора" веднага се хвана за нея:
- Иии великолепно показно на здрави бели дробове от резидента ни хобит - следващия блъджър щеше да е в негова посока заклеваше се.
Стига да успееше да го направи да изглежда като инцидент.
Идеята я стопли вътрешно, и почти забрави студения вятър.
И играта...
А какво се случва с разсеяни играчи?
Блъджър.
В последната секунда се усети за опасността и успя да сложи палката си между стомаха си и засилената топка. Удара я запрати назад и едвам се спря на милиметри от това да докосне земята.
Изкара й въздуха, но поне нямаше нищо счупено.
И все още беше в играта.
Запрати топката по-леко към Яна. Капитанът на "Северен Вятър" пое и отби със засилка към нищо не подозиращата Рея, която беше на път да спотне за пръв път снича.
Люба се засили обратно към центъра на играта и профуча на зиг заг между играчите - с крещене разбира се, вече не я напираше когато се рееше, но при скорост и финтове... няма как. Не закачи никой за фал, но пък успя да сецне полета на чуждите гончии.
Все още беше в играта.
Със здрави дробове и мощен замах.
Ясна Соколова, Вихрен Вокил, Ела Благоева, Верена Ерми, Янтар Вълчев and Ина Янакиева харесват този пост.
Ина Янакиева- Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 230
Опит : 100 т.
Ниво :
Бобчета :
Пролет, каква ти пролет! Времето беше по-есенно от това през октомври,а сигурно количеството извалял се дъжд последните дни също беше повече от това през септември,октомври и ноември взети заедно.
Винаги си бе представяла,че първият й мач по куидич ще бъде в топъл тен,с приятен лек ветрец и ухание на зюмбюли, някаква романтична идилия,която просто нямаше как да се случи. Е,или шанса да се случи бе едно на милион.И разбира се времето за точно този неин първи мач беше пълна противоположност. Студен вятър,кална почва и силен дъжд. Чудо и приказ.
Ина всъщност не мразеше дъжда или студеното време. Харесваше ги,дъжда и бурите дори намираше за успокояващи...,когато си беше у дома на топло и най-вече в леглото с книга. Всъщност точно този тип време дори я приспиваше със своята мрачна атмосфера и с едно такова усещане на мързеливост и как времето просто спира или се движи много,много бавно.
Всичко това обаче можеше да се остави на страна, защото имаше една друга малка подробност за Ина – тя всъщност се страхуваше от високото и да лети с метла. И се бе явила на пробите за куидичния отбор от чиста доза упоритост да преодолее този страх и любопитство,а както знаем любопитството е убило котката. Но тя силно се надяваше това да не убие нея.
Накрая така или иначе се стигаше до простата стратегия да не гледа надолу и да се фокусира на нещата пред себе си..не на тези под нея.
Беше се екипирала и се чувстваше малко като пингвинче,а дори не беше бияч, тъй като техните униформи не бяха топлова леки,колкото тези на търсача и гончите. А това всъщност бе нейната роля в този отбор – гончия.
-Готова ли си за първия си мач,малката? - подвикна някой от отбора. Със стреснат поглед тя погледна едно момче, след което кимна и се усмихна леко. По-готова нямаше и да бъде. Но от притеснение дори не си беше изяла закуската.
В момента в който кърпичката се отдели от ръката на леля Стела,играчите полетяха. Кой да предположи,че магия като „Импервиус“ би била толкова полезна и би станала най-добрият й приятел в момента. Правеше условията малко по-поносими.
Опитваше се да следи играта,да стои близо до съотборниците си,но дори тогава Янтар я хвана леко неподготвена,като й подхвърли куофълът. Тя го погледна с ококорени очи,но се стрелна бързо напред, надявайки се леките й килограми да бъдат в нейна ползва в случая,а не обратното, защото на моменти имаше чувство,че вятърът ще я запрати към някоя стена с все метлата й.
В целта си да отбележи точка почти се сблъска с пазача на „Северен вятър“ и го изгледа кисело, опитвайки се да приложи по-страшен поглед,сякаш да го сплаши,което си беше просто комично, щом идваше от нея. Чертите на лицето й просто не бяха пригодени за нещо такова. Но все пак беше метнала топката на време през головите стълбове,преди да се върне назад към своето поле и да покрива Янтар от опитите да бъде атакуван от другите гончии и един много ядосан блъджър. Всъщност май този,който бе запратил блъджъра в негова посока бе по-ядосан...
Ина погледна в посоката на Бюлбулева. Беше чувала за малкото момиче...малко,та те бяха почти на една възраст. Но за характера на Люба бе чувала митове и легенди..и изражението й бе точно това,което Ина се бе опитала да придаде на себе си в играта на погледи с пазачът на „Северен вятър“,това си бе чисто майсторство. И,ако някой тук не бе наистина щастлив..то това беше тази госпожица,всичко в нея сякаш го издаваше.
На ум Ина си добави бележка – не се закачай с Бюлбулева. И отлетя напред хващайки куофъла от свой съотборник, като усещаше зад себе си друга сравнително позната фигура – Кочо,не го познаваше лично,но бе наясно,че той е по-добър играч от нея...и със сигурност не се страхуваше да лети на тази височина.
Ина хвърли топката към Янтар и спря да си поеме въздух, като усещаше сърцето си да бие силно в гърдите си. Нищо чудно да получеше и паник атака...,ако погледнеше надолу със сигурност.
Страхът й към височини не беше това,което беше преди няколко месеца,но беше далеч от преодолян. Продължаваше да усеща това дърпане в стомаха всеки път като си помислеше, колко нависоко всъщност е. И как един миг невнимание може да я а накара да полети надолу...надолу.
Допусна грешката да погледне надолу, което даде възможност на някой да запрати блъджър по нея. Топката се удари в рамото й силно, а тя почти се изплъзна от метлата си и увисна,държейки се за дръжката.
-ТОВА ОПИТ ЗА УБИЙСТВО ЛИ БЕШЕ? - извика, малко преувеличено и по-силно от колкото трябваше и се зае да се върне на мястото си върху метлата преди да продължи да лети наоколо и да си върши работата. Куофъл.Голови стълб.Куофъл.Голови стълб.Подаване,завъртане,избягване. На теория всичко звучеше лесно,изглеждаше лесно дори когато си долу на трибуните и гледаш,но тук горе всичко си беше една малка война. И тя нямаше намерение да се отказва или да предаде отборът си,дори без да го осъзнават, те й помагаха да преодолее страхът си, защото тук и сега те зависеха един от друг и тя бе готова да се раздаде докрай.
Винаги си бе представяла,че първият й мач по куидич ще бъде в топъл тен,с приятен лек ветрец и ухание на зюмбюли, някаква романтична идилия,която просто нямаше как да се случи. Е,или шанса да се случи бе едно на милион.И разбира се времето за точно този неин първи мач беше пълна противоположност. Студен вятър,кална почва и силен дъжд. Чудо и приказ.
Ина всъщност не мразеше дъжда или студеното време. Харесваше ги,дъжда и бурите дори намираше за успокояващи...,когато си беше у дома на топло и най-вече в леглото с книга. Всъщност точно този тип време дори я приспиваше със своята мрачна атмосфера и с едно такова усещане на мързеливост и как времето просто спира или се движи много,много бавно.
Всичко това обаче можеше да се остави на страна, защото имаше една друга малка подробност за Ина – тя всъщност се страхуваше от високото и да лети с метла. И се бе явила на пробите за куидичния отбор от чиста доза упоритост да преодолее този страх и любопитство,а както знаем любопитството е убило котката. Но тя силно се надяваше това да не убие нея.
Накрая така или иначе се стигаше до простата стратегия да не гледа надолу и да се фокусира на нещата пред себе си..не на тези под нея.
Беше се екипирала и се чувстваше малко като пингвинче,а дори не беше бияч, тъй като техните униформи не бяха топлова леки,колкото тези на търсача и гончите. А това всъщност бе нейната роля в този отбор – гончия.
-Готова ли си за първия си мач,малката? - подвикна някой от отбора. Със стреснат поглед тя погледна едно момче, след което кимна и се усмихна леко. По-готова нямаше и да бъде. Но от притеснение дори не си беше изяла закуската.
В момента в който кърпичката се отдели от ръката на леля Стела,играчите полетяха. Кой да предположи,че магия като „Импервиус“ би била толкова полезна и би станала най-добрият й приятел в момента. Правеше условията малко по-поносими.
Опитваше се да следи играта,да стои близо до съотборниците си,но дори тогава Янтар я хвана леко неподготвена,като й подхвърли куофълът. Тя го погледна с ококорени очи,но се стрелна бързо напред, надявайки се леките й килограми да бъдат в нейна ползва в случая,а не обратното, защото на моменти имаше чувство,че вятърът ще я запрати към някоя стена с все метлата й.
В целта си да отбележи точка почти се сблъска с пазача на „Северен вятър“ и го изгледа кисело, опитвайки се да приложи по-страшен поглед,сякаш да го сплаши,което си беше просто комично, щом идваше от нея. Чертите на лицето й просто не бяха пригодени за нещо такова. Но все пак беше метнала топката на време през головите стълбове,преди да се върне назад към своето поле и да покрива Янтар от опитите да бъде атакуван от другите гончии и един много ядосан блъджър. Всъщност май този,който бе запратил блъджъра в негова посока бе по-ядосан...
Ина погледна в посоката на Бюлбулева. Беше чувала за малкото момиче...малко,та те бяха почти на една възраст. Но за характера на Люба бе чувала митове и легенди..и изражението й бе точно това,което Ина се бе опитала да придаде на себе си в играта на погледи с пазачът на „Северен вятър“,това си бе чисто майсторство. И,ако някой тук не бе наистина щастлив..то това беше тази госпожица,всичко в нея сякаш го издаваше.
На ум Ина си добави бележка – не се закачай с Бюлбулева. И отлетя напред хващайки куофъла от свой съотборник, като усещаше зад себе си друга сравнително позната фигура – Кочо,не го познаваше лично,но бе наясно,че той е по-добър играч от нея...и със сигурност не се страхуваше да лети на тази височина.
Ина хвърли топката към Янтар и спря да си поеме въздух, като усещаше сърцето си да бие силно в гърдите си. Нищо чудно да получеше и паник атака...,ако погледнеше надолу със сигурност.
Страхът й към височини не беше това,което беше преди няколко месеца,но беше далеч от преодолян. Продължаваше да усеща това дърпане в стомаха всеки път като си помислеше, колко нависоко всъщност е. И как един миг невнимание може да я а накара да полети надолу...надолу.
Допусна грешката да погледне надолу, което даде възможност на някой да запрати блъджър по нея. Топката се удари в рамото й силно, а тя почти се изплъзна от метлата си и увисна,държейки се за дръжката.
-ТОВА ОПИТ ЗА УБИЙСТВО ЛИ БЕШЕ? - извика, малко преувеличено и по-силно от колкото трябваше и се зае да се върне на мястото си върху метлата преди да продължи да лети наоколо и да си върши работата. Куофъл.Голови стълб.Куофъл.Голови стълб.Подаване,завъртане,избягване. На теория всичко звучеше лесно,изглеждаше лесно дори когато си долу на трибуните и гледаш,но тук горе всичко си беше една малка война. И тя нямаше намерение да се отказва или да предаде отборът си,дори без да го осъзнават, те й помагаха да преодолее страхът си, защото тук и сега те зависеха един от друг и тя бе готова да се раздаде докрай.
Ясна Соколова, Вихрен Вокил, Ела Благоева, Верена Ерми, Люба Бюлбулева and Янтар Вълчев харесват този пост.
Кочо Измирлиев- Възрастен герой
- Вид на героя : Човек
Галеони : 95
Опит : 20 т.
Ниво :
Бобчета :
Времето за куидич бе просто прекрасно, дъжд и кал навсякъде. Какво друго можеше да иска човек… Все пак се сети за една велика песен, която пасваше идеално.
„Когато вървиш през буря, дръж главата си високо изправена“
Дадено, Кочо бе вече във въздуха и се опитваше да фокусира куофълът и точно както се пееше в песента, веднага щом вдигна глава успя да го види и веднага се понесе към него.
„И не се страхувай от тъмнината“
Лесно можеше да се каже, но в това време блъджъри дебнеха от всички страни. Все пак в такова библейско наказание, като този дъжд, то със сигурност биячите на противника щяха да имат доста големи проблеми с насочването. Все пак трябваше да се внимава.
„В края на бурята те очаква златно небе и сладката сребърна песен на чучулигата“
Да, това при победата ясно, но при загуба? Дали небето нямаше да стане още по – тъмно и зловещо, а красивата песен на пойна птичка да бъде изместена от граченето на гарван?
„Твоите мечти ще бъдат удряни и блъскани“
Това беше усещането, когато Кочо видя противников състезател да вкарва куофълът в техните обръчи. Неприятно чувство на отчаяние започна да се промъква под лъжичката му, но това го и мотивира, защото песента не бе още свършила…
„Върви! Върви с надежда в сърцето и ти никога няма да бъдеш сам“
Да не биваше да се забравя, че не е сам. Точно такива тежки и трудни ситуации правиха съотборниците отбор. Винаги когато всичко изглежда загубено и няма никаква надежда, то тогава е време за характер. Всеки го има, но дали имаха характера на победители? Трябваше да го докажат пред всички. Кочо видя младата Люба с която бе сменил само няколко приказки, но по всичко изглеждаше младата мома настойчиво напредваше към противниковите обръчи. Супер, тя беше от бияч и можеше да му разчисти пътя. Младият Измирлиев успя да се пребори за куофълът и вече летеше към заветната цел. Без да се поглеждат двамата в перфектен синхрон запратиха своите топки към пазача на противника. По всичко изглеждаше, че номерът е минал и Кочо е успял да отбележи 10 точки за „Северен вятър“…
„Когато вървиш през буря, дръж главата си високо изправена“
Дадено, Кочо бе вече във въздуха и се опитваше да фокусира куофълът и точно както се пееше в песента, веднага щом вдигна глава успя да го види и веднага се понесе към него.
„И не се страхувай от тъмнината“
Лесно можеше да се каже, но в това време блъджъри дебнеха от всички страни. Все пак в такова библейско наказание, като този дъжд, то със сигурност биячите на противника щяха да имат доста големи проблеми с насочването. Все пак трябваше да се внимава.
„В края на бурята те очаква златно небе и сладката сребърна песен на чучулигата“
Да, това при победата ясно, но при загуба? Дали небето нямаше да стане още по – тъмно и зловещо, а красивата песен на пойна птичка да бъде изместена от граченето на гарван?
„Твоите мечти ще бъдат удряни и блъскани“
Това беше усещането, когато Кочо видя противников състезател да вкарва куофълът в техните обръчи. Неприятно чувство на отчаяние започна да се промъква под лъжичката му, но това го и мотивира, защото песента не бе още свършила…
„Върви! Върви с надежда в сърцето и ти никога няма да бъдеш сам“
Да не биваше да се забравя, че не е сам. Точно такива тежки и трудни ситуации правиха съотборниците отбор. Винаги когато всичко изглежда загубено и няма никаква надежда, то тогава е време за характер. Всеки го има, но дали имаха характера на победители? Трябваше да го докажат пред всички. Кочо видя младата Люба с която бе сменил само няколко приказки, но по всичко изглеждаше младата мома настойчиво напредваше към противниковите обръчи. Супер, тя беше от бияч и можеше да му разчисти пътя. Младият Измирлиев успя да се пребори за куофълът и вече летеше към заветната цел. Без да се поглеждат двамата в перфектен синхрон запратиха своите топки към пазача на противника. По всичко изглеждаше, че номерът е минал и Кочо е успял да отбележи 10 точки за „Северен вятър“…
Ясна Соколова, Верена Ерми, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.
Стою Белев- Преподавател по Летене, куидичен рефер
- Вид на героя : Човек
ОЦЕНКА НА КУИДИЧЕН МАЧ
"СЕВЕРЕН ВЯТЪР" v. "ЮЖЕН ВЯТЪР"
Янтар Вълчев
Недопускане на правописни, граматически, пунктуационни и стилистични грешки: 2/5 – Имаше правописни грешки, предполагам допуснати от бързане.
Изграждане на увлекателна сюжетна линия в рамките на поста: 5/10 – Добре си направил връзката с предходния пост и си започнал да описваш куидичната ситуация. Моят съвет е да я разиграеш по-подробно следващия път.
Правдоподобност, недопускане на преувеличение: 5/5 – Без забележки.
Спазване на сюжетната рамка, заложена в първия пост на администраторите, в постовете на коментатора, както и в предходните постове на други играчи, ако има такива: 5/5 – Без забележки.
Индивидуален резултат: 17/25 т.
Люба Бюлбулева
Недопускане на правописни, граматически, пунктуационни и стилистични грешки: 4/5 – Минимални грешки при членуване и пунктуация.
Изграждане на увлекателна сюжетна линия в рамките на поста: 8/10 – Много ми хареса описаната ситуация, но ми липсваше съревнованието с противниковите биячи.
Правдоподобност, недопускане на преувеличение: 5/5 – Без забележки.
Спазване на сюжетната рамка, заложена в първия пост на администраторите, в постовете на коментатора, както и в предходните постове на други играчи, ако има такива: 5/5 – Без забележки.
Индивидуален резултат: 22/25 т.
Ина Янакиева
Недопускане на правописни, граматически, пунктуационни и стилистични грешки: 4/5 – Минимални правописни грешки и не си слагала интервали след запетайките.
Изграждане на увлекателна сюжетна линия в рамките на поста: 7/10 – Хубав пост, но прекалено много си се фокусирала върху странични неща – предисторията, времето и характера на противниците
Правдоподобност, недопускане на преувеличение: 5/5 – Без забележки.
Спазване на сюжетната рамка, заложена в първия пост на администраторите, в постовете на коментатора, както и в предходните постове на други играчи, ако има такива: 5/5 – Без забележки.
Индивидуален резултат: 21/25 т.
Кочо Измирлиев
Недопускане на правописни, граматически, пунктуационни и стилистични грешки: 5/5 – Без забележки.
Изграждане на увлекателна сюжетна линия в рамките на поста: 5/10 – Добре е поста, но липсва динамика и по-подробно описана куидична ситуация.
Правдоподобност, недопускане на преувеличение: 5/5 – Без забележки.
Спазване на сюжетната рамка, заложена в първия пост на администраторите, в постовете на коментатора, както и в предходните постове на други играчи, ако има такива: 4/5 – Липсва връзка с поста на Ина.
Индивидуален резултат: 19/25 т.
КРАЕН РЕЗУЛТАТ:
"СЕВЕРЕН ВЯТЪР": 41 т.
"ЮЖЕН ВЯТЪР": 38 т.
ПОБЕДИТЕЛ В МАЧА Е
ДОМ "СЕВЕРЕН ВЯТЪР"