РП - Измамни обещания - Ина и Ваян

Вратите на таверна "Лудия вампир" се отвориха с гръм и трясък щом една леко залитаща фигура влезе вътре. Почти никой не обърна внимание на младия магьосник който си поправи път през шумните клиенти и се запъти към една от масите.

Ваян Лесногорски се беше спрекчал с някакви трафиканти на драконова кръв, поради което сега тук той се опитваше да си намери обежище тук. Надяваше се да е успял да им се изплъзне с магипотиране в последния момент.

Тук обаче очите му съзряха някакво русо момиче на една от масите, да седи сама. Стори му се една такава много млада за това място, но мозъка му видя това възможна жертва на поредната му измама.

Той се ухили злобно, и уверено се отправи към нейната маса. Вече беше измислил какво да й каже. Поне имаше някаква престава как да започне разговора. 

- Хей, момиче... Знаеш ли, че седиш на моето място!? - каза той като се направи на сърдит щом застана прав до масата, и бързо я огледа с очи.

За първи път стъпваше на това място. Всъщност надали щеше да бъде тук,ако един от преподавателите й не я беше изпратил да вземе някаква поръчка. Поръчка...какво пък можеше да си поръча човек от точно това място. Беше прекалено задимено и тъмно. Може би с причина. И във въздуха се носеше един странен аромат,всъщност миризма,която на Ина лично не й се нравеше.
Докато чакаше поръчката,която изненадващо не беше товоа, си беше взела топъл шоколад,макар и да бе получила критичен поглед за избора си на питие и някакво мрънкае "Ние да не сме сладкарница",но пък с малко магия и това й желание бе изпълнено.
Тъкмо отпиваше от чашата си, когато чу нечий глас..непознат. Фигурата извисила се над нея също не й бе позната. Повдигна вежда и се огледа..на масата имаше още четири стола.
- Не виждам мястото да е надписано. - изрече Ина и му се усмихна,но далеч не очакваше усмивка в замяна,тъй като момчето застанало до нея приличаше на буреносен облак. - Пък и...не е като всички места наоколо да са заети.
С това Ина визираше четирите свободни стола около себе си,а не другите далечни и свободни масти,които виждаше. Опита се да задържи усмивката си на лицето си за още кратко време,но няак си й стана неудобно. Нямаше проблем и да се премести,не обичаше да си създава проблеми за такива дребни неща,но просто й беше любопитно защо това момче бе решило,че това е неговото място...и защо тя непременно трябваше да го освободи,макар и той да не бе казал това.

Ваян я гледаше все така с престирено намръщено лице. Не бе очаквал тя да му се усмихне, за това сега беше леко учуден от нейната реакция. Очите му бързо я огледаха, давайки си че тя наистина беше млада, и много красива за своята възраст. 

- Исках да кажа, че седиш на любимия ми стол. - прокашля се той като седна на един от столовете пред нея, от другата страна на масата.

Веднъж наместил се удобно, той се почеса по главата, поглеждайки към нея с любопитство. Не я беше виждал преди тук. Явно бе нова, за първи път посещавайки това място. Това заключение му даде надежда, че може би ще може да я измами, с цел да прибере някой друг галеон от нея.

- Предполагам мога да ти простя за дето си ми окупирала стола, ако ми кажеш какво прави толкова младо момиче като теб тук.

В ума си вече си представяше колко злато може да измъкне от нея, понеже тя му се така невинна със своята непринудена красота. Подизираше, че е доста наивна, съдейки по добродушните й очи. В тях като, че ли имаше чистота и абсолютна вяра в доброто.

- Ако си тук да търсиш нещо за закупуване... имаш късмет защото аз мога да ти продам някой неща. Срещу добра цена разбира се.

Устните му се разкривиха в една усмивка зад която се криеше неговата алчност. Това не е бе първия път когато правеше нещо подобно, и сега просто извършваше добре отработена серия от неща с които се надяваше да препичели нещо.

- Това място не е за малки момичета като теб.

Админ: +10 галеона.

"Младо момиче като теб" . Какво пък трябваше да означава това? Ина го погледна отново,като очите й се плъзнаха от косата до...е до гърдите му,тъй като той вече бе седнал и тя не можеше да види повече. Всъщност и не желаеше...нямаше нужда. Беше забелязала,че е висок. Или поне беше висок в сравнение с нея,което не беше нещо трудно да се постигне.
Но този оглед й подсказа,че той не бе ученик, както си бе помислила. Беше по-възрастен,може би около двайсетте. А усмивката,която се появи на лицето му я накара да потрепери. Сърцето й сякаш пропусна удар преди да възърне ритъма си,до колкото бе възможно в такава компания.
"Малки момичета като теб" 
Не бяха ли вече установили този факт - че тя бе малка..и момиче. Той нямаше нужда да го натрапва отново. Това обаче само я накара да се усмихне приятелски,сякаш да разтопи това ледено сърце или пък да го накара да..не я плаши с присъствието си.
- Любим стол? Е,това го чувам за първи път. Но предполагам всички си имаме своите странности. - с тези думи тя отпи от топлия си шоколад и бутна няколко немирни кичура коса зад ухото си. - Не търся да закупя каквото и да е,благодаря.
Някак си самата идея да купи нещо от случаен тип на улицата й се струваше...странна. Нереална. Какво й казваха винаги,когато бе малка "не взимай бонбончета от непознати"...и макар и в случая да трябваше да плати за стоката ,която щеше да получи,този тип не й вдъхваше голямо доверие.
- Тук съм...по работа. Но съм напълно съгласна,че това не е мястото за...малки момичета като мен. Благодаря за загрижеността,господин...? - така и не бе научила името му,всъщност не знаеше дали е удачно да го научава. И дали трябваше да продължава да стои тук,на тази маса. Може би да му отстъпи стола и да изчака поръчката до бара щеше да е най-добре.

Админ: +10 галеона.

- Сигурна ли си, че не желаеш да закупиш нещо? Мога да те уредя с прекрасни отвари за прочистване на ума, или пък за разсейване на мисли. - подхвърли той гледайки малко разочарованп към нея.

Не бе очаквал и тя да го запита за името му. Обикновено по такива места, хората избягваха да се опитват да научат името на другите. Това се правеше с цел да се избегнат неприятности. Ваян обаче не сподели с своето име с нея. Знаеше, че това не бе добра идея, особено след като се занимаваше с незаконна дейност, която със сигурност можеше да му донесе и някоя друга година в затвора за тъмни магьосници. 

- И какво толкова си поръчала от това място. Моите цени са по-добро бих казал. - тук той гордо изпъчи гърди, все едно се хвалеше с някакво негово велико постижение. 

- Аз притежавам и завитна колекция от различни дребни магически предмети. Не са нещо особено, но срещу добра цена може да ти продам някое на промоция. 

Лесногорски взе да се съмнява, че ще може да продаде нещо на това момиче. Тя май като, че ли му нямаше съвсем доверие, а и той не излъчваше такова със своя начин на обличане. Явно отново нямаше да осъществи някаква печалба, а това само престоеше да ми развали настроението. 

- Ако искаш мога да ти покажа някой от тях. - нова измамническа усмивка се появи на лицето му. Бе готов на всичко за да се сдобие с малко злато, дори да измами някаква красавица в таверна, без абсолютно никакви скруполи. 

Той знаеше, че ако продължава така, може да бъде заловен от аврори, за това внимаваше като не издаваше повече информация за себе си пред нея.

Отвара за прочистване на ума?Отвара за разсейване на мисли? Такива неща изобщо съществуваха ли...
Загледа се в очите му,като плъзна пръсти по чашата с топъл шоколад,който вече не беше толкова топъл и самата чаша също ставаше студена.
Той изглеждаше почти отчаян да й продаде нещо,каквото и да е. Но дрехите му и косата му не излъчваха вид на човек без никакви възможности. 
- Добре. - изрече. Това обаче не беше съгласяване да купи каквато и да е боклучка. - Покажи ми колекцията си от магически предмети,може и да си харесам нещо.
Нямаше намерение да купува.Е,ако имаше нещо дребничко и на скромна цена по джоба й,може би би го взела просто за да..му помогне. Но отново - той не изглеждаше,като да имаше нужда от финансова помощ.
- А всъщност...питайки ме какво съм закупиал от това място...и как твоите цени са по-добри,да не и да се опитваш да пробуташ алкохол на непълнолетна? Трябва ли да се притеснявам? - това беше донякъде шега и затова тя се усмихна. Не знаеше какво всъщност е поръчала,беше дала бележка на намръщен чичко от задната стая,който просто се бе заела да я извършва..Ако бележката не бе запечатана с восъчен печат от преподавателя й,тя сигурно би надникнала вътре, тъй като любопитната й душа искаше да узнае за какво става дума,но уви нямаше този шанс..за сега.
Ина се огледа наоколо преди отново да погледне към него. Той все пак не бе казал името си. Това я навеждане на мисълта,че крие нещо..и,че не иска тя да знае кой е. Ставаше все по-интересно.

Ваян веднага се усмихна доволно щом тя каза, че иска да види какво той продава все пак. Това го накара да мисли, че може би имаше все пак някакъв шанс да продаде нещо, макар и малко.

- Тук имам някой неща които може да ти харесат всъщност. - смигна й приятелски той като пръкна с ръка в джоба на палтото си, и взе да рови там.

Сетне от там извади едно старо перо, и го постави върху масата. След това две малки шишенца с някаква странна течност в тях.

- Ето е перо което може да ти пише всичко което си мислиш, без да говориш. А пък в шишенцата има две отвари едната е за забрава, а другата служи за кратко увеличение на концентрацията.

Той я погледна в очите, опитвайки се да види някаква реакция която да му подскажете дали тя би купила нещо от тези неща. Бе готов да преговаря за някаква цена след като отдавна не беше успешно продавал нещо. Имаше лош късмет в бизнеса в последно време.

- Е, какво мислиш? Нещо хваща ли ти окото от тези неща? - попита с надежда в очите той.

Очакваше положителен отговор за да си възвърне репутацията на добър търговец на всякакви магически предмети. Дано не го издаде на властите иначе щеше да си има голями неприятности. Не искаше да лежи в магически затвор в никакъв случай.

- Готов съм да направя остъпка за теб понеже си ми много симпатична и си красива. - едно игриво намигване последва тези думи като комплимент. 

Чувството, че късмета му се връща го обзе мигновено.

Да, Ваян се почувства леко обиден от думите й, но все пак се въздържа от крайна реакция. Той ясно виждаше съмнението в нейните очи, и си даваше сметка, че може би тя подозираше в неефективността на неговите продукти. И все пак реши да предложи друг магически предмет за продан.

- За твое сведение, перото съвсем си работи, само трябва да се настрои да работи за твоя ум чрез специална цена магия. Колкото до отварите те също имат своя ефект, но той е кратък и в никакъв случай не трябва да се прекалява с тяхното пиене. Иначе води до гадене и болки в стомаха.

Младия магьосник бръкна отново в джоба на своето палто палто и от там извади един дневник с кожени корици, който приличаше на тетрадка.

- Ето това тук е най-доброто с което разполагам. Дневник в който може освен да си пишеш мислите, и да комуникираш с други хора. Ето как работи... Човека с който искаш да си водиш дискретна кореспонденция трябва да има същия дневник. Отваряш на определена страница и пишеш каквото желаеш. Другия човек отворил на същата страница на своето копие на този дневник, получава съобщението мигновено.

След като изрече тези думи, той гордо изпъчи гърди и погледна непознатото момиче право в красивите очи. Не се забави да каже каква отстъпка възнамерява да й даде за тези предмети. 

- Готов съм да ти направя солидна отстъпка с 50% за всеки от тези неща които си ми харесаш, понеже ми се струваш много красива и умна. 


Думите му бяха подплатени с нова усмивка, и очи вперени право в нейните. Не готов да чуе нейната присъда след като призна за някой несъвършенства в нещата които предлагаше за продан. У него все още имаше надежда, че може да се предаде нещо на горкото младо момиче.

Дневник с който си комуникира с друг човек...,който има същият дневник? Ами,ако повече хора имаха този дневник? И къде щеше да намери тя някой ,който притежаваше същото нещо?
Погледна го скептично,както и повечето от предметите,които Ваян й предлагаше. Той повдигаше само въпроси в красивата й главица.
- Опитваш се да ме спечелиш с комплименти?Може би...името ти би било достатъчно? - подде тя,като се опита да върне разговора към този въпрос,който му бе задала по-рано и който той се опитваше да избегне,като дявол бягащ от тамян. Не му беше чиста работата,това й беше ясно. Не бе чак толкова глупава. Но пък й ставаше жал за него...
- Кой е най-евтиният ти продукт и колко е цената му...с тези прекрасни 50 процента, които ми предлагаш? - попита сладко Ина,като се наведе към него и се загледа в очите му,тъй като и той гледаше в нейните. Имаше нещо очарователно в този млад мъж,но тези негови усмивки..бяха си откровено плашещи. Личеше си,че това не е първият му път в който се опива да предложи и продаде нещо на някого. Всъщност,ако не бе толкова настоятелен можеше и да повярва на комплиментите му. Но се опитваше да не се ласкае, защото тогава наистина можеше да я оплете с думите си. Все пак коя жена не обичаше да получава комплименти,дори и да ги отричаше.
Смяташе,че ако бе по джоба й щеше да купи най-евтиният предмет,просто за да му помогне..не толкова защото имаше нужда от това. Но искаше просто да знае малко повече за него..с кого си имаше вземане-даване.

Пп:Извинявай за късният/бавният пост.

Упоритоста на момичето пред да се сдобие с някаква информация за него алармира младия магьосник за потенциална опасност която го гризеше. Все пак реши да й подхвърли поне първото си име за да нахрани нейното любопитство. Това изглежда бе единствения начин да притъпи нахалното й сладко носле което душеше като хрътка около неговата мистериозна персона. 


- Нима тези комплименти не ти харесват? - повдигна веджа той докато също се взираше в нейните красиви очи. - Името ми е Ваян.

След като си каза името, се върна умствено на въпроса й за цената на най-евтиния му предмет. След кратко размишление реши да определи кой от тях би й продал. Вече подозираше, че тя го прави от съжаление. Това не му се хареса никак. Не искаше да да изглежда чак толкова отчаян, за това реши да смени поведението си спрямо нея. Не си струваше да приема злато от нечие подаяние. Това беше под достойнството му.

- Мога да ти продам отварата за разсейване. Или пък да ти дам дневника безплатно в замяна на една целувка.

Последва тишина в която той дръзко я гледаше в очите, като се наслаждаваш на красотата на нейното лице. Знаеше, че тя надали ще се съгласи на това предизвикателно предложение, но въпреки това го отправи към нея. Явно тя нямаше да му даде гаелони, това му беше станало пределно ясно. А и тя явно не беше фрашкана със злато. Не можеше да вземе много от нея, но пък една целувка си беше друго нещо.

- Аз притежавам дневник близнак на този. Ще ги получиш в комплект, ако просто седнеш в скута ми и ме целунеш. Е съгласна ли си?

П. П. - Спокойно, не се притеснявай.

Предложението му й дойде като гръм от ясно небе. Не бе усетила намеците му от по-рано или настройчивите му погледи,но той си каза директно какво желание от нея сега. Целувка. Брадата на Мерлин,ако го бе чула само веднъж сигурно щеше да си внуши,че й се е причуло. Но той го бе повторил. И добавим някакъв малък досаден детайл - да седне в скута му.
Ина премигна и се облегна в стола си, което я отдалечи от лицето му,но сините й очи останаха приковани в неговите и го изучаваха. Чудеше се дали това е вид шега или просто му изглеждаше толкова лесна.
Разликата в годините им бе очевидна,но малката нямаше какво да лъже - имаше нещо..очарователно и предизвикателно в по-възрастните мъже,които хващаха окото й..от време на време.
- Сигурно се шегуваш. - подметна тя и се засмя,като отпи последните глътки течен шоколад и облиза устните си. Скръсти ръце пред гърдите си и кръстоса крака. Външният му вид я привличаше,държанието му я плашеше. Пък и той едва бе споделил името си с нея,дали това пък изобщо бе истинското му име? Нямаше как да бъде сигурна.
Пое си дълбоко въздух и преглътна буцата появила се в гърлото й,а сърцето й беше ускорило ритъм. Всъщност тя никога не се бе целувала преди. И защо би го направила с напълно непознат,нямаше никакъв смисъл.
- Не мисля,че това което мога да ти предложа ще бъде по вкуса ти,Ваян. - изрече,като натърти на името за да покаже,че не му вярва,че се казва така. - Няма и да седна в скута ти,дори не те познавам...и за твоя информация съм непълнолетна,но това не мисля,че те интересува..не,че интересува и мен.
Има притисна устни една към друга преди да му даде сладка усмивка.
- Но дори и да взема дневника на цената от..една целувка, какво ще правя с него? Ще си водя тайни разговори късно вечер с теб? С човекът,който дори не искаше да сподели името си в последните 15 минути?

- Че защо не? В това заведения хората рядко си споледят имената. А пък ти даже не ми каза твоето. - побърза да каже той почти веднага след нейните последни думи.

Беше очевидно, че предложението му беше породило известен дискомфорт у девойката, поради което той предположи възможността да е прибързал. И все пак не се извини за казаното, а придължи да се взира в нея все така дръзко. У нея се виждаше една несигурност, съчетана с неудобство за което със сигурност бе отговорен той. Ваян обаче видимо неостъпваше от първоначалните си намерения въпреки всичко. Нищо не му костваше да продължи да опитва да осъществи тази сделка.

- Мисля, че тайни разговори късно вечер с мен, използвайки дневника може много да разнообразят ежедневието ти. - подметна след известно време магьосника без да се церемони много.

Неговите очи забелязаха нейната сладка усмивка която го провокира здрасти той да й прати едно намигване с очи преди да също да се усмихне чаровно. Интереса му се засили въпреки нейния отказ да му седне в скута и да се целува с него. Той знаеше, че малката красивца винаги можеше да си промени мнението на и да пожелае точно това което той й предложи по-рано.

- Не мисля, че има от какво да се притесняваш. Аз не съм върколак който може да те изяде. И вампир не съм така, че и кръвта ти не ми е нужна. - изненадващо му хрумна да се опита да се пошегува той без да се колебае нито за миг.

Надяваше се с тази шегичка да разчупи леда между тях.

Не му беше казала името си? Това малко я изненада,защо ли бе останала с впечатлението,че го е направила. Бузките й станаха още по-червени защото се почувства засрамена от разсеяността си. Нищо чудно,че той нямаше желание да споделя името си,сега тя беше тази която звучеше странно,любопитствайки малко повече от колкото бе необходимо за него.
Пое си въздух и се загледа в празната си чаша,хващаше бас,че ако си поръча още един топъл шоколад, то барманът тук никак нямше да е доволен.
- Познавам един вампир...всъщност не е никак страшен. - подметна с лека усмивка. Вярно,вампирът който познаваше беше и по-различен от всички други за които бе чела. Но и "пзнаваше" беше..силна дума. Не е като да бяха приятелчета. - Преподава трансфигурация в училището ми.
Защо ли изобщо му споделяше това,него сякаш го интересуваше. Той искаше...някой галеон или пък целувка. И то не каква да е,а да му седне в скута и да го целуне! Идеята за това просто я караше да се изчервява и смутява повече.
- Аз...съм Ина между другото. Не знам защо си мислех,че съм споделила този..дребен факт. - отново се загледа в очите му и облиза долната си устна по която все още усещаше вкуса на шоколад. Защо ли идеята да този дневник и тази цена й се струваше примамлива. И в същото време не искаше да го прави, защото усещаше,че ще съжалява. Не го познаваше,ни най-малко дори. Не искаше и да оставя някакво впечатление на лесно момиче,не бе такава..далеч не бе.
- Защо...искаш целувка?Мислех ,че си търговец и се опитваш да ми продадеш нещо ценно. - донякъде беше изречено като шега,но може би на него нямаше да му прозвучи така.Или би го възприел почти като обида...,ако бе истински търговец и наистина иска да й продаде нещо...дори и да не е чак толкова ценно. - И защо би желал да си водиш тайни нощни разговори с мен?
Дари го със сладка усмивка, като не отместваше очи от неговите,но отново се бе навела леко напред за да е по-близо до Ваян.

Да я види да се изчервява отново пред него му достави огромно удоволствие. Тя явно се бе осъзнала, че до преди минути не бе казала своето име. Сега вече когато го знаеше, се чувстваше далеч по-сближен с нея по някакъв друг начин. Нейната сладка усмивка му се хареса особено много след като тя се наведе към него и, срещна неговите очи.

За да не й бъде длъжен, той също се преведе напред и чак тогава успя наистина да оцени нейната естествена божествена красота. Лицата им бяха много близки едно до друго, като магьосника изучаваше с голям интерес перфектните очертания на нейното лице. 

- Искам това защото смятам, че си много красива, и се чувствам силно привлечен към теб. Честно казано, ще ми е много приятно с теб да си водим тайно кореспонденция, по цели нощи и да подържаме връзка през дневника.

Дъха му се блъскаше леко в нейното лице докато бяха неведени така един към друг. Тя сигурно можеше да усети дишането му по своите устни. Когато я беше видял да облизва устна, съвсем му се прииска да може да усети вкуса й. Обзалагаше се, че щеше да му хареса. Нямаше никакво съмнение в това.

- Не знам за теб, но аз... Нямам търпение да ми седнеш в скута и да се целуваме... И то много продължително. 

За Ваян това много повече би му допданало вместо да получи някакви златни монети. Тайничко се надяваше тя също да иска това, защото Ина му беше станала много симпатична със своята непринудена невинност. У него просто се породи едно желание, и сега то гореше като факла в очите му.

Всичко звучеше супер докато отново не я натисна за часта със сядането в скута и целуването..продължително. Той не си губеше времето,а тя сякаш опитваше да си спечели такова...не,че някой я държеше тук насила.
Пое си дълбоко въздух от което усети аромата му още по-ясно,все пак той беше толкова близо..твърде близо.Но вместо да се отдръпне,Ина усети как тялото й се премести съвсем леко напред докато не замръзна в тази позиция. Гледаше го,виждаше някакво пламъче в очите му,те блестяха със свой собствен дяволит пламък,нещо което не разбираше напълно,но се опитваше да разбере.
Усмивката й беше изчезнала от притеснението ,което бушуваше с нея,но устните й бяха леко отворени сякаш се канеше да изрече нещо. Думите обаче не идваха и не излизаха от устата й. Всяка частичка от нея се бе сковала от близостта му,от аромата му,от начина по който дъхът му галеше устните й. От начина по който се плъзгаше като змия,но сякаш галеше кожата й и я караше да настръхва.
Едно беше да му даде една целувка, друго беше да му даде няколко,трето да си води тайни кореспонденции с него късно вечер чрез магически дневник..и съвсем различна история да седне в скута му и да се натискат в затъмнена кръчма в която тя дори не би трябвало да се намира...той дали изобщо осъзнаваше колко по-млада бе тя от него?
- Една целувка. - едва изрече тя,като гласът й се пречупи на думите и потрепери, почти колкото тялото й. Защо бе уплашена от идеята за това...нямаше да се жени за него,нямаше и да прекрачка граници за които нито бе готова,нито имаше желание да прекрачва тук и сега...с мъж ,който дори не познава. - Само една...,но се съмнявам,че ще ме видиш отново...и може би заради това се съгласявам.
Прошепна в устните му,като самата идея за нещо такова, донякъде усещащо се като забранено, накара група пеперуди да запърхат в стомаха й от вълнение и желание...Дали беше заради дяволитата му усмивка,пламъкът в очите му,плътният му глас или пък самата аура която излъчваше,тя си нямаше и на идея...,но искаше тази една единствена целувка...

Ваян виждаше желанието й съвсем ясно. Нейните пленителни очи не можеха да го излъжат. Той можеше да усети как момичето се колебае за миг, борейки се със своите желания. За него такава дилема не съществуваше. Когато обаче чу ли съгласие за една целувка. Въпреки, че очевидно искаше повече от една, реши все пак да й угоди и наистина да й подари само една. 

Облизвайки устни той леко се наведе напред, гледайки я в очите. Миг по-късно неговите клепачи клепачи се затвориха, а устните устните му нежно се сляха с нейните. Вкуса им веднага му хареса, и той задълбочи целувката като много плавно плъзна езика си в устата й.

Първоначално движенията му бяха много внимателни и бавни. Страстта обаче го обзе и все диво да движи езика си срещу нейния докато устните му дегостираха вкуса на нейните. Започна ясно да се чува как езиците им премляскват един срещу друг щом се срещнаха. Тази целувка беше дълга и дълбока, но Лесногорски си даде сметка, че тя не може да трае вечно. Колкото и да не му се щеше да признае, тя трябваше да свърши все някога.

След още няколко наелекрилизиращи движения, той бавно отдели устни от нейните, прибирали своя език обратно в своята бърлога. Очите му се отвориха, и той дръзко погледна в нейните. Все още дишаше срещу устата й, желаейки да усети още от нейния сладострастен вкус.

- Е, Ина.... Хареса ли ти целувката? - попита я тихо мъжа надявайки се, че й е взел дъха чрез целувката.

Отново облиза жадно устни, видимо показвайки, че иска още.

Шок. Ина бе в пълен шок. Седеше и го гледаше с ококорени очи и отворена леко уста...,когато му бе казала една целувка всъщност далеч не си бе представяла това. Мислеше си,че просто ще докосне устните му със своите и край. Просто една обикновенна целувка,а не...не това.
Облиза устни леко след което се облегна в стола си и присви очи. Не изрече нищо,просто го гледаше и мислеше върху тази последна почти минута. Устните й сами бяха намерили ритъм с неговите,но определено не беше настоятелна колкото него...и този негов език.
- Това определено беше.... - не беше сигурна как да го опише. - Определено беше уау...неочаквано. И със сигурност не каквото си представях когато казах...една целувка.
Това сякаш можеше да се брои за няколко или пък една много,много дълга и страстна целувка. Първата й целувка.
Бузите й почервенаха отново и тя скри лицето си в ръце, като си пое дълбоко дъх. Какви ги вършеше, по дяволите! Целуваше се с непознат в някаква си кръчма. И му бе позволила твърде много,като това да поеме такъв контрол над целувката и да я направи..уау.
Погледна го отново като ръцете й бяха в скута й,но не можеше да задържи очите си твърде дълго върху неговите и ги отмести,къде й беше поръчката? Имаше чувството,че трябва да излезе от тук на чист въздух,да се махне.
- Момиче,ето го елексира. - донесе го един възрастен мъж от задната стая на кръчмата,като бутилката с каквото и да бе вътре бе увита в амбалажна хартия и вързаха с канап в основата на гърлото. - Двадесет галеона.
Тя ги извади от джоба си,подаде ги на бармана и се изправи от стола.
- Аз...трябва да..тръгвам. Люибмият ти стол е свободен.. - прошепна му и тръгна към вратата, като се опитваше да не мисли за случилото се,което караше бузите й да горят.