Ина Янакиева ┃17 години
Външен вид
Първото нещо,което човек може да забележи в Ина са нейните красиви и нежни сини очи. След това идва ред на косата - една интересна смесица от цветове, докарващи това тъмно русо,което в по-топлите месеци и слънчеви дни е много по-светло,а през зимните придобива по-тъмни отенъци. Но независимо от цвета,то прическата е ясна - почти винаги тя я държи пусната свободно. Ако все пак се наложи да я върже ще предпочете небрежен кок или сравнително стегната плитка.
Усните й са меки и плътни,като долната е леко по-голяма от горната, и най-често са в лек розов цвят, идващ от любимият й глац за устни, който се съчетава перфектно с бледата й бяла кожа.
На пръв поглед Ина е едно съвсем обикновенно и нормално момиче - слаба и ниска,почти дребна всъщност. Но много чаровна и почти винаги усмихната, често дори изчервяваща се. Рядко човек ще може да биди тези нейни устни да се изкривяват в гримаса,но и тези моменти са факт.
Стилът й на обличане не е провокиран от модните тенденции със сигурност,а по-скоро от това дали тя се чувства комфортно в дадена дреха. Но аксесоарите, като обици, гривни и пръстени винаги присъстват в тоалета й. Като около шията й винаги виси нежна верижка с орнамент на зайче.
За добро или зло, когато чете й се налага да носи очила,но това сякаш й придава още по-невинно изражение.
------------
Характер
Мечтателка,писателка,художник. И в същото време просто жадна за знания личност. Семейството й винаги е държало на образованието и от малка Ина е залягала над книгите - били те са история, за магия или дори геометрия...,но каквото и да си кажем, с последното не се разбират и надали някога ще стигнат до някакъс консенсус. Затова пък предметите,които се изучават в училището са къде,къде по-интересни и близки до сърцето й.
Като например "Грижа за магическите създания" и "Трансфигурация". Първият предмет е може би най-любимият й, защото включва най-различни видове магически създания,а щом стане дума за животинки (било те с пера,люспи или козина),Ина е на първа линия да провери за какво иде реч.
И ако вече не е станало ясно - малката госпожица притежава едно огромно сърце,което е пълно с любов. Към всичко и всички. Готова е да помогне на всеки,който има нужда,но това понякога й изиграва лоша шега тъй като светът е пълен и с недоброжелатели.
Като оставим това на страна и се върнем към първоначалните качества с които я описахме - тя е артист, човек на изкуството. И като такъв притежава око за детайлите и е изключително педантична в работата си. Перфекционист. Това освен в изкуството с което се занимава се е пренесло и в подхода и към магията - да се опитва да бъде перфектна и да изпипва всеки детайл в отварите или заклинанията си. Щом стане дума за това се фокусира и изчиства умът си,колкото е възможно повече за да получи желаният резултат.
Когато стане дума за приятели,тя е изключитено лоялна. А и дружелюбна. Допусна хората до себе си лесно,но ако те не се отнасят към нея с добро,тя няма да стои и да търпи. Ще преглътне няколко пъти думите и действията им,но накрая ще си каже какво мисли...и за нейна жалост след това ще се чувства виновна,че ги е наранила.
В заключение и на кратко,това което е най-важно да се знае за нея - спокойна душа с нежно сърце,обичаща да рисува, когато е вдъхновена или да пише. И още нещо,което не се знае дали е нейно положително или отрицателно качество - обича да спи до късно,но това може би е свързано и с навика й да стои до още по-късно. Ако трябва да избира разходка под звездите или денем..е,познайте кое ще избере.
Мечтите й все още не са дългосрочни. Все още са от онези детските и донякъде наивните,когато мечтаеш да си купиш дадена книга или да отидеш на ваканция в Нова Зеландия. Но се намират и такива,появяващи се от време на време,свързани с нейното бъдеще - мечтата й да завърши с добър успех, да не разочарова семейството си с избора си на работа в бъдеще...и на това да има повече време и муза за своето изкуство.
Трябва обаче да споменем и стаховете, тъй като всеки от нас има такива. Страх от височини,летене,големи паяци,малки паяци и всъщност всякакви паяци...и летящи обикновенни насекоми. Кратко,просто и ясно.
------------
История
Ина Янакиева е родена в семейството на чистокръвни магьосници,които от поколения обитават малка къща в софийският квартал Редута. От малка е обикаляла улиците с родителите си,научавайки за всички тайни магьоснически места - някое едва забележимо магазинче за отвари, книжарница с летящи книги и кафенета насичени с магия.
Единствено и много чакано дете на ердудирани хора,горди с работата си в магическото общество и чистата кръв във вените си. И да сме по-точни - майка й,Рая, всъщност е учен,който се занимава с магически създаия от всякакъв вид. От раконоги огнемети до нифлъри. Може би от нея Ина е наследила любовта към магическите създания. Баща й - Димитър,пък е пето поколение аврор,както и чичовците й...и всъщност всички роднини ,които идват от страната на дядо й по бащина линия. Може би затова към нея има някакви по-особени и големи очаквания.
От малка е знаела,че мястото й е в "Мунгав" и макар да е чела за другите магически училища по света,никога не си е представяла да бъде някъде другаде. Може би защото цялото й семейство е минало вече по този път. Това може би е малко скучно и клиширано,но е факт. Може би така стоят нещата със старите магически семейства,кой знае.
В главата й обаче все още е онзи ден ден,по-скоро сутрин,в която получи своето писмо. Препрочиташе го отново и отново,почти неспособна да повярва,че времето й да изучава магия,правилно и както трябва с помощта на истински компетентни учители,най-сетне е дошло.
Още преди началото на първата учебна година Ина знаеше и усещаше,кои предмети ще й бъдат любими - както споменахме 'Трансфигурация" и "Грижа за магическите създания" и беше изчела учебниците си свързани с тях,независимо,че не разбираше голяма част от написаното. За разлика от "История на магията",но това определено не е сред най-интересните й предмети.
Сега,няколко години по-късно,тези неща не са се променили. Тя полага усилие и се старае,но има неща,които просто й се отдават повече от други. Сред тях е може би и разхождането из замъка снадежда да открие нещо ново и интересно...,което много хора биха определили за губене на време. А най-често компания й прави малка захарна катеричка на име Чу,която се крие в джоба или качлката на връхната й дреха. Донякъде нелегален пътник и обитател дошъл с нея в замъка.