Индекс
72
Сила: 8
Издръжливост: 6
Интелигентност: 4
Ловкост: 6
Магия: 8
Късмет: 8
by В случай че виждате само код, влезте от лентата с инструменти по-горе в "Профил" -> "Преференции" -> "Винаги разрешавай HTML" -> "ДА".
Съвместна тема за героите на Маришка Боршош и Сандър Викторович. Описанието им можете да видите, като поставите курсора върху снимките.
Сандър Лиев Викторович, 15 години, 5 курс, Лик: danny griffin
Искаше му се да има нормално име. Нещо готино като Джулиан, Андре, Елиас, Браян... дори Александър би свършило работа. Всъщност, всичко друго щеше да е по-добре от Сандър Лиев.
Върви обяснявай на хората, че името ти не е „Александър” или „Саша” и, че не – нямаш никаква представа дали майка ти го е измислила под въздействието на бутилка алкохол или текила. Дали е припаднала на плажа и е видяла как красив гол рибок изскача от морето и не я заплашва, че ако не кръсти синът си на него ще я изяде.
Май схванахте мисълта. Съдбата му бе изиграла жесток номер. Някой ги замерваше с лимони, докато тичаха по баира, а на други (да точно така – на него!) им дарява Светлана Борисова за майка и ги оставя да се спасява както могат.
Но, нека не преувеличаваме. Светлана не беше чак толкова трагичен родител. Вярно, не си падаше по онази остаряла концепция за пускането на корени и създаването на стабилен дом за детето си. Всъщност хич не харесваше и да се задържа в една страна дълго време...или да държи ръката на един и същи мъж повече от няколко месеца.
Малко след завършването си на Дурмщранг си бе хванала багажчето и се бе преселила в България. Някъде между безкрайните купони, разливащия се алкохол и съвсем малко количество наркотици бе срещнала бащата на Сандър. Горещи страсти, горчива любов и след много упражнения на правилното място...се бе родил плода на една мимолетна връзка.
Ще кажете, че голямата любов и особено децата променят хората. Не, не и в този случай. Светлана бе избрала името на сина си, точно както живееше и живота си – лекомислено и без много да го мисли. Само един поглед към първа страница на весника й бе достатъчен да съзре особено опасен, но секси престъпник. Можете ли да повярвате? Беше го кръстила на сериен убиец.
Разбира се, драмата не приключи до тук. Само два месеца след раждането му, милата му майчица се бе залюбила с очарователен магьосник от Англия. Така без да го мисли много си грабна багажчето, заедно с бутилката с алкохол и синът си и се пресели там.
Какво се случи след това, не е толкова важно. Сандър... е той се наложи да живее с последиците от родителските избори. Да тича зад гърба й, да бърше горчивите сълзи след поредната раздяла и да крие поредната бутилка с алкохол.
Свежата глъдка въздух се оказа приемането му в Хогуортс и един особено дълъг ден спокойствие. Поне, докато не срещна Маришка Николет Боршош.
Какво се случи след това и как двамцата се оказаха в Мунгав – нека тя Ви разкаже.
Съвместна тема за героите на Маришка Боршош и Сандър Викторович. Описанието им можете да видите, като поставите курсора върху снимките.
Сандър Лиев Викторович, 15 години, 5 курс, Лик: danny griffin
Искаше му се да има нормално име. Нещо готино като Джулиан, Андре, Елиас, Браян... дори Александър би свършило работа. Всъщност, всичко друго щеше да е по-добре от Сандър Лиев.
Върви обяснявай на хората, че името ти не е „Александър” или „Саша” и, че не – нямаш никаква представа дали майка ти го е измислила под въздействието на бутилка алкохол или текила. Дали е припаднала на плажа и е видяла как красив гол рибок изскача от морето и не я заплашва, че ако не кръсти синът си на него ще я изяде.
Май схванахте мисълта. Съдбата му бе изиграла жесток номер. Някой ги замерваше с лимони, докато тичаха по баира, а на други (да точно така – на него!) им дарява Светлана Борисова за майка и ги оставя да се спасява както могат.
Но, нека не преувеличаваме. Светлана не беше чак толкова трагичен родител. Вярно, не си падаше по онази остаряла концепция за пускането на корени и създаването на стабилен дом за детето си. Всъщност хич не харесваше и да се задържа в една страна дълго време...или да държи ръката на един и същи мъж повече от няколко месеца.
Малко след завършването си на Дурмщранг си бе хванала багажчето и се бе преселила в България. Някъде между безкрайните купони, разливащия се алкохол и съвсем малко количество наркотици бе срещнала бащата на Сандър. Горещи страсти, горчива любов и след много упражнения на правилното място...се бе родил плода на една мимолетна връзка.
Ще кажете, че голямата любов и особено децата променят хората. Не, не и в този случай. Светлана бе избрала името на сина си, точно както живееше и живота си – лекомислено и без много да го мисли. Само един поглед към първа страница на весника й бе достатъчен да съзре особено опасен, но секси престъпник. Можете ли да повярвате? Беше го кръстила на сериен убиец.
Разбира се, драмата не приключи до тук. Само два месеца след раждането му, милата му майчица се бе залюбила с очарователен магьосник от Англия. Така без да го мисли много си грабна багажчето, заедно с бутилката с алкохол и синът си и се пресели там.
Какво се случи след това, не е толкова важно. Сандър... е той се наложи да живее с последиците от родителските избори. Да тича зад гърба й, да бърше горчивите сълзи след поредната раздяла и да крие поредната бутилка с алкохол.
Свежата глъдка въздух се оказа приемането му в Хогуортс и един особено дълъг ден спокойствие. Поне, докато не срещна Маришка Николет Боршош.
Какво се случи след това и как двамцата се оказаха в Мунгав – нека тя Ви разкаже.
Маришка Николет Боршош, 15 години, 5 курс, Лик: jenna ortega
Маришка нямаше драматичната съдба на Сандър. Родителите й бяха толкова влюбени, че около тях винаги прехвърщаха ужасно сладникави сърчица, птички и захаросани бонбони. Нямаха проблеми с алкохола и определено не влизаха в категорията „инпулсивни откачалки”, които не са стъпили здраво на земята.
Можеше да се каже, че семейството й бе от онези скучни магьоснически фамилии, в чиито дом почти нищо не се случваше. Баща й бе аврор, гонещ вятърни мелници а.к.а тъмни магьосници, а майка й домакиня, която обичаше да прекарва следобедите в клюки със съседките.
Ежедневието им бе толкова еднообразно, че накрая стените на къщата им щяха да се депресират от наситените и шарени цветове и да избягат. Единственото хубаво бе, че никой не се опитваше да я вкара в рамка и да й наложи своето мнение.
Животът й бе изпълнен с магия, но нещо и липсваше. Нещо, което я човъркаше и не я оставяше да спи нощем. Сякаш бе изгубила нещо важно, но колкото и да го търсеше и да се опитваше да си спомни за него – не се получаваше.
Търси го цели седем години и го намери в първия учебен ден в Хогуортс. И всъщност нещото се оказа някой с прекалено златиста коса и очи по-дълбоки и от най-бистрото езеро.
Протегна се, за да го хване и в този същия момент разпределителната шапка отново ги раздели. Тя беше в Слидерин, а той в Грифиндор. Но това не й попречи да влезе в живота на Сандър Лиев Викторович.
Беше решила, че трябва да го притежава. По един или друг начин. Но късмета й се усмихна и още на следващия ден пресече пътищата им. Само една дума и вече бяха приятели. От онези неразделните, които са винаги залепени и делят дори пуканките, шоколада и захарния памук.
И всичко бе прекрасно до края на третата им година. Тогава... нещата се объркаха и се наложи да понесат последиците и да се подчинят на волята на семействата си или да избягат.
Е, сами се сещате какво избраха. Изборът не бе труден. Не им трябваше много багаж, а парите ги измъкнаха от приятели и познати. Пътят до България беше дълъг... а новият им живот изпълнен с много въпросителни и една среща, от която зависеше всичко.
Тук ще Ви спестим подробностите – прекалено лични са. Ако Ви интересува, потърсете ги в Мунгав – там ще ги откриете много скоро.
*Майка й е с молдовски произход, а баща ѝ с холандско-унгарски.
** Родена е в Англия.
Маришка нямаше драматичната съдба на Сандър. Родителите й бяха толкова влюбени, че около тях винаги прехвърщаха ужасно сладникави сърчица, птички и захаросани бонбони. Нямаха проблеми с алкохола и определено не влизаха в категорията „инпулсивни откачалки”, които не са стъпили здраво на земята.
Можеше да се каже, че семейството й бе от онези скучни магьоснически фамилии, в чиито дом почти нищо не се случваше. Баща й бе аврор, гонещ вятърни мелници а.к.а тъмни магьосници, а майка й домакиня, която обичаше да прекарва следобедите в клюки със съседките.
Ежедневието им бе толкова еднообразно, че накрая стените на къщата им щяха да се депресират от наситените и шарени цветове и да избягат. Единственото хубаво бе, че никой не се опитваше да я вкара в рамка и да й наложи своето мнение.
Животът й бе изпълнен с магия, но нещо и липсваше. Нещо, което я човъркаше и не я оставяше да спи нощем. Сякаш бе изгубила нещо важно, но колкото и да го търсеше и да се опитваше да си спомни за него – не се получаваше.
Търси го цели седем години и го намери в първия учебен ден в Хогуортс. И всъщност нещото се оказа някой с прекалено златиста коса и очи по-дълбоки и от най-бистрото езеро.
Протегна се, за да го хване и в този същия момент разпределителната шапка отново ги раздели. Тя беше в Слидерин, а той в Грифиндор. Но това не й попречи да влезе в живота на Сандър Лиев Викторович.
Беше решила, че трябва да го притежава. По един или друг начин. Но късмета й се усмихна и още на следващия ден пресече пътищата им. Само една дума и вече бяха приятели. От онези неразделните, които са винаги залепени и делят дори пуканките, шоколада и захарния памук.
И всичко бе прекрасно до края на третата им година. Тогава... нещата се объркаха и се наложи да понесат последиците и да се подчинят на волята на семействата си или да избягат.
Е, сами се сещате какво избраха. Изборът не бе труден. Не им трябваше много багаж, а парите ги измъкнаха от приятели и познати. Пътят до България беше дълъг... а новият им живот изпълнен с много въпросителни и една среща, от която зависеше всичко.
Тук ще Ви спестим подробностите – прекалено лични са. Ако Ви интересува, потърсете ги в Мунгав – там ще ги откриете много скоро.
*Майка й е с молдовски произход, а баща ѝ с холандско-унгарски.
** Родена е в Англия.
Sander&
Marishka~
Marishka~
