Индекс
39
3 т.
by Еньо беше решен да приключи с този казус до края на деня. Имаше цялата информация, от която се нуждаеше. Сега оставаше само малко да си поизцапа ръцете. Буквално.
Той събра купчината книги (най-отгоре беше един доста дебел том със заглавие „Мунгавски мистерии“) и нави на руло двете големи карти, които бе разпънал върху бюрото. Прибра всичко в раницата, от чийто отвор се подаваше една лопатка, прекалено голяма да се побере вътре. Когато нарами раницата, гърбът му се огъна от тежестта. Дори и не си помисли да извади нещо. Всичко, което беше взел, имаше строго определена роля в плана му. Не можеше да се направят каквито и да е компромиси.
Еньо се придвижи с бавни стъпки през празното антре на библиотеката. Часовникът показваше „7:00 ч.“. Вероятно той и библиотекарката бяха единствените будни по това време. В почивен ден като днешния повечето му съученици ставаха към 9:00, когато сервираха закуската в Главната зала. Но той ставаше всеки ден в 6:00 ч., независимо дали беше делничен или почивен ден. Думата „почивка“ не фигурираше въобще в неговия речник. Спането и лежането бяха само загуба на време, за сметка на ученето.
Второкурсникът се придвижи с бързи крачки през Подземията, после с лодка прекоси рова около замъка и най-накрая се озова на поляната между рова и крепостните стени. През цялото време преговаряше наум всички открития, които беше направил през лятото и първия месец от новата учебна година в „Мунгав“. Нямаше съмнение, че е на прав път.
Всичко започна, когато един ден в междучасието Еньо разбра от Ян Маджаров какво се беше случило след земетресението през зимата. Ян и други ученици бяха пропаднал в някаква забравена част от Подземията, където се бяха натъкнали на стари книги и предмети. Според Ян мястото имало нещо общо с Параскева Черноглавата – основателката на „Мунгав“. Еньо знаеше от историческите книги, че информацията за тази личност бе оскъдна, дори граничеща с легенда, поради което едно такова откритие със сигурност би имало важно значение. Ян и останалите споделили с преподавателите, но последните само казали, че Министерството на магията е уведомено и се очаква екип историци да изследват новоразкритата част от подземията, която дотогава щяла да остане запечатана.
Любопитството на Еньо обаче не можеше да чака. Той разпита подробно Ян какво е видял в Подземията и прочете всички възможни книги, в които пишеше нещо за Параскева Черноглавата. Така стигна до извод, че в „Мунгав“ има скрито съкровище.
Добре де, не съкровище, но най-малкото ставаше дума за важна историческа находка: Амулета на Златина.
Еньо си беше начертал карта, която според него водеше до мястото, където бе заровен амулетът. Следите извлече от три писма на майката на Златина – пророчицата Панея, писани след смъртта на дъщерята, както и мемоарите на Григорий Столетник – председателят на Магьосническия съвет по онова време. Разбира се, възможно беше някой да го е изпреварил, но това в никакъв случай не можеше да го спре да опита.
Времето навън беше хладно, тъй като вече бе започнал октомври. Листата на дърветата бяха обагрени в жълти, оранжеви и кафяви краски. Малки пухкави облачета закриваха слънцето, но от време на време то успяваше да проникне с някой и друг лъч през завесата и да напомни за съществуването си. В далечината се белееха снежните върхове на Стара планина.
Когато Еньо достигна до крайната дестинация, почувства прилив на адреналин. Намираше се на около километър от рова в една малка гориста местност, където растяха вековни дъбове. Листата на всичките бяха ярко жълти и в по-голямата си част все още не бяха паднали.
Еньо свали раницата, извади лопатката и другите принадлежности за копане, след което приклекна в основите на най-големия дъб. Лопатката (която бе дълга не повече от метър) се заби в студената земя.
- Ъ, какво правиш, ако не е тайна? – чу глас зад себе си, след като бе изхвърлил пет пъти лопатката, пълна с пръст на купчинка до себе си.
