Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    РП - В корените на дървото - Еньо и Рея

    Еньо Хаджиконстантинов
    Еньо Хаджиконстантинов
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : РП - В корените на дървото - Еньо и Рея Coin10 39
    Ниво : РП - В корените на дървото - Еньо и Рея Untitl37
    Статистики :
    РП - В корените на дървото - Еньо и Рея Streng10 Сила: 4
    РП - В корените на дървото - Еньо и Рея Shield10 Издръжливост: 4
    РП - В корените на дървото - Еньо и Рея Brain10 Интелигентност: 5
    РП - В корените на дървото - Еньо и Рея Runnin10 Ловкост: 4
    РП - В корените на дървото - Еньо и Рея Magic-10 Магия: 4
    РП - В корените на дървото - Еньо и Рея Clover10 Късмет: 6

    РП - В корените на дървото - Еньо и Рея

    Писане by Еньо Хаджиконстантинов Вто Май 02, 2023 11:55 pm


     
    Еньо беше решен да приключи с този казус до края на деня. Имаше цялата информация, от която се нуждаеше. Сега оставаше само малко да си поизцапа ръцете. Буквално.
    Той събра купчината книги (най-отгоре беше един доста дебел том със заглавие „Мунгавски мистерии“) и нави на руло двете големи карти, които бе разпънал върху бюрото. Прибра всичко в раницата, от чийто отвор се подаваше една лопатка, прекалено голяма да се побере вътре. Когато нарами раницата, гърбът му се огъна от тежестта. Дори и не си помисли да извади нещо. Всичко, което беше взел, имаше строго определена роля в плана му. Не можеше да се направят каквито и да е компромиси.
    Еньо се придвижи с бавни стъпки през празното антре на библиотеката. Часовникът показваше „7:00 ч.“. Вероятно той и библиотекарката бяха единствените будни по това време. В почивен ден като днешния повечето му съученици ставаха към 9:00, когато сервираха закуската в Главната зала. Но той ставаше всеки ден в 6:00 ч., независимо дали беше делничен или почивен ден. Думата „почивка“ не фигурираше въобще в неговия речник. Спането и лежането бяха само загуба на време, за сметка на ученето.
    Второкурсникът се придвижи с бързи крачки през Подземията, после с лодка прекоси рова около замъка и най-накрая се озова на поляната между рова и крепостните стени. През цялото време преговаряше наум всички открития, които беше направил през лятото и първия месец от новата учебна година в „Мунгав“. Нямаше съмнение, че е на прав път.
    Всичко започна, когато един ден в междучасието Еньо разбра от Ян Маджаров какво се беше случило след земетресението през зимата. Ян и други ученици бяха пропаднал в някаква забравена част от Подземията, където се бяха натъкнали на стари книги и предмети. Според Ян мястото имало нещо общо с Параскева Черноглавата – основателката на „Мунгав“. Еньо знаеше от историческите книги, че информацията за тази личност бе оскъдна, дори граничеща с легенда, поради което едно такова откритие със сигурност би имало важно значение. Ян и останалите споделили с преподавателите, но последните само казали, че Министерството на магията е уведомено и се очаква екип историци да изследват новоразкритата част от подземията, която дотогава щяла да остане запечатана.
    Любопитството на Еньо обаче не можеше да чака. Той разпита подробно Ян какво е видял в Подземията и прочете всички възможни книги, в които пишеше нещо за Параскева Черноглавата. Така стигна до извод, че в „Мунгав“ има скрито съкровище.
    Добре де, не съкровище, но най-малкото ставаше дума за важна историческа находка: Амулета на Златина.
    Еньо си беше начертал карта, която според него водеше до мястото, където бе заровен амулетът. Следите извлече от три писма на майката на Златина – пророчицата Панея, писани след смъртта на дъщерята, както и мемоарите на Григорий Столетник – председателят на Магьосническия съвет по онова време. Разбира се, възможно беше някой да го е изпреварил, но това в никакъв случай не можеше да го спре да опита.
    Времето навън беше хладно, тъй като вече бе започнал октомври. Листата на дърветата бяха обагрени в жълти, оранжеви и кафяви краски. Малки пухкави облачета закриваха слънцето, но от време на време то успяваше да проникне с някой и друг лъч през завесата и да напомни за съществуването си. В далечината се белееха снежните върхове на Стара планина.
    Когато Еньо достигна до крайната дестинация, почувства прилив на адреналин. Намираше се на около километър от рова в една малка гориста местност, където растяха вековни дъбове. Листата на всичките бяха ярко жълти и в по-голямата си част все още не бяха паднали.
    Еньо свали раницата, извади лопатката и другите принадлежности за копане, след което приклекна в основите на най-големия дъб. Лопатката (която бе дълга не повече от метър) се заби в студената земя.
    - Ъ, какво правиш, ако не е тайна? – чу глас зад себе си, след като бе изхвърлил пет пъти лопатката, пълна с пръст на купчинка до себе си.

    Ела Благоева харесва този пост.

    Рея Папандреус
    Рея Папандреус
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : РП - В корените на дървото - Еньо и Рея Coin10 105
    Ниво : РП - В корените на дървото - Еньо и Рея Untitl40
    Статистики :
    РП - В корените на дървото - Еньо и Рея Streng10 Сила: 26
    РП - В корените на дървото - Еньо и Рея Shield10 Издръжливост: 24
    РП - В корените на дървото - Еньо и Рея Brain10 Интелигентност: 22
    РП - В корените на дървото - Еньо и Рея Runnin10 Ловкост: 18
    РП - В корените на дървото - Еньо и Рея Magic-10 Магия: 42
    РП - В корените на дървото - Еньо и Рея Clover10 Късмет: 22

    Бобчета : РП - В корените на дървото - Еньо и Рея SapphireРП - В корените на дървото - Еньо и Рея BaconРП - В корените на дървото - Еньо и Рея AppleРП - В корените на дървото - Еньо и Рея ChocolateРП - В корените на дървото - Еньо и Рея Emerald 

    Re: РП - В корените на дървото - Еньо и Рея

    Писане by Рея Папандреус Пет Май 12, 2023 9:41 pm


    Знаете ли какво е най-хубавото на утрините?
    Тихи са.
    Тихи и спокойни, приветливи, понякога влажни и студени, но най-вече тихи, а Рея ценеше това. За това и ставаше тъй рано. Не беше, за да навакса в училище, да чете някоя книга, или пък да прави упражнения. Тя се събуждаше, за да слуша тишината, за да ѝ се наслаждава и за да може главата ѝ да стои празна и необременена.
    Общо взето се държеше като бабичка, но без да е на подходящата възраст, за да заслужи това опредение. Нямаше си специално одеяло или плетка, нито приятелки, с които да се свързва с Оуджа борд, нито следеше за намаленията в Била и Лидъл, макар да бе привърженик на червения етикет. Тя беше бабичка в смисъла на желаната среща с дълбокото спокойствие рано сутрин, когато всички спяха и енергията все още бе ниско долу и потайна. В един такъв ден, тих, спокоен, леко мрачен и почивен Рея бе излязла на сутрешната си пенсионерска разходка. Без телефон и слушалки, без книга само с черно яке на гърба си, рошава коса, мрачна физиономия, но добро настроение.
    След цялото това словоизлияние горе за обичта към тишината, сега може да си представите възмущението, което се открои на иначе безизразното лице, когато въпросната особа дочу един неприятен за нея звук, а именно стъргане на камъчета по метал. Разбира се, имаше много други неприятни за ухото звуци като: мляскане, набиване на пети, джапанки по паркет, дране на вилица по чиния и най-лошото - детски плач. Рея имаше една малка сестра, която се дереше като котка в размножителен период, иначе казано - оглушително, досадно и колкото и да викаш, то просто не спира. Та, чувайки този шум, момичето се огледа и сравнително бързо локализира шума. Ботите ѝ по-бързо започнаха да се забиват по-дълбоко и по-бързо в почвата.
    - Ъ, какво правиш, ако не е тайна?
    Рея бе виждала как в подобни ситуации, когато майка ѝ е сгащила някого по време на пакостта, ръцете ѝ бързо застават на кръста и веждите ѝ се смръщват. Май това носеше допълнителна точки респект, защото който погледнеше тази жена се сепваше. Несъзнателно дъщерята я копира, но без да получи предполагания резултата. Да, физиономията се обърна, но определено не бе възмутена от поведението, нито изразяваше притеснение, по скоро изненада и толкова.
    - Ъ, какво правиш, ако не е тайна, дребосък? - този път скръсти ръцете си пред гърдите и повтори въпроса, защото отговор не бе последвал и помисли, че е останала нечута. Самата тя не знаеше защо го прави. Май любопитството ѝ се бе пробудило и искаше да разбере труп ли се рови там, макар и да не смърдеше, или пък копаеше това момче в търсене на съкровище.

    Ела Благоева харесва този пост.


      В момента е: Вто Май 21, 2024 12:59 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!