РП - Сладки спомени с вкус на избит зъб - Люба и Рея

В четвърти курс отварите бяха много по интересни от това което правеха миналите години. Люба и Рея бяха седнали заедно и работеха като добре смазана машинка - едната държи изкъсо подскачащите луковици, другата бърка и в толкова добър ритъм си разменяха задачките че отварата за смаляване щеше да стане за нула време.

Но пък всички останали в часа им ги гледаха под око, а професор Капка Георгиева дори стръвно. Две години по-късно им държеше влага първата среща между двете привидно мили момичета. Като ги погледнеш отдалеч - закръгленото русоляво личице на Люба и милите сини очички на Рея - би решил че това са добри и възпитани момичета, не особено шумни и много популярни.
Да ама не съвсем. 

Добри? 
Зависи как са се наредили звездите.

Възпитани? 
О да. Стига да си възпитан с тях.

Не много шумни? 
И двете имаха силата на истинските балкански бели дробове и не веднъж са си приказвали (успешно!) през прозорците на кулите на домовете им. 
Няколко пъти по време на буря.

Популярни? 
Не и след като ги опознаха хората, всъщност това че съучениците им залагаха коя ще спечели боя брои ли се?

Добре де бой имаше само веднъж и то не кифленски женски бой. О имаше огънато гърне в глава, разпилени луковички и счупени носове. Не че днес не биха се сбили само за спорта, но конското и наказанията които получиха после ги убедиха че ако ще има юмруци трябва да е навън. Поне.
А и днешно време нямаха много причини да се бият, освен може би да поддържат форма, и двете бяха от мъгълски семейства и не за всичко разчитаха на магията.

- Хей Рея, помниш ли втори курс? - русото момиче се обърна към спътничката си в белите - За какво се сбихме тогава?

пп. @Рея мисля спомени от миналото да пиша в италик. засега само сетвам сцена и очаквания XD

Рея се бе подпряла бузата на едната длан, главата ѝ бе килната на една страна, а със свободната си ръка драскаше по пергамента пред себе си. Не умееше да рисува, но обичаше да драска. Ножове, очи, хора, чийто телца са дебели колкото кибритена клечка, някакви заврънкулки, тук там някоя дума с шрифт подобаващ за графит на стена. Сега просто разнасяше върха на перото си безцелно по пергамента и дори не се и надяваше, че ще излезе нещо сносно. Имитираше дейност, че пише в час, най-общо казано. Поне така не я занимаваха излишно, а като не дигаш и шум, не те и изпитват. Абе минаваше между капките, целейки се просто да не се набива на очи на преподавателката.
Изведнъж до нея момичето се размърда и почна да бъбри, но гъркинята бе изпаднала в такъв меланхоличен транс, че въобще не успя да асимилира какво се изнизваше от чуждата уста.
- А?
- Попитах те, дали си спомняш защо се сбихме във втори курс?
- Втори курс ли? - Рея присви очи опитвайки да си спомни тъмните древни времена преди сто години, когато беше втори курс. Поклати глава и продължи да рисува.
- Рея.
- Да?
- Кажи защо ти сритах задника? - Люба се ухили и бузките ѝ леко поруменяха.
- КАКВО?!
- Госпожице, Папандреус!
- Извинете, не прецених силата на гласа си.
Капка хвъпри един остър поглед към двете момичета и повтори последното си изречение, след като продължи да мели по-нататък по урока. Люба се закиска тихичко и Рея я сръчка в ребрата, за да мълчи, но вместо това се чу едно "Ох" и хиленето продължи.
- Натупах ти Аз здника, защото ми беше откраднала една съставка. После изключително нагло се опита да ми използваш и котлето, в което аз си бяха забъркала отварата.
- По скоро ти оправях бълвоча.

"Представете си тези двете, само че малко по ниски, с малко по-широки лица, малко по-големи очи и по-големи глупости в главата. Сега си представете, че те преди две години не бяха приятелки, а просто съседки по маса в час по Отвари. Сега нека добавим и важната отвара, която трябваше да сторят. Рея педантично следеше рецептата и със същата доза прецизност бъркаше всичко стъпка по стъпка. Офкания и пъшкания се чуваха. Тука там и някоя нецензурна дума на гръцки, която бе чувала баща ѝ да използва, когато си ремонтира колата. Разлистваше ли страници, пишеше, търкаше, наливаше някакви неща безразборно, но уж премерено в котлето, докато не започна да се носи и воня край нея, което със сигурност вече бе привлякло вниманието на нейната съседка Люба."

- Аааха аз съм ти била откраднала съставката. Не стига че само ми хабеше билки като ги мяташе в оня бълкоч, ма и половината ги взе от моята плоча. - изкиска се Люба тихо, сегашната им отвара беше отдавна готова, а нещата които професор Георгиева разправяше ги беше чела още във втори курс - А тях си ги бях събирала сама.

Малката Люба гледаше с ужас опитите на съседката й по чин, която тогава още не познаваше, да забърка обикновена отвара за сила. Започна го като смути от коприва и премина към експлозиви с учудваща лекота, докато се потеше, пуфтеше и нареждаше нещо на гръцки.
Сместа в котлето започваше да изглежда все по опасна и по-опасна и русолявото момиче се чудеше дали този ден щяха да постигнат да създадат ядрен взрив със съставки за салата. А дори още не беше почнала с магическите съставки.
Като видя как безразборната й съседка мачка мандрагората реши да й отнеме възможността да премахне България от картата. Сграбчи котлето и го дръпна от огъня, задържайки го леко зад себе си и поставяйки своето тяло между гъркинята и опита й за атентат.
- Какво си мислиш че правиш?

- А не чакай. билките бяха общи, Георгиева ги беше приготвила, мойте още бяха по джобовете ми. И също така никъв шанс Ти да си ме натупала, и тогава и сега не си ми в категорията. - засмя се Люба, не че беше пълна, е като дете беше, но определено си тежеше на мястото- Кльоща беше и си и остана.

Оплези се на възмутената Рея и метна поглед към Георгиева да не ги хване за ушите.

@админ +1 сила моля (Админ: отчетено).

Рея беше скръстистила ръце пред гърдите си, докато се правеше за пореден път, че слуша в часа. Люба обаче не преставаше. Разговор в две реплики бе разтегнат до ... много думи и твърде много реплики, но нейната приятелка, хвърляше по едно око, за да следи разговора и ще не ще, беше ѝ мило. Та, също толкова неизбежно бе и нейните спомени да връхлитат.

- Отвара.
- Отвара за? - главата на Люба се поклати напред и Рея възприе това действие агресивно.
- Не съм длъжна да ти се обяснявам. Върни ми котлето.
- Няма. Хабиш билки.
Рея потърси с поглед преподавателката, но тя беше заета с други ученици от курса и техните проблеми, очевидно те двете не бяха един от тези Проблеми.
- Момиченце.
Рея се пресегна и се опита да хване котлето, Люба се завъртя, предпазвайки себе си течността от личността, която хаби билки. Двете се завъртяха няколко пъти в кръг.
- Върни го!
- Няма.
Рея рязко се пресегна, сграбчи съда и двете започнаха яростно да го дърпат. Ту към едната, ту към другата, докато течността вътре заплашително се плискаше по стените на котлето. Лицата им започнаха да почервеняват и след поредното плисване, Люба погледна, дали течността няма да допре ръката ѝ, гъркинята се възползва и я плесна по ръката.
- Удари ли ме току що?
- Плеснах те. Върни ми котлето.
- Дори майки ми не ме пляска, ма!
И след това се чу оглушителен оркси рев.

-Така говориш за тези билки, все едно ти си ги плащала. - Рея извъртя очи.
- Не съм, но следващия път, те взимам с мен, да видиш колко труд изискват, за да е подходящия сезон, да се намерят, да уцелиш правилното, време, да ...
- Да, да. - махна с ръка.
- Майка ти е Дада.
- Майка ми е Дада, ама Не!

И двете започнаха да се кискат, като се снишиха, за да не се чуват толкова.
Чуваха се.
 
Админ: +10 галеона.

- Не на гръцки не беше ли Да ма? - продължи кискането Люба 
- Технически подробности!

Отварата им за този час беше отдавна готова, но професор Георгиева вече им беше вдигнала мерника и ги следеше зорко. Тя определено не беше забравила срещата им втори курс.

Шляпването по ръката не я заболя колко да е, но определено повече засегна честта й. Как тая кльоща ще й се отваря. Гръцка харпия такава.

- Дори майки ми не ме пляска, ма!


Рева премина в атака. Малката Люба изсили глава с боен рев и прасна другото момиче право в носа.


Чу се пукот и дрънчене.


Котлето вече празно се търкулна някъде под чиновете.


И двете момичета обаче запяха в тон; "Ау! Ау! Ау!" 

Люба беше олята във злочестата отвара - леко но настоятелно придобиваше зелен отенък и брадавици по големи от комичните илюстрации на баба Яга. Рея пък си държеше носа с две ръце и очите й се бяха насълзили - главата на русото момиче можеше да бъде категоризирано като оръжие.


Но и двете вече висяха за ухо, по едно във всяка ръка на капка Георгиева.

- Момичета, още един кикот и ще има наказание!
- Да професоре! - Люба веднага скокна и се усмихна с най-очарователната усмивка която можеше да изкара. Същинско русокосо ангелче, но на Георгиева това не й минаваше и тя само я изгледа с присвити очи.

- Подлизурка - изкиска й се тихо Рея и се оплези.
- Шът ма! - за жалост обаче Люба не си прецени гласа и ответа веднага последва.
- Минус десет точки от Северен вятър!
- Виж са какво направи! - изсъска русото момиче на момичето до нея.
- Ще има още Бюлбулева.

- Хубавото е, че ако ни накажат, вече поне знаем какво е. - Рея беше свела глава и едната ѝ длан бе умело прикрила бъбривата уста, случайно, ако нечий любопитен поглед бе решил да следи по устните ѝ какво излизаше от там. Опитваше да е максимално потайна, защото определено не искаше да сваля точки от дома си. 
Люба не искаше да рискува също повече. Тихичко приближи един пергамент и го постави помежду им и с голям натиск върху хартията написа: "ТОВА ЛИ Е ХУБАВОТО МА? ДА ЗНАЕМ, ЧЕ ЩЕ ТЪРКАМЕ КЕНЕФИ?!"
Рея се подсмихна и тялото ѝ леко се потресе от кикотене. Безшумно такова.
- Нали знаеш, че може да изпускаш думата "МА".

"Така знаеш, че е за теб."


- Че съм твоята мила акромантулка ли?
Този път и двете се затресоха и колкото и да се прикриваха, котлетата, които имаха пред себе си започнаха да се клатуркат. Две зачервени вече очи се насочиха за пореден път към двете бъбривки. Тялото на преподавателката се изви в самообясняващата се буква Ф.
- Последно предупреждение, Бюлбулева и Папандреус. - изсъска преподавателката. - След това ще ви пратя при ръководителите ви, да се разправят с вас, както намерят за добре. До колкото си спомням имате опит с чистенето на тоалетни, така че може и да успеят да ви измислят някоя друга задача, която да усмири неспирните ви усти.
- Да, професоре! - викнаха двете в един глас и се отдалечиха една от друга, за да нямат повече проблеми.

След минута - две, Рея подаде един лист на Люба, на който пишеше: "Поне да ти бях ударила един, да има за какво да сме наказани."
След още минута Люба върна пергамента с: "МЕЧТАЙ СИ МА! ВАЩЕ НЯМА ДА ТЕ ПОЗНАЯТ, АКО МИ ПАДНЕШ."