Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    РП Каменният мост - Ян и Яна

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : РП Каменният мост - Ян и Яна Coin10 31
    Ниво : РП Каменният мост - Ян и Яна Untitl40
    Статистики :
    РП Каменният мост - Ян и Яна Streng10 Сила: 18
    РП Каменният мост - Ян и Яна Shield10 Издръжливост: 16
    РП Каменният мост - Ян и Яна Brain10 Интелигентност: 14
    РП Каменният мост - Ян и Яна Runnin10 Ловкост: 10
    РП Каменният мост - Ян и Яна Magic-10 Магия: 22
    РП Каменният мост - Ян и Яна Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : РП Каменният мост - Ян и Яна PearРП Каменният мост - Ян и Яна MangoРП Каменният мост - Ян и Яна SausageРП Каменният мост - Ян и Яна SapphireРП Каменният мост - Ян и Яна EmeraldРП Каменният мост - Ян и Яна CabbageРП Каменният мост - Ян и Яна Chocolate 

    Re: РП Каменният мост - Ян и Яна

    Писане by Яна Вълканова Сря Яну 04, 2023 9:52 pm


    - Разходка? – попита малко прекалено енергично Яна, изниквайки зад гърба на Калоян след часовете и можеше да се закълне, че видя с ъгълчето на окото си как душата му напуска тялото.

    По принцип не бяха приятели - нито през първата, нито през втората си година в училището се бяха запознали официално, чак онзи ден (или беше миналата седмица?), когато проведоха състезанието си с грифоните до училището... Ама то случките, в които някой едва не хвърля топа създават най-здравите приятелства, нали? Във всеки случай, според Яна вече бяха достатъчно близки, че да му маха, когато се засичаха в часовете или по коридорите, да го заговаря и генерално да прави животът му по-труден, отколкото и без това си беше (на тази възраст винаги Е и толкоз).

    Тя Яна се усмихваше и махаше на всички понякога – на вийлите, на преподавателите, на първокурсниците. На последните най-много, защото някаква много мека част от нея искаше да ги накара да се чувстват малко по-добре на това ново място. Това, че по-вероятно ги стряскаше и още по-вероятно я правеше абсолютно куку в очите на околните изобщо, ама изобщо не я засягаше. Не беше от тези, дето се чудеха какво ще си кажат хората или какво говореха за нея, пък дядо ѝ все викаше „Като ме няма, могат и да ме бият” и тя много харесваше този начин на мислене. Най-важното бе да е винаги сто процента Яна, пък другото някак все се нареждаше наоколо.

    - Какво? Къде? А... – Ян се обърна и за малко ѝ се стори, че ще заеме отбранителна позиция, но после явно се усети, че е тя и просто... завъртя очи?
    - Разходка. Вън. – тя на свой ред завъртя своите – Имаме едни и същи часове, знам, че нямаш домашни.

    Изгледа я все едно ѝ беше поникнало трето око и тя несъзнателно докосна мястото между веждите си. Неп. Може пъпка, след някой и друг ден, но нищо стряскащо.

    - Включва ли грифони?
    - Реванш ли искаш? –нежеланието му бе толкова осезаемо, че почти можеше да го вкуси и я накара да се изкикоти – Не, спокойно, но може да минем от там после. Хайде!

    Учтиво е да изчакаш да получиш какъвто и да било отговор, преди да хванеш някого за ръка и да го повлечеш със себе си като куче на ветеринатор. Яна и на учтивото понякога се усмихваше, докато се разминаваха. Това, че хвана момче за ръка изобщо не я възмущаваше, впрочем, защото според нея би било далеч по-неприятно да го хване за ухото или косата, така че нямаше нужда никой да се черви. Мисля, че Калоян не се отскубна от хватката ѝ само защото това го бе докарало до шок или нещо подобно.

    Тя самата изведнъж почувства лицето си малко по-горещо от обичайното, но го отдаде на раздвижването на кръвта при вървенето. Пусна го, когато стигнаха до мостът, който свързваше Северната и Южната кули и се усмихна доволно, когато видя статуите по протежението му. Обичаше да идва тук, беше ѝ едно от любимите места още от първи курс насам.


    - Нямам идея защо те доведох тук – сподели му честно – Но поне е хубаво.

    Ела Благоева харесва този пост.

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : РП Каменният мост - Ян и Яна Coin10 22
    Ниво : РП Каменният мост - Ян и Яна Untitl40
    Статистики :
    РП Каменният мост - Ян и Яна Streng10 Сила: 14
    РП Каменният мост - Ян и Яна Shield10 Издръжливост: 14
    РП Каменният мост - Ян и Яна Brain10 Интелигентност: 22
    РП Каменният мост - Ян и Яна Runnin10 Ловкост: 10
    РП Каменният мост - Ян и Яна Magic-10 Магия: 16
    РП Каменният мост - Ян и Яна Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : РП Каменният мост - Ян и Яна PearРП Каменният мост - Ян и Яна MangoРП Каменният мост - Ян и Яна SapphireРП Каменният мост - Ян и Яна SausageРП Каменният мост - Ян и Яна ChocolateРП Каменният мост - Ян и Яна Tuttifrutti 

    Re: РП Каменният мост - Ян и Яна

    Писане by Ян Маджаров Чет Яну 05, 2023 8:10 pm


    Преди Яна да му изкара акъла, Калоян практикуваше онази древна практика, наречена бъркане в носа. Имаше отработена техника, така че хем да прави това достатъчно бързо, за не може никой да го види, хем така че да върши работата достатъчно чевръсто. Всъщност не се случваше толкова често да си бърка в носа в истинския свят. Беше възприел това като тик против скуката. В Мунгав обаче си беше бая скучно - поне повечето предмети де. За какво му беше изобщо да влиза в Мъгълознание!? Та той знаеше всички тези неща! Даже беше толкова запознат с тях, че можеше самия той да стане професор. В часа преди малко просто за смях беше извадил Нинтендото си от чантата и повечето му съученици така бяха зяпнали, че Ян се притесни да не им е причинил неволен инсулт. Не успяха да схванат добре какви са контролите и постоянно умираха в Breath of the Wild. Или пък Пророкуването? То пък за какво му беше? С или без кристална топка, на Калоян му беше пределно ясно, че е загубеняк. 

    Но да се върнем да изкарването на акъла. 

    - Разходка?

    Ян успя да махне ръката от носа си достатъчно бързо, така че Яна да не го види. Добре че го хвана за другата длан, когато го помъкна нанякъде.
    Докато вървяха към каменния мост, у момчето бушуваха набор от различни чувства и емоции. Те варираха от “Обожетямедържизаръката.” и “Дано не е видяла как си бъркам в носа.” до “Сигурно сега пак ще ме направи за смях. Трябва да внимавам.” Дори нямаше време да се почуди защо изобщо Яна Вълканова го държи за ръка, него, и го влачи нанякъде.

    - Нямам идея защо те доведох тук, но поне е хубаво. 

    И просто ей така спряха. Яна вдиша щастливо и притвори очи с доволство, а Ян само седеше и я гледаше като пукел, несигурен какво да направи и какво да каже. Някак усещаше, че не е добра идея да казва каквото и да е, тъй като рискът да каже някоя глупост беше прекалено голям. От друга страна пък не можеше да мълчи просто така…

    - Какво става, наред ли е всичко? Толкова ли те отегчи професор Велева?
    - Ъм… не. 
    - Видях джаджата ти между другото, изглежда много готина. Трябва да ми дадеш да я поразцъкам някой път. 
    - Ъм… добре. 
    - Ама какво ти има бе?
    - Не пръднах. 
    - Какво?
    - Там… когато се състезавахме с грифоните. Не пръднах. 
    - Да, успях поне толкова да разбера. 
    - Добре. - вече му беше една идея по-спокойно. - Исках просто да се изясним. 
    - Хубаво. 
    - Хубаво. 


    Мълчание. Ако бяхме в уестърн, точно сега през екрана щеше да се претърколи една голяма изсъхнала топка треволяци. Калоян реши, че е джентълменско той да наруши първи мълчанието и измъкна Нинтендото от чантата си. 

    - Нали искаше да го видиш. Ето го.
    - той ѝ подаде конзолата. - Ей от това копче се включва, това е библиотеката ми с игри. Тъч скрийн е, така че можеш да цъкаш директно по екрана. Използваш ето този джойстик да се движиш през игрите, а ето с това копче си избираш коя да играеш. Разбираш ли?
    - Ммм… да…. 


    Абе май нищо не разбираше, но това не попречи на замислената бръчица да се появи между очите ѝ докато се опитваше да дешифрова как работи устройството. 

    - Ти сериозно ли никога не си виждала конзола преди? Имам предвид това вече не ме изненадва след две завършени години в Мунгав, но все пак…

    Ела Благоева харесва този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : РП Каменният мост - Ян и Яна Coin10 31
    Ниво : РП Каменният мост - Ян и Яна Untitl40
    Статистики :
    РП Каменният мост - Ян и Яна Streng10 Сила: 18
    РП Каменният мост - Ян и Яна Shield10 Издръжливост: 16
    РП Каменният мост - Ян и Яна Brain10 Интелигентност: 14
    РП Каменният мост - Ян и Яна Runnin10 Ловкост: 10
    РП Каменният мост - Ян и Яна Magic-10 Магия: 22
    РП Каменният мост - Ян и Яна Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : РП Каменният мост - Ян и Яна PearРП Каменният мост - Ян и Яна MangoРП Каменният мост - Ян и Яна SausageРП Каменният мост - Ян и Яна SapphireРП Каменният мост - Ян и Яна EmeraldРП Каменният мост - Ян и Яна CabbageРП Каменният мост - Ян и Яна Chocolate 

    Re: РП Каменният мост - Ян и Яна

    Писане by Яна Вълканова Чет Яну 05, 2023 9:31 pm


    - Да не намекваш, че след две завършени години в Мунгав съм затъпяла дотолкова, че да не мога да схвана нещо като конзола, а? – вдигна поглед от нещото и го впи в Калоян, който изведнъж реши, че го сърби главата.
    - Нищо такова не намеквам. Как изобщо ти хрумна?
    - Ъхъ, ще ти кажа, че не само съм виждала конзола, ами и съм играла Марио Карт с едно момче на село, дето като изгубеше се ядосваше и започваше да блъска джойстика в земята, от което пък баба му препускаше нагоре по стълбите да провери дали не сме се избили и...
    - Добре, мисля, че схванах, можеш да си поемеш дъх.
    - Но въпреки това не съм играла на такова – кимна към Нинтендото, което все още си почиваше в ръцете ѝ – Освен това, също като Хенри, смятам, че компютрите са по-добри за игри – с тези думи отметна коса, тръскайки главата си и го изгледа важно.
    - Хенри... Кавил? – Ян я зяпна.
    - Като порасна, ще се омъжа за него – уведоми го сериозно тя.
    - Ама той няма ли да е стар тогава?
    - Любовта не познава граници.

    Пак млъкнаха, отчасти, защото нямаше какво да се допълни след това изказване (ако си все още толкова млад поне), отчасти, защото Яна все пак се зае да разучава Суича, разглеждайки игрите с интерес. През лятото, когато не отиваше при баба си, често прекарваше дълги часове пред компютъра и често ѝ напомняха, че вероятно скоро ще има нужда от очила. За съжаление тотално „забозваше” пред светещи екрани и можеше да забрави дори да яде. Въздъхна и тикна конзолата в ръцете на Калоян с голямо нежелание.

    - По-добре си я вземи, иначе ще ми стане твърде интересно и ще искам да се виждаме всеки ден.
    - Няма проблем – отговори Ян, който почти не я слушаше... поне докато не видя дяволитата ѝ усмивка насреща си – Какво?
    - Няма проблем значи. Тоест, искаш да се виждаме всеки ден?
    - Ние се виждаме всеки ден и без това – окопити се бързо момчето – Имаме часове заедно, ако случайно си забравила?
    - Знам, опитвах се да ти натисна копчетата. Значи нямаш проблем да се виждаме всеки ден след часовете? Аз нямам проблем – сви рамене – Но да знаеш, че каквото и да става, сърцето ми принадлежи на Хенри.
    - О, спокойно, и той няма проблем, защото едва ли подозира, че му принадлежи...
    - Каквооо? С тази мръсна уста ли ядеш мекички сутрин? – опита се да изглежда възмутена, но накрая не издържа и се разхили.

    Защо не си беше говорила с него до сега? Като за момче беше доста забавен, нищо, че когато си мислеше, че не го гледат си бъркаше в носа и генерално имаше вид на човек, на когото всичко друго му е по-интересно от комуникацията с останалите.

    - На кого са те кръстили? – попита внезапно, без сама да знае от къде.
    - Моля?
    - Защо Калоян? Мен са ме кръстили Яна, защото нали знаеш историята за момчето, дето имало двама дядовци на име Пешо и Кирчо и накрая, за да не обидят никого, го кръстили Пешкирчо? Едната ми баба се казва Мария, другата Ивана, майка ми решила да събере последните букви от имената им и та-да – Яна! Е? Защо Калоян и най-вече защо Ян?


    Демек защо ти е същото галеното име като моето и как не те е срам.

    ________________________________________
    Ловкост, моля.
    Админ: Отчетено.

    Ела Благоева харесва този пост.

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : РП Каменният мост - Ян и Яна Coin10 22
    Ниво : РП Каменният мост - Ян и Яна Untitl40
    Статистики :
    РП Каменният мост - Ян и Яна Streng10 Сила: 14
    РП Каменният мост - Ян и Яна Shield10 Издръжливост: 14
    РП Каменният мост - Ян и Яна Brain10 Интелигентност: 22
    РП Каменният мост - Ян и Яна Runnin10 Ловкост: 10
    РП Каменният мост - Ян и Яна Magic-10 Магия: 16
    РП Каменният мост - Ян и Яна Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : РП Каменният мост - Ян и Яна PearРП Каменният мост - Ян и Яна MangoРП Каменният мост - Ян и Яна SapphireРП Каменният мост - Ян и Яна SausageРП Каменният мост - Ян и Яна ChocolateРП Каменният мост - Ян и Яна Tuttifrutti 

    Re: РП Каменният мост - Ян и Яна

    Писане by Ян Маджаров Пет Яну 06, 2023 2:22 pm


    - Това всъщност е забавна история. 
    - Нима? - Яна се наклони към него с интерес да разбере каква беше забавната история. 
    - Единият ми дядо се казва Килиън, пък другия беше дядо Иван и ей ме на мен - Калоян. Което всъщност значело “хубав Иван”. Можеш ли да си представиш само - да ми лепнат такова име на мен!? Хм… като се замисля май не е от най-забавните истории…
    - Че какво му е на името ти?
    - Не отговаря на действителността.
    - Струва ми се, че си просиш комплименти.
    -
    Ама никак даже! - ушите на Ян се зачервиха.
    - Килиън… много странно име е имал дядо ти. 
    -
    Хич не е странно, едно от най-разпространените ирландски мъжки имена е. - когато видя как колелцата в мозъкът на Яна заработват, за да разберат връзката между чутото току-що, Ян добави: - Мама е от Ирландия. Като дете израстнах там и оттогава ми казват Ян, по-интернационално е от Кало.
    - Или от Янчо-Бананчо.
    - Стига де! - майка му НАРОЧНО беше казала това!
    - Добре, извинявай. И как така българският ти е толкова добър?
    - Преместихме в София когато станах на 7. За да уча в първи клас в България, по настояване на баба. На българската баба, Мата. Тя е майка на баща ми, Захари Маджаров. 


    Калоян изчака реакция при споменаването на името на баща си. Даже наклони леко чело по посока на Яна и вдигна вежди многозначително. Момичето обаче само го гледаше най-спокойно и като че ли не осъзна, че трябва да ахне или да се плесне шокирано по челото.


    - Защо ме гледаш така?
    - Е, не чу ли. Баща ми е Захари Маджаров. 
    - А моят е Владимир Вълканов. И какво от това?
    -
    Ох… - Ян не знаеше дали да е облекчен или обиден, от това че Яна не беше чувала името на баща му. - Не се ли сещаш? Известния композитор? Обиколил света три пъти? Музиката му озвучава най-големите световни блокбъстъри?
    -
    Аааа, този ли…. - на Ян му отне няколко секунди да разбере, че тя го взима за подбив, при което се намръщи, а Яна сви рамене. - Никога не съм го чувала. 
    - Ами добре тогава. Ти си една от малкото. 
    - И как по точно са се запознали вашите? На някое турне на баща ти?
    - Това интервю за личните ми мемоари ли е? 
    - Ако искаш не ми отговаряй…
    -
    Всъщност да, точно на концерт на баща ми са се запознали. - Ян не си даваше вид на човек, който говори много, но беше болезнено искрен и отворен към това да плямпоти, стига човек да му обърне внимание и да го разпита. - По-скоро след концерта. По-скоро тя му е устроила засада на задния изход на залата и го е приклещила за автограф, докато по-чудо е бил сам. След това най-безцеремонно го е поканила на среща, а той най-безцеремонно е приел. Останалото… - въздъхна той. - …е история, която не знам и не държа да знам. Но виж, може би любовта ти с Хенри Кавил може да просъществува. Трябва просто да му устроиш засада в някой подходящ момент. 


    Яна го гледаше странно, а на устните ѝ се бе заформила усмивка. Внезапно Калоян осъзна колко точно думи беше изговорил в последните пет минути и се смути. Всяко тринадесетгодишно без особено голямо самочувствие се пита поне веднъж дневно до колко точно досажда на хората. Е, за момчето това беше днешния момент за това. 


    - Извинявай, надух ти главата. 
    - Е, нищо де, нали те попитах. 
    -
    Ами ти? - Калоян реши да хвърли топката в нейна посока. - Каква е твоята история?





    +1 ловкост молим
    Админ: Отчетено.

    Ела Благоева харесва този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : РП Каменният мост - Ян и Яна Coin10 31
    Ниво : РП Каменният мост - Ян и Яна Untitl40
    Статистики :
    РП Каменният мост - Ян и Яна Streng10 Сила: 18
    РП Каменният мост - Ян и Яна Shield10 Издръжливост: 16
    РП Каменният мост - Ян и Яна Brain10 Интелигентност: 14
    РП Каменният мост - Ян и Яна Runnin10 Ловкост: 10
    РП Каменният мост - Ян и Яна Magic-10 Магия: 22
    РП Каменният мост - Ян и Яна Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : РП Каменният мост - Ян и Яна PearРП Каменният мост - Ян и Яна MangoРП Каменният мост - Ян и Яна SausageРП Каменният мост - Ян и Яна SapphireРП Каменният мост - Ян и Яна EmeraldРП Каменният мост - Ян и Яна CabbageРП Каменният мост - Ян и Яна Chocolate 

    Re: РП Каменният мост - Ян и Яна

    Писане by Яна Вълканова Сря Яну 11, 2023 12:00 am


    - Ами, нашите не са се харесвали особено в началото. По-точно майка ми не е харесвала баща ми, защото постоянно се перчел, че е завършил Дурмщранг и се правел на важен – тя сви рамене – Поне така казва мама, баща ми винаги отрича да е имало такова нещо, бил си най-обикновен човек си бил. Та, запознали се, когато и двамата са започвали като стажанти в Министерството и баща ми много я е харесал, но тя вечно се мръщела и си обръщала главата на другата страна, когато се разминавали по коридорите. Накрая я поканил на среща, ама не точно по свое желание...
    - Е как така не по свое? – Калоян изглеждаше така, сякаш той самия не би поканил някого на среща, ако ще Папата да го бе помолил учтиво. Яна се чувстваше по същия начин.
    - Колегите му го предизвикали, пък той не можел да се изложи и в крайна сметка я поканил...
    - Очевидно е приела.
    - Не точно.
    - Как не точно?
    - Казала му е, че ще излезе на среща с него, когато прасетата полетят.
    - Полетяли са нали? – веднага чатна момчето.
    - И още как. На другата сутрин, в стаята, където стажантствала, долетяло прасе. Мама до ден днешен казва, че заради мъже като баща ми трябва да се използват по-скоро реплики от сорта на „Когато всичките адски кръгове замръзнат”. Не съжалявала, де. Уж.

    В интерес на истината, може и да е съжалявала, тъй като няколко месеца след това се оказало, че е бременна с Яна. Не по чудо. Кхъ. Въпреки това до последно ходела на работа и накрая дъщеря ѝ за малко да се роди в Министерството, но това реши, че няма нужда да го споделя с Ян. Някои неща не е нужно да се разказват и тя самата предпочиташе да ѝ ги бяха спестили... Прасето го бяха кръстили Гошко, между другото и само ако много ви интересува. Живяло дълго и щастливо на село, където се споминало от естествена смърт. Яна не вярваше на тази история, защото от малка ходеше на село, а прасе не бе виждала. Луканки обаче...

    - Та това е за тях, после заживели щастливо като в приказките. Аз ходех на детска градина и после училище в София, понеже нямат много време за мен с работата, но понякога успяваме да се видим за по-дълго. Иначе се гледам основно сама или си ходя при баба извън града. Мога да готвя някои неща. Дядо казва, че ме бива най-много в едно.
    - Какво? – дано не си представяше патици по пекински и други невъзможни неща...

    Възмущението ѝ бе почти осезаемо. Тя беше от хората, които, отново ще цитирам баба ѝ „Имат тръни в г... в долната част на гърба” и вечно не ги свърта и все се чудат каква дивотия да измислят, за да си разнообразяват ежедневието. Според Яна нямаше нищо противоестествено в това. Нали нямаше? Пък и да имаше, на кого му пукаше? Този живот бе твърде кратък, че да го прекарва човек в седене мирно и тихо.

    - Май аз ти надух главата, извинявай! – не изглеждаше като да ѝ е много виновно обаче, бузите ѝ се бяха зачервили от твърде много приказване, без да спре за глътка въздух и като цяло се чувстваше доста добре.

    Ела Благоева харесва този пост.

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : РП Каменният мост - Ян и Яна Coin10 22
    Ниво : РП Каменният мост - Ян и Яна Untitl40
    Статистики :
    РП Каменният мост - Ян и Яна Streng10 Сила: 14
    РП Каменният мост - Ян и Яна Shield10 Издръжливост: 14
    РП Каменният мост - Ян и Яна Brain10 Интелигентност: 22
    РП Каменният мост - Ян и Яна Runnin10 Ловкост: 10
    РП Каменният мост - Ян и Яна Magic-10 Магия: 16
    РП Каменният мост - Ян и Яна Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : РП Каменният мост - Ян и Яна PearРП Каменният мост - Ян и Яна MangoРП Каменният мост - Ян и Яна SapphireРП Каменният мост - Ян и Яна SausageРП Каменният мост - Ян и Яна ChocolateРП Каменният мост - Ян и Яна Tuttifrutti 

    Re: РП Каменният мост - Ян и Яна

    Писане by Ян Маджаров Вто Яну 17, 2023 6:45 pm


    - Е нищо де, нали те попитах. 

    Двамата се спогледаха и бързо извърнаха поглед един от друг, като вместо това се загледаха някъде под перилата, на които се бяха подпряли. Преди малко докато бърбореха, атмосферата беше някак по-приятна, може би дори приятелска. Сега обаче, когато тишината се настани между тях, Яна и Ян може би си дадоха по-ясна сметка, че всъщност изобщо не се познаваха. За Яна не мога да коментирам, но Калоян със сигурност усети как кожата около врата му се сгорещява. 
    - Добре ли си?
    - Ъм… да. Просто много ми пече. - отвърна Ян и спря да подръпва яката на мантията си. - Много хубаво време като за септември. 
    - Да, приятно е, с това слънце. 
    - Мда…

    Мълчание. 

    - Ъм… предполагам, че трябва да ти благодаря.
    - Така ли? За какво?
    - За онова там. С грифоните. 
    - Имаш предвид когато ти спасих живота?
    - Е, не бих използвал чак толкова големи думи. Малко ми помогна само. 
    - Моля!? Крещенето на “НЕ ИСКАМ ДА УМРА” не предполага ли спасяването на живот?
    - Това беше спонтанен изблик в момента. Нещата изобщо не бяха толкова сериозни, всичко беше под контрол. 
    - Значи искаш да ми кажеш, че ако сега те преобърна от другата страна на перилата и увиснеш на парапета, всичко ще е под контрол?
    - Не, разбира се, това ще си е чиста проба предумишлено убийство. 
    - Аз бих го нарекла по-скоро социален експеримент. Но няма проблем. 
    - За какво?
    - За извинението ти, мъпет такъв. Пак заповядай. 
    - Предпочитам да не заповядам пак, много ти благодаря. Всъщност, ти за това ли ме дръпна тук на моста? За да поискаш нещо от мен?
    - Ъъъъ… за какво говориш?
    - Ами, сега съм ти длъжник. - Калоян се отблъсна от перилата и отстъпи встрани, като скръсти ръце пред гърдите си сериозно. - Трябва да станем квит, иначе балансът в Силата ще бъде нарушен. Така че казвай, какво искаш?
    - Не съм те довела тук за това. - Яна звучеше възмутена, но едно такова несигурно възмутена, сякаш не беше сигурна дали изобщо има за какво да се възмущава. Струваше ѝ се обаче, че на Калоян не му беше съвсем чиста работата и не, не става въпрос за бельото му. - Просто ми се стори като добра възможност да…
    - АХА! ВЪЗМОЖНОСТ! - Ян подскочи и я посочи развълнувано с показалец. - Възможност да се възползваш от мен. Казвай какво искаш и да приключваме. 
    - Ама ти сериозно ли? Хрумвало ли ти е, че може би нямам някакви скрити мотиви и просто исках да ти покажа моста?
    - Да бе да. - на Калоян тая работа му беше пределно ясна. Жените винаги имаха скрити мотиви за всичко, което излизаше от устите им. Трябваше да се внимава с всяка тяхна дума, иначе преди да се осъзнаеш ще са те изманипулирали да направиш нещо против волята си, като например да изхвърлиш боклука или да си оправиш стаята. Все пак нали живееше с майка и сестра - беше им научил всичките женски номера. - Все едно си нямаш друга работа отколкото да ме водиш тук и да си говориш с мен. 

    Ела Благоева харесва този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : РП Каменният мост - Ян и Яна Coin10 31
    Ниво : РП Каменният мост - Ян и Яна Untitl40
    Статистики :
    РП Каменният мост - Ян и Яна Streng10 Сила: 18
    РП Каменният мост - Ян и Яна Shield10 Издръжливост: 16
    РП Каменният мост - Ян и Яна Brain10 Интелигентност: 14
    РП Каменният мост - Ян и Яна Runnin10 Ловкост: 10
    РП Каменният мост - Ян и Яна Magic-10 Магия: 22
    РП Каменният мост - Ян и Яна Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : РП Каменният мост - Ян и Яна PearРП Каменният мост - Ян и Яна MangoРП Каменният мост - Ян и Яна SausageРП Каменният мост - Ян и Яна SapphireРП Каменният мост - Ян и Яна EmeraldРП Каменният мост - Ян и Яна CabbageРП Каменният мост - Ян и Яна Chocolate 

    Re: РП Каменният мост - Ян и Яна

    Писане by Яна Вълканова Сря Яну 18, 2023 10:20 pm


    Яна го гледаше като „ударена с мокър парцал”, както казваше баба ѝ, макар че не бе сигурна какво точно ще да означава това. Никога не я бяха удряли с мокър парцал, нито пък беше виждала как гледа човек, когото са ударили и все пак, предполагаше, че го гледа така. В нейната глава това бе определение за сащисан поглед. За поглед на възмутен човек, който в момента се чуди защо изобщо някога е мислел, че може да се комуникира нормално с момчета. И да, по тази логика момчетата не бяха хора, Яна Вълканова в момента бе готова да умре на този хълм. В нейното село не казваха така, но беше чела достатъчно книги.

    - Ами, я да видим – започна почти спокойно тя – Нямам домашни.
    - Лъжеш, сигурно имаш някакви – Ян в момента щеше да я обвини в лъжа и измама дори ако му кажеше, че през лятотото е горещо и птичките пеят.
    - Да, имам тайни домашни и ги крия от теб... И не съм те довела против волята ти...
    - Само ме довлече, едва ли не за ухото.
    - Просто бързах да те доведа!
    - Престани да се оправдаваш, хвърляй картите на масата!
    - Не знам за картите, ама теб накрая верно ще те хвърля от моста.
    - И ме заплашваш!
    - Не съм те заплашвала.
    - Това подозрително приличаше на заплашване!
    - НЯМАМ ПРИЯТЕЛИ, НЕ РАЗБРА ЛИ?

    И двамата млъкнаха рязко. Почти съм сигурна, че започнаха да пеят щурци и песента им не започваше с „Кълна се”, ами си бяха съвсем истински щурци, от онези, които мъгълите винаги пускат като фон за някоя неловка ситуация. А неловка ситуацията беше, че и отвъд. Прииска ѝ се да си беше замълчала, вместо да вика като овчар, ама вече нямаше значение, нали?

    А сега, като го беше казала най-сетне, наистина ѝ стана неприятно. Нямаше. Приятели. Толкова простичко, толкова ясно, толкова лесно за разбиране. Да не говорим, че никой, освен самата нея не носеше каквато и да било вина за това положение.

    - Нямам приятели – повтори значително по-тихо – И реших, че можем да бъдем такива, след като и без това вече сме се запознали, но ако смяташ, че това ще е твърде голяма жертва – тя вирна брадичка – Или че го искам като отплата, задето съм ти спасила живота според мен или каквото там съм направила според теб, то по-добре да не си губим времето. И наистина да приключваме.

    Нямаше навик да плаче и сега също не смяташе да го прави, но каквото изпитваше в момента беше твърде близо до това, което обикновено предизвикваше сълзи, така че скръсти ръцете си пред гърдите в някакъв жалък опит за защита. Щеше да се врътне на пета и да се прибере обратно в замъка, ако не смяташе подобно поведение за крайно глупаво и неприсъщо. Така не се решаваха проблеми. Не бе сигурна и доколко имаше проблем, с Ян просто си изясняваха отношенията, които по принцип нямаха.

    Ела Благоева харесва този пост.

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : РП Каменният мост - Ян и Яна Coin10 22
    Ниво : РП Каменният мост - Ян и Яна Untitl40
    Статистики :
    РП Каменният мост - Ян и Яна Streng10 Сила: 14
    РП Каменният мост - Ян и Яна Shield10 Издръжливост: 14
    РП Каменният мост - Ян и Яна Brain10 Интелигентност: 22
    РП Каменният мост - Ян и Яна Runnin10 Ловкост: 10
    РП Каменният мост - Ян и Яна Magic-10 Магия: 16
    РП Каменният мост - Ян и Яна Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : РП Каменният мост - Ян и Яна PearРП Каменният мост - Ян и Яна MangoРП Каменният мост - Ян и Яна SapphireРП Каменният мост - Ян и Яна SausageРП Каменният мост - Ян и Яна ChocolateРП Каменният мост - Ян и Яна Tuttifrutti 

    Re: РП Каменният мост - Ян и Яна

    Писане by Ян Маджаров Чет Яну 19, 2023 3:58 pm


    Калоян често чуваше от най-близките си роднини, че поведението му “преминава всякакви граници”. Като по-малък му беше трудно да схване смисъла зад този израз - как така поведение може да преминава граници? И какви бяха тия граници? Кой ги беше направил? Къде можеше Калоян да ги види и да се запознае с тях, че да бъде сигурен да внимава поведението му да не ги прекрачва? Той можеше ли да им влияе по някакъв начин, като например да ги изтрие и да ги начертае наново? И всякакви тем подобни размишления.

    Е, ако досега не му беше станало ясно за какво точно говореха всички, то сега беше хубав момент всичко това да му се проясни. 

    - Искаш… да сме приятели? - попита той тъпо.
    - Преди пет минути исках, вече не съм толкова сигурна.
    - И нямаш приятели… тук?

    Яна присви очи, преценяваше дали той ѝ се подиграва. Всеки на нейно място би го направил, Калоян звучеше като умствено изостанало дете, което има нуждата да повтори половината разговор на глас, за да успее да вдене за какво изобщо става дума. 

    - Ох, зарежи.
    - все още кръстосала ръце пред гърдите си, Яна се врътна на пети и се устреми обратно към замъка. В този момент нещо в главата на Ян щракна (слава богу!) и той осъзна, че се намира в особено деликатна ситуация. Ако това беше RPG игра, то тук беше моментът в който трябваше да избира отговорите в диалозите си много внимателно, защото резултатът от тази сцена щеше да има трайно отражение върху остатъка от играта.
    - Чакай! - той се спусна след нея и я хвана здраво за предмишницата. - Не исках да прозвуча идиотски, просто ми е малко трудно да повярвам на нещо от това, което каза току-що. 
    - Ясно. Щом мислиш, че съм недостойна да…
    - ОФ. - защо жените ВИНАГИ скачаха се хвърляха към най-лошото възможно заключение без да им мигне окото изобщо? Това да не беше някаква тяхна анти-суперсила!? Калоян хвана и двете рамена на Яна и я разтърси леко, в отчаян опит да я отрезви. - Спри да се държиш като такава жена! Изобщо не знам защо точно ТИ би искала да си приятелка точно с МЕН, ама хубаво, аз нямам проблем с това, но да не кажеш после, че не съм те предупредил. И също така от къде на къде нямаш приятели!? Нали съм те виждал да си говориш и да се смееш с разни хора?
    - Говоренето с хора не е същото като това да си приятел с тях!
    - Защо би говорила с някой, който не ти е приятел?


    В защита на Калоян, ще кажа, че единствените трима човека с които говореше извън семейството му, бяха тримата му най-добри приятели, с които се познаваше още от време оно. Беше свикнал околните да не му обръщат особено внимание и да не излизат от пътя си специално за да говорят с него. Именно заради това мозъкът му срещаше трудности да обработи чутото от Яна. 

    - Може ли да ме пуснеш вече?
    - А? Да. - чак сега Калоян осъзна в каква позиция се намираха двамата и колко близо бяха един до друг. Мигом освободи хватката си от Янините рамене и дори се отдръпна с половин крачка назад. - Това, което искам да кажа, е че хубаво, може да сме приятели. То всъщност… и аз нямам много приятели в училището. Даже никакви. Затова постоянно се разкарвам с Нинтендото наляво-надясно, иначе ще се наложи да остана сам с мислите си и съвсем ще изперкам. 
    - Това сега нали не идва от съжаление?
    - Не! Ако щеш ми вярвай. Ама да знаеш, че никога не съм имал приятел момиче. Ти нали… - осъзнаването заля Калоян като приливна вълна и челото му се сбръчка притеснено. - …няма да ми говориш за гримове? И за разни клюки и за кой кого целунал и…
    - Кой кого какво? Иу! - Яна тръсна погнусено глава. - Със сигурност няма да ти говоря за това. Но може да ти направя маникюр, да ти помогна да наредиш стаята си според фън шуи, след което да си поиграем малко с куклите ми. 
    - Ако трябва да съм честен мама ми изпрати един фикус, който изобщо не знам къде да сложа…
    - Само се шегувах! Не разбирам и не практикувам нито едно от тези неща. Интересите ми не са като на същество от друга планета, нали знаеш?
    - Имам усещането, че не знам, но ще разбера. - въздъхна Калоян и изпъна ръка към нейна посока със сериозно изражение. - Приятели?
    - Приятели. - Яна стисна здраво дланта му, имаше добър захват. - Това значи ли обаче, че все пак ми дължиш две услуги?
    - Че защо пък две, аз ти обещах една!
    - Първата е задето ти спасих живота, а втората е задето не знаеш как да се държиш с едно момиче.
    - Ама аз нищо не съм… Добре, хубаво. Две услуги. Но от сега да знаеш, че няма да ям гнусотии, да докосвам гнусотии или пък да се събличам. 

    Ясна Соколова харесва този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : РП Каменният мост - Ян и Яна Coin10 31
    Ниво : РП Каменният мост - Ян и Яна Untitl40
    Статистики :
    РП Каменният мост - Ян и Яна Streng10 Сила: 18
    РП Каменният мост - Ян и Яна Shield10 Издръжливост: 16
    РП Каменният мост - Ян и Яна Brain10 Интелигентност: 14
    РП Каменният мост - Ян и Яна Runnin10 Ловкост: 10
    РП Каменният мост - Ян и Яна Magic-10 Магия: 22
    РП Каменният мост - Ян и Яна Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : РП Каменният мост - Ян и Яна PearРП Каменният мост - Ян и Яна MangoРП Каменният мост - Ян и Яна SausageРП Каменният мост - Ян и Яна SapphireРП Каменният мост - Ян и Яна EmeraldРП Каменният мост - Ян и Яна CabbageРП Каменният мост - Ян и Яна Chocolate 

    Re: РП Каменният мост - Ян и Яна

    Писане by Яна Вълканова Чет Яну 19, 2023 7:48 pm


    - Ъм, защо изобщо някой би искал да се събличаш? – Яна го изгледа критично от глава до пети. Не че му имаше нещо, ама наистина не разбираше какво толкова можеше да му е по-интересно като е без дрехи.
    - Защо-о-о имам чувството, че трябва да съм обиден от този въпрос... – бе очевидно, че и той не знаеше, ама така го усещаше някак.
    - О, аз не го казах с лошо – махна с ръка момичето.
    - То нямаше и нужда, да си беше видяла физиономията. Както и да е, а как би трябвало да се държа с едно момиче?

    А, де?
    Тя всъщност нямаше представа. Имаше ли специфичен начин, по който трябва да се държиш към момичетата или можеше като с момчетата? А с момчетата как трябваше/можеше да се държиш? То не зависеше ли от това дали си момче, или момиче? Ако си момче и се държиш с момче, както се държиш с момиче... или обратното? Някъде имаше отговори на всички тези въпроси, но Яна силно се съмняваше, че скоро ще ги открие.

    - Ами като с момче... – каза накрая – Ама... това не означава, че ако се изпокараме, трябва да ме набиеш...
    - Защо мислиш, че момчетата се бият, като се карат?
    - Знам го, защото съм го разбрала чрез вълшебната сила на зрението.
    - Ма не ми цитирай „Приятели”, зададох ти въпрос.
    - И аз ти дадох отговор... с цитат от „Приятели”.
    - ...
    - Добре, и аз не знам как трябва да се държиш с едно момиче. Не мога да говоря от името на всички момичета, само от своето. Мен, ако искаш... можеш да ме набиеш, ако се скараме, но да знаеш, че поне едното ти око ще е посинено след схватката ни.
    - Това даже няма да го коментирам, просто ще си представя, че изобщо не си го казвала. Обаче в такъв случай, май ти дължа само една услуга.
    - Е.
    - Ехе.

    Калоян се усмихваше победоносно, и с право, беше си я затапил. Тя пък му се намръщи и измърмори някакво „ами, добре”, което го накара да се усмихне по-широко. Щеше да му се сцепи устата отстрани, нямаше нужда пък чак толкова... Пък и Яна не очакваше никакви услуги от него, просто така беше по-интересно и можеше да го държи под напрежение. Даже може би до края на седми курс (ако и двамата доживееха до такава възраст) нямаше да му казва. Бас ловя, че и двамата щяха да забравят кой на кого какво дължи след седмица или, хайде, най-много две, но както и да е.

    - Вярно ли беше това за синината?
    - Какво, че ще те уредя с такава, ако се сбием? Много ясно! Ама няма да се караме – и тъкмо щеше да каже „Няма да се биеме”, когато Калоян я прекъсна с много сериозно изражение.
    - Ако запееш „Васко Жабата”, сам ще се хвърля от моста! Смъртта ми ще тежи само на твоята съвест. Само.На.Твоята.
    - Уф!

    Ян Маджаров харесва този пост.

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : РП Каменният мост - Ян и Яна Coin10 22
    Ниво : РП Каменният мост - Ян и Яна Untitl40
    Статистики :
    РП Каменният мост - Ян и Яна Streng10 Сила: 14
    РП Каменният мост - Ян и Яна Shield10 Издръжливост: 14
    РП Каменният мост - Ян и Яна Brain10 Интелигентност: 22
    РП Каменният мост - Ян и Яна Runnin10 Ловкост: 10
    РП Каменният мост - Ян и Яна Magic-10 Магия: 16
    РП Каменният мост - Ян и Яна Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : РП Каменният мост - Ян и Яна PearРП Каменният мост - Ян и Яна MangoРП Каменният мост - Ян и Яна SapphireРП Каменният мост - Ян и Яна SausageРП Каменният мост - Ян и Яна ChocolateРП Каменният мост - Ян и Яна Tuttifrutti 

    РП Каменният мост - Ян и Яна

    Писане by Ян Маджаров Сря Яну 25, 2023 3:45 pm


    Нещо от това, което Яна току-що каза, зачовърка Ян и не му даваше мира. Наистина ли даваше вид на някой, който бие момичета? Той!? С килограмите си лека категория, отнесения, на моменти кравешки поглед и слабите момчешки кълки, които трябваше да минават за ръце? Той, който беше отгледан от майка и баба, и имаше по-малка сестра? Калоян Маджаров, който никога не беше говорил с момиче извън семейния си кръг, камо ли пък да се доближи достатъчно до такова, че има обсега да му посегне.

    - Какво се замисли?
    - Наистина ли мислиш, че бих те набил?
    - Откъде да знам. Момчетата сте странна порода същества. 
    - Еми не бих, ако толкова държиш да знаеш. 
    - Не държах, ама… извинявай, ако съм те засегнала. 
    - Не си ме засегнала, просто исках да се изясним. 
    - Добре, считай ни за изяснени… А друго момче би ли набил?
    - Зависи. 
    - От какво?
    - От това колко ми лази по нервите. 


    Двамата се спогледаха и Яна избухна в смях. Калоян осъзнаваше, че вероятно звучеше нелепо, но какво пък - никога не изпускаше удобен случай да вмъкне някоя реплика, която би излязла от устата на някой готин филмов герой. Току-виж и той попие малко готиност покрай него. 

    Истината обаче беше, че не, Калоян никога не се беше бил. Да, случвало се беше да го набият, но той самия никога не беше нашамарил когото и да било. Бяха му се отдавали такива възможности, но независимо от часовете, прекарани във виртуален бой пред монитора, реакциите му в истинския живот не бяха достатъчни за да ступа някой, който го дразни.

    - Ако не внимаваш, може да ти излезе име. 
    - Ти от къде знаеш, че вече не ми е?
    - Еми… ако ти беше, може би щеше да си по-разпознаваемо лице в училището. 
    - Просто хората тук не движат в същите кръгове като мен. 
    - И кои са тези кръгове? На анонимните училищни биячи?
    - На готините недосегаеми пичове. 
    - Пфф, радвам се, че по някакво щастливо стечение на обстоятелствата съм заобиколила точно този кръг. 
    - Не се притеснявай - и да не го беше заобиколила, нямаше да те приемат в него. 
    - Може би си прав. Не съм достойна. 


    Яна всъщност беше… забавна. Донякъде. Поне за момиче. С нея се говореше лесно, не го взимаше много насериозно, въпреки че на моменти беше малко по-чувствителна на някои теми. Но все пак беше момиче, така че ѝ беше простено. Може би чрез приятелството им, тя можеше да придобие малко повече момчешки черти и по този начин да стане по-ъпгрейдната версия на момиче. 

    Такива неща разсъждаваше Ян докато двамата бавно си запроправяха път обратно към замъка. 

    Ела Благоева харесва този пост.


      В момента е: Сря Май 22, 2024 6:30 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!