Мая хлипайки галеше своя грифон Бъд, учебната година бе приключила и трябваше да се върне у дома, където всичко болезнено и напомняше за което ненавижда.Но имаше и още нещо, това през което беше преминала и причиняваше огромно страдание.Припомни си как в началото не знаеше какво я очаква в Мунгав, но бе открила надежда, надежда за хармония и спокойствие.За съжаление не успя да направи всичко което планираше, щом откри две според нея сродни души, които също като Мая се чувстваха различни, тя се надяваше да се сближи с тях, но се получи едва на половина, имаше си само Алгара.Той цяла година я измъчваше, и я караше да страда.С трепереща ръка продължаваше да гали грифона си който я гледаше тъжно, да Бъд щеше да и липсва много, но се замисли за предстоящата ваканция, не искаше да се прибира,но и нямаше как да остане в училището.Родителите и я извикаха, и тя трябваше да тръгва, през целия път и последвалия престой в жилището им Мая избягваше да говори.Стоеше по цели дни в стаята си загледана в нищото и мълчаливо страдаше за това което се случи, или по-точно не се бе случило.В главата и винаги щеше да отеква затръшването на вратата което превърна душата и в пустиня.На едно събиране в общата им стая организирано от професор Фелес, онова момче бе избягало от всички затръшвайки вратата на спалнята си.Родителите и разтревожени да не изгуби способностите си от необяснимата за тях мъка, която тя изживяваше мълчаливо без да сподели нищо от това което е преживяла в Мунгав, я изпратиха при баба и Стана вещица и знахарка в едно село в Родопите.Тя посрещна радостно внучката си и веднага с кофа в ръка се отправи към обора с двете крави да издои мляко за Мая.Момичето прекара там около седмица, разхождаше се из ливадите и гората където преди няколко години бе срещнала мече което нарече Ванчо.Колкото и да го търсеше сега нямаше и следа от него, беше я забравил както... тя нямаше сили да изрече името което изгаряше душата и.Образът незаличимо отпечатан в съзнанието и и причиняваше непоносимо главоболие.Не и се стоеше повече при баба и, и се прибра обратно в Пловдив.Един ден в стаята и влетя гарван и кацна върху гардероба до прозореца,Мая го изгледа смръщено и за нейна изненада птицата изграчи и наведе глава гледайки я с дясното си око.Момичето стана от леглото и тръгна към него възнамеряваше да го изгони, но гарванът прелетя до полилея грачейки предизвикателно.
-Що за птица си, къш от стаята ми натрапнико.
Завика Мая, а гарванът продължаваше да я гледа втренчено.Така черната птица посещаваше момичето всеки ден, Мая започна да му разказва за страданието си макар да знаеше, че той няма как да разбере думите и.Нарече го Блек и чувстваше, че започва да се привързва към него.Един ден се случи нещо неочаквано, Мая започна да изпитва изгарящ гняв към онова момче което я бе обидило по непростим начин с пренебрежението си, ненавистта се надигаше в изтерзаната и душа, тя вече не страдаше за него, а го презираше и с цялата омраза която бе трупала в себе си.Даде си клетва, че някой ден някак, ще намери как да му отмъсти по възможно най-жестокия начин, Жан трябваше да изпита същата чудовищна болка която и бе причинил и да се гърчи в агония, през каквато бе минала тя.Мая беше длъжна да успее, независимо колко ще и се наложи да чака.
-Що за птица си, къш от стаята ми натрапнико.
Завика Мая, а гарванът продължаваше да я гледа втренчено.Така черната птица посещаваше момичето всеки ден, Мая започна да му разказва за страданието си макар да знаеше, че той няма как да разбере думите и.Нарече го Блек и чувстваше, че започва да се привързва към него.Един ден се случи нещо неочаквано, Мая започна да изпитва изгарящ гняв към онова момче което я бе обидило по непростим начин с пренебрежението си, ненавистта се надигаше в изтерзаната и душа, тя вече не страдаше за него, а го презираше и с цялата омраза която бе трупала в себе си.Даде си клетва, че някой ден някак, ще намери как да му отмъсти по възможно най-жестокия начин, Жан трябваше да изпита същата чудовищна болка която и бе причинил и да се гърчи в агония, през каквато бе минала тя.Мая беше длъжна да успее, независимо колко ще и се наложи да чака.