Индекс
256
Сила: 52
Издръжливост: 46
Интелигентност: 52
Ловкост: 52
Магия: 60
Късмет: 44
by Име: Голуба (Люба) Бюлбулева
Възраст: 15 години
Външен вид: Доста нисичка сякаш на 12 тялото и е решило стига толкова височина. Бебешкото пухкаво си замина през лятото, заедно и със тъмно-русите кудрици - сега сребристи. Опитва се да скрие все още че е вийла, затъмнява корените на косата си (да изглежда изсветлена) почна и да слага грим, по съвет на леля си.
Иначе стила й си е все същия:
Черен потник, панталоните й са издути с всевъзможни неща: сандвич, солети, някои други ядки и боровинки, малка градинска лопатка, стар сгъваем нож, бурени и корени, камъчета, няколко химикалки и моливи, смачкали листи за писане, дори и книги - но почти никога няма чанта със себе си (някакси все я няма когато й трябва) Но никога не е в униформа.
Характер: Родена е в София, рода й по бащина линия е доста стар и разпространен, но не и магически. Първото дете все се кръщава с по традиционно старо име, от там и иде Голуба - гълъб, а това колко подигравки й е докарало в града е друг въпрос, не че фамилията й не значи славей, ама кое модерно градско чедо ще го знае.
Заради подигравките и самата тя се отдръпва повече към горския живот, пам е по спокойно, по хармонично. А и родителите й често я зарязват при баба и дядо на село откъдето е прихванала от малка билкарство, ходене за гъби и любов към ровенето в пръстта.
Заради постоянното сменяне на средата не развива много приятелски връзки или пък особено добри умения в общуването. На първа (често вотра и трета среща) изглежда отвеяна на границата на груба и невъзпитана - подминава хора, рядко поздравява, тръгва си по средата на разговор - просто защото не е свикнала че някой проявява интерес да общува с нея.
Дори в училище често може да бъде видяна ... или усетена, как минавайки по коридорите се блъска в нещо или някой. Всеки път чинно се извинява дори и на стените без да погледне и продължава напред по пътя си, който очаквано я води до гора, саксия, цветна леха или кабинета по билкология.
История: Родителите й нямат и капчица магия или дори въображението да си представят светът в който на Люба и предстои да престъпи. За щастие рода е голям и не е толкова учудващо че тук таме все се случва някой да открие магическа дарба - има слухове за лудата леля през пет колена, дядо или прародител от другото село, които учили на едно място … ама никой не е сигурен къде, какво и как точно се казваше.
И когато дойде реда на Люба писмото й пристигна в последния момент, в ръцете на седма братовчедка на баща й, позната му само по снимки и тук таме семейни клюки, която на бързо го спретнала и строила с не много мили думи че дъщеря му ЩЕ учи в Мунгав и ако има нещо против ще се оправя с нея.
Люба никога не бе виждала баща си толкова смутен и объркан, но някак си леля й бе успяла да го убеди, дали с властността си или може би с щипка магия.
Пакетирана набързо със старите учебници, помагала и инструменти на леля си, Люба нямаше и идея всъщност че летенето не й понася. Това че изпитва ужас от пернати и клюнести животни знаеше (на пук на името и фамилията й)… разбраха го и всички от дома, в който беше разпределена по късно. Преди да кацне грифонът й, писъкът на ужас се разнесе отдалеч и продължи поне десетина минути след кацане докато учителите се чудеха как да я изкопчат от грифона без да му оскубят перушината стисната от ужасеното дете.
Първите й три години в Мунгав минават безевентно. Да имаше земетресение третата, ама България си ги има от време на време.
Четвъртата обаче.
Лятото й също се очертава интересно: море с Рея, което беше крашнато от Исмаил и компания.
Задявки с Илиян.
А и да не забравяме пълното отключване на вийла уменията й. Сякаш с пубертета и по-силната магия - тя самата се промени. И хич, ама хич, не беше доволна от това.
Възраст: 15 години
Външен вид: Доста нисичка сякаш на 12 тялото и е решило стига толкова височина. Бебешкото пухкаво си замина през лятото, заедно и със тъмно-русите кудрици - сега сребристи. Опитва се да скрие все още че е вийла, затъмнява корените на косата си (да изглежда изсветлена) почна и да слага грим, по съвет на леля си.
Иначе стила й си е все същия:
Черен потник, панталоните й са издути с всевъзможни неща: сандвич, солети, някои други ядки и боровинки, малка градинска лопатка, стар сгъваем нож, бурени и корени, камъчета, няколко химикалки и моливи, смачкали листи за писане, дори и книги - но почти никога няма чанта със себе си (някакси все я няма когато й трябва) Но никога не е в униформа.
Характер: Родена е в София, рода й по бащина линия е доста стар и разпространен, но не и магически. Първото дете все се кръщава с по традиционно старо име, от там и иде Голуба - гълъб, а това колко подигравки й е докарало в града е друг въпрос, не че фамилията й не значи славей, ама кое модерно градско чедо ще го знае.
Заради подигравките и самата тя се отдръпва повече към горския живот, пам е по спокойно, по хармонично. А и родителите й често я зарязват при баба и дядо на село откъдето е прихванала от малка билкарство, ходене за гъби и любов към ровенето в пръстта.
Заради постоянното сменяне на средата не развива много приятелски връзки или пък особено добри умения в общуването. На първа (често вотра и трета среща) изглежда отвеяна на границата на груба и невъзпитана - подминава хора, рядко поздравява, тръгва си по средата на разговор - просто защото не е свикнала че някой проявява интерес да общува с нея.
Дори в училище често може да бъде видяна ... или усетена, как минавайки по коридорите се блъска в нещо или някой. Всеки път чинно се извинява дори и на стените без да погледне и продължава напред по пътя си, който очаквано я води до гора, саксия, цветна леха или кабинета по билкология.
История: Родителите й нямат и капчица магия или дори въображението да си представят светът в който на Люба и предстои да престъпи. За щастие рода е голям и не е толкова учудващо че тук таме все се случва някой да открие магическа дарба - има слухове за лудата леля през пет колена, дядо или прародител от другото село, които учили на едно място … ама никой не е сигурен къде, какво и как точно се казваше.
И когато дойде реда на Люба писмото й пристигна в последния момент, в ръцете на седма братовчедка на баща й, позната му само по снимки и тук таме семейни клюки, която на бързо го спретнала и строила с не много мили думи че дъщеря му ЩЕ учи в Мунгав и ако има нещо против ще се оправя с нея.
Люба никога не бе виждала баща си толкова смутен и объркан, но някак си леля й бе успяла да го убеди, дали с властността си или може би с щипка магия.
Пакетирана набързо със старите учебници, помагала и инструменти на леля си, Люба нямаше и идея всъщност че летенето не й понася. Това че изпитва ужас от пернати и клюнести животни знаеше (на пук на името и фамилията й)… разбраха го и всички от дома, в който беше разпределена по късно. Преди да кацне грифонът й, писъкът на ужас се разнесе отдалеч и продължи поне десетина минути след кацане докато учителите се чудеха как да я изкопчат от грифона без да му оскубят перушината стисната от ужасеното дете.
Първите й три години в Мунгав минават безевентно. Да имаше земетресение третата, ама България си ги има от време на време.
Четвъртата обаче.
Четвъртата почна с крах: под контрола на Параскева Люба отключи змея убил главатарката на Самодивската Задруга и кой знае още колко хора в онзи ден. Тя самата не помни нищо след като духа се всели в нея и това я тормози цяла година, така и не повярва че е припаднала от пушека. После уроци, дуели, едностранен кръш към Исмаил и накрая на годината не толкова едностранна целувка с Илиян.
Лятото й също се очертава интересно: море с Рея, което беше крашнато от Исмаил и компания.
Задявки с Илиян.
А и да не забравяме пълното отключване на вийла уменията й. Сякаш с пубертета и по-силната магия - тя самата се промени. И хич, ама хич, не беше доволна от това.
