РП - ГЗМС - Ела

Ела се рееше във въздуха на гърба на грифона си в трепетно очакване на часа по Грижа за магичните създания. Това беше любимия ѝ предмет още от първия ѝ ден в "Мунгав". Беше най-добрата във випуска, а и преподавателката беше мила. Е, беше малко особен човек - ниска, "пухкава" жена и много любопитна. За има няма шест урока тя вече можеше да напише CV на половината първокурсници. Въпреки това Ела обичаше да разговаря с нея. Номера беше просто да я накараш тя да ти разкаже нещо за себе си. В тези случаи толкава се вглъбяваше, че забравяше дори темата на днешния урок. 
Когато най-накрая момичето стигна до фермата за животни, прегърна грифона си и се насочи към проф. Пенева. 
- А, здравей, Ела! - възкликна тя. - Точно ти ми трябваше! 
Около нея вече се бяха събрали още две момчета и тя започна да им обяснява:
- Вчера във фермата пристигна ново животинче и вие като най-добрите ми ученици сред първокурсниците ще трябва да се погрижите за него. 
"Ново магическо животно!" - помисли си Ела. - "Може би е хипогриф? Или душко? Или може би съчко?". Първокурсничката в действителност знаеше доста за магическите животни и беше прочела учебника "Фантастични създания и къде да ги намерим" цели два пъти. Дори беше чела биография на Нют Скамандър, който се беше превърнал в нейн идол. Беше още едва на единайсет, но започваше да се замисля, дали да не стане магизоолог, когато порасне. 
Проф. Пенева ги заведе във фермата, където спря пред едно от огражденията, пригодено за горски животни. 
- Еднорогът е болен и напълно омаломощен. - обясни тя. - Вашата задача е да го нахраните със сини черноморски водорасли. Оставям ви под надзора на Дядо Ставри. Ако имате нужда от нещо, можете да се обърнете към него. 
Помещението беше затъмнено от клоните на дърветата, а в средата му се намираше едно дебело дърво. В основата му беше легнал еднорогът, който дори болен и изтощен, изглеждаше величествен, а козината му беше чисто бяла. Ела първа пристъпи напред и с бавни крачки се приближи към него. 
- Здравей! - каза тя и му се усмихна широко. животинчето вдигла леко глава и момичето му подаде ръката си, за да я подуши. 
"Не си ли най-прелестното същество?" - помисли си Ела. В този момент до нея се появи и едно от момчетата, което ѝ подаде връзка сини водорасли. В момента, в който ги видя, еднорогът изцвили и отпусна глава на земята. Първокурсничката се стресна от тази реакция, загуби равновесие и падна назад. Какво не беше наред? Мислеше, че еднорозите обичат водорасли. Момчетата направиха още няколко опита да доближат растението до животинчето, но то насочваше рога си към тях и категорични ги отхвърляше. Благоева седеше отстрани и наблюдаваше.
- Може ли водораслите за малко? - попита тя. 
- Да. Разбира се.
"Щом не го иска може би нещо в самото растение не е наред." - помисли си Ела. Тя го огледа внимателно и развърза връзката. Беше права. Част от водораслите бяха започнали да прогниват.
- Трябва да намерим други. Тези са развалени. - каза тя.
След две минути момчетата пристигнаха с нова връзка водорасли и подадоха едно на Ела. Тя се приближи внимателно към еднорога и първо изпъна ръката си напред и след това го погали. Когато се увери, че създанието е спокойно, тя му подаде растението. След като го подуши и огледа от всички страни, животинчето го излапа лакомо от ръката на първокурсничката.

Админ: 10 галеона (отчетено)