Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    2. С черти на вещица

    Борис Захариев
    Борис Захариев
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията


    Галеони : 2. С черти на вещица  Coin10 39
    Ниво : 2. С черти на вещица  Untitl40
    Статистики :
    2. С черти на вещица  Streng10 Сила: 8
    2. С черти на вещица  Shield10 Издръжливост: 18
    2. С черти на вещица  Brain10 Интелигентност: 8
    2. С черти на вещица  Runnin10 Ловкост: 6
    2. С черти на вещица  Magic-10 Магия: 28
    2. С черти на вещица  Clover10 Късмет: 6

    Бобчета : 2. С черти на вещица  Pear2. С черти на вещица  Mango2. С черти на вещица  Sausage

    2. С черти на вещица

    Писане by Борис Захариев Пет Апр 07, 2023 10:25 am


    Когато си в болница, времето има свойството да изменя обичайния си ход. Понякога се събуждаш по средата на деня, а мислиш, че е сутрин, а пък друг път не можеш да заспиш без помощта на някоя лечителка и известно количество маков цвят. Колкото и да се различават дните един от друг обаче, в повечето случаи споделят една и съща характеристика. Минават изключително бавно

    Нямаше представа от колко време беше тук. Можеше да е минал месец, а може би и цяла година дори. От прозореца близо до леглото му струеше зеленина, така че може би все още беше пролет? Не беше много сигурен, но имаше чувството, че все още не беше настъпил тежкият летен зной с характерната за него мараня. Избягваше обаче да се взира твърде дълго през прозореца, тъй като това му причиняваше още по-голяма болка от тази, която беше обхванала половината долна част на тялото му. Копнееше да излезе навън с всеки атом на тялото си. Все още не му даваха да се изправя, а това допълнително съсипваше психическото му здраве.

    От малкото, което успя да долови от разговорите на лечителите с родителите му, явно причината за цялото нещо бе някаква сложна комбинация от умората, стреса, претоварването и със сигурност не на последно място - срещата му с паяка в Призрачния лес. Беше отричал упорито за това запознанство доколкото можа, но в крайна сметка го принудиха да признае. Родителите му не казаха нищо, само нацупиха мимолетно устни. Странно - Борис предпочиташе да се развикат, да буйстват, да хвърлят нещо, да счупят някоя друга чаша. Всичко друго, вместо това да го гледат с онези погледи, от които струеше само и единствено провалпровалпровал

    Веднъж баща му попита лечителката кога ще може да се върне обратно на метлата, приглушено, в опит Борис да не го чуе. “Елате да поговорим навън”, беше отговорът, който получи. Четири думи, които ужасиха момчето повече от всеки хорър филм, повече от срещата с паяка в гората, повече от загубата на куидичен мач. По някакъв начин самия той усети какво се случва много преди някой да му съобщи мрачната прогноза. Усещаше го когато размърдваше крак, в начина, по който се опъваха сухожилията му, в разтягането на мускулите под тях. За един спортист разчитането на знаците, които подава тялото става толкова естествено, колкото дишането. 

    Въпреки че смътно подозираше какво бъдеще не го очаква, по-голямата част от съзнанието му отказваше да приеме фактите. Защото ако го направеше, със сигурност щеше да се срути като къща от карти, лъхната от повей на вятъра. Затова се стараеше да не мисли много по темата, което би било непосилна задача, ако не бяха сънищата.

    Не беше казал на никой за тях, тъй като не искаше да го помислят за съвсем откачил. И без това вече му хвърляха онези погледи. Да спомене, че вижда закачулени жени, които му шепнат причудливи неща със сигурност би преляло чашата. 

    Затова мълчеше и не казваше нищо. И се опитваше действително да не се побърка съвсем. 

    Почукване на вратата го извади от стандартния унес, в който често изпадаше напоследък. Завъртя разсеяно глава към вратата точно навреме, за да види как тя се открехва, а през касата се появява една позната русокоса и къдрава глава. 

    - Тервел. - кимна Борис, а баластът, който държеше сърцето му стабилно започна да натежава. 
     
    2. С черти на вещица  Untitl15
    Това РП пресъздава ключов момент от Главната сюжетна линия (ГСЛ) на форума. Повече информация относно ГСЛ можете да прочетете тук (клик).

    Ясна Соколова, Пейо Желев, Ела Благоева and Мая Кочева харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : 2. С черти на вещица  Coin10 9
    Ниво : 2. С черти на вещица  Untitl40
    Статистики :
    2. С черти на вещица  Streng10 Сила: 18
    2. С черти на вещица  Shield10 Издръжливост: 10
    2. С черти на вещица  Brain10 Интелигентност: 22
    2. С черти на вещица  Runnin10 Ловкост: 14
    2. С черти на вещица  Magic-10 Магия: 8
    2. С черти на вещица  Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : 2. С черти на вещица  Pear2. С черти на вещица  Mango2. С черти на вещица  Sapphire2. С черти на вещица  Sausage2. С черти на вещица  Watermelon2. С черти на вещица  Emerald

    Re: 2. С черти на вещица

    Писане by Тервел Шаханов Нед Апр 09, 2023 5:20 pm


    - Господине, тук има протоколи за свиждане. Родителите на неплънолетния пациент са дали изрично нареждане никой да не бъде допускан до сина им без тяхното изрично разрешение. При това положение аз просто не мога да…
    Сестрата беше застанала между Тервел и вратата. Ръцете й бяха скръстени пред гърдите. Клатеше глава, докато говореше и от устата й хвърчеше слюнка. Той я гледаше с поглед, който представляваше комбинация между погнуса и възмущение. В едната си ръка държеше торта, покрита със стъклен похлупак, а в другата – един наръч списания от вестникарска хартия.
    - Въобще не ме интересуват глупавите ви протоколи! – прекъсна я той. Жената го погледна с ококорени очи, в които се четеше истински шок. – Знаете ли кой съм аз?
    Когато чу последните думи, сестрата се замисли за миг, сетне смръщи дебелите си вежди. Изглеждаше готова за бой. Беше дребна, слаба и прегърбена женица, с къса до раменете черна коса и много пълни устни.
    - А вие знаете ли коя съм аз? Разговаряте с главната сестра на тази болница.
    - Искате да кажете, че вие сте главна сестра в тази болница? – започна Тервел, като театрално измени физиономията си от отегчена в засрамена. Лицето на сестрата веднага се превърна в апотеоз на гордостта. – Болницата, която беше открита благодарение на щедрото дарение от семейство Шаханови?
    - Не знам какво общо има това…
    - Тервел Шаханов, приятно ми е – каза той с твърд глас, като отново си възвърна отегчения поглед, – и ако не се отместите от вратата до три секунди, скоро ще сте без работа.
    Сестрата изглежда се ядоса, защото ръцете й започнаха да потрепват и устните й се издуха толкова много, че скоро щяха да са достатъчно големи, за да литне във въздуха с тях. Тя се приближи още по-близо до вратата и постави ръцете си от двете страни на касата. Явно нямаше намерение да се предаде. За щастие, точно в този момент по коридора на болницата премина един възрастен магьосник с бяла престилка, който четеше някакви документи. Когато видя Тервел, той се усмихна и се приближи към него и сестрата.
    - Тервеле, ти ли си? Как са майка ти и баща ти?
    И така, с помощта на доктор Рашев – стар семеен приятел на Шаханови, тридесет секунди по-късно ръката на Тервел вече стоеше на бравата на вратата. Преди да влезе, той си пое дъх и се опита да събере мислите си. В какво ли състояние щеше да завари приятеля си? Как щеше да се оправдае за това, че не го беше посетил нито веднъж през последните три седмици? Едно писмо и една картичка достатъчни ли бяха? Тези въпроси образуваха бучка в гърлото на Тервел и той усети, че ръката, с която стискаше бравата, се е изпотила.
    За Тервел последните три седмици отлетяха като миг. Веднага след „Мунгав“ той замина за Непал, където всяка година по традиция прекарваше по седмица в магьоснически спа център. Направи го, защото не предполагаше, че Борис ще остане толкова дълго в болницата. В крайна сметка не за първи път приятелят му претърпяваше травма по време на игра на куидич. Това се случваше поне веднъж на няколко месеца. Обикновено Борис оставаше за три-четири дни в болничното крило, докато се излекува навехнатия глезен или счупената кост, след което пак се връщаше към предишния си живот. Когато в Непал получи отговор на първото си писмо от Борис (с краткия текст „Още съм в болница“), Тервел се притесни малко повече и си помисли за връщане в България. Тогава обаче майка му го покани да дойде с нея на някаква конференция в Ню Йорк, а той отдавна си беше набелязал да отиде в Америка. Затова успя някак да убеди себе си, че възстановяването на Борис няма да отнеме още много време. Изпрати на приятеля си картичка от Ню Йорк, в която написа: „Връщам се съвсем скоро. Искам да си готов за спускане по Хималаите с магборд“.
    Когато Тервел се завърна в България, Борис все още се намираше в болница. Тази новина го стресна и той започна да си мисли, че положението всъщност е много по-сериозно, отколкото му е изглеждало. Веднага се отправи към Торбаланово, като през това време си повтаряше, че всичко ще се нареди. Всичко винаги се нареждаше.
    А този път щеше ли?
    Натисна дръжката на врата и влезе в стаята. Вътре миришеше на лекарства и застояло, въпреки че прозорецът беше открехнат. Борис лежеше в леглото с бинтован крак, поставен върху купчина възглавници. Когато чу името си, Тервел трепна. Опита се външно да запази самообладание, но гласът му го издаде – Борис видя само как устата му се отваря, но звук не излезе.
    - Нося-нося ти торта... – обяви той, докато влизаше във вътрешността на стаята. Приближи се към леглото на Борис и остави тортата на нощното шкафче. Имаше формата на златен снич. След това разпиля списанията в ъгъла на одеялото, – и всички броеве на „Куидич тук и сега“ от последните три седмици. Вашите със сигурност не са ти ги купували, а ти, Борисе, не можеш да живееш без куидич, това го знам…
    Изведнъж Тервел се сепна и млъкна. Никога не се беше отличавал с особен такт. Куидичът бе последното, което трябваше да спомене в този момент.

    Борис Захариев and Ела Благоева харесват този пост.

    Борис Захариев
    Борис Захариев
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията


    Галеони : 2. С черти на вещица  Coin10 39
    Ниво : 2. С черти на вещица  Untitl40
    Статистики :
    2. С черти на вещица  Streng10 Сила: 8
    2. С черти на вещица  Shield10 Издръжливост: 18
    2. С черти на вещица  Brain10 Интелигентност: 8
    2. С черти на вещица  Runnin10 Ловкост: 6
    2. С черти на вещица  Magic-10 Магия: 28
    2. С черти на вещица  Clover10 Късмет: 6

    Бобчета : 2. С черти на вещица  Pear2. С черти на вещица  Mango2. С черти на вещица  Sausage

    Re: 2. С черти на вещица

    Писане by Борис Захариев Пон Апр 10, 2023 2:55 pm


    - Страхотно. Много… мило. 

    Думите на Тервел оттекваха кухо в главата му. Тортата с формата на снич? Броеве на “Куидич тук и сега”? Всичко това звучеше като някаква подигравка, въпреки че момчето знаеше, че русокосият му приятел съвсем не е имал това предвид. Тервел просто… си беше такъв. Именно затова и бяха приятели - въпреки различията си и малките нюанси на държанието, те бяха израстнали заедно и това със сигурност си тежеше на мястото. 

    - Искаш ли да седнеш? - Борис кимна отсечено към празния стол срещу леглото си и лицето му се скри момолетно зад вихрушката от къдрици. Докато Тервел се наместваше на отреденото място плахо, като току-що проходило сърненце, Борис пропълзя с лакти по-нагоре върху планината от възглавници, която облицоваше гърба му. - Изглеждаш добре, как беше ваканцията, почина ли си?

    Тервел наистина изглеждаше добре. Беше отпочинал и на лицето му нямаше нито едно несъвършенство, а кожата му излъчваше сияние, несъмнено дело на спа процедурите, които посещаваше ритуално всяка година. Какъв контраст само имаха двамата - Тервел, спретнат и изгладен, като изпрана и колосана риза, и Борис, смачкан и чорлав, като кърпата, стояла в коша за пране цяла седмица. 

    - Всичко беше супер, ходих в Непал както обикновено, малко са свалили качеството на ЧароДей, но все още става, правят убийствен тибетски масаж, а и успях най-накрая да отида в Ню Йорк, но знаеш това, пратих ти картичка… - Тервел се сепна по средата на монолога си, когато срещна проницателния поглед на приятеля си. - Всъщност ти как си, аз… Затова дойдох. Да видя как си. 
    - Ами ето ме. - Борис вдигна театрално ръце, за да илюстрира състоянието, в което се намираше. - Нямам никаква връзка с външния свят и никой не ми казва нищо, или поне не пълната истина. Скоро обаче ще ме изпишат и ще мога най-накрая да се прибера вкъщи. 
    - А ти… - Тервел преглътна, търсеше правилните думи. - Защо още си тук? 


    Въпросът му беше логичен. В света, в който живееха, костите зарастваха за секунди, а продължителния престой в болница беше нещо крайно необичайно. В много редки случаи обаче, тялото може да не откликне на лечебната магия или отвара, която се прилага и просто да я отхвърли. 

    - Имало е… проблеми. - Борис се навъси и чертите на лицето му се изкривиха. Тервел прие това за знак, че приятелят му нещо го боли и понечи да стане, но Борис го спря с една вдигната ръка. Беше по-лесно да направи това, отколкото да му обясни колко точно беше ядосан. - Вероятно заради паяка от Призрачния лес и отровата му. 
    - О… да, това обяснява нещата, предполагам. Ясна никак няма да е доволна да чуе това…


    Ясна. С цялото това време, прекарано тук, Борис естествено бе имал времето да обмисли и нейното участие в цялата тази ситуация. Знаеше, че тя не бе виновна, знаеше, че не е направила нищо нарочно, но въпреки това вътрешностите му се изкривяваха от сляп, нажежен гняв, насочен към нея. Гласът, който от време на време шепнеше в главата му също не помагаше. 

    “Тя провали мечтите ти. Тя коства бъдещето ти. Тя е причината от теб никога да не може да излезе нещо повече.”

    В началото опитваше да спори с гласа или поне да му каже неособено любезно да го остави на мира. Природата на гласовете в главите ни обаче е такава, че не им позволява да се трогват особено от молби или пък откровени агресивни заплахи. Вместо това започват да се присмиват и да продължават тормоза си с подновена злост. 

    - Нищо няма да казваш на Ясна. - процеди Борис. - Нищо няма да казваш на никого. - “Тя не заслужава да знае, а той… какъв приятел ти е той? Цял месец се забавлява и пътува, докато ти, ти седиш тук, затворен между четири стени. Какъв приятел ти е той?” - Всъщност защо изобщо си тук? Ако си дошъл само за да ми се фукаш къде си бил и какво си правил, може да ми го спестиш. И недей да мислиш, че няколко писма и една картичка компенсират липсата ти.

    Админ: +10 галеона.

    Ясна Соколова, Пейо Желев and Ела Благоева харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : 2. С черти на вещица  Coin10 9
    Ниво : 2. С черти на вещица  Untitl40
    Статистики :
    2. С черти на вещица  Streng10 Сила: 18
    2. С черти на вещица  Shield10 Издръжливост: 10
    2. С черти на вещица  Brain10 Интелигентност: 22
    2. С черти на вещица  Runnin10 Ловкост: 14
    2. С черти на вещица  Magic-10 Магия: 8
    2. С черти на вещица  Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : 2. С черти на вещица  Pear2. С черти на вещица  Mango2. С черти на вещица  Sapphire2. С черти на вещица  Sausage2. С черти на вещица  Watermelon2. С черти на вещица  Emerald

    Re: 2. С черти на вещица

    Писане by Тервел Шаханов Пон Апр 10, 2023 8:47 pm


    Аз и голямата ми уста!“, помисли си Тервел. 
    Това за Ясна не трябваше да го казва. Нито да говори за ваканцията си. Нито да споменава думата „куидич“. Всъщност цялото му посещение досега представляваше една кална локва, в която той бе затънал до шия. Искаше да се реваншира на Борис и да го накара да се почувства по-добре, а правеше точно обратното. Причината бе, че на Тервел по принцип не му се налагаше да премисля думите си и да се сдържа по време на разговор. Винаги казваше всичко, което му дойдеше на ума, защото не му пукаше за човека отсреща и държеше на свободата си. Но за Борис му пукаше. Двамата се познаваха от деца. Бяха преминали заедно през всички неразбираеми за обикновените хора трудности, свързани с това да се родиш в богато чистокръвно семейство. Мозъците им работеха на една и съща честота. Нямаше друг човек, с когото Тервел да се чувства по-близък. Двамата обаче никога не бяха водили дълбоки разговори един с друг. Разбираха се на подсъзнателно ниво или, когато трябваше да кажат нещо гласно, се прикриваха зад хумора и сарказма. За пръв Тервел виждаше Борис в толкова голяма беда, която да изисква и по-сериозна емоционална реакция. Вече не можеше да се разберат без думи и по детски. Трябваше да открият едно ново ниво на общуване, което хич нямаше да е лесно с техните силни характери.
    Последното изказване на Борис ядоса Тервел, който не беше свикнал някой да му говори по толкова рязък начин. Космите по тялото му настръхнаха и той се надигна в стола си с намръщена физиономия:
    - Борисе, това е абсурдно! Как може да кажеш, че съм дошъл, за да се фукам?
    - Ами, да, Непал-това, Америка-онова, защо не ми разкажеш още малко в кои магазини в Ню Йорк си пазарувал, докато аз гния в този затвор?
    - Аз от къде да знам, че ще останеш толкова дълго време тук? Искаш да стоя и да ти държа ръката през цялото време ли?
    Борис го погледна свирепо и ритна една от възглавниците, разположена под крака му. Последната тупна на пода до леглото.
    - Три седмици! Три седмици стоя тук и никой от вас, които ми се пишете приятели, не дойде да ме види. НИКОЙ.
    Тервел почувства как го залива вълна от вина и сведе очи. Естествено, че Борис беше прав. Това не бяха няколко дни, а цели три седмици. Какво ли беше да стоиш в една стая през цялото това време и да не можеш да излезеш навън? Да се притесняваш, че ще имаш проблеми с ходенето, че няма да можеш да играеш повече куидич, когато куидичът е най-голямата ти страст…
    - Трябваше да дойда, знам – каза Тервел, което беше най-близкото до извинение, което можеше да се очаква от него. – С Ясна говорихме, че…
    - Не е достатъчно. И не искам да слушам за Ясна.
    - Държиш се ужасно и наистина започваш да ме изнервяш – каза Тервел и се изправи на крака. Приближи се до прозореца и погледна навън през пролуката в розовите завеси. Видя една зелена поляна с малко езеро и една върба, която беше потопила клоните си във водата. Няколко човека седяха на пейки около езерото и се наслаждаваха на приятното време.
    - Както винаги ти си центърът на света – обади се Борис. Тервел се обърна и го погледна ядосано. С всеки друг този разговор щеше отдавна да е приключил.
    - И какво искаш? Какво да направя, Борисе? Нали съм тук сега? – опита се гласът му да звучи възможно най-спокойно, но в него ясно се долавяше напрежението.
     
    Админ: +1 т. ловкост.

    Ясна Соколова and Ела Благоева харесват този пост.

    Борис Захариев
    Борис Захариев
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията


    Галеони : 2. С черти на вещица  Coin10 39
    Ниво : 2. С черти на вещица  Untitl40
    Статистики :
    2. С черти на вещица  Streng10 Сила: 8
    2. С черти на вещица  Shield10 Издръжливост: 18
    2. С черти на вещица  Brain10 Интелигентност: 8
    2. С черти на вещица  Runnin10 Ловкост: 6
    2. С черти на вещица  Magic-10 Магия: 28
    2. С черти на вещица  Clover10 Късмет: 6

    Бобчета : 2. С черти на вещица  Pear2. С черти на вещица  Mango2. С черти на вещица  Sausage

    Re: 2. С черти на вещица

    Писане by Борис Захариев Пон Апр 17, 2023 2:58 pm


    - Като след дъжд качулка… - измърмори Борис. 
    - Какво каза?
    - Нищо…

    Ама какво го прихващаше? Борис никога не се беше държал по такъв начин - като нацупено дванадесетгодишно. А и какво очакваше от Тервел - да му държи ръката всеки ден, докато беше в болницата? Тъмнокоското като че ли сам се зачуди на нелогичността на поведението си, защото тръсна объркано глава. Какво го прихващаше, за бога!? Не можеше да разсъждава дълго върху случващото се, защото Тервел реши да се заяде (ама естествено) и всичко отиде по дяволите (както си е в реда на нещата). 

    - Държиш се като абсолютен дебил. Сериозно, с какво те хранят тук?
    - Аз се държа като дебил!? - усети как пред очите му започваха да пламтят червени пламъчета. Точно така, кой е той, че да ти държи сметка? Докато ти зяпаше в тавана в последните три седмици, той се сдружи с Ясна, която, която… - Виж кой го казва.
    - Борисе, недей да…
    - Недей да какво!? Светът не се върти около теб, време е да разбереш това веднъж завинаги. Не мислиш ли, че на всички им е писнало да живеят в ежедневното шоу на Тервел Шаханов, където той се прави на клоуна протагонист, а всички останали са масовката, с която се запълва кадърът? И всичко това…
    - Абе какво ти става бе, човек!?
    - …само защото не можеш да понесеш да останеш насаме с мислите си! От какво те е толкова страх, Тервеле? От теб самия?


    Имаше нещо странно в цялата тая история. Думите се изливаха от устата на Борис като червена, нажежена до бяло мъгла, но същевременно не принадлежаха на него самия. Тервел, който познаваше момчето от времето, когато можеха да ходят прави под масата, можеше и да съзре през това, под някакви нормални обстоятелства. В момента обаче, те съвсем не бяха такива. 

    - Мен ме е страх да остана сам? Ами ти? Точно ти досега ми говореше, че едвам си издържал да си сам в последните три седмици. 
    - Не е в това проблемът… - гневът като че го напусна така бързо, както се беше и появил, сякаш някой отвори прозореца в душата му и целия насъбрал се лош въздух излезе навън. - Аз… повече никога няма да мога да се кача на метлата…


    Ето го. Признанието, което изричаше за първи път - не само пред външен човек, а и пред самия себе си. Странно, преди да изрече думите на глас, му беше по-лесно да се преструва, че случилото се е нещо незначително и дори плод на изтощеното му въображение. Сега обаче думите попиха във въздуха, делящ момчетата и натежаха помежду им. Тервел разшири очи и собственият му гняв даде превес на други емоции. Такива, които се кореняха само и единствено от едно многогодишно приятелство.

    - Наистина ли?

    Борис кимна и очите му се скриха зад къдриците. Беше вперил поглед надолу и изучаваше завивката си, защото ако погледнеше нагоре към Тервел, беше силно вероятно да се срина из основи. 

    Някъде в задния крайчец на съзнанието му някой се смееше. 

    Ясна Соколова and Ела Благоева харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : 2. С черти на вещица  Coin10 9
    Ниво : 2. С черти на вещица  Untitl40
    Статистики :
    2. С черти на вещица  Streng10 Сила: 18
    2. С черти на вещица  Shield10 Издръжливост: 10
    2. С черти на вещица  Brain10 Интелигентност: 22
    2. С черти на вещица  Runnin10 Ловкост: 14
    2. С черти на вещица  Magic-10 Магия: 8
    2. С черти на вещица  Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : 2. С черти на вещица  Pear2. С черти на вещица  Mango2. С черти на вещица  Sapphire2. С черти на вещица  Sausage2. С черти на вещица  Watermelon2. С черти на вещица  Emerald

    Re: 2. С черти на вещица

    Писане by Тервел Шаханов Сря Апр 19, 2023 2:40 pm


    „…само защото не можеш да понесеш да останеш насаме с мислите си! От какво те е толкова страх, Тервеле? От теб самия?“
    Думите го накараха да потръпне. Сякаш пред него се издигна огромно огледало, принуждаващо го да се вгледа сам в себе си. Кой беше този човек? Син на Елка Шаханова, бивш министър на магията, и на Тодор Шаханов – производител на летящи метли. Чистокръвен магьосник. Отличен ученик. Друго? Това ли беше всичко? Дами и господа, Тервел Шаханов: богаташ, сноб и натегач!
    Тези мисли преминаха през съзнанието, но не се задържаха. Избутани бяха настрани от онова, което той веднага определи като „истината“.
    Естествено, че не беше богаташ, сноб и натегач. Никога не беше харесвал семейството си и през целия си живот се бе старал да изгради своята индивидуалност и да спечели свободата си. Въпреки нормите. Въпреки критиките. Беше постигнал успех в „Мунгав“ благодарение на собствените си усилия. Хората го уважаваха заради силния му характер, а не заради парите му. Нима Борис не знаеше това? Двамата бяха минали по един път. Ако Тервел се страхуваше от себе си, не можеше същото да не важи и за Борис. Единственото обяснение за нелогичното му поведение можеше да е гневът. Гневът караше хората да казват неща, които не мислят. Някак Тервел успя да стигне до този извод и да се залови за него, за да запази Борис в сърцето си.
    Когато най-накрая думите, които висяха във въздуха, бяха изречени, чувството беше болезнено. Тервел не можеше дори да си представи бъдеще, в което Борис да не е най-добрият куидичен играч в света, шампион в световното първенство по куидич, треньор на националния отбор… Всичко това бе толкова сигурно, колкото и издигането и залязването на слънцето. Щастието на Борис минаваше през куидича. Не можеше съдбата да е толкова жестока.
    - Наистина ли? – повтори Тервел с разтреперен глас, без да помръдва.
    Борис стоеше на леглото със сведен поглед. Изглеждаш на ръба на силите си. Когато проговори, гласът му бе толкова тих, че можеше да се обърка с повей на вятъра:
    - Не са ми го казали, но го знам.
    - Господи – Тервел си отдъхна, когато чу последните думи на Борис: не го успокоиха, но му дадоха надежда, - щом не са ти го казали, не можеш да знаеш. Направо ми изкара акъла! Искаш ли да те изведа навън – времето е прекрасно…
    Той се насочи към количката, която стоеше зад вратата на стаята. Беше бяла със сини ленти по дръжките – точно като куидичните екипи на „Северен вятър“. Тервел я придърпа до леглото на Борис със седалката напред.
    - Не, не искам. Слушай, не съм глупак. Много добре виждам как ме гледат лечителите и…
    - Борисе, говориш глупости. Въздухът в тази стая явно ти действа зле. Затова искам да излезем навън и да се поразходим. Моля те.
    Още преди Борис да я могъл да възрази, Тервел обви с ръце раменете му и го задърпа към количката.
    - Не, не искам да излизам, остави ме… Остави ме, Тервеле!
    - Не! Сядай в количката!
    Борис изръмжа и впи ноктите си в ръцете на русото момче. Това въобще не успя да уплаши Тервел, който продължи да се бори, посягайки към увития крак на приятеля си. Борис очевидно бе изтощен от престоя в болницата и не можеше да се съпротивлява дълго. Най-накрая той се отпусна в седалката на количката. Когато нараненият му крак се изпъна в поставката, нададе лек вик от болка, после притихна.
    Времето навън наистина беше прекрасно. Топлият свеж въздух веднага обви телата им и прочисти дробовете им. Слънцето им се усмихваше жизнерадостно, кацнало насред купчина бели облаци. Тервел придвижи с леко усилие количката по неравната поляна в двора на болницата и се насочи към малкото езерце. Наоколо нямаше никой, освен една стара баба, седнала на най-далечната пейка.
    - Много по-добре е, нали? – попита Тервел, като спря на около метър от водите на езерото. Водата беше кристално чиста.
    - Ужасен си – каза Борис с уморен глас, без да вдига поглед.

    Ясна Соколова and Ела Благоева харесват този пост.

    Борис Захариев
    Борис Захариев
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията


    Галеони : 2. С черти на вещица  Coin10 39
    Ниво : 2. С черти на вещица  Untitl40
    Статистики :
    2. С черти на вещица  Streng10 Сила: 8
    2. С черти на вещица  Shield10 Издръжливост: 18
    2. С черти на вещица  Brain10 Интелигентност: 8
    2. С черти на вещица  Runnin10 Ловкост: 6
    2. С черти на вещица  Magic-10 Магия: 28
    2. С черти на вещица  Clover10 Късмет: 6

    Бобчета : 2. С черти на вещица  Pear2. С черти на вещица  Mango2. С черти на вещица  Sausage

    Re: 2. С черти на вещица

    Писане by Борис Захариев Пон Май 15, 2023 10:27 pm


    Истината бе, че каквото и да кажеше Тервел, думите му минаваха през съзнанието на Борис без да успеят да се задържат трайно в него. Денят наистина беше чудесен - слънцето бързо затопли оголената кожа по опакото на дланите на Борис, а птичките се надпреварваха коя ще надпее всички останали. Беше прекрасен, безоблачен ден с дъх на цветя от близките лехи до алеята, по която го буташе жизнерадостно Тервел. 

    И именно в това се коренеше проблемът. Земята продължаваше да се върти, а центърът на Борис беше спрял. Как беше възможно това?

    - Знаеш ли какво, ето, че спечели. - изрече уморено Борис с клюмнала глава. 
    - Моля? - каквато и реплика да очакваше Тервел от Борис, със сигурност не беше тази. - Какво печеля?
    - Не се прави на луд. 
    - Да не мислиш, че съм искал това да се случи? - ходът на количката забави до пълен стоп, когато Тервел спря да я бута. - Да не мислиш, че съм искал това?
    - Да. Да, точно това си мисля. 
    - Тази болница съвсем те е побъркала. Държиш се като пълен гадняр. 

    Борис усещаше гнева и обидата, които бяха напоили думите на Тервел, но някак това не го интересуваше толкова, колкото се предполагаше. Толкова ли беше трудно просто да го остави на мира?

    - Кажи ми че не си доволен от развитието на нещата. Кажи ми, че не се радваш, поне малко, че аз съм осакатения и безполезен, вече бивш играч по куидич, който вече няма да се съревновава с теб за светлината на прожекторите!

    Някаква част от Тервел може би наистина бе искала Борис да продължи да играе поддържаща роля в неговия живот, да успява, но не дотолкова, че да засенчи самия него. Но никаква част от него не би пожелала да го види толкова пребит, толкова сломен, колкото беше сега. Никоя част от него никога не би искала да го види как е принуден да направи нещо против волята си, против своите правила. Никоя част от него дори не би си помислила, че Борис ще го гледа по начина, по който го гледаше в този момент.  

    - Никак не съм доволен от развитието на нещата. 
    - Все тая. Моля, върни ме обратно в стаята ми. 

    Тервел презираше повишаването на глас, намираше го за проява на лош вкус, и Борис знаеше това. Затова искрено се изненада, когато приятелят му не съумя да овладее тона си - никога до този момент не го бе чувал да изгуби самообладанието си по този начин.

    - Борисе… - опита отново Тервел. - Стига, моля те… Можеше да е много по-зле, можеше да умреш! Това не е краят на света, не е…
    - Не е краят на света ли? - очите на Борис блеснаха, когато ги вдигна за да срещнат тези на Тервел. И тогава Шаханов осъзна, че беше отишъл твърде далеч. Твърде далеч, твърде късно, твърде много. - Майната ти, Тервеле. Майната ти!

    Борис като че ли понечи да продължи, но внезапно спря и изражението му се промени, чертите на лицето му се изкривиха. Хвана се за главата, пръстите му се плъзнаха през къдрите на косата му, над ушите и продължиха да се плъзгат надолу, докато кокалчетата му побеляха съвсем. А когато си пое трепетлив дъх, Тервел разпозна накъсания звук, който вървеше ръка за ръка с усилието да не се разплачеш. 

    Ясна Соколова, Пейо Желев and Ела Благоева харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : 2. С черти на вещица  Coin10 9
    Ниво : 2. С черти на вещица  Untitl40
    Статистики :
    2. С черти на вещица  Streng10 Сила: 18
    2. С черти на вещица  Shield10 Издръжливост: 10
    2. С черти на вещица  Brain10 Интелигентност: 22
    2. С черти на вещица  Runnin10 Ловкост: 14
    2. С черти на вещица  Magic-10 Магия: 8
    2. С черти на вещица  Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : 2. С черти на вещица  Pear2. С черти на вещица  Mango2. С черти на вещица  Sapphire2. С черти на вещица  Sausage2. С черти на вещица  Watermelon2. С черти на вещица  Emerald

    Re: 2. С черти на вещица

    Писане by Тервел Шаханов Сря Май 31, 2023 3:12 pm


    Борис и Тервел действително се бяха съревновавали цял живот. Само че и двамата много добре знаеха, че спадат към една категория и единият не би могъл да „надделее“ на другия. Съревноваваха се заради самото съревнование. Заради тръпката. Така например, когато Борис успя да накара родителите си да му построят малко куидично игрище в двора на къщата им, Тервел измоли собствените си родители за арена за дуелиране на плажа пред морската им вила и да му наемат частен учител по дуелиране. Когато Тервел започна да ходи на „Диагон-али“ в Лондон да си купува маркови мантии, Борис успя да си издейства самата мадам Молкин да идва у тях, за да му взима мерки за неговите мантии. В „Мунгав“ нещата не бяха по-различни. Борис беше най-добрия ученик в цялото училище по История на магията, Вълшебство и Отвари, а Тервел – по Трансфигурация, Защита срещу черните изкуства и Пророкуване. Успееше ли единият да постигне нещо повече, другият веднага намираше начин да се изкачи до същото ниво или дори малко по-високо. Такава беше динамиката между тях. И Тервел въобще не можеше да си представи какво би означавала „победата“ за един от тях. Всъщност, като се замислеше, той не се съревноваваше толкова с Борис, колкото двамата се съревноваваха срещу всички останали. Ако изгубеше Борис, губеше единственият човек, който разбираше смисъла от борбата.
    Затова Тервел определено не беше доволен от развитието на „нещата“.
    Определено не искаше Борис да страда и целият му живот да рухне.
    И определено знаеше, че това е краят на света за Борис.
    Никога досега не беше попадал в такава трудна ситуация в емоционален смисъл. Хората обикновено го смятаха за самовлюбен, арогантен, нетактичен, елитарен… И всичко това до голяма степен бе вярно. Цял живот се беше си мислил аз, аз аз, а сега за пръв път цялото му съзнание се изпълваше от мисли за друг човек, чието благополучие изглеждаше също толкова важно, колкото и неговото собствено. Изпитваше почти физическа болка, без да знае как да постъпи, какво да направи, за да накара всичко да се върне като постарому.
    Борис беше свил глава в ръцете си и се клатеше неистово. Сякаш повлияно от емоциите му, времето изведнъж започна да се променя. Небето започна рязко да почернява и слънцето изцяло се изгуби, скрито зад дебелия юрган от облаци. Започна да духа силен вятър, който накара листата на дърветата да шумолят и развя мантията и спуснатите руси коси на Тервел. Малки капчици дъжд започнаха да се спускат като гюлета върху главите им.
    Тервел не помръдна в продължение на цели две минути. Косата му се намокри и по лицето му се застичаха ситни капчици, които замъгляваха погледа му. Водата обаче не успяваше да потуши пламъците в ума му.
    Взираше се в Борис и чакаше да види лицето му. Щеше ли отново там да е онзи гняв, който никога не беше виждал преди днес? Щеше ли отново да чуе тежките думи, които се бяха забили като игли в сърцето му и не искаха да излязат?
    - Борисе – успя да каже най-накрая с разтреперан глас, приближавайки се с една стъпка към количката.
    - Не! Остави ме! Искам да съм сам! Махай се! извика Борис с изкривено лице и стиснати юмруци. И неговата коса се беше намокрила от дъжда и един кичур бе прилепнал между очите му. На земята отдолу се беше образувала кална локва, в която колелата на количката се плъзгаха.
    - Не знаеш какво... – започна Тервел с най-голямата увереност, на която бе способен.
    - Никога не си ми бил приятел, знаеш го. Нямаме нищо общо, освен това, че мама и тати са богати. Ако досега търпях безумното ти глезене и незрялост, сега казвам „край“. Разбра ли?
    - Аз…
    - РАЗБРА ЛИ?
    Тервел отстъпи назад. Виеше му се свят. Болката бе стигнала краен предел и вече нямаше какво да се направи. Не искаше да мисли повече. Съзнанието му се беше превърнало в празен лист. Затова просто се обърна и закрачи по поляната обратно към болницата.
    Наистина беше край.

    Ела Благоева харесва този пост.


      В момента е: Сря Май 22, 2024 6:42 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!