Дамян Костов

Име: Дамян Христозов... ъм, не, Костов

Възраст: 18 години

Външен вид: Ако Дамян можеше да бъде описан с две думи, то това биха били черно и бяло. С руса, почти бяла коса, стигаща до средата на гърба, стоманено сиви очи и бяла кожа. Висок, слаб, стегнат, с високи изразени скули, прав нос, квадратна брадичка с малка тръпчинка. Устните му също са бледи, пухкави, леко големи за лицето му. Погледът му е студен, сякаш винаги отегчен или ядосан. Почти никога не изразява емоция и абсолютно никога не се усмихва. Облича се в черно, черно, малко сиво и още черно, най-често с кожено яке и кубинки. Има малка татуировка на дракон на лявото си рамо (за сега само една) и дълъг белег дясната скула.

Характер: На практика никой не го познава. Аутсайдер и предпочита да си остане такъв, като активно отбягва съучениците си. Често може да бъде видян седнал в някой ъгъл с книга, а от слушалките му да звучи хеви метъл. Интересува се от животни, растения и любопитни заклинания. Не обича да лети на метла, но няма нищо против грифона си Дарик.

Следва философията, че доброто и злото трябва да бъдат уравновесени, затова учи както основите на черната магия (основно от книги), така и защита срещу нея (от "Мунгав", всъщност един от любимите му предмети). Не я смята за свое призвание, а по-скоро интерес и никога не би наранил някого... незаслужено. Има опит в уличните боеве, от което е станал жилав както физически, така и като характер. Съучениците и познатите му го смята за особнят и леко опасен и не са далеч от истината.

История: Христозови са стар род черни магьосници от Велико Търново, които някога (да се чете като преди стотина години) са имали достатъчно пари и власт, за да контролират събитията в страната, но в началото на века единствените оцелели от тях са бащата на Дамян и неговият чичо. Все още с достатъчно влияние, баща му се влюбва в красива вещица с дълги руси коси и я принуждава да се венчаят, но съжителството им не е красиво, а изпълнено със скандали, основно породени от пиянството на баща му. Един ден в изблик на гняв, той убива съпругата си и ранява тогава 10-годишния Дамян (откъдето е и белегът на лицето му).

След това фиаско, магьосническите социални служби поемат Дамян и 7 години по-малката му сестра Искра. Чичото не иска да има нищо общо с тях и след около година по сиропиталища те биват поверени на съвсем-обикновените-и-почтени семейство Костови от Торбаланово, които не умират от желание да гледат деца, но пък заплащането не е никак лошо. Двамата приемат фамилията на новото си семейство с цел да се отдалечат от скандала с баща им и да имат "малко по-нормален живот". По това време Дамян вече е получил писмо то "Мунгав". Там той се изявява като умно, но проблемно дете без приятели, за сметка на това обичано от учителите. Няколко сбивания и няколко отличия по Вълшебство и Защита срещу Черните изкуства по-късно, Дамян решава, че най-добрият начин да се бориш с нещо е като го опознаеш и в края на трети курс за пръв път хваща в ръцете си книга за черна магия. 

По приблизително това време започват и проблемите с Костови, на които определено не им пука достатъчно за тийнейджъра, докато получават редовна и висока заплата от съжителството си с него. На 14 Дамян вече е твърдо решен да събере достатъчно средства, че в момента, в който стане пълнолетен, да се махне от тях и да поеме попечителството над сестра си - Искра е единственият човек, за когото го е грижа, и я обича безрезервно. Това го забърква в няколко лоши компании, включително черни магьосници, за които изпълнява дребни поръчки. През лятото когато е на 15 се скарва с господин Костов толкова жестоко, че бяга от дома им за няколко дни. Тогава си прави татуировката на рамото и дори остава на остров Катран за една нощувка с идея да си намери работа там, но се връща заради сестра си. Все пак му отнема няколко месеца да проговори отново на приемните си родители (не че по принцип го прави често).