РП Левитиращи страници - несвързани

Владимир с интерес разглеждаше книгите с магии по рафответе, още не беш сигурен към кои първо да се насочи, дали наръчника по билкология който държеше в ръцете си, или енциклопедията озаглавена "Велики магьосници на 20-ти век.Струваха му се еднакво интересни, но той продължаваше да разглежда подредените заглавия.Пристъпи встрани и една от дъските на пода изскърца.Той забеляза някакво русокосо момиче да обръща поглед към него.Усмихна и се, и реши да я попита за съвет относно книгите които беше избрал.Приближи се към нея кимайки за поздрав и се представи.Тя продължаваше да го гледа изненадано, очите и излъчваха студенина и надменност.Владимир остана учуден от реакцията на непознатото момиче, защо се взираше така в него, си оставаше загадка.Тодй вдигна озадачено рамене и се отдалечи. като едва не се сблъска с възрастна жена и момиче може би първокурсничка като него.Извини се и отново се върна при рафтовете.
-Е на какво се спряхте младежо?
Попита го с интерес продавачката.Той вдигна глава и с усмивка сподели за затруднението в избора си.Лицето и грейна и тя с ентусиазъм го поведе към едно от съседните помещения изпълнени с книги за магьосници и заклинания.Тея екзалтирано му предлагаше томове с магии за начинаещи,и той скоро бе готов с покупките си.Връщайки се в главното помещение което сега бе почти празно Владимир отново си спомни за странното момиче, което бе срещнал преди малко.Огледа се,но вече я нямаше.Момчето поклати глава и се отправи към изхода, но малко преди да отвори вратата...

Симо прекрачи прага на книжарницата със сетни сили - доста беше обикалял да я търси. Никога не му се беше налагало да си купува каквото и да е тук и, без дори да осъзнава, я е подминавал поне стотици пъти. Влизайки вътре, той бе заварен от огромни полици с книги и учебни пособия и миризма на чисто нова хартия, която познаваше твърде добре, предвид, че държеше да си купува нови книги, които да помещава в стаята си, на собствения си огромен рафт за книги. В ъгъла, качена на една стълба, таласъмка разместваше книги, както той можеше да си представи - по азбучен ред. Когато го видя, тя веднага доприпка надолу по дървената стълба и зае позиция пред ниската маса.
 - Не съм те виждала преди, здравей! Маминка Тея на твоите услуги, какво да бъде?
 Симо видя изтъркания ѝ бадж, на който пишеше "Доротея Мануилова - старши книжар". Обзалагаше се, че не обичаше да ѝ казват Дора - просто имаше излъчване на жена, която обича да се чувства млада, тъй като бе издокарана с изтъркани дънки, блуза на "Нирвана" и бандана, вързана на главата. Това е то интересен таласъм.
 - Една "Стандарни заклинания" и една ''Страховити обитатели на подводните глъбини''.
 - Стандартни заклинания? Изглеждаш ми като шестокурсник!
 - Пети съм - засмя се Симо. - Изгубил съм си стария учебник, а исках да опитам едно комбо от заклинания.
 - Комбо? Ахааа, комбо, разбира се, комбо! Класическите комбота нямат равни! - ухили му се таласъмката. - Ето, заповядай, общо 60 галеона. Така, така... Ето, готов си!
 - Довиждане!
 - Чао, чао... комбо... - таласъмката се намръщи замислена. - К'ви са тия думи, к'во е т'ва нещо... да вземат да ми доставят един речник на модерните идиоми най-добре, ами...

Админ: отчетено.