РП парти в Банята с бронзовите чешми

First topic message reminder :

Тервел знаеше, че кипи подготовка за следващото голямо парти. Случайно беше видял как в един ъгъл на коридора пред кабинета по Трансфигурация Цвета от дом "Южен вятър" беше показала на Снежанка от дом "Северен вятър" новия си бански. Двете се бяха кикотили няколко минути, а когато се разделяха, Тервел чу Цвета ясно да казва думата "вторник". По-късно беше наблюдавал сходна ситуация между трима петокурсници от неговия дом, които обаче си показваха не банските, а една бутилка със змейско уиски, подаваща се от раницата на един от тях. Всичко беше толкова очевидно. Имаше само един малък проблем.
Защо той не беше поканен?
Въпросът го глождеше цял ден. Не че беше засегнат, просто му беше любопитно. Добре де, може би беше малко засегнат. В крайна сметка той беше организирал първото парти в банята на втория етаж на Южната кула. Благодарение на него бяха осигурени два грамофона за музика и цяла каса първокласно вино от Торбаланово. Цяла вечер се беше занимавал да поддържа заклинанието, каращо балончетата да летят из банята и да не се пукат. И сега те му се отплащаха по този начин? Беше повече от скандално.
Докато тази тирада се разиграваше в главата на Тервел, до незабелязано се беше приближил Борис, на когото му трябваше само един поглед, за да види, че нещо не беше наред.
- Изглеждаш все едно са ти откраднали стъклените обувки.
- По-лошо е. Аз съм забравен от целия свят.
Борис се усмихна. Той познаваше прекрасно тази линия на поведение, все пак двамата бяха израснали заедно.
Бяха се запознали благодарение на бащите си, които се занимаваха със сходни неща. Бащата на Борис беше луд по куидич, до степен, че дори спонсорираше отборите на "Мунгав", а бащата на Тервел произвеждаше световноизвестните куидични метли "Шепот". Освен това (може би по-важното) и двете семейства бяха богати и чистокръвни. Шаханови разполагаха с имение в покрайнините на Пловдив, откъдето бяха Захариеви, поради което срещите между главите на семейството, а по-късно и децата им, бяха почти ежеседмични. Очевидно Борис и Тервел бяха израснали в една среда - лукс, при идентични обстоятелства - отгледани от слугите на семействата си, и вероятно затова имаха съвпадащи характери. И двамата проявяваха огромно самочувствие, бяха разглезени и се стремяха към най-големия възможен успех. И двамата нямаха никаква представа за живота на средната класа, а и не се интересуваха от него. И двамата обожаваха вниманието. Някак си това не беше довело до непреодолим сблъсък между тях, макар че от време на време имаше търкания, дължащи се на голямото им его. В крайна сметка и двамата знаеха, че най-вероятно на света няма човек, който да разбира другия по-добре.
- Слушам - каза Борис с весел глас в отговор на сърцераздирателната фраза, излязла от устата на Тервел.
- Организират парти в банята без мен. Без нас. Чакай, ти не си чул, нали?
Тервел се вгледа в очите на Борис. Щеше много да се ядоса, ако Борис знаеше за партито и не му беше казал. Всякакви оправдания щяха да са излишни. Ако сега Борис се опиташе да излъже, Тервел щеше да го хване. 
Намираха се до един от прозорците в коридора, близо до банята с бронзовите чешми. Навън слънцето догаряше, приготвяйки се да се плъзне зад хоризонта. Облаците бяха обагрени в розово и приличаха на захарен памук.
Беше вторник.

Нещо наистина му пречеше да говори с нея днес. Морса беше вперила поглед към водата в басейна под краката ѝ. Не мигаше и изглежда сякаш търси нещо. Когато Тервел се доближи до нея тя изобщо не му обърна внимание. Той се извърна в посоката в която гледаше тя, но не виждаше нищо в басейна освен отражението ѝ.
 
-       Морса?
 
Никаква реакция. Той размаха ръка пред очите ѝ, но тя сякаш не я регистрира. Тервел отпи глътка от напитката си. Това наистина щеше да е интересна вечер. Докато разсъждаваше как да постъпи в ситуация, в която негов познат се е превърнал в мълчащо и стърчащо зомби, двама третокурсници зашляпаха с бърза крачка към басейна и се метнаха като гюлета във водата. Вълната от плисъка им окъпа всичко наоколо – включително Морса, Тервел и останалите в периферията на басейна.
 
Морса не гледаше вече с празен поглед, напротив. ИИзражението ѝ се еб изменило напълно. Огледа се ужасено наоколо.
 
-       Пак се случи. – каза тя и обърна уплашен поглед към Тервел.
-       Какво имаш предвид?
-       Не видя ли какво имаше там? Беше чудовищно.
-       Видях само отражението ти, Морса.
 
Морса изглеждаше по-объркана от всякога, като човек на който са му казали че две и две е пет.  Взе една кърпа и започна да подсушава косата си.
 
-       Да отражението ми, но не бях аз. Изглеждаше като чудовищна моя версия, напълно обезобразена и ме приканваше да сляза в басейна.

Докато подсушаваше косата си, Тервел се стараеше да се фокусира изцяло върху това, което му говореше Морса. Беше седнал на ръба на басейна, а тя се намираше на сантиметри от рамото му, вперила поглед във водата. В изражението й се четеше комбинация от страх и объркване.
От момента на запознанството им Морса му беше направила впечатление със странността си. Беше отвеяна, самовглъбена и понякога казваше неща, които той не разбираше. Първоначално Тервел намираше всичко това за горе-долу нормално и дори интригуващо. Все пак и самият той бе доста далеч от общоприетите норми за поведение. Сега обаче в него се появи и мисълта, че не беше изключено Морса да има и някакви психически проблеми. Реакцията й преди малко бе прекалено необичайна, за да се определи просто като моментно състояние. Въпреки това Тервел се опита да намери друго обяснение:
- И това не ти се случва за пръв път? Да виждаш чудовища? - каза той, шепнейки, въпреки че музиката около тях беше достатъчно сила, за да не може да ги чуят други хора.
- Казах ти, че виждам себе си в чудовищен вид. И не за пръв път, да - отвърна Морса, като продължаваше да гледа в една точка - някъде в центъра на басейна.
- Ясно. Морса, знам, че ще прозвучи странно, но трябва да те попитам дали си взимала някакви нерегламентирани отвари или да си яла забранени билки? Няма да те съдя, ако е така, просто ми кажи, за да знам.
Тервел се обърна с цялото си тяло към нея и потърси очите й, за да се увери, че тя ще му каже истина. Беше чувал за много такива случаи, в които хора се увеличаха по разни отвари, произведени в Китай. От тях човек започваше да се чувства по-добре, дори еуфорично, но при спирането на употребата им се получаваха странични ефекти След запознанството си с Морса в часа по Пророкуване, Тервел бе разпитал за нея и беше разбрал, че семейството й се занимава с добиване на веществото октарин за отвари. Това можеше да обясни всичко.
- Отвари? Билки? - започна тя объркано, но после разбра какво имаше предвид петокурсникът - Не! Не съм някаква наркоманка, как можа да си го помислиш.
- Не знам, опитвам се да намеря някакво обяснение за това, което ти се случва.
- Уверявам те, че не е това - каза тя рязко и отново обърна лицето си към водата. 
- Може да е някакво видение? - предположи Тервел - Макар че не съм чувал досега на хората да им се привиждат неща просто така. Е, привиждат ти се, но те са в ума ти, а не във външната среда. Може и да греша.
Момчето едва бе завършило изречението, когато изведнъж някой се хвърли със страшна сила в центъра на басейна. От тежестта водата се разплиска настрани, а една вълна се насочи право към двамата ученици. Тервел само вдигна ръка, за да предпази лицето си, но Морса така се стресна, че се изправи и залитна назад, разминавайки се с падането само поради това, че се блъсна в една четвъртокурсничка. Лицето й беше пропито от ужас.

@Морса Октаринова

- Може да си мислиш, че си най-добрият, колкото искаш! - извика след него Ясна, до такава степен изнервена, че въобще не ѝ пукаше дали ще събере погледите на останалите присъстващи на купона. - Но ти обещавам едно, друго ще говориш след като започнат мачовете. - Петокурнисничката изпи останалото ѝ в чашата на един дъх и рязко я остави на масата до нея. 

Беше ѝ дошло до гуша от целият този разговор и за миг се зачуди дали да не прати някое проклятие в гърба на Борис. Но щеше да намери друг начин да му покаже колко много грешеше. И това щеше да бъде на куидичното игрище. Колкото и добър да беше, тя щеше да бъде по-добра.

"Всеки един снич в предстоящите мачове ще бъде мой и ти нищо няма да можеш да направиш!" Мислите ѝ вилнеха като буреносен облак и се носеха из съзнанието ѝ с бързината на комета. "Спри... успокой се! Не му позволявай да прави това с теб!". Лилавокоската си пое дъбоко дъх и бавно издиша. Трябваше да се махне от това място, защото се чувстваше така сякъш въздухът беше спрял. 

Тервел видя как Ясна бясно крачеше из помощението и се опита да я спря.
-Ясна... не му обръщай толкова внимание...
- Не сега, Тервелчо... ще се видим в общата стая. - Момичето намери халата си, облече го и поклащайки нервно дългата си плитка се отправи към изхода. 

Точно когато излизаше през вратата, Вихър дотича и я спря. 
-Ясна! - извика силно момчето. - Спри... ще му затворим устата на този многознайко, не се тревожи. После с момчетата имаме план... 
- Не! - рязко се обърна Ясна. - Нищо няма да правите с момчетата. Той е мой. Аз ще си разреша сметки с него, не вие. Нямам нужда от вашата помощ, мога сама да се оправям.
- Знам, че можеше сама... никой не казва... - опита се да каже брат ѝ, но девойката бързо го прекъсна.
- Тогава какво се опитваш да кажеш?!
- Остани, не си тръгвай заради него... не му позволявай да стигне до теб по този начин! - Вихър не се отказваше. 
- Оу, не е стигнал до никъде. - момичето се опита да отрече, но на Вихър му беше ясно колко ядосана е сестра му. - Позволи ни да се...
- Не! - сряза го момичето. - Казах не. Ако му направите нещо, няма да ти проговоря повече! - Ясна беше непоколебима и не мислеше да отстъпва. - Борис Захариев е моя грижа, не твоя! - категорично каза Ясна и се обърна с гръб, показвайки на седмокурнискът, че разговорът е приключил. 
- Добре, хубаво! Но ще стане и моя грижа, веднъж стъпим ли на куидичното игрище! - подвикна Соколов към отдалечаващата се ученичка.