РП Библиотеката - Тамара и Еньо

Първи ден в "Мунгав" и вече се беше изгубила!

Тамара упорито се опитваше да открие правилната врата, но отново попадна сякаш не където трябва. Докато обикаляше училището, тя забеляза, че един от портретите се отмества настрани и група ученици излизат иззад него. Явно криеше таен коридор. Добре, така и така вече не знаеше точно къде е, нека поне го разгледа.

За съжаление на Тамара, в края на коридора нямаше класна стая, а... библиотека! Беше толкова огромна, че погледа на момичето не стигаше, за да я обхване. 

Но пък бързо забеляза библиотекарката, която се изпречи насреща й. Изглеждаше като жена, която наистина не искаш да ядосаш повече, отколкото вече беше, със строг поглед и... розови пантофи?


- Извинете, може ли да... ами разгледам? Все още се ориентирам. - Тамара извади най-очарователната си усмивка и мило наклони глава надясно, все едно наистина беше попаднала тук нарочно. Изсумтяване. Все пак библиотекарката се отдръпна настрани и я допусна да влезе, изпровождайки я с още по-навъсен поглед.

Момичето се заскита между високите лавици с книги, попивайки всяко заглавие, на което очите й се спираха - трансфигурация, билкология, отвари, грижа за магически създания... От време на време срещаше по-големи ученици, които седяха на някое от бюрата с купчини листи и книги до тях.

Трясък! Една магическа пръчка се търкулна до краката й. Момче някъде на нейната възраст току-що беше паднало от стълба, подпряна на един от библиотечните шкафове, разпилявайки около себе си няколко книги и цялото съдържание на чантата си.

- Хей, добре ли си? - Тамара се втурна към него, опитвайки да му помогне да събере всичко.

- Тишина в Библиотеката! - рязкото провикване някъде зад тях от страна на библиотекарката накара и двамата да подскочат.

- Хей, добре ли си? Аз съм Тамара, първи курс - вече шепнешком направи втори опит да го заговори.

Тамара още се кискаше на шегата (ама това беше шега, нали?), когато се чуха тихи, почти несъществуващи стъпки - като от пухкави розови пантофи. Но за ужас на децата - идващи право към тях.

- Е, аз още не мога да се дуелирам, първи ден ми е. Но наистина изглежда като да ни се наложи, ако веднага не се махнем оттук. Идвай! - тя събра няколко от останалите все още разпилени по земята около тях предмети и задърпа момчето за ръкава след себе си.

Двамата се промъкваха между лавиците с книги, полутичайки, стараейки се да вдигат възможно най-малко шум. За Тамара това беше сравнително лесно, но търчащото (и мрънкащо) след нея момче се справяше доста по-зле. Най-накрая тя видя някаква открехната врата и успя да се шмугне през нея без да я размести и да вдига шум. Новото помещение беше малко по-тъмно, а книгите по лавиците изглеждаха по-прашни отколкото в останалата част, сякаш рядко някой ги вадеше от местата им.

- Е, Еньо от дом "Северен вятър", май ще прекараме известно време тук - Тамара се усмихна, все още задъхана от импровизираното бягство, облегната на един от шкафовете. - Защо поне не се опознаем, а? Поне аз още не познавам никого тук. От къде идваш?


- От София. - ама това момче наистина беше робот, нали?

Тамара се засмя звънко и Еньо бързо й изшътка. За щастие, успя да овладее напушилия я смях

- Нее, имам предвид, от магьосническо семейство ли си? - прошепна тя. - Аз съм, но само наполовина. Дядо ми е разказвал, че тук някои чистокръвни магьосници мразели такива като мен, но не го намирам за проблем, все пак всички сме тук да се учим и...

- В Забранената секция сме.

- Забранена ли? Защо? Писмото изглеждаше съвсем реално, не пишеше нищо за забранена секция. 

- Не, не! Забранената секция на Библиотеката!

Понякога Тамара просто забравяше да млъкне и да осъзнае какво й казват, дори и да е очевидно. Сега стоеше и зяпаше Еньо с отворена уста, най-накрая проумявайки в каква беля ги беше забъркала. И то още първия ден! Вярно, че с дядо й се бяха шегували по повода, но очакваше да мине поне седмица преди това да се случи. Добре, без паника, библиотекарката нямаше представа, а и вратата беше отворена. Тоест нямаше как това да е толкова лошо, нали? Нали?!


+1 късмет, моля. (Админ: очетено)

@Еньо Хаджиконстантинов

Положението наистина беше ужасно. Тамара запрехвърля в главата си всички заклинания, които знаеше, а те на този етап изобщо не бяха много. Вярно, че дядо й се беше постарал да й покаже поне няколко от най-елементарните, но това далеч не стигаше, особено като се има предвид факта, че бяха в забранената секция на Библиотеката, бяха на косъм от изключване и беше още първия ден.

- Можеш ли поне да застанеш на едно място?! - почти изпищя тя, а после се усети, че все пак е добре да пазят тишина. - Така де, спри да обикаляш, моля те. Имам нужда да помисля - вече шептеше.

Добре. Вратата беше заключена. Еньо беше прав, че "Алохомора" най-вероятно не работеше, иначе щеше да е прекалено лесно (и изключително безинтересно) да се нарушават забраните. Тя почти очакваше, ако се опитат, вратата да се разкрещи като по детските филми или нещо такова. А може би все пак не беше чак толкова лоша идея - нали все пак идеята беше да държат хората вън, а не вътре.

- Сигурен ли си, че няма смисъл да опитаме с "Алохомора"?

- Да!

- Защото не знаеш как се изпълнява, нали?

Ушите на високото момче пламнаха, от което я напуши смях. Не беше далеч от ума, че повечето първокурсници, дори и да имаха някакви знания за магията, далеч не бяха опитни в нея, особено преди да са имали дори и един час по вълшебство. Но пък и тя не можеше, затова заклинанието нацяло отпадаше като вариант.

Седна на пода и се загледа в книгите. Толкова много знание, прах и още прах, сякаш никой никога не влизаше тук. Значи да чакат някой да отвори вратата беше изключително тъпо и определено предвещаващо пропускане най-малко на вечерята, ако не и на вечерния час. А вече беше малко гладна.

И тогава се сети за нещо.

- Знаеш ли... дядо ми веднъж запали печката...

- Какво ме интересува дядо ти и печката му?! Не разбираш ли, заключени сме в заб-ра-не-на-та сек-ци-я! - момчето беше на крачка от нервна криза. Тамара завъртя очи отегчено. Момчета, дори и на 11 години, вече са дразнещи!

- Не, не, електричеството беше спирало и трябваше да настрои часовника, за да тръгне фурната. Но той е чистокръвен магьосник и му отне около половин час преди да реши да запали огън в печката, за да сготви.

Още неразбиращи погледи.

- Уф, добре! Имам предвид, че понякога магьосниците просто.... не се сещат за неща. Чакай, май имам фибички в чантата. Сещаш се, нека опитаме като по филмите - пъхаш в ключалката и ръчкаш насам-натам. После вратата се отваря - обясни Тамара, изключително горда от прозрението си, докато ровеше в чантата си за споменатото не-съвсем-магично устройство. Ами нали току-що почти измисли как да се измъкнат!

- Да не предлагаш да отворим вратата на забранената секция... с фибичка?!