РП Оазисът - Ник

Ник слезе в подземието, беше чул да се говори за великолепен оазис скрит някъде из безкрайните коридори ппод замъка.Мислеше,че ще е добре да отидат със София на романтична среща там.Огледа е и продължи да върви в един от мрачните коридори осветявайки с "Лумос" пътя си напред.Не знаеше колко времее минало, и се боеше да не пропусне вечерния час.Имаше чувство, че са минали безброй часове, когато оазисът се откри пред него с жялата си прелест.Момчето затаи дъх омаян от красотата на това магичско място.София ще оцени това, мислеше Ник.Толкова е вълнуващо и неземно.Стигаше толкова за днес, достатъчно му бепе, че успя да открие оазиса и трябваше да се връща в северната кула.Пое по обратния път и лепкавия мрак се стелеше наоколо.Почти беше стигнал до края на коридора, когато дочу врява от към кунята.Едно момиче от "Южен вятър" изтича покрай него, а разгневена вийла я замеряше с твърдо сварени яйца.
Той се приближи към детето.
-Какво  правиш тук?
Попита я Ник.
-Харесвам едно момче.
Здъхано му отговори тя.
-Исках да го впечтля и да му покажа, че не съм страхливка.
-За това реших да сляза в кухнята, и да взема няколко наденички за него.
-Хаиде да се връщаме в кулите си.
Отговори и Ник.Двамата се заизкачваха по стълбите.
-Харесвам Жан.
Прошепна момичето.
-За него рискувах,и си навлякох гнева на вийлата.
-Но Жан иска да отслабне.
Учудено отвърна Ник.
-Харесвам го какъвто си е.
Упорито повтаряше момичето.
-Би трябвало да му помогнеш в борабата му с килограмите, ако наистина имаш чувства към него.
Съветваше е той.
-Ако искаш да е щастлив, го подкрепяй и насърчавай да продължи диетата си.
Усмихна и се Ник.Косара сведе очи и руменина покри лицето и.
-Благодаря момче.
Каза тя, и двамата се разделиха в главната зала, поемайки всеки към своята кула.
Беше отминъл още един ден.Ник влезе в общата стая на "Северен вятър" и видя няколко момчета които оживено обсъждаха нещо.
-Какво се е случило?
Попита ги той.
-Вампир.
Изплашено му каза детето.
-Забелязали са вампир в земите около замъка.