Ъъкх Мая почувства, че действиетона магическата отвара скоро щеше да привърши и се втурна към спалнята си.Възможно най-бързо трябваше да направи нова доза, тя криеше под леглото пакетите с нужните съставки които получаваша от родителите си всяка седмица.Не спираше да се укорява за проявената разсеяност, как бе възможно да забрави да приготви отварата по-рано.Взе един пакет и бързо се отправи по коридора към скритото помещение където обикновено се скриваше докато приготви отварата си.Сега обаче вратата бе полуотворена и от вътре се дочуваше приглушен разговор.Мая се спря и уплашено затича по друг коридор, в залата явно имаше хора и вече не бе безопасно място.Момичето трескаво се оглеждаше накъде да продължи, докато отварата още действаше и преди да се превърне в атракация за другите.Спомни си, че в подземието имаше изоставена класна стая, в която никога никой не влизаше и заслиза по стълбите.По пътя се разминаваше с други ученици които се обръщаха учудено след тичащото момиче.Усещаше как роклята и бавно започваше да се впива в тялото и, бузите и се наляха и трябваше да прихлупи ниско качулката на мантията, скривайки лицето си.За щастие успя да стигне до стаята преди да се разхвърчат копчета, тежката дъбова врата се отвори със скърцане, и тя затаи дъх оглеждайки се наоколо.Мая прекрачи в стаята и се огледа, струпаните маси и столове бяха потънали в дебел слой прах и паяжини които се спускаха от тавана, тъй като от векове никой не бе влизал тук.Мая не искаше да губи време и веднага се залови с приготвян приготвянето на отварата