Индекс
80
Сила: 10
Издръжливост: 8
Интелигентност: 8
Ловкост: 6
Магия: 18
Късмет: 8
by Ако имаше един предмет в това забравено от Бога училище, от който от където и да го гледаш нямаше никаква практическа полза, то това беше История на магията.
Всеки вторник и четвъртък, в периода от 14 до 15 часа, София искаше да се хвърли от някъде. Уви, класната стая се намираше в самите дълбини на подземията, вероятно нарочно, за да се предотвратят опити за самоубийство.
На всичкото отгоре проф. Илиянов бе олицетворението на човек, избягал от психиатрията. Оплешивяващ мъж на средна възраст, с криви жълти зъби, по скромното мнение на София той бе останал с впечатлението, че целия свят е в конспирация срещу него. Него и предмета му. Още от първия ден бе започнал урока си с тирада на тема намалените европейски бюджети и няма как училището да създаде талантливи български магьосници за бъдещето ако не познават миналото. И как дори ако не бяха намалени Историята на магията пак щеше да е последна дупка на кавала. “И всичко заради тъпаците от Брюксел!”
В по-добрите дни София го слушаше внимателно, само и само да можеше после да му се подиграва в лицето. Това да слуша приказките на луди хора ѝ беше нещо като хоби. Можеше да стои и да ги слуша в продължение на часове как изливат сърцето и душата си в нещо, в което наистина вярват, само и само да разбие мечтите им. Миналото лято бе успяла да се измъкне от зоркия поглед на майка си и да избяга за няколко часа в мъгълския свят, където някакъв дядо ѝ обясняваше как е бил похитен от…как ги беше нарекъл? Вънказемни? Не, май не беше това. Както и да е. Забавлява се тогава, но вечерта изяде як пердах.
Уви, днешния ден беше от лошите. Не беше спала добре през нощта. А по-рано, в часа по Защита срещу черните изкуства проф. Павлова я подложи на изненадващо устно изпитване върху целия материал. Разбира се, София се изложи брутално, с което си спечели мъмрене и задържане след часа от професорката. Сега всичко което искаше бе да се прибере в стаята си, далеч от външния свят. Но имаше още два часа до края на деня. Два, безкрайни часа…
Обстановката не помагаше. В пещерата, където се провеждаха часовете, беше тъмно като в…ами, в пещера. В комбинация с мястото на София на последния чин, далеч от всякакво внимание, първокурсничката се изкушаваше просто да положи глава върху учебника и да се пренесе в страната на сънищата…
Ако разбира се, човекът, опитващ се да привлече вниманието ѝ с безспирен шепот на името ѝ, не престанеше.
+1 интелигентност (Админ: отчетено)
Всеки вторник и четвъртък, в периода от 14 до 15 часа, София искаше да се хвърли от някъде. Уви, класната стая се намираше в самите дълбини на подземията, вероятно нарочно, за да се предотвратят опити за самоубийство.
На всичкото отгоре проф. Илиянов бе олицетворението на човек, избягал от психиатрията. Оплешивяващ мъж на средна възраст, с криви жълти зъби, по скромното мнение на София той бе останал с впечатлението, че целия свят е в конспирация срещу него. Него и предмета му. Още от първия ден бе започнал урока си с тирада на тема намалените европейски бюджети и няма как училището да създаде талантливи български магьосници за бъдещето ако не познават миналото. И как дори ако не бяха намалени Историята на магията пак щеше да е последна дупка на кавала. “И всичко заради тъпаците от Брюксел!”
В по-добрите дни София го слушаше внимателно, само и само да можеше после да му се подиграва в лицето. Това да слуша приказките на луди хора ѝ беше нещо като хоби. Можеше да стои и да ги слуша в продължение на часове как изливат сърцето и душата си в нещо, в което наистина вярват, само и само да разбие мечтите им. Миналото лято бе успяла да се измъкне от зоркия поглед на майка си и да избяга за няколко часа в мъгълския свят, където някакъв дядо ѝ обясняваше как е бил похитен от…как ги беше нарекъл? Вънказемни? Не, май не беше това. Както и да е. Забавлява се тогава, но вечерта изяде як пердах.
Уви, днешния ден беше от лошите. Не беше спала добре през нощта. А по-рано, в часа по Защита срещу черните изкуства проф. Павлова я подложи на изненадващо устно изпитване върху целия материал. Разбира се, София се изложи брутално, с което си спечели мъмрене и задържане след часа от професорката. Сега всичко което искаше бе да се прибере в стаята си, далеч от външния свят. Но имаше още два часа до края на деня. Два, безкрайни часа…
Обстановката не помагаше. В пещерата, където се провеждаха часовете, беше тъмно като в…ами, в пещера. В комбинация с мястото на София на последния чин, далеч от всякакво внимание, първокурсничката се изкушаваше просто да положи глава върху учебника и да се пренесе в страната на сънищата…
Ако разбира се, човекът, опитващ се да привлече вниманието ѝ с безспирен шепот на името ѝ, не престанеше.
+1 интелигентност (Админ: отчетено)
