РП Пророкуване - несвързани

Еньо и Ник се взираха в кристалните си кълба, в часа по пророкуване на професор Фелес.
Вкълбото на Ник мъглата почти не се разсейваше, и момчето не можеше да види нищо.За разлика от него Еньо се беше съсредоточил и си водеше някакви бележки на свитъка пергамент пред него.
-Моето кълбо не показва нищо.
Оплака се Ник.Учителката се приблийи тихо и с равен глас го окуражи.
-Търпение момче, всеки гадател трябва да е търпелив и да даде воля на сетивата си, само така ще открехне завесата към бъдещето.
-Аз виждам само чернокожа възрастна жена, която пада в пропаст.
Обади се Еньо.
-Чудесно.
Фелес плесна с ръце.
-Изумително,младежо вие сте надежда в пророкуването.Какво точно виждате?
-Някаква чернокожа старица,пропада в пропаст, и някакво голямо животно кръжащо над нея,може би грифон или дракон.
-Изумително изумително, 10 точки за "Северен вятър"
Ник изпуфтя с досада,пак се втренчи в кълбото си което оставаше все така непрогледно за него.
Смръщи вежди и се опита да не отклонява поглед от сребристата мъгла в него.Успя да зърне само слабо припламване, и нищо повече.

Админ: 10 галеона (отчетени).

При професор Фелес, този ден щяха да се упражняват в гледане на ръка.Насядали по двама учениците гледаха линийте по ръката на другарчето си и записваха тълкуването на пергамента пред себе си.
-Някой силно те желае
Каза момичето с което Мая си гледаха взаимно на ръка.
-Не вярвам.
Прихна да се смее тя.
-Виж ето тук до линията на живота ти, има още една но е бледа.
Настояваше другото момиче.Мая поклати глава недоверчиво.
-Едва ли съм притрябвала на някого, освен може би семейството ми
Рече с досада тя.
-Никога никой друг, не се е интересувал от мен.
Мая припряно дръпна ръката си, действието на отварата скоро щеше да спре и не можеше да си представи да съзрат истинската и същност.През целия си живот се стараеше да опази тайната си.Никой не трябваше да я вижда каквато е, тя нямаше да го понесе.Разберяха ли другите, че и тя е като този за когото си мислеше всяка нощ преди да заспи, щеше да се наложи да напусне Мунгав и да замине надалече.


Желая 10 галеона (Админ: отчетено)

Радослав поглеждаше в кристалното си кълбо и трескаво си водеше бележки, той виждаше в мъгливата сърцевина тълпа паникьосани хора които тичат хаотично и като че ли се опитваха да избягат от нещо невидимо което настъпваше неумолимо.След това картината бавно изчезна, и се появиха неясни лица които се приближаваха едно към друго и водеха дискусия помежду си.Той се замисли над това което беше видял, не бе сигурен дали разпознава някое от тях.Това бяха само размазани образи чезнещи в кълбото, взря се отново и му се стори, че нещо подобно на оловносив облак се спускаше над тях.Чудеше се какво би могло да означава това, дали не е някаква опасност която предстоеше или само плод на въображението на момчето.Спря да пише за момент и огледа разсеяно наоколо.Децата скупчени на малки групи стояха втренчени в кристалните кълбета, а някои тихо си шепнеха разни неща.Долови откъслечни думи за някакво срутване и диментори.Радослав учудено вдигна глава.Диментори в училището, това звучеше налудничаво, той не искаше да повярва натова което чу.Нима беше възможно диментори да попаднат тук, нали замъка беше защитен с мощни магии.Щеше да рабере за какво става дума, неоремено трябваше да разбере.


10 галеона
Админ: отчетено.

Ето, че неизбежното се случи. Днес беше първият час на Ясна Соколова по Пророкуване. Това може би беше единствения предмет, в който интересът на петокурсничката (а и на много други нейни съученици) беше сведен до минимум и момичето въобще не се справяше и не постигаше никакви резултати, колкото и да се опитваше. До нея пък Тервел Шаханов беше във свой води и изключително много се наслаждаваше на това да спори с проф. Фелес.

 Но пък от друга страна, кабинетът по Пророкуване беше един от най-интересните и колоритни кабинети, в които девойката беше попадала. Лилавокоската не пропускаше момент да се възхити на начинът, по който Алатамира беше обзавела мястото. В него се намираха какви ли не странни, цветни и изкрящи джунджурийки. Ясна обичаше да разглежда и пипа нещата, които бяха подредени по лавиците, а професор Фелес постоянно ѝ правеше забележка да внимава и да не размества фигурките ѝ на различни божества. 

- Госпожице Соколова, нека започнем с вас. -  така се надяваше да не започват с нея. - Кажете ми какво виждате днес във вашето кълбо. И моля, не си измисляйте като последния път. Знаете, че ще разбера. - професор Фелес ѝ кимна и махна с ръка към нея, което накара дузинаа гривни да звъннат мистериозно. 
- Ъъъ... - Ясна побърза да махне шала на малки звездички от кълбото. Стъкленото кълбо би трябвало да се беше затоплило досега и да ѝ разкрие мистериите на света. Обикновено, единственото, което виждаше беше сива мъгла, толкова непрогледната, че колкото и да се взираше, нищо не различаваше. - Виждам... - направи дълга пауза, в която Тервел до нея шумно се намести и сбърчи вежди.
- Да... - подканящо рече Алтамира. - Какво виждате, госпожице Соколова?


Нищо! Какво да виждам?! Сива мъгла и едно кълбо. И толкова. 


Тогава мъглата се разнесе и нещо започна да се размърдва в кълбото. За секунда сякаш видя някаква мрежа. Или въже, или паяжна. Не успя да различи, което от всичко беше, тъй като образът бе толкова вял, че нямаше начин да каже какво е. Появи се за секунда и изчезна толкова бързо.

- Охоо! - професор Фелес забеляза веднага лицето на петокурниската и разбра, че беше видяла нещо. - Какво беше?


- Май видях някакво въже. Или мрежа.
- Интересно. Успяхте ли да видите нещо друго?
- Не, даже и това не знам колко го видях наистина. 
- Прозрението, което видях в очите ви, ми говори, че този път наистина различихте някакъв образ във вашето кълбо. Вярвам, че трябва още малко да се отпуснете и да отприщите съзнанието си на честотата, на която вашето кълбо се опитва да комуникира с вас. - рече Алтамира. След което се обърна към целия клас. - Това е и основата на моя час. Ако успеете да отворите съзнанието си и да спрете да мислите за всякакви странични неща, предричането на бъдещето ще бъде много по-лесна задача. 

Ясна се отпусна с обклекчение в креслото си и часът продължи с другите ученици. Стигаше ѝ толкова пророкуване за днес. Чувстваше се изтощена. Можеше да прекара остатъка от часа, слушайки останалите видения, които другите споделяха.


Моля, за една точка късмет (Админ: отчетено).

Вглеждайки се в кристалното кълбо той успя да зърна фигура на жена обвита в мъгла, жената го гледаше с доволно изражение и му правеше знаци с ръка да отиде към нея.Не беше сигурен дали не я е виждал и преди, сякъш бледи отксъслчени спомени му подсказваха, че е свързан с нея по някакъв начин.За момент се замисли, дали не я е сънувал някога или наистина я познаваше,Владимир погледна отново в кълбото, образа на тайнствената жена отново изплува, все така викайки го при себе си.Коя ли можеше да е тя, и защо и как той бе свързан с нея.Сподели това което беше видял на професор Фелес.Преподавателката му се усмихна и с възторг го прегърна.
-Владимире ти си от малкото първокурсници, които успяват да съзрат виденията предскзаващи бъдещето, има огромен потенциал в теб, бъди усърден и развивай дарбата си имаш огромен талант, гордея се с ученик като теб, 25 точки за "Северен вятър"

10 галеона
Отчетено