РП Пророкуване - Тервел и Морса

За шестокурсниците от дом „Лъч“ първият уюебен ден не вървеше добре. Освен че започна с търсенето на морска краставица в гората по нощите, сега трябваше и да делим стаята по пророкуване с петокурсниците. Някой още от снощи се опитваше да се размине и да няма час  по гадаене, и беше омагьосал тавана в класната стая да вали. За негова или нейна изненада, професор Фелес беше подготвена и по-голямата част от предметите за гадаене бяха под влиянието на Импървиъс и си останаха сухи и непокътнати.

Но егото на професорката беше доста засегнато – учител по гадаене, който не може да предвиди наводнение? Голям срам. Стана ясно, че е ученик от дом „Лъч“, вероятно нашия или долния курс. Такова заклинание нямаше как да се използва от някой по-незрял магьосник.

Сега с петокурсници седяхме в дъждобрани във все още валящата стая, за наказание от професорката, и ни бе връчена задача, доста непоносима за повечето. Разделени по двойки, всеки от нас трябваше да разглежда астрологичната транзитна карта на снощния ден и да разбере кой точно аспект предразполага към наводнения и аварии с вода. Бляскавата небесна карта светеше омайващо между мен и Тервел. Кряскът на Фелес успя да ни стресне и двамата:

  - Аварията е започнала снощи около 22:45, когато Магда е дошла да почисти стаята. Използвайте този час за да създадете астрологичната карта.

Имах нужда да разбера какво се беше случило снощи - защо сънувах този кошмар? Какво ми пречеше да изляза на повърхността? И това отражение което така зловещо ми се усмихна?


    - Е, според теб кой от аспектите отговаря на снощното произшествие?


Тервел ме гледаше със самодоволна усмивка и чакаше. Посочих един от символите на картата и измънках:

     - Вероятно някой аспект с Нептун, той е в риби, което би могло да предразположи към...


    - Това, което сочиш, е Плутон.


Нямах си представа какво говоря. Имах твърде базисни познания по астрология, знаех за 12-те дома, различните знаци и така нататък, но да ме накараш да ти обясня защо вали в офиса на някой учител за мен не беше въпрос на звездно подреждане.


     - Всъщност не си далеч. Съвпадът на Плутон в риби със Слънцето и Меркурий, който е ретрограден, говорят за силни бури и вятър. Едно от най-известните наводнения в Холандия през 1953г. Се е случило под влиянието на такъв аспект. Разбира се имало е и други фактори, иначе Мунгав щеше да е под водата сега. Но определено е изненадващо за шестокурсник да не знае нещо толкова елементарно като символи на планетите.

     - Имам си други неща на главата Тервел. А и не ви ли писна на астролозите да обвинявате ретроградния Меркурий за всичко? Последното, което ме интересува в момента е влиянието на Плутон, фазите на Луната или дали Марс е в Сатурн, освен ако няма някой магически аспект, който те кара да сънуваш кошмарни сънища, или да халюцинираш!


Тервел ме изучаваше с поглед и изглеждаше сякаш часът изведнъж му бе станал двойно по-интересен...

Админ: +10 галеона (отчетени).

- Но професор Фелес, Вие не може да не сте знаели, че това ще се случи! - каза й Тервел, застанал близо до вратата на класната стая, така че да не го вали дъжда. Погледът и гласът му бяха театрално загрижени.
- Разбира се, че знаех! - отговори му жената, седнала на бюрото в стаята. Беше облечена с жълт дъждобран, по който барабанеше дъжда, а по почервенялото й лице личеше гняв.
- Но защо тогава не взехте мерки?
- Как смеете да ми задавате такъв въпрос! Целта беше да използваме тази ситуация за упражнение по Пророкуване - заяви Фелес, като опита да си придаде възможно най-спокоен вид. Нервното треперене на единият й клепач обаче я издаде. Когато видя, че Тервел се кани да отговори, тя рязко натика в ръцете му един дъждобран и му направи знак с глава да влиза.
Тервел се поколеба. Той беше облечен с новата си златиста мантия и се притесняваше, че от дъжда щеше да се разтече брокатът по нея. Обмисли дали да не се оправдае с нещо и да пропусне часа, но веднага осъзна, че това би било прекалено очевидно, затова прие с досада подадения му дъждобран. 
Докато си навличаше дъждобрана, Тервел констатира новопоявилото се у него презрение към Фелес. Беше я смятал за истинска пророчица, а сега тя го бе разочаровала. В крайна сметка предвиждането на атмосферните условия беше нещо елементарно. Той бе разчитал на Фелес да му помогне да развие таланта си по пророкуване, а сега трябваше да търси други начини. Доста досадно.
Петокурсникът влезе в класната стая с бавна стъпка, като пристискаше с ръце дъждобрана до тялото си. По чиновете вече бяха насядали десетина човека. Тервел констатира, че сред тях имаше и хора от шести курс. Най-вероятно се бе наложило да карат Пророкуване с петокурсниците заради изгубеното време от страна на Фелес в борба с дъжда в стаята - категорично доказателство, че не го беше предвидила. 
Тервел реши да седне до някой от шестокурсниците. Избра си едно момиче с червена коса до раменете, старомодна туника и изключително сериозно, но изтънчено лице.
- Октаринова! Баща ми е приятел с твоя. А Морса е красиво име - каза той с приповдигнт глас, след като се запознаха. Тя само му кимна. Изглеждаше вглъбена в себе си. - Но тази туника и прическата ти ъ..., могат са и по-добре. Виж, това не е критика и не си мисли, че те свалям, но имаш хубави черти и трябва да се грижиш повече за външния си вид.
Морса очевидно не се впечатли от думите му. Тя промълви само едно тихо "аха" и се обърна леко настрани с астрологичната карта в ръце. Тервел забеляза, че едната й ръка постоянно беше поставена на колана й, където имаше нещо като торбичка.
В следващите няколко минути Тервел се опита да запази мълчание и да се съсредоточи върху поставената задача. За него това беше много трудно - мълчанието, а не задачата. Хич не беше останал доволен от факта, че Морса не му беше обърнала внимание. Сигурно си мислеше, че нейното семейство е по-известно от неговото? Абсурд. Неговата майка беше първата жена министър на магията на България - с това Октаринови не можеха да се мерят.
След малко Тервел не издържа и този път опита да блесне с познанията си за астрологичните карти. Беше взел засилка, когато шестокурсничката изведнъж от нищото спомена за някакви нейни кошмари и халюцинации. Очите му блеснаха и настроението му се възвърна. Той обожаваше да клюкарства, а сънищата обикновено разкриваха разни неща за влюбвания, проблеми в семейството и т.н. Петокурсникът се изпъчи, приближи се до момичето й каза с голяма доза фамилиарност:
- Да бе! Разкажи ми всичко. Сигурен съм, че ще мога да ти помогна, тъй като хората постоянно идват при мен с такива проблеми. Всъщност аз имам дарба в пророкуването, не знам дали ти споменах. Вероятно ще мога да ударя едно рамо в... разгадаването на твоя казус. 
Морса го гледаше подозрително.

+1 т. късмет (отчетени).

Огледах се наоколо и съжалих, че казах на Тервел за проблема ми. Ами ако някой ме беше чул? Сигурно още утре Клюкаря щеше да разправя как съм някаква полудяла шестокурсничка.

-    Нека не говорим тук. Не искам някой да чуе и да ме вземе за откачена. Предполагам знаеш за партито. Ще се видим там.


Тервел ми метна леко объркан поглед, който се задържа за част от секундата и изчезна също толкова бързо, колкото се беше появил. Каквото и да можеше да издаде, вече се беше скрило надълбоко в леко безизразна физиономия. Той ми кимна, и в същия момент Тръпчинко изскочи от торбичката ми. Знаех колко обича дъжда – това си беше върховна площадка за игра за него. Госпожа Фелес го забеляза и настроението видимо се приповдигна. Доближи се до нашата маса и разгледа транзитната ни карта:

- 5 точки за дом „Лъч“! Много точно определение на ситуацията. Ако вашите изчисления са верни, дори ще спре да вали не по-късно 9 тази вечер. Браво.

Може би зад огромното его на Тервел все пак имаше някакъв талант. Ще му дам шанс, пък да видим. Оставаше ми един проблем – какво да облека за партито в Южната кула?



не знам дали за такъв пост се дава отчет, но ако да - статистика.