РП ГЗМС - несвързани

Ник и Жан се доближиха до полегналия в тревата еднорог:
-Как мислиш дали е нещо заразно?
Притеснено попита Жан.Той изпитваше панически страх от всякакви болести, и постоянно пиеше витамини и имуноподсилващо добавки.
-Не мислия, че е опасно за нас.
Отговори му Ник.Приближи се и коленичи приклекна до еднорога, който изпръхтя немощно в неуспешен опит да се изправи.
Момчето го погали по врата и тъжно въздъхна.Много обичаше животните и сърцето му тъжеше за страдащия еднорог.В този момент повече от всичко на света искаше да може някак да му помогне.Жан го гледаше с любопитство:
-Ще умре ли?
Попита той.Двете момчета се спогледаха без да знаят какво да правят.
-Може да е гладен.
Предположи Жан,който от малък обичаше да си похапва и бе позакръглен.
Ник стана и се зае да скубе трева наоколо, после се наведе над болното животно и стискайки трева в шепата си погали отново еднорога.Коня измъчено надигна глава и колебливо задъвкасочната трева.В погледа му се четеше тъга.Ник продължаваше да го гали по сребристата грива.
-Трябва да има начин да го спасим.
Рече Ник.Той се изправи бавно и двамата с Жан се отправиха към замъка.
-Ще помогна на този еднорог да оздравее приятелю Жан.Няма да позволя да умре.
-имам предложение за теб Жан.
-Какво?
-Искам да се опитам да помогна и на теб, да се отърсиш от притесненията и страховете си,и да станез по-смел и атлетичен.Ти си добър приятел и заслужаваш по-добър и щастлив живот.

Предстоеше час погрижа за магически създания, Мая и още няколко деца се отправиха към фермата вълшебни същества близо до училището.Момичето както винаги в лошо настроение крачеше бавно след групата, професор Пенева ги подканяше да побързат и скоро всички се скупчиха на открита поляна в близост до няколко дървета сред които кротко пасеше златист еднорог.Преподавателката с патос започна да разказва на учениците за това магическо създание, Мая поглеждаше еднорога и в главата и изплуваха спомени как преди много и се бе искало да язди кон, но тялото и беше на друго мнение.Тя отново потъна в размисъл за нерадотсния ци живот от който се опитваше да се откъсне.Момичето обожаваше конете и изключително много се натъжаваше, че не бе подходяща за ездач, може би някога всичко щеше да е различно,но сега това и причиняваше само тъга.Внезапният възглас на преподавателкатаи я извади от унеса, тя се огледа стреснато и забеляза ироничната усмивка на едро дългокосо момче от "Северен вятър" кето се кискаше подигравателно.Тя му отправи смразяващ поглед и отново се намръщи, Пенева пеодължаваше с открития урок, и старият дядо Ставри мърморейки както винаги изведе еднорога на поляната.Няколко деца плахо пристъпиха напред и протегнаха ръце да погалят муцуна магическия кон който грациозно се добижи до тях, Пенева ги прикани да не се боятот еднорога и да го разгледат отблизо.Мая го галеше по врата и кадифената му кожа потръпваше под ласките на момичето, учирелката се приближи към нея.Похвали я за смелостта и започна да и здава безброй въпроси за нея и смейството и, интересуваше се дали са чистокръвни, за живота и преди да постъпи в Мунгав както и за мечтите и бъдещите и планове.Мая отговаряше уклончиво и спести някой неща за себе си.За нищо на света не би разкрила тайната която криеше дълбоко в страдащата си душа, е по изключение бе споменала на 1-2 деца, но не искаше никой друг да разбира за това.Дългокосото момче се приближи към тях.
-Да това е прекрасен еднорог.
Мая го погледна изпод вежди и си спомни, че го бе зърнала за миг в кулата.Изсумтя и извърна нервно глава, бе я видял да плаче, и това накърняваше гордостта на момичето