Симеон срещу Ясна

@Ясна Соколова

 Беше около 9 - 9:30 сутринта, точно след закуската в Главната зала. Симеон отвори портата на арената и с влизането си забеляза Ясна, която вече го чакаше там. 
 - Отидох до подземието и се върнах, а твоята стая е на две крачки. С тая твоя точност напоследък вземи наистина да си оправиш часовника! - усмивката на Ясна доби самодоволен вид. 
 - Не бързам заникъде, драга. - не ѝ остана длъжен Симо и пристъпи назад, при което черната му мантия се развя. Състезателният ѝ дух не беше за подценяване и той знаеше това. Двамата застанаха един срещу друг в центъра.
 - Терен? - попита момичето.
 - Нека е джунгла този път. - Симо не трепна. Каменните стени на арената избледняха, за да дадат място на зеленината на огромните дървета, които израснаха за секунди. Зазвучаха тропически звуци от всякакви животни, но наоколо нямаше друго освен храсталаци и огромните стебла на дървесата. Прахът по земята се разнесе ниско над нея - атмосферата беше истински тропически уестърн. Двамата извадиха пръчките си и се поклониха. Когато вдигнаха глави, и двамата се усмихнаха неловко, старите традиции при дуелите им се струваха забавни още от първи курс. Ясна стоеше готова за всяко рязко движение на съперника си. Симо леко барабанеше с пръстите на лявата си ръка - тя добре познаваше това негово действие, когато е готов да нападне. 
 Симо пък знаеше, че тя обича да напада първа. Затова не ѝ позволи това удоволствие.
 - ЕКСПУЛСО! - червената светлина се изстреля от върха на пръчката. Викът му отекна в пространството, а Ясна намаше достатъчно време за реакция и се олюля за момент. Момент, който беше напълно достатъчен.
 - Бомбарда! - извика Симо и лъчът от пръчката се взриви, щом достигна изгубилата баланса си Ясна. Димът се разнесе пред очите му.

Чувството въобще не беше приятно. Ама никак приятно. Опожареното лице на Ясна беше потъмняло от саждите и когато се изправи на крака, все още олюляваща се, Симеон забеляза присвитите ѝ гневни очи. Дългокоското изпъна дланта си и присви и разпъна пръсти, подканяйки момичето да изпрати цялата си мощ по него.  

- Ама въобще не си поплюваш... - подвикна петокурсничката и избърса лице с ръкава на мантията си, по който веднага остана част от мръсотията, която беше полепнала. След което насочи пръчката към лицето си и тихо прошепна "Скърдж". Не остана и следа от пепелта, само болката в гърба ѝ напомняше за закалинанието, което момчето беше използвало.

- Да се дуелираме ли сме дошли... или да си говорим сладки приказки?! - Симо се ухили злобно, но после приятелски ѝ смигна. - Нищо лич... Но Ясна беше приключила с говоренето и направи грациозен, но светкавичен замах с пръчката си. Сребрист лъч светлина се изстреля и полетя към Манев, който по пътя към него се трансфигурира във въже, което започна да се омотава около ръцете и гръдния кош на петокурсника. Преди да го стегне в немилостивата си прегръдка, Симеон успя да махне с пръчката и да каже "Релашио". Въжето сякаш подпалено, изчезна моментално и Ясна прехапа устни. Опонентът ѝ имаше бързи реакции и успя да се спаси от заклинанието ѝ.  

Хм... не си за подценяване. Тогава нека да видим как ще се...

Но мислите ѝ спряха, защото видя как момчето изстреля поредната магия към нея. Трябваше да бъде бърза, иначе я грозеше съдбата на танцуващите крака, което никак не ѝ трябваше точно сега. 
- Протего! - Усети силата, с която заклинанието на петокурсника се блъсна в щита ѝ и я накара да отстъпи една крачка назад. Задържа го още няколко секунди в случай, че противникът ѝ бе решил да отправи две последователни заклинания и отпусна захвата на магичекста си пръчка. Щитът около нея се стопи и изчезна. 

- Депулсо! - този път Ясна не пропусна и Симеон отлетя назад, като се блъсна в близкото дърво. Лилавокоската можеше да приключи дуела сега, докато момчето разтъркваше главата си и замаяно се изправяше, но къде беше интересното и забавното в лесната победа? Определено щеше да го измъчи още малко, преди да го накара да се предаде. Въпреки че, това можеше да се окаже грешка и накрая победената да бъде тя.

Ясна очакваше Симо да каже нещо. Може би да я похвали? Да я захапи, че уменията ѝ за дуелиране не са мръднали грам от втори курс? Да поеме дъх поне, все пак бая се беше постарала и усилията си струваха - Симо беше на земята. Тя обаче застина за миг. 
 
 Тихият кикот на Симо се разнесе из джунглата. Този лек смях можеше и със сигурност щеше да я накара да изтръпне от страх, ако не го познаваше, но вместо това кикотът ѝ зазвънтя с неговия. Това искрен момент на слабост у двамата прерастна в бурен смях.
 - Дуелите с теб винаги са ми били най-яки - ухили се Симо, но преди Ясна да си поеме дъх и да отговори, той се изправи светкавично. - Вцепени се!
 
 Светлината от пръчката не достигна Ясна - защитните ѝ магии нямаха равни, и тя отрази атаката в щита от "Салвио Хексия". Симо обаче беше предвидил това. Той изстреля избухващото заклинание в земята пред себе си, което предизвика прах още дим от изгоряла трева. Той се претърколи вдясно и стреля.
 
- Обскуро! - щитът не успя да покрие Ясна от атаката и тя разтърка очи в невъзможността си да види следващия ход на опонента. Но напразно.
 - Левикорпус! - извика Симо и невидима сила изтегли Ясна за крака нагоре, като я остави да се рее, висейки. 
 
 Един обезоръжаващо заклинание и Ясна щеше да е в шах и мат. Но Симо, също като нея, обичаше да се наслаждава на събитията бавно, виждаше нещо естетическо в това, както когато оставяше шоколадовата жаба да се разтопи в устата му. И все пак...

Въпреки че беше все още надолу с главата Ясна реагира бързо и запрати поредното заклинание към Симеон, прекъсвайки моментът му на триумф. 
- Импедимента! - имаше нужда от малко време, докато стъпи отново здраво на краката си и това заклинание щеше да ѝ го осигури. На отсрещната страна, Симеон сякаш замръзна. Но ако някой се вгледаше по-близо щеше да види, че петокурникът все още можеше да мърда, но движенията му бяха до толкова забавени, че си беше все едно не се движи. 

Както и го бе намислила, ефектът на заклинанието приключи и лилавокоската тупна отново на своя гръб и изръмжа. Болката се засили, но тя нянаше време за губене. Пъргаво се изправи, отметна колкото можа повече коса от очите си и леко приклекна. Завъртя магическата си пръчка сдържано, но ефикасно и викна "Инсендио". Тъй като не искаше щетите да са големи, насочи заклинанието към мантията на Манев. Все пак, това не беше дуел на живот и смърт и тя знаеше това. 
- Бертола! - Дългокоското изстреля на време контразаклинанието и когато пламъците го застигнаха не подпалиха мантията му. Ясна се намръщи недоволно. Не беше никак лесно да се дуелира срещу Симеон. Вече няколко пъти момчето успяваше в последната секунда да запрати контразаклинание. Мисълта му беше бърза, колкото нейната и това правеше предизвикателството още по-голямо. Определено беше дуел, който щеше да запомни. 

А около тях учениците, които се бяха събрали да наблюдават дуела, при всяко едно изстреляно заклинание надаваха възторжени викове. Подкрепяха и двамата дуелисти и бурно ръкопляскаха, когато някоя магия улучеше противника, за който беше предназначена. Това повдигаше духа и на двамата петокурсници и те се опитваха да направят още по-голямо зрелище. 

Например, Симеон се качи на един малък камък и скочи уверено от него, докато запрати обезоръжаващо заклинание към девойката. Получи се страхотна сцена и момичетата, които присъстваха на арената ахна с възхита. От своя страна, Ясна превърна летящия дънер, който Манев запрати по нея в малка птичка, която излетя нагоре и се скри сред корените на дърветата. Личеше си, че имаха голям арсенал от магии, на които да се оповават и да хвърчат из омагьосаната джунгла. 

- Вцепени се! - изкрещя момчето. 
- Итерфумус! - знаеше, че това заклинание е трудно и изисква заклинателят да има кристално избистрено съзнание. Нещо, което при един дуел беше много трудно да се постигне. Не и в момент, в който се опитваш да избегнеш заклинанията на противника си, да подготвиш следващото, с което ще го накараш да отстъпи и да си готов да реагираш на неизвестното. Затова и заклинанието не се получи много добре. Успя да избегне лъча, който щеше да се забие директно в гърдите ѝ, но не успя да превърне тялото си изцяло в дим. Лявата ѝ ръка остана във физическата си форма и заклинанието частично се удари в нея. Ясна загуби всякаква чувствителност. Опита се да я помръдне, но нищо не стана. 

Чудесно... защо да не се дуелирам с една ръка.