Огнян Билкаров

Характер
Огнян е доста независимо дете, свикнал да му се доверява сам да се оправя и да поиска помощ, когато му е нужна. Към останалите обаче той е много загрижен - постоянно се притеснява как са всички покрай него, опитва се да ги развесели. Макар и постоянно усмихнат, той е много чувствителен и леко раним, трудно пренася обиди и смешки. Едновременно той е изключително доверчив и от все сърце смята, че всички са добри. Това Елица най-много я притеснява: как ще се оправи това дете в училище, че пък и в свят, където злото толкова често се прави на добро?


Външен вид
На пръв поглед често си мислеха, че е момиче - детското му, още закръглено личице се криеше сред буря дълги къдрици, които той понякога връзваше на плитки или опашки, та да не се намърсят докато се рови за нещо. Той имаше засмени кафяви очи и широка усмивка, а леко мургаво-златистата му кожа бе покрита с лунички. На ръст беше горе-долу среден, ала изглеждаше някак по-малък имайки предвид колко бе жилав. Като цяло изглеждаше по-малък, отколкото беше, все още напълно дете ненавлязъл в пубертет.


История
Елица Билкарова бе отишла на ваканция едно лято и се бе върнала с две неща, които промениха живота и завинаги: един тевтер изпълнен с рецепти за сладки съдържащи магически отвари; и забременяла с Огнян. И както рецептите си бяха напълно нейни, така и за Огнян не даваше признание на абсолютно никого. Отгледа си го тя самичка, в мъничката си къща постоянно ухаеща на курабийки и отоплена от печката. Продаваше сладките си от дома и с това ги изхранваше. Двамата имаха невероятна връзка - шегуваха се, играеха си и още от малък той бе започнал да й помага с каквото може. Няколко пъти на ден той избягваше през вратата и търчеше из селото и околностите, след което се връщаше вкъщи ту с нещо интересно, ту с нещо полезно. Вечер обаче майка му го караше да мирне за няколко часа и той сядаше на кухненската маса и се учеше да чете, пише, смята и най-вече на магия. Ученето му се отдаваше с трудност - беше му трудно да се концентрира, все искаше да тича, да скача, да мърда. Елица обаче не се предаваше и като цяло Огнян имаше достатъчно добри знания.
Иначе детството на Огнян се бе протекло без нищо извънредно - поне нищо извънредно имайки предвид, че бе пораснал в село Торбаланово. И феникса с писмото не бе изненада. Малко го беше страх да замине, де - за първи път щеше да е разделен от майка си и не знаеше как тя щеше да се оправи без него…

Админ: Героят е архивиран поради продължителна неактивност на потребителя. Може да бъде върнат със съобщение от потребителя до администраторите. 

Одобрен! Разпределем в дом "Лъч".