Ник влезе в библиотеката.
-Ехоо има ли някой?
Извика той, но никой не отвърна.Момчето се огледа и тръгна между рафтовете отрупани с древни магически книги.В приглушената светлина забеляза отворена врата в далечината.Какво ли има там,мислише си ник, никога не беше виждал толкова много книги.Стигна до отворената врата над която имаше табела "Забранен отдел", потръпна самият мрак беше някак зловещ и в същото време неустоимо примамващ.Надникна вътре и долуви тих шепот,там имаше някой.
-Кой е там?
Попита Ник, мигом усети нечие присъствие и ръка запуши устата му.
-Какво си се развикал, искаш да ни открият и изключат ли?
Обърна се и видя няколко силуета, бяха момичета и една от тях беше неговата приятелка София.
-Какво,какво правите тук?
-Шшшт просъска едно от момичетата,чувам приближаването на Паунова, не бива да ни завари тук.
Групата сепритисна към стената и тихо се насочиха към изхода.За жлост там ги хвана библиотекарката.
-Така такакакво правите тук, строго попита тя.
-Аз ги доведох, каза Ник.
Останалите от групата го гледаха учудено.
-Дойдохме само да разгледаме, не сме направили нищо.
Ник смело погледна библиотекарката.
-Ако ще наказвате, изключете мен.
-Този път ти се размина момче, но срещна ли те пак наоколо ще ти е последния ден в Мунгав апомни го добре.
Вече навън децата можеха да си отдъхнат
-Защо го направи глупчо?
Сръчка го София.
Ник я погледна омаян отново от прекрасното и личице.
-Обичам те София, обичам те и винаги ще те обичам.
-Момчета.
Поклати глава тя.
София и приятелките и се разсмяха отдалечавайки се по коридора.
-Ехоо има ли някой?
Извика той, но никой не отвърна.Момчето се огледа и тръгна между рафтовете отрупани с древни магически книги.В приглушената светлина забеляза отворена врата в далечината.Какво ли има там,мислише си ник, никога не беше виждал толкова много книги.Стигна до отворената врата над която имаше табела "Забранен отдел", потръпна самият мрак беше някак зловещ и в същото време неустоимо примамващ.Надникна вътре и долуви тих шепот,там имаше някой.
-Кой е там?
Попита Ник, мигом усети нечие присъствие и ръка запуши устата му.
-Какво си се развикал, искаш да ни открият и изключат ли?
Обърна се и видя няколко силуета, бяха момичета и една от тях беше неговата приятелка София.
-Какво,какво правите тук?
-Шшшт просъска едно от момичетата,чувам приближаването на Паунова, не бива да ни завари тук.
Групата сепритисна към стената и тихо се насочиха към изхода.За жлост там ги хвана библиотекарката.
-Така такакакво правите тук, строго попита тя.
-Аз ги доведох, каза Ник.
Останалите от групата го гледаха учудено.
-Дойдохме само да разгледаме, не сме направили нищо.
Ник смело погледна библиотекарката.
-Ако ще наказвате, изключете мен.
-Този път ти се размина момче, но срещна ли те пак наоколо ще ти е последния ден в Мунгав апомни го добре.
Вече навън децата можеха да си отдъхнат
-Защо го направи глупчо?
Сръчка го София.
Ник я погледна омаян отново от прекрасното и личице.
-Обичам те София, обичам те и винаги ще те обичам.
-Момчета.
Поклати глава тя.
София и приятелките и се разсмяха отдалечавайки се по коридора.