Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

    Зоя Павлова

    Зоя Павлова
    Зоя Павлова
    Преподавател по Защита срещу черните изкуства
    Преподавател по Защита срещу черните изкуства


    Зоя Павлова

    Писане by Зоя Павлова Нед Мар 12, 2023 10:24 am


    Име: Зоя Павлова
    Възраст: Поне 68
    Преподавател по: Защита срещу Черните Изкуства


    Зоя Павлова E456b610

    Външен вид:

    Зоя беше висока и меко казано - съсухрена. Но не това притеснително, ако-я-пипнеш-ще-се-разпадне съсухрено. Изглеждаше едновременно все едно е изпита от живота, и все едно е изпила живота на всеки около себе си. Беше висока, с дълго лице и кафяви очи, които бяха хлътнали в черепа й и бяха заобиколени от дълбоко врязани бръчки. Не беше напълно ясно на колко години е, но определено беше видяла много от живота, и въпреки че не беше първа младост, в тях имаше бури, не меки южни ветрове. Дългата й, побеляла коса, беше обикновено вплетена на стегната плитка или вързана на висок кок, за да не й пречи. 


    Цялото й същество вдъхваше респект, от изпънатия й като струна гръб, през вечно черните й дрехи, които на моменти бяха просто удобна мантия, на моменти повече приличаха на кожена броня. Носеше големи очила, над които гледаше по-често с презрение, от колкото с каквато и да е друга емоция. Всъщност толкова рядко гледаше директно през тях, че понякога учениците се чудеха дали наистина й трябваха за да вижда. Ръцете й бяха обикновено кръстосани пред гърдите й, и в края им проблясваха дългите й, остри нокти. Вечно имаше маникюр, който учениците можеха да чуят и в съня си да потраква върху бюрото. Сякаш отброяваше секундите, които им оставаха, докато им бъдат отнети точки за неправилна стойка, мърморене под носа или забавена реакция. Трак-трак-трак. Трак-трак-трак. 

    Характер:

    Зоя не беше зла. Или поне тя не мислеше, че е зла, повечето хора смятаха, че може да се спори по въпроса. Едно беше сигурно - никой не би я видял да прегръща ученик, който изпитва затруднения. Беше остра, рязка, често дори груба. Не беше нечувано публично да унижи ученик, който според нея не се справя. Но тя не го виждаше като нещо зло, а напротив. Според Павлова това беше начинът, по който някои уроци никога не се забравят. А когато става дума за черните изкуства, няма урок, който трябва да бъде забравен. Естествено, не би наранила ученик нарочно. Но да ги поотупа малко, дори и да се наложи да прекарат седмица-две в болничното крило, според нея беше по-добър вариант, когато е в контролирана учебна среда, от колкото да се сблъска с в пъти по-страшни неща извън училището, без да са подготвени да се справят с тях. 


    История:

    Никой не помнеше от кога точно Зоя е преподавател в “Мунгав”, но и никой не помнеше някога да не е била. Сякаш беше част от замъка. Рядко го напускаше. Рядко ходеше и в собствените си покои - през повечето време можеше да бъде намерена в кабинета си, четейки. Зоя вярваше, че да се защитаваш от мрачната страна на магьосническия свят не значи само да заучиш няколко отблъскващи проклятията заклинания. Затова четеше, и то четеше много. Билкология, отвари, отрови, пророкуване. Нямаше камък, който да не е обърнала, огледала, и прекарала години проучвайки. И макар за някои да изглеждаше като безумна загуба на време, все пак живеем в мирни времена, тя знаеше, че нещата не стоят точно така. Миналото й беше забулено в мистерия за повечето от колегите й, но под наметалото й се криеха достатъчно белези, които да й напомнят, че и в мирно време в сенките винаги се случва нещо. Беше близка само с няколко души, и те добре знаеха да си държат устите затворени, защото бяха преминали през повечето от тези препятствия заедно с нея.   

    Пейо Желев and Ела Благоева харесват този пост.


      В момента е: Вто Май 21, 2024 1:35 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!