Индекс
by Мая Кочева Пет Мар 10, 2023 3:50 pmИме: Мая Кочева
Възраст: 13 г.
Висока 1,69 и с тъмно кестенява дълга права коса, която обичаше да сплита на плитка, бледо лице прав нос и млечнорозови устни. Момичето имаше изразителни кафеви очи които сменяха цвета си неочаквано по няколко пъти на ден, а бледата и кожа контрастираше с тъмния цвят на косата и. Но това не беше истинската Мая, тя пиеше така наречената кукленска отвара, скриваща истинската същност на момичето, която то ненавиждаше и изпадаше в ярост щом някой споменеше за това.Мая ревностно криеше тайната си от чужди хора. Любимите и цветове бяха розово и лилаво, и тя харесваше дрехи само с такива цветове.
Мая живее в Пловдив, семеиството и са чистокръвни магьосници. Майка и Виолета Кочева беше възпитателка в детската градина на магьсническия квартал в града, а баща и Кристиян Кочев работеше като чиновник в министерството на магията. Мая беше на 11 години и единственото им дете.
Беше разглезена и манипулираше околните със сълзите си. Мразеше шумните тълпи, и се чувстваше сигурна сама в стаята си със своя дневник. Мечтаеше да попадне на място където не я познават и не шушукат за тайната и същност на не красиво и нещастно дете. Копнеше да е сред себеподобни, които да се подкрепят взимно, и да си дават кураж. С помощта на отварата приготвяна от майка и, тя изглеждаше като очарователно малко момиче, а реалният и образ се скриваше, но действието и беше краткотрайно и Мая отново започваше неутешимо да плаче, замеряйки с книги огледалото. За това изпита облекчение когато един ден долетя феникс с писмо покана от Мунгав. Мая с нетърпение чакаше постъпването си в първи курс на магическото училище. Знаеше за него от разказите на родителите си, който го бяха завърши ли преди много години. Мая горещо се надяваше един ден, да успее да се промени за постоянно. За това четеше много книги за магии и отвари.Дълбоко в себе си вярваше, че след като завърши образованието си ще стане велика магьосница.
През изминалата първа година в Мунгав, тя успя да се сближи само със своята съдомничка Алгара, Мая много искаше да се сприятели и с Жан едно момче от домът в който беше разпределена "Южен вятър", но не постигна успех.Момчето се държеше изключително странно и отбягваше всички останали деца, това караше Мая да се чувства тъжна и тя таеше болката в себе си. Не знаеше как и кога, но беше започнала да го ненавижда за страданията които той и причиняваше. Мая се амбицира във втори курс да се яви на пробите за попълнения в куидичния отбор, искаше да е заедно с вярната си приятелка Алгара, в нея бе намерила сродна душа.
Бе изминала почти година от онази кошмарна вечер на фестивала, но Мая все още не можеше да се отърси от ужаса който преживаха двамата с Владимир.Тя се беше изгубила срред тълпата след нападението на змея, и не знаеше какво се случва с приятеля и и дали изобщо е оцялял в огнения ад.Насякъде около нея бе осеяно с овъглени трупове на хора станали жертва на изпепеляващия дъх на Шар, който вече не се виждаше явно си бе отишъл оставяйки смърт и разхруха след себе си.Накрая на силите си и с помощта на един възрастен магьосник със стърчащи мустаци, тя успя да намери Влади който ридаеше приседнал до една от изгорелите шатри.Дълго време след това децата избягваха да говорят за случилото се в онази вечер, която често се връщаше е сънищата им, и ги караше да се будят с писък и да треперят от ужас.Вече личната и трагедия и се струваше безкрайно незначителна, на фона на тогавашните събития.Началото на втората и година в Мунгав също не мина без драми, имаше нов ученик третокурсник който постоянно ги тормозеше и обиждаше, единствено запознанството и с Филип братовчеда на Влади внесе малко светлина в измъчената и душа.Влади и беше верен приятел, и и помогна да превъзмогне нежеланието и, да покаже на света истинското си аз.Мая вече не сплиташе косите си както преди, смени имиджа си след като вече не и се налагаше да пие отварата която прикриваше пълнотата и.Тримата заедно отстояваха на злодействата на разбойника, докато в един момент тя и Филип вече имаха своя тайна която ги свързваше необратимо, за нея знаеха само те и още двама възрастни магове чужденци.Мая и Филип вече не бяха същите, и нищо вече не бе както преди.Лошата новина която неволно дочу на рожденния ден на Филип, също не и даваше покои.С Влади решиха за първоначално да не му я съобщават докато не измислят някакъв план за осуетяване на пътуването, все пак времето
до последния учебен ден измина неусетно и тя трябваше да намери сили и да разкаже на Филип това което знаеше.
Той леко се натъжи от това което чу, но бързо усмивката отново се върна на лицето му.Каза и, че ще избяга от там при първа възможност.Това донякъде я успокои, но скоро след бягството му от санаториума родителите му го изпратиха във френски реномиран такъв в Париж, и то с придружител една от гувернантките.Братовчед му Влади и Мая много се натъжиха, дори гарванът и Блек беше тъжен.
Възраст: 13 г.
Висока 1,69 и с тъмно кестенява дълга права коса, която обичаше да сплита на плитка, бледо лице прав нос и млечнорозови устни. Момичето имаше изразителни кафеви очи които сменяха цвета си неочаквано по няколко пъти на ден, а бледата и кожа контрастираше с тъмния цвят на косата и. Но това не беше истинската Мая, тя пиеше така наречената кукленска отвара, скриваща истинската същност на момичето, която то ненавиждаше и изпадаше в ярост щом някой споменеше за това.Мая ревностно криеше тайната си от чужди хора. Любимите и цветове бяха розово и лилаво, и тя харесваше дрехи само с такива цветове.
Мая живее в Пловдив, семеиството и са чистокръвни магьосници. Майка и Виолета Кочева беше възпитателка в детската градина на магьсническия квартал в града, а баща и Кристиян Кочев работеше като чиновник в министерството на магията. Мая беше на 11 години и единственото им дете.
Беше разглезена и манипулираше околните със сълзите си. Мразеше шумните тълпи, и се чувстваше сигурна сама в стаята си със своя дневник. Мечтаеше да попадне на място където не я познават и не шушукат за тайната и същност на не красиво и нещастно дете. Копнеше да е сред себеподобни, които да се подкрепят взимно, и да си дават кураж. С помощта на отварата приготвяна от майка и, тя изглеждаше като очарователно малко момиче, а реалният и образ се скриваше, но действието и беше краткотрайно и Мая отново започваше неутешимо да плаче, замеряйки с книги огледалото. За това изпита облекчение когато един ден долетя феникс с писмо покана от Мунгав. Мая с нетърпение чакаше постъпването си в първи курс на магическото училище. Знаеше за него от разказите на родителите си, който го бяха завърши ли преди много години. Мая горещо се надяваше един ден, да успее да се промени за постоянно. За това четеше много книги за магии и отвари.Дълбоко в себе си вярваше, че след като завърши образованието си ще стане велика магьосница.
През изминалата първа година в Мунгав, тя успя да се сближи само със своята съдомничка Алгара, Мая много искаше да се сприятели и с Жан едно момче от домът в който беше разпределена "Южен вятър", но не постигна успех.Момчето се държеше изключително странно и отбягваше всички останали деца, това караше Мая да се чувства тъжна и тя таеше болката в себе си. Не знаеше как и кога, но беше започнала да го ненавижда за страданията които той и причиняваше. Мая се амбицира във втори курс да се яви на пробите за попълнения в куидичния отбор, искаше да е заедно с вярната си приятелка Алгара, в нея бе намерила сродна душа.
Бе изминала почти година от онази кошмарна вечер на фестивала, но Мая все още не можеше да се отърси от ужаса който преживаха двамата с Владимир.Тя се беше изгубила срред тълпата след нападението на змея, и не знаеше какво се случва с приятеля и и дали изобщо е оцялял в огнения ад.Насякъде около нея бе осеяно с овъглени трупове на хора станали жертва на изпепеляващия дъх на Шар, който вече не се виждаше явно си бе отишъл оставяйки смърт и разхруха след себе си.Накрая на силите си и с помощта на един възрастен магьосник със стърчащи мустаци, тя успя да намери Влади който ридаеше приседнал до една от изгорелите шатри.Дълго време след това децата избягваха да говорят за случилото се в онази вечер, която често се връщаше е сънищата им, и ги караше да се будят с писък и да треперят от ужас.Вече личната и трагедия и се струваше безкрайно незначителна, на фона на тогавашните събития.Началото на втората и година в Мунгав също не мина без драми, имаше нов ученик третокурсник който постоянно ги тормозеше и обиждаше, единствено запознанството и с Филип братовчеда на Влади внесе малко светлина в измъчената и душа.Влади и беше верен приятел, и и помогна да превъзмогне нежеланието и, да покаже на света истинското си аз.Мая вече не сплиташе косите си както преди, смени имиджа си след като вече не и се налагаше да пие отварата която прикриваше пълнотата и.Тримата заедно отстояваха на злодействата на разбойника, докато в един момент тя и Филип вече имаха своя тайна която ги свързваше необратимо, за нея знаеха само те и още двама възрастни магове чужденци.Мая и Филип вече не бяха същите, и нищо вече не бе както преди.Лошата новина която неволно дочу на рожденния ден на Филип, също не и даваше покои.С Влади решиха за първоначално да не му я съобщават докато не измислят някакъв план за осуетяване на пътуването, все пак времето
до последния учебен ден измина неусетно и тя трябваше да намери сили и да разкаже на Филип това което знаеше.
Той леко се натъжи от това което чу, но бързо усмивката отново се върна на лицето му.Каза и, че ще избяга от там при първа възможност.Това донякъде я успокои, но скоро след бягството му от санаториума родителите му го изпратиха във френски реномиран такъв в Париж, и то с придружител една от гувернантките.Братовчед му Влади и Мая много се натъжиха, дори гарванът и Блек беше тъжен.
