★ Куидичен мач "Северен вятър" v. "Южен вятър"

 

Мокър дъжд, скапан дъжд,
плиснал в миг и продължил
Как тоз мач отведнъж
просто ни е наводнил!

Пееше Яна, въпреки че не можеше да се каже, че има кой знае какви заложби за това. Вярваше обаче, че човек трябва да пее, когато му се пее, без значение какво казват околните. Ето например, баба ѝ все казваше, че ако пее на масата, щяла да се омъжи за циганин, пък до ден днешен не бе дошъл някой да я отнесе с каручката. Като пораснеше още малко, щеше да разбере, че онези, дето пеят ПО масите най-често ги отнасят, но с малко по-лъскави каручки. Не непременно цигани, но почти винаги ги хващат неподготвени. Кааааакто и да е.

Бе кофти момент да се разсейва с такива мисли, песнички или каквото и да било друго, защото колкото и неприятни да бяха условията, това все пак бе куидичен мач. А Яна беше бияч. Доста отговорна задача, която сама не можеше да повярва, че са ѝ поверили. Това бе позиция, която много повече отиваше на момчета като Борис, отколкото на дребни момичета като нея. Сигурно заради вечното катерене по дърветата и помагането на дядо ѝ с местенето на бали сено, ръцете ѝ бяха достатъчно здрави за бияческата бата. Проблем беше само, че тая бата трябваше да я държи и с двете, когато удряше блъджър (или когато замахнеше към такъв). Познайте какво се случваше тогава, хайде.

Хлъ-ъ-ъ-з.

Та, трябваше да внимава и да не се изхлузи от дръжката на метлата. За последната най-доброто, което можеше да се каже е, че летеше криво-ляво. Доста криво и леко в ляво през повечето време, но достатъчно, за да свърши работа. Бащата на Яна ѝ беше казвал, че добрите куидични играчи трябва да могат да се справят и на Нимбус, и на Луноход. В тоя момент третокурсничката беше готова да се качи и на прахосмукачка-робот Румба на име Боклуксмуций, само и само да се махнеше от тоя дъжд. Дрехите ѝ бяха сухи, благодарение на заклинанието, но вързаната ѝ коса бе подгизнала и усещаше как водата от нея се стича надолу по тила.

И понеже Законът на Мърши (грешката е вярна), обичаше хората, които си мислеха, че вече им е дошло до гуша от всичко, на сцената се появи блъджър (?). Те рядко се появяваха изневиделица, понеже бяха тежки и се чуваха, но ако човек е твърде зает да се разсейва с всичко друго на света...

Хлъ-ъ-ъ-ъ-з.

Някак успя да реагира малко по-бързо от ленивец, пресичащ улицата в тъмна нощ и попаднал в светлината на автомобилни фарове и вдигна бухалката си в пълна бойна готовност. Нещо, което не беше блъджър се вряза в нея и почти я отнесе от метлата. Беше Косара от Южен, с която имаха една и съща фамилия, но нищо общо откъм родословие (или пък имаха, кой знае).

- Нееееее!

Звездите се появиха пред очите ѝ толкова внезапно, че се наложи да ги затвори. Това беше тъпо, защото и без друго усещаше, че пада с главата надолу. Още по-тъпо бе, че някак се беше ударила сама по главата със собствената си бата. Аха да се паникьоса и разпищи и се усети, че мозъчната клетка на всички оранжеви котки по света днес е кацнала при нея. Бедрата ѝ бяха стиснали здраво дръжката на метлата и вместо да падне, се беше извъртяла отдолу. Можеше да чуе баба си и нейното „Яно мари, на всичко да си наопаки”.

- Така се живее сто години, бабо – отговори момичето, което само идеше да покаже, че главата ѝ бе започнала да се пълни с кръв и ако лекинко се пуснеше, можеше да не доживее и до утре.

Как се върна до правилното положение мисля да не ви обяснявам подробно, но накрая успя и по чудо не си изпусна бухалката.

Днес беше най-важният ден в живота на Ориана. Данят на първият ѝ куидичен мач.
    
Типично мартенско време: вчера беше приятно топло и слънчево, без нито един облак, а днес цяла сутрин валеше като из ведро. Всичко беше мокро и кално, но за куидича нямаше почивка. Наколко играчи вече бяха помолили Белев да отмени мача, но безуспешно. Алистър нямаше проблем с дъжда. Да, не беше приятно да играеш куидич по средата на порой, но не ѝ се случваше за първи път и вече беше свикнала. Дори веднъж баща ѝ я беше изкарал да играе куидич, докато валеше градушка. Ситна, но пак си беше градушка.
    
В два часа вече всички се бяха строили на игрището, когато леля Стела хвърли кърпичката. Публиката зашумя, а всички метли излетяха във въздуха. Ориана се отблъсна от земята и се огледа за куофъла, но дъждът създаваше плътна завеса пред нея и тя трябваше да се ориентира само по звука. След опасно близка среща с една от трибуните, най-накрая привикна с дъжда и започна да различава фигурите. Куофълаът вече беше в гончия от Северен вятър. Момичето се опита да го отмъкне няколко пъти, но беше спряна от блъджърите. Двамата биячи на противниковия отбор си подаваха смъртоносните топки и се целеха в играчите на Южен вятър. Ако техен бияч не се появеше възможно най-скоро, рискуваха да приключат играта в болничното крило.
    
- КОСАРА! – извика Ориана възможно най-силно, защото гончията на Северен вятър вече се готвеше да стреля към обръчите.
    
Вълканова определено я беше чула и в следващия момент се блъсна с все сила в Ориана. Беше за малко, само за малко, да падне от метлата. За нейно щастие, успя да запази равновесие, но главата ѝ се олюля като след турболенция и ѝ се зави свят дотолкова, че всичко наоколо ѝ се сливаше. Е... имала е и по-лоши инциденти на куидичното поле, но този определено беше от най-болезнените. Когато започна да се съвзема, видя куофъла, който падаше право към земята и един от гончиите на Северен вятър, засилил се към него. Точно сега не беше подходящ момент да припада. Наклони метлата си надолу, пришпори я максимално и грабна куофъла точно пред лицето на противника. С топката в ръце тя вече беше главната мишена на двата блъджъра. Успя да избегне единия, но вторя я изненада в гръб и се заби в нея с все сила.
     
БУМ!
   
Ориана вече падаше към земята. В последния момент извади пръчката си от джоба.
   
- Аресто Моментум – това е заклинание за трети курс, но за щастие Ориана го беше научила по-рано, тренирайки с баща ѝ. Важното беше, че проработи и омекоти падането, но куофълът вече беше в ръцете на Северен вятър.
 
За по-малко от 15 минути Ориана беше ударена два пъти - единият път с бухалка, а вторият - с блъджър, като след втория се озова на пода. Прекрасно начало на куидичната ѝ кариера.

 
 
 
 
 
Борис Захариев 
Недопускане на правописни, граматически, пунктуационни и стилистични грешки: 4/5 – Няколко дребни грешки.