★ Уроци по Вълшебство

@Катерина Мавродиева
@Еньо Хаджиконстантинов също е добре дошъл :д


Калоян се беше наместил комфортно на стола си в кабинета и четеше вчерашния брой на "Маг прес", когато часовникът удари девет. Дървената врата в дъното се отвори и учениците започнаха да се изливат в стаята. Имаше час с четвъртокурсниците, колко сладко. Щеше да им преподаде призоваващото заклинание, бяха първите дни на октомври все пак и още нямаше да ги пуска в дълбокото.
 В такива утрини Раев се сещаше колко истинско удоволствие му доставяше да преподава предмета си, особено когато това се случваше в по-малките класове. Всичко вървеше по план и децата се забавляваха. Радваше се да вижда тези детски и още леко сънени лица, които още се затрудняваха в движенията на пръчката, произношението...  
 Такива часове го зареждаха за цял ден. Ако не бяха те, трудно щеше да издържа нормите, които поставяше ръководството на вийлите.
 - Добро утро, деца - поздрави усмихнат Калоян, докато последните ученици заемаха местата си. - Снощи си бях пуснал да гледам сериал и в един момент усетих как ми се похапваше нещо... англичаните му казват снак, разбирате. 
 Раев потропа с пръсти по бюрото си, след което стана от стола и се поразходи из редиците от маси. Спря се в средата на стаята, измагьоса си един зелен фотьойл и, за изненада на учениците, се намести удобно в него.
 - Дааа, точно така. Проблем, стар като света - хладилникът беше непосилно далеч от мен. - Раев завъртя пръчка към катедрата и там се появи един стар и изненадващо как работещ хладилник "Мраз". Вратичката му се отвори и вътре се показа пакет "Зрънчо" и шоколад "Милка" с малини (любимият му). 
 При това шоу по лицата на някои ученици бяха изгрели усмивки.
 - Мъгълите не са открили още решение на този проблем, деца - Калоян намести очилата върху носа си - но ние, магьосниците, знаем какво да правим. Предположения?
 Няколко вдигнати ръце във въздуха.
 - Давайте, давайте! - окуражи ги Раев.
 - Призоваващо заклинание - чу той гласът на Катерина някъде в дъното.
 - Отлично, 10 точки за "Южен"! - възкликна мъжът и щракна с пръсти - именно то, призоваващото заклинание! За да го направите опишете дъга с пръчката си, не толкова широка, Еньо, мъничка! Извийте я нагоре. Към това казвате "Акцио" и назовавате предмета, който ви е затрябвал. Акцио шоколад!
 Блокчето шоколад излетя от хладилника и се приземи в ръката на Раев. Един размах на пръчката и шоколадът се разряза сам на квадратчета така, както си седеше в опаковката. 
 - Първият успял печели шоколадче. Започвайте! - каза професорът и доволен изяде едничко, докато крачеше обратно към бюрото си.

Подпряла с длан брадичката си, Катя внимателно слушаше днешният урок в часа по вълшебство
при професор Раев.Още от първият час тук в първи курс, тя бе запленена от мистичната и необятна наука за вълшебството.След драстичната промяна на училищната политика през отминалата година, професорът правеше всичко по силите си за да смекчи макар и в малка степен напрегнатата атмосфера която витаеше поради новият режим наложен от директорката Силванова и подопечните и виили.Зачислената към преподавателя по вълшебство нацупена асистентка, строго съблюдаваше за дисциплината по време на урок и сурово наказваше дори и за най-малкото нарушение на учебния процес


И днес не бе по-различно, притихналите невръстни вещици и магьосници бяха вперили погледи в учителя и се стараеха да запомнят и прилагат правилно неговите указания.Макар и мъмрен професор Раев се стараеше да не бъде прекалено строг към учениците с което все повече печелеше уважението им, Катерина също изпитваше респект към него и бе една от добрите ученички с които той се гордееше.Преподавателят им обясняваше как да призовът нужен им предмет, ако той се намира далече от обсега им с помощта на заклинание и малко магия.Бе измагьосал удобно кресло и хладилник в който имаше чипс снаксове и шоколади.
Демонстрира им как точно да замахнат с магическа пръчка и да призовът желаното лакомство, в ръката му се бе озовал шоколад с малини който професорът раздели на малки парченца и прикани децата, да изпробват умението си в призоващата магия изричайки заклинанието "Акцио" шоколад и замахвайки по определен начин с магическата си пръчка


Катерина присви очите си, не обичаше малини, но от уважение към професор Раев трябваше да изпълни задачата.Изрече заклинанието и замахна явно по-отривисто с магическата си пръчка отколкото беше нужно, поради което парченцето шоколад изхвърча от ръката на преподавателя прелетя през стаята и падна на пода предизвиквайки сподавен кикот от няколко момчета.Тя счете това за обида и смръщи лице, опита отново да призове друго парченце като този път бе по-внимателна и направи замахването плавно така успешно вече държеше в ръката си парченце от шоколада пестори се, че го слага в устата си и бързо го пусна в дълбокия джоб на мантията си като се надяваше това да не бъде забелязано от професора.

Вийлата го погледна на кръв. Калоян сръбна набързо от чашата си с кафе. Знаеше, че след този час щеше да се обяснява пред Виктория и леля Радина, защо в часа му учениците са си играли с храна. Заради това той реши, че е време да разнообрази дейностите в часа. И малко да поизпита, в този ред на мисли. 
 - След като похапнахте от запасите ми за седмицата - погледна Раев уж лошо учениците най-отпред, но сетне намигна съучастнически - е време да поупражним знанията от този час и няколкото преди него. Можете да станете.
 Калоян стана от кожения стол и завъртя пръчката си. Вратата на стаичката в далечния ъгъл се отвори и от вътрешността ѝ полетяха тренировъчните чучела. Те се събраха в средата на подземието, завъртяха се в танц там, където само допреди малко беше зеления фотьойл, и се наредиха в редица по продължение на стаята. 
 Професорът изключително много се радваше на стаята, която училището му бе отредило. Беше изключително просторна по дължина и всеки ученик можеше да се упражнява свободно, запазвайки ръка и повече разстояние от съседа си. Прозорците бяха големи, изключително красиви (и естествено, защитени с множество магии в случай на някой несполучлив изстрел от нечия пръчка). Естествено, Раев сам бе направил някои магии, за да може стаята да отговаря на изискванията на предмета, но от последните промени на интериора Калоян беше извънредно доволен. 
 Раев пристъпи напред към средата, за да може да го виждат всички.
 - Последните часове преговорихме "Депулсо", а от миналата година знаете още парализиращото заклинание "Петрификус Тоталус", както и "Гласиус". Вярвам, че имате достатъчен набор от знания за да се справите с... опонентите пред вас. 
 Раев се ухили сам на себе си. Спомни си за онзи път, когато беше омагьосал едно от чучелата да връща заклинанията по посока на направилия ги. Един отличник, който си бе повярвал точно преди изпитите СОВА, си научи добре урока.
 - Други заклинания позволени ли са? - попита София някъде зад гърба на Калоян. Виктория завъртя главата си в посока на питащата, след което премести поглед към професора. Той знаеше колко го следеше за изцепки, затова премерваше почти всяка своя дума. Почти.
 - Сигурен съм в уменията Ви, госпожице Хоенлое - професорът извърна глава към момичето. - Стига чучелото ми и стаята да са цели, свободна сте да се вихрите. За напредналите обикновено гледам повече за грешки, имайте го предвид. 
 Чу как Катерина, която беше най-близко до него, извади пръчката си със свистене, но сякаш не беше особено сигурна дали да започне да нанася удари по съперника си.  
 Раев се завъртя и се усмихна приятелски.
 - Какво ме гледате, започвайте!

Тренировъчните чучела се бяха подредили в дълга редица в самия център на стаята, Катя сякаш се бе разконцентрирала и таеше леки съмнения в това дали ще се справи добре пред зоркия поглед на смръщената вийла която щеше да им е жури. Погледна несигурно пръчката си, дали не я стискаше прекалено силно. Направи няколко тестови замаха и счете, че е готова да започне. Замахна изричайки "Депулсо" към едно от чучелата което бе изблъскано от заклинанието и, но останалите се раздвижиха хаотично.Тя насочи заклинанието към друго от тях, но не уцели и се препъна залитайки. София се изкиска подигравателно зад гърба на Катерина, това я подразни и едвам се въздържа да не запрати по русото момиче кракожелиращо заклинание.

Катя бе изнервена от несполуката си и това я разсейваше,  тя запращаше заклинания по движещите се дървени чучела и ги отблъскваше едно по едно като отскачаше встрани за да не се блъсне в някое от тях. Изгуби представа за времето и сякаш танцуваше между тях и другите ученици внимавайки да не нарани погрешка някого. За секунди мерна благия поглед на професор Раев, който и кимна одобрително. Това като че ли презареди енергията на момичето и тя отново беше уверена в себе си. Изведнъж бе изблъскана от нечие заклинание, което някак бе рикуширало в нея. Тя се удари в стената и се свлече с разкървавена устна на пода, лицето и почервеня като домат щом видя Раев да се приближава към нея.

-Ддобре съм професоре, ще мога да продължа.-измънка Катя.
Стисна зъби, точно сега не трябваше да показва слабост и да допуска нелепи грешки. Това щеше да коства мъмрене както на нея, така и на професор Раев. Тези зли вийли не проявяваха и капка човечност към никого, а само изискваха и изискваха. Момичето се надигна и попипа раната си, не болеше и вече бе готова да продължи когато вийлата строго я повика при себе си. Катерина неохотно се приближи, очаквайки съдбата си.

Виктория изрече името на Катерина твърдо и студено. Момичето бавно се изправи от земята и премина покрай Раев като с длан затискаше разкървавеното по лицето си. Щяха го мъмрят за наранения ученик по време на учебни занятия. Беше си позволил да им даде по-интензивно упражнение и ето - това щяха да кажат вийлите - бе резултатът. 
 В подземието стана съвсем тихо, само стъпките на Катерина по пода отброяваха равномерно времето до нейното наказание в Мелачката. Да, след днес тя обезателно щеше да свърши там. 
 - Виктория! 
 Гласът на Калоян се разнесе из каменните стени и се върна обратно. Никой от тук присъстващите не го беше чувал да вика. Виктория се сепна за момент. След което върна каменното си изражение и каза възможно най-спокойно:
 - Тя отива в Мелачката, професоре. Възражение ли имате?
 Стаята притихна. 
 - Не, Виктория. Но искам да говоря с Катерина след часа, така че тя ще ме изчака в стаята ми за почивка. Искам също така да проведа остатъка от часа си възможно най-спокойно, както виждаш всички други ученици са в добро здраве и в също толкова добро настроение. Така ли е, деца?
 - ДААААААА!
 Викът се разнесе еднозначно. Виктория смръщи бялото си лице.
 - Ще трябва да докладвам това на леля Радина, професоре.  
 - Така трябва да направиш. - Раев разпери ръце - Кате, вратата е зад бюрото, седни удобно на фотьойла и изчакай да приключи часа.
 След което прибра ръцете си в джобовете си и се усмихна добродушно, сякаш казваше "ето, проблемът е решен".
 - Искам тази ученичка в Мелачката!
 Раев извади дясната си ръка, която вече държеше пръчката. 
 - Акцио кафе!
 Чашата "Най-добър ръководител на дом '09" излетя от мястото си на бюрото и свободната лява ръка на професора я улови безпогрешно.
 - Ще ти я дам, когато поговоря с нея. Мога ли сега да си продължа часа?
 Виктория смъмри нещо и излезе от подземието.
 Раев отпи от кафето си. Учениците се развълнуваха, но той вдигна ръка и им направи рязък знак. Когато преглътна течността изрече през смях:
 - Нека не я караме да се връща. Продължавайте с упражнението, всеки срещу своето чучело. Имаме още 20 минути и ще ги оползотворим с много, много труд! - Раев погледна през рамо и допълни малко по-тихо. - Нека накараме директорката да се гордее с нас.


(+1 т. опит)

Катя унило влезе в стаята за почивка на професор Раев, пристъпваше бавно към дивана допрян до отсрещната
стена и приседна в единия край.Главата и бучеше от емоции и адреналин, едва се беше разминала с по-жестоко наказание.Сега щяха да я върнат отново в мелачката, не и пукаше добре знаеше какво я очаква там.Поне нямаше да я изгонят от Мунгав като ненадеждна ученичка, щеше да остане тук. Явно този път се бе надценила или някой и бе скроил подъл номер, беше и все едно. Катерина почувства как нещо се надига в гърдите и и започва да я души, не беше гняв по-скоро мъка от безсилието на всички да отхвърлят този тираничен деспотизъм който цареше в училището.

Усети как и става мъчно за преподавателите които харесваше, професор Раев който беше толкова топлосърдечен и се отнасяше мило с всяко дете тук, както и за ръководителката на южняците професор Звездинова която ги закриляше и се грижеше за тях като майка каквато и беше и не на последно място за преподавателят и по трансфигурация професор Желев.Катерина бе привързана макар и по детски към тях и сега заради нейната небрежност щяха да се карат на професор Раев.Момичето не бе плакало отдавна, но състраданието което изпитваше към тях отпуши реката на сълзите и.Тя се сви в края на дивана скривайки лице в една от възглавниците.Трябваше да изчака тук до края на часа, надяваше се никой от другата стая да не чуе хлипанията и.

Поне едно нещо беше хубаво в тази тежка ситуация, щяха най-сетне да я отърват от омразния медальон на избрана и вече нямаше да я отбягват. Катерина избърса очите си с ръкав и се замисли за какво ли искаше професора да говори с нея, чувстваше се унизена и отново заплака.

10 галеона

- Свободни сте!
 Тези думи донесоха лекота колкото на учениците, толкова и на него. Децата започнаха да се разотиват, мъжът чуваше "довиждане" от различните страни на залата и отговаряше любезно на нищото. 
 В "Мунгав" все още се чувстваше обичан. Калоян знаеше, че той бе на мястото си тук. Това обаче в никакъв случай не значеше, че ще ги остави да го сплашват и да го разхождат по ръководства при всяка грешна стъпка.
 Раев махна с пръчка и чучелата се затътриха в колона към стаичката си. Вдигна чашата да доизпие кафето си и се загледа в чудните снопове лъчи есенно слънце, които се процеждаха през завесите. Магията я беше направил сам, гледката беше като от Северната кула. Различаваха се дървета, които в действителност сега переха клони горе на повърхността. Беше хубаво тук долу. Неговото си място.
 - Време за почивка. - каза си тихо. След което се подхили сам на себе си, вероятно за да се окуражи. Добре знаеше, че в стаята за отдих го чакаше едно разплакано момиче, което той виждаше, че се старае в часовете. Изглеждаше объркано. Никога не беше имал приказка с Катерина, но след като я беше извоювал от Виктория, сега бе редно да я успокои. Всичко щеше да бъде наред. Да, това щеше да ѝ каже.
 Той отвори вратата и влезе в малката стая. Беше си я измагьосал с идването в "Мунгав", определено имаше поле за изява в това празно подземие. Вътре имаше един удобен диван, рафт с книги до стената, малък гардероб в единия ъгъл, хладилниче в другия и шкаф с телевизор точно пред дивана. Двете феи, които беше приютил преди два месеца се гонеха около крушките на лампата на тавана. С влизането Калоян не видя свитата на кравай Катерина и се изненада, когато я видя в това безпомощно положение. Явно беше плакала последните двайсет минути.
 - Чувствай се като у дома си, има ядки в шкафа - Раев вдигна пръчката си, едното му отделение се отвори и оттам долетя една купичка с микс ядки. - Безалкохолно или ще пиеш чай с мен?
 Екатерина го погледна с тъжните си очи и промълви, че иска безалкохолното. Учителят отиде до хладилника и наля от пепсито в една чаша, която се появи отникъде, ако питаме Катерина. Беше си я измагьосал, тук просто нямаше място и за чаши. Откакто си измагьосваше посуда, тук си беше рай. Не му се налагаше толкова и да мие. Понякога се чудеше как се оправяха мъгълите.
 - Нали няма да Ви се карат много? - чу той иззад гърба си. 
 Обърна се и срещна погледа на Катерина. Тя заради това ли се съсипваше? Раев се засмя, но всъщност му стана много мило. 
 - Не се притеснявай, скъпа, част от работата е. 
 Катерина май не му повярва, но отмести глава надолу към масата и си грабна един бадем.
 - Трябва да ти кажа - той ѝ подаде чашата кола - че ти се справи много добре днес, Катерина.
 Момичето се надигна леко, невярващите ѝ очи блестяха. 
 - Наистина ли?
 - Да, упражнението беше трудно, исках да ви раздвижа. Справи се много, много добре. - повтори Раев и намести очилата си, след което се пресегна за едно кашу от купичката и седна в другата част на дивана, все така вперил поглед в нея.
 - Искам да си спокойна, само това е важно, нали? Всичко ще бъде наред.
 - Трябва ли да отида в Мелачката? - попита Катерина.
 - Била ли си преди?
 Сърцето му се беше свило леко. 
 Всичко щеше да бъде наред. И той си го казваше. И се усмихваше.

(+1 т. опит)

Катерина бе свела поглед потънала в отчаянието си, това чудовищно положение в училище нямаш изгледи да се промени в обозримо бъдеще. Прегърна възглавничката и отметна глава назад, колко ли по-зле можеше да стане бе се нагледала на нечовешки тормоз в Мелачката миналата година, а сега я бяха включили в група "Избраните", избрани... но за какво недоумяваше Катя. Погледна медальона си и изруга, в този момент при нея влезе професор Раев. Момичето сепнато погледна към него чувстваше, че му е задължена за добрината която бе проявил. Усмихнатият преподавател я почерпи с безалкохолно и ядки, тя си взе бадемче и го загриза.
-Много ли ще ви се карат?-попита го угрижено Катерина.
Та той беше един от любимите и преподаватели, как само го унижаваха вийлите и подронваха авторитета му, но за жалост и той като другите учители нямаше възможност да им се противопостави.

Но сега я бе поканил в личната си стая за почивка, нея едно от стотиците деца на които преподаваше. С какво бе спечелила вниманието му, не спираше да се пита докато той и говореше успокоително. Попита го дали наистина ще се наложи да се върне пак в онова отвратително място където изтощаваха обикновените ученици до краен предел. Професор Раев се замисли за момент, след което и отговори с въпрос.
-Била ли си там преди?
Момичето потрепери при ужасните спомени които бяха нахлули в главата и, тренировките продължаващи часове наред след тежкия учебен ден смазваха тялото и психиката и. Тя замълча за момент.
-Миналата година редовно.- натъжена му отговори тя.
-Професоре вие не знаете, там буквално им стопяват лагерите. Мислех, че и тази година ме очаква същото мъчение, но се оказах сред избраните, но не знам защо.

Погледна го отново с тъжните си очи, искаше и се да го прегърне и да се разплаче отново като дете каквото изглежда все още беше. Благият му поглед и вдъхваше сили и надежда, че е способна да преодолее това и каквото и да я очакваше до края на този ден, тя нямаше да се предаде.

1т опит