Индекс
50
0 т.
by ЛЕНА ГЪЛЪБОВА
Книги… Антични книги… Нови книги… Всякакви книги… Искам още книги!
Мислите, които бушуват в чернокосата главичка на единадесет годишната Лена Гълъбова.
Когато бе на шест, Лена забеляза, че гледа другите деца отвисоко. С годините това не се промени, но прозря, че те не са виновни за него – тя просто бе твърде висока за годините си (винаги с една глава над останалите). В детската градина я оприличаваха като „прасенце“, а след това стана „конче“, само дето не бяха изговаряни умалително (децата понякога могат да бъдат много лоши). Първото се дължеше на необичайно чипото ѝ носле, а второто… е то вече се подразбира на какво. Майка ѝ, която много искала син, оформяше черната ѝ коса в мъжка прическа и нали разбирате какво следваше – още подигравки. Баща ѝ много харесваше очите ѝ, оприличаваше ги като цвета на любимия му ром (когато не беше пиян и можеше да разговаря без да крещи).
Когато Лена стана на шест всичко се промени. Изолирана и без много приятели, поправка – без никакви приятели, тя се научи да чете. Учеше се върху стара книга, която намери в един кашон, в мазето на баба (тя много обичаше баба). Поглъщаше страниците на книгата с приказки и мечтаеше да се превърне в герой от нея и да избяга оттук.
Лена обичаше да чете. Ах, как само обичаше!
Знаеше, че ако може да се превърне в някое животно, това щеше да е гълъб. Защо ли? Подразбира се – за да излети. Тогава още не знаеше, че всъщност фамилното ѝ име е Гълъбова. Разбра го, когато при поредния скандал чу баща си да казва с висок тон на майка ѝ: „Ако ми беше родила син, нямаше да се забъркваме с онези Гълъбови, като се съгласяваме да се грижим за дъщеря им“. Историята след това е банална – сълзи, обяснения, деветгодишното момиченце разбира, че това не са истинските ѝ родители, причините, поради които истинските такива (не може да ги нарече родители), са я изоставили – неизвестни.
Спасението е просто – книги! Лена започва да чете повече от всякога. Най-много се интересува от книгите с магьосници. Всяка вечер сънува, че прави магии. Разказва на майка си. Тя не ѝ обръща внимание. Все повече и повече момиченцето говори за това. Вече не различава сън ли е или реалност. Накрая получава заплаха: „Ще те заведем в лудницата, ако не спреш!“… И Лена спира да разказва за магиите, но продължава да сънува.
Сега пред нея стои писмо. Страх я е да го отвори. Сигурно е покана за „лудницата“, за която майка ѝ не спира да говори. Не. Пишеше УЧИЛИЩЕ ЗА МАГИЯ И ВЪЛШЕБСТВО „МУНГАВ“. Лена си мисли, че отново сънува. Ощипва се. Не се събужда.
После всичко става като на магия. Родителите ѝ се съгласяват да отиде в това „специално училище за такива като нея“ (така го наричаше майка ѝ), а баща ѝ допълваше – „смахнати“. Но Лена е щастлива. Последните години се бе опълчила срещу подстригването на косата (при едно условие – винаги да е с вързана такава, все пак не трябва да прилича на момиченце), а сега най-сетне може да я пусне, рееща се от вятъра, и да излети като гълъб от този задушаващ я град. Отива на по-хубаво място, където може да чете книги, антични книги, нови книги, всякакви книги… НА МЯСТО, НА КОЕТО ДА НАПИШЕ СОБСТВЕНАТА СИ ИСТОРИЯ!
(изображение: Аделаида Кейн в сериала „Царуване“)
Админ: Героят е архивиран поради продължителна неактивност на потребителя. Може да бъде върнат със съобщение от потребителя до администраторите. Възраст на героя към момента на архивиране: 12 г. (втори курс).
