Алгара Борисова

.... Алгара Борисова .......

.... Възраст: 13 г, родена през студената зимна утрин на 20 януари....

  Произхождайки от името й, Алгара не се имаше за толкова красива. Средна на ръст, леко пухкава.. Никога не е била слаба, колкото и диети да пазеше през краткия живот, който бе живяла. Притежаваше гъста тъмна и дълга коса, на сянка може да сбъркаш с черна, но на слънце се виждаха виолетово-червените отблясъци. Имаше сладко чипо носле, бадемовидни очи и красиви гъсти вежди. Нали сега е модерно да се прилагат козметични процедури от малки, та скубеше по 3 косъма от всяка една, така непокорно решили да порастват извън границите на останалите си събратя. Но до там. Формата на лицето й беше овална, с бузки за щипане. Мразеше го това щипане... Когато ходеше на гости, всяка баба, която се докопаше до нея, опитваше да й ги отскубне, защото били толкова пухкави и как да не ги намачка човек.

  Алгара имаше добро сърце. Бурен нрав, но винаги справедлива. Не обичаше промените, не обичаше дори да си купува нови дрехи, защото това значеше промяна. Обичаше растенията и животните, обичаше да ходи в горите и по реките. Да събира камъни, билки, цветя и все бъркаше някакви чайове преди сън. Мечтаеше за много неща. Отдаваха й се много неща. В главата й винаги беше каша. Захване се с едно, после й дойде муза за друго. Но в бързината да докаже пред себе си, че може да го направи, зарязваше първото, с което се захване. Затова винаги около нея беше хаос. И нищо недовършено. Но въпреки хаоса, винаги можеше да намери това, което пожелае. Мразеше лицемерието и мързеливите хора. Мразеше тези, които не знаят, но и не искат да се научат, и не полагат никакви усилия, за да направят промяна в живота си, а винаги чакаха на готово от мама и тати. Вярно, на 11 няма от кой да друг да чакаш, но поне домашните им да не ги пишеха родителите им. 

  Алгара бе родена в малък град, простиращ се на брега на голяма вековна река. В обикновено семейство на начална учителка и полицай. Може би професиите на родителите й са една от причините Алгара да ненавижда мързела и лъжата...Работейки дълги години една и съща професия, без да искаш започваш да пренасяш привичките си и вкъщи, и във възпитанието на детето, и ставаш това, което работиш. Но Алгара знаеше, че е нещо повече. Дори за крехката си възраст беше сигурна, че един ден няма да работи едно и също цял живот. Да, това беше голям проблем. Две чувства, сблъсквайки се едно с друго. Хем да не обичаш промяната, хем да не искаш да работиш едно и също всеки ден, седмици, месеци, години наред... Но..имаше много време, докато дойде момента, в който трябва да работи. Сега залягаше над учебниците. За разлика от своите съученици, които казваха колко е гадно училището и учителите, Алгара обичаше да учи.

  Въпреки любовта й към знанието, да пише в тетрадките си, да си води записки и да слуша в захлас, Алгара не беше от най-успешните ученици. Обичаше изкуството, обичаше да рисува, обичаше природата, обичаше и разходките по време на физическо.

  Алгара беше добра със съучениците си, имаше си приятели, имаше и неутрални, но имаше и такива, които й се подиграваха заради закръгленото й телце.

  Не беше от най-затворените деца в клас, но не беше и от групата, която бягаше от някои часове, криеше се да пушат в някоя тоалетна и пиеха кофеинови напитки .... Модерно е да се ходи по заведения и да пиеш кофеин... Как изобщо ги допускаха и им сервираха такива напитки..

  Предмета по история беше най- големия кошмар в целият й живот. Не само, защото беше труден, а и заради преподавателката, която целият град знаеше колко е строга. За нещастие на Алгара, точно в този предмет разбра, че всъщност не е част от този обикновен свят... Нали знаете как обичат учителите да изпитват някои деца, само като кажат номера. За нейно нещастие тя беше сред първите номера в клас. Номер 3... Не го харесваше това число...защо не 17... Защо не 23 или 24..А може би 28… Но не.... Тя беше номер 3 .. Сърцето на Алгара се сви на камък, когато чу от устата на госпожата, своя номер. Трябваше да говори за Цар Иван Асен II и разцвета на втората Българска държава... Но как... Всичко в главата й беше каша..силно главоболие, което не я напускаше от известно време. Толкова факти, толкова имена, дати... Как да ги запомни .. как другите ги учеха, как ги знаеха.... Стана от своя чин, но след въпроса на учителката- настана мълчание. Мълчанието на агнетата... Бунтарчетата на задните чинове започнаха да се хихикат. Направи им се строга забележка, но това не ги спря да шумят. 
 Кулминацията беше, когато решиха да замеря Алгара с химикал и да я уцелят в гърба. Напрежението в тялото й не спираше да се надига. Имаше чувството, че ще избухне. Топло ли беше в стаята или тя изгаряше отвътре? Мистерия.. Замеряха я с топчета от хартия, с гумички за моливи. Но Тихомир реши, че ще е по-интересно, ако я замери с химикал. Замахна срещу гърба на Алгара...но нищо не се случи. Химикалката не я уцели. Не я докосна дори. Не падна. Остана да виси във въздуха точно на 1 см разстояние от гърба на Алгара, която все повече започваше да се притеснява. Изведнъж от тишината в класната стая, настана тиха суматоха. Започна се шепот, възклицания, дори няколко деца се изместиха, за да не са близо до нея.
  Госпожата надигна глава от дневника, за да види какво се случва в нейния час. Погледна децата, погледна Алгара, смръщи вежди и рязко свали очилата, едновременно ставайки от стола. Алгара проследи погледа на госпожата си, огледа се и видя, че всички гледат точно зад нея. Обърна се .. и се стъписа, но го почувства някак си нормално..химикалката, с която бе замерена си стоеше кротко и тихо във въздуха.
 Единственото нещо, което правеше е да се върти. Загледа се в нея и я пипна. Мигом падна в краката й... Но госпожата решила, че е номер, бързо въдвори ред и задраска една завъртяна двойка в дневника, срещу името на Алгара. Единствената мисъл в момента, която преминаваше през мозъка на малкото момиче, беше тази химикалка. Как, защо?... Възможно ли е?.. Случи се още няколко пъти в същия ден. 
 Явно Тихомир решил да докаже, че Алгара не е нормална, се захвана със сериозната задача да я тормози. С какво ли не я замерва. Но нито едно от нещата не остана във въздуха. Или я улучваха, или падаха до нея.. В Алгара се надигаше гняв и разочарование, но пазеше самообладанието си.. до момента, в който на края на учебния ден, Тихомир видимо ядосан,че не може да докаже тезата си, че съученичката му е ненормална, хвана стола си и го метна срещу момичето. Алгара все още прибираше учебниците от последния час. Когато чу възклицанията на децата около нея, в мигом се обърна, но видя само летящия към нея стол, който се удари в нещо като невидима стена пред нея и се пръсна на няколко парчета. Всички притаиха дъх, Тихомир онемя, Алгара взе раницата си и побягна към вкъщи разплакана. Какво се случваше с нея? Преумора ли, напрежение ли, халюцинации ли... Не знаеше. Но трябваше да има своето обяснение.

Админ: Героят е архивиран поради продължителна неактивност на потребителя. Може да бъде върнат със съобщение от потребителя до администраторите. 

Одобрена! Разпределена в дом "Южен вятър".