Емили е 12 годишно момиче, на което ѝ предстои да постъпи в първи курс в училището за магия и вълшебства „Мунгав". Макар да се казва Емили всички я наричат Милс.
Милс е слабо, нисичко момиченце. Косата ѝ е дълга и права и има цвят лешник. Лицето и е слабо и бяло, но изпъкват големите ѝ зелени очи и луничките по носа и бузите ѝ.
Милс е вечно усмихната и много добра. Тя обожава приключенията и пътешествията. Много е мила, но ако бъде предизвикана или ядосана показва темперамент. Тя е от хората, които биха направили всичко за приятелите и семейството си.
Емили е родена на 16 май в Англия, в старо магьоснически семейство. Майка ѝ умира когато е на 4 години и тя остава да живее с баща си, който я обича много, но няма време за нея, и затова тя е отглеждана главно от детегледачката Гертруд. Милс има нормален и спокоен живот, но това се променя на десетият ѝ рожден ден, когато изчезва безследно. Тя е отвлечена от врагове на баща ѝ, които не искат тя да постъпва с училище за магии, защото ако постъпи има шанс да е невероятно силна заради произхода си. Затова те я отвличат и я оставят в България. Тя се събужда на една стара спирка в нищото. Започва да се оглежда и чуди къде се намира, когато се замисля дали познава мястото осъзнава че няма никакъв спомен за каквото и да е. Единственото което може да си спомни е че се казва Емили. Макар и без идея за себе си, тя тръгва да върви към близкия град, който се вижда в далечината. След близо половин час вървене тя се озовава пред вратата на една ярко оранжева къща. Къщата е единствената която дава признак за живот и затова Милс решава да почука и точно преди да го направи от вътре излиза една жена в трийсете си години. Тя изглежда доста интересна и си проличава че къщата е нейна. Но Милс нямаше и идея че жената е вещица. Те се запознаха и не след дълго жената (Милена) ѝ предложи подслон. Не след дълго дотолкова свикнах една с друга с компанията си и в предвид факта че никой не потърси Емили тя я осинови. След близо година спокоен живот в един съдбоносен ден пристигна писмо. Не обикновено писмо, писмо от училището за магии и бълшебства „Мунгав". Милена се стъписа, защото дори не е и подозирала че Милс е магьосница. Дори не можа да повярва и след като прочете писмото, защото за времето в което живеят заедно, Милс не е направила дори несъзнателна магия. Но въпреки това, щом има писмо, значи е магьосница. И от тук започва историята на Милс на която ѝ предстои да започне обучението си в „Мунгав“ след месец.
Админ: Героят е архивиран поради продължителна неактивност на потребителя. Може да бъде върнат със съобщение от потребителя до администраторите.
Милс е слабо, нисичко момиченце. Косата ѝ е дълга и права и има цвят лешник. Лицето и е слабо и бяло, но изпъкват големите ѝ зелени очи и луничките по носа и бузите ѝ.
Милс е вечно усмихната и много добра. Тя обожава приключенията и пътешествията. Много е мила, но ако бъде предизвикана или ядосана показва темперамент. Тя е от хората, които биха направили всичко за приятелите и семейството си.
Емили е родена на 16 май в Англия, в старо магьоснически семейство. Майка ѝ умира когато е на 4 години и тя остава да живее с баща си, който я обича много, но няма време за нея, и затова тя е отглеждана главно от детегледачката Гертруд. Милс има нормален и спокоен живот, но това се променя на десетият ѝ рожден ден, когато изчезва безследно. Тя е отвлечена от врагове на баща ѝ, които не искат тя да постъпва с училище за магии, защото ако постъпи има шанс да е невероятно силна заради произхода си. Затова те я отвличат и я оставят в България. Тя се събужда на една стара спирка в нищото. Започва да се оглежда и чуди къде се намира, когато се замисля дали познава мястото осъзнава че няма никакъв спомен за каквото и да е. Единственото което може да си спомни е че се казва Емили. Макар и без идея за себе си, тя тръгва да върви към близкия град, който се вижда в далечината. След близо половин час вървене тя се озовава пред вратата на една ярко оранжева къща. Къщата е единствената която дава признак за живот и затова Милс решава да почука и точно преди да го направи от вътре излиза една жена в трийсете си години. Тя изглежда доста интересна и си проличава че къщата е нейна. Но Милс нямаше и идея че жената е вещица. Те се запознаха и не след дълго жената (Милена) ѝ предложи подслон. Не след дълго дотолкова свикнах една с друга с компанията си и в предвид факта че никой не потърси Емили тя я осинови. След близо година спокоен живот в един съдбоносен ден пристигна писмо. Не обикновено писмо, писмо от училището за магии и бълшебства „Мунгав". Милена се стъписа, защото дори не е и подозирала че Милс е магьосница. Дори не можа да повярва и след като прочете писмото, защото за времето в което живеят заедно, Милс не е направила дори несъзнателна магия. Но въпреки това, щом има писмо, значи е магьосница. И от тук започва историята на Милс на която ѝ предстои да започне обучението си в „Мунгав“ след месец.
Админ: Героят е архивиран поради продължителна неактивност на потребителя. Може да бъде върнат със съобщение от потребителя до администраторите.