Последно прочетох

Какво четохте последно и какво е мнението Ви?

Последно време отново съм полудяла по вселената на „Хари Потър“ и то си проличава в присъствието ми тук.. Въпросът е, че намирам изключително голям чар в така наречените „фенфикшъни“, като някои от тях са си цели книги! 

Последно прочетох All The Young Dudes, чийто сюжет е позициониран през 70-е години на ХХ век. Главните персонажи са марудерите, а историята е написана толкова увлекателно, че толкова често губих представата за времето и седях да чета до зори. А лично аз фенфикшъни не бях чела от гимназията, което беше преди известно време. 

Историята има близо 200 глави, а наскоро четох че се равнява на около 20 000 страници! 

Изобщо е толкова приятно да се запознаеш отблизо с тийнейджърите Ремус, Сириус, Джеймс и Питър, че няма думи, с които да го опиша. Разбира се, всичко си остава под формата на неканонична литература, но въпреки това е изключително любопитно да видиш историите на групата шегаджии, които имат много по-трагична, поне според мен, история от Златното трио. 

Включени са и персонажи, които са бегло споменати в поредицата на Роулинг като Мери, Марлийн и още много други. 

Няма да ви спойлвам нищо, ако някой реши да ѝ даде шанс. Но въпросът е, че стана толкова популярна, че се сдоби със собствена фен база!

Давам линк, ако нечие любопитство бе събудено.

https://archiveofourown.org/works/26634157/chapters/64947364

На италиански го има само?

Аз се заех да препрочета целия ХП отново, че отдавна не бях. Много е забавно, особено преходът от по-детските към по-сериозните. 

Впрочем във връзка с ХП утре ще ходя на едно събитие: https://kulturni-novini.info/sections/4/news/36236-predstavyane-na-knigata-filosofskite-tayni-na-hari-potar-ot-lidiya-denkova?fbclid=IwAR2wRHmOTGFSKsQCUYdH-IQW-m6nEMrOA5nduOI91SXnspMsyQGzFaiFhtU. Може да представлява интерес за някой тук.

П.П. Тишо е.

Трябва да има опция за английски, аз я четох така.

Оле, това е чудесно! Ще взема и аз да дойда, хахаха.

Да, открих го на английски - https://archiveofourown.org/works/10057010/chapters/22409387

А, супер, мисля, че ще е много интересно.

Стивън Кинг - "Дългата разходка" книгата е уникална, чете се на един дъх, всеки трябва да прецени за себе си как завършва.

Стефан Филчев написа:Стивън Кинг - "Дългата разходка" книгата е уникална, чете се на един дъх, всеки трябва да прецени за себе си как завършва.

Една от любимите ми негови книги. 

Последно прочетох Хари Потър и Философския камък. Покрай форума и играта, просто нямаше как. Иначе преди това прочетох новата на Стивън Кинг - Приказка. Много ми хареса.

Аз съм много голям фен на Кинг. “Дългата разходка” определено е от най-хубавите. За тия в последните години съм скептичен, затова не съм чел още “Приказка”, но си я купих.

В момента чета фенфикшъна, препоръчан от  @Доротея Дрекова по-горе. Това е книга за истински ХП фенове. С дължината на “Война и мир”. За жалост, я няма преведена на български.

Последно четох "Човек на име Уве" на Фредрик Бакман, лично за мен е много запомняща се, но не колкото "Майстора и Маргарита" на Булгаков, която приключих преди това. Е тва вече е литература в пълния смисъл на думата, руските класици са си руски класици все пак :))

Симеон Манев написа:Последно четох "Човек на име Уве" на Фредрик Бакман, лично за мен е много запомняща се, но не колкото "Майстора и Маргарита" на Булгаков, която приключих преди това. Е тва вече е литература в пълния смисъл на думата, руските класици са си руски класици все пак 

Даааа, "Майсторът и Маргарита" е топ. <3

В момента чета/дочитам: 

1. Трескав блян, Дж. Р. Р. Мартин
   Интересна история за края на 19 век в Америка. Има параходи, капитани и вампири, плаващи по Мисисипи. Малко множко ми идват техническите описания на параходи, това как работят, как са сглобени, кой какъв чин има на лодката и т.н., но ако сте фенове на подобни машинарии, ще ви хареса. Бавно върви засега, затова започнах да чета...
   
2. How to be a good creature: A Memoir in thirteen animals, Sy Montgomery
   Много харесвам Сай Монтгомъри още откакто прочетох "Сърцето на октопода", която е книга за... you guessed it - октоподи. Сай умее да описва много красиво, с огромна любов към животните и има множество невероятни истории за разказване от опита си като естествознайник, събрани от цялото земно кълбо. Като малка гледах Animal Planet с часове и исках да стана следващата Джейн Гудол, така че подобни книги винаги много ме зареждат. Почти я приключвам, много е кратичка, "изяжда" се за 2 дена макс. Което ни води до...
   
3. Шепотът под вратата, Т. Дж. Клун
   "Къщата в лазурното море" беше първата книга на Клун, която прочетох, и която толкова много ме докосна, че мислех за нея с дни след като я приключих. Много топло, приятелско и сърдечно чувство остави у мен, авторът пише с невероятна човещина и деликатност за стандартно сложни теми, като това да си различен, отхвърлен от обществото и невписващ се никъде. Още не съм започнала с Шепотът, но имам мнооого големи очаквания. 
   

*забърсва праха от темата*

“All The Pretty Horses”, Cormac McCarthy.
Чудесен уестърн без добавена захар и розови очила, сурови времена, сурови хора, сурови нрави. Не е най-доброто от автора, което съм чела, но пак ми хареса.


“Немезида”, Айзък Азимов.
Един от малкото романи на Азимов, които не бях чела досега. Много ми харесва колко простичко обяснява науката, като за лаици като мен и сложните философски въпроси, които поставя пред героите си. Огромна любов за тази книга.

“Позор”, “В очакване на варварите”, “Живот и страдание на Майкъл К.”, Дж. М. Кутси.
От години имам книгите, нещо все ме спираше да посегна към тях. Обаче Кутси се оказа много “мой” автор и ги прехвърлих за по два дни всяка. Много мрак, болка и тъмнина има в творчеството на Кутси. Напълно заслужени са му всички литературни награди.

Рапорт даден.

Лятото не е за романи и това ще го казвам на всеки, питащ или пък непитащ.

В ужасно горещите дни (и напоследък вечери, какво става с този озонов слой, тотално сме го обезоръжили), най-приятни са ми разказите.

Наскоро си купих „книжле“ с разнообразни творения на Джером К. Джером - един от майсторите на разказа (книжлето е тухла, която може да предизвика комоцио).

Перото му е толкова деликатно, а съчетано с изключително тънкото му чувство за хумор е вълшебна комбинация. Няма по-сладко от хубав ироничен разказ, който дори и написан преди век продължава да вълнува със своята актуалност. 

Така че.. Вместо да си натоварвате мозъка с тежки романи в неистовите и нетърпими жеги, ви препоръчвам един Джером против скука. Помага!

Доротея Дрекова написа:Лятото не е за романи и това ще го казвам на всеки, питащ или пък непитащ.

В ужасно горещите дни (и напоследък вечери, какво става с този озонов слой, тотално сме го обезоръжили), най-приятни са ми разказите.

Наскоро си купих „книжле“ с разнообразни творения на Джером К. Джером - един от майсторите на разказа (книжлето е тухла, която може да предизвика комоцио).

Перото му е толкова деликатно, а съчетано с изключително тънкото му чувство за хумор е вълшебна комбинация. Няма по-сладко от хубав ироничен разказ, който дори и написан преди век продължава да вълнува със своята актуалност. 

Така че.. Вместо да си натоварвате мозъка с тежки романи в неистовите и нетърпими жеги, ви препоръчвам един Джером против скука. Помага!

Ох, мен винаги ми е било доста трудно да чета разкази. Но последното ти предложение наистина си заслужваше, така че може би трябва да пробвам! 

Не съм сигурна дали тези дни няма да прочета още някоя, но за юли месец мога да посоча тези:

A Dream So Wicked, Tessonja Odette - Преразказ на Спящата красавица, но с феи. Авторката има цяла поредица такива и тази е най-новата. Харесва ми, защото има enemies to lovers, slow burn и в същото време е забавно и се случват неща. 


The Poison Season, Mara Rutherford - Омагьосани гори, отровни води и тайни любови, примесени с много драма и тайни. На мен лично много ми хареса.

A Danse with the fae prince, Elise Kova - и тази авторка има поредица, Married to magic. Тези книжки за мен са малко кати зрънчо, защото не оставят кой знае какво като ги четеш, но пък са увлекателни и ако игнорира човек спайси сценките (които просто не са добри), всичко е чудесно.

The Wolf and the Woodsman, Ava Reid - На Рейд съм чела Juniper and thorn и много ми хареса, въпреки, че е много много Братя Грим (то си е и по тяхна приказка), тази беше също толкова тъмна и завладяваща, макар и по свой собствен начин. Пак омагьосани гори, крале, които крадат магия от момичета с вълчи кожи и принцове, които искаш хубавичко да нариташ. 5 звезди си беше.

Тортила Флет, Джон Стайнбек - Дори не мога да обясня защо ми хареса толкова нещо, което разказва за хора, които само се чудят как да се напият и техните съсед. Ама Стайнбек е такъв и те оплита в някакви прости и естествени неща като муха в паякова мрежа. 

Yumi and the Nigthmare Painter, Brandon Sanderson - поредната от secret projects и май ми е любимата. Хора, тази книга е аниме. И е прекрасна. Малко си плакнах по едно време даже. 

Forest of dreams and whispers, Katherine Macdonald - Още едно преразказване на Спящата красавица с феи, но ролите са разменени и принцът заспива. Беше ли шедьовър? Не, по-скоро фенфикшън на The Cruel Prince. Беше ли интересно? Да.

Влизам и аз, защото освен да пиша РП, другото ми най-любимо е да говоря за книги. Mоят юли засега изглежда така:

It Ends with Us, Colleen Hoover
Първи (и вероятно последен) сблъсък с авторката. Имаше интересен премис донякъде, но бързо стана банален, след това малко скучен, а накрая дори смешен. Не знам дали бих си я причинила пак, но за любителите на много неангажиращи четива с липса на всякакъв пълнеж, предполагам става.

Homeland, R.A. Salvatore
Най-накрая стигнах до Дризт До'Урден по настойчивите препоръки на една приятелка и уау, много ми хареса. Стилът на автора е една идея по-лесен за смилане и не толкова напрягащ, което е супер, понеже има описани много интересни битки, магична система, касти, религия и т.н. в мрачния Мензоберанзан. Със сигурност ще продължа с останалите книги от поредицата, любопитно ми е какво е отредила съдбата за мрачния елф в изгнание и неговата вярна спътница пантерата Гуенивар.

Италия отвъд клишетата, Хенинг Клювер
Подхванах тази книга движена от любовта ми към Италия и това, че в момента усилено уча италиански. Не беше това, което си представях (много тежка откъм фактология, имена и дати), но въпреки това имаше някои любопитни абзаци, надникващи в живота на италианците.

Мостовете на Медисън, Робърт Джеймс Уолър
Не знам защо тази книга е толкова хвалена, че чак пък и описвана като "един от най-добрите любовни романи, писани в последните години". Имаше потенциал за нещо повече, но накрая така си и остана сълзлива, банална история.

Студен Гранит, Стюарт Макбрайт
Не съм чела криминални романи преди, така че този със сигурност беше нещо ново за мен. Някъде по средата започнах да се обърквам с различните случаи, които се преплитат и очевидно имат нещо общо помежду си, но като цяло ми хареса, краят беше неочакван, но може би не толкова емоционално наситен, колкото ми се искаше.

Дочитам:

Giovanni's room, James Baldwin
Една от най-култовите гей класики на миналия век, разказва за краткотрайната любов между един американец и италианецът Джовани, който работи като барман в Париж. Засега впечатленията ми са, че книгата е по-скоро тежка като език и върви бая бавно, ще видим как ще се развие занапред.

Дървесна история, Ричард Пауърс
Много тежка и внушителна книга, както откъм обем, така и откъм съдържание. Чета я от около три месеца, като за последно съм я отваряла преди месец, а снощи буквално вдишах 70-80 страници за отрицателно време. Много красива и на места ужасяващо тъжна книга, със сигурност се налага да се взимат почивки между четенето, колкото човек да може да си поеме дъх.

Трескав блян, Дж. Р. Р. Мартин
Още ги боря тия параходи по Мисисипи. Не е моята книга, ама съм малко след средата и не върви да я оставя. Барем най-накрая успея да я приключа

Пейо Желев написа:

Ох, мен винаги ми е било доста трудно да чета разкази. Но последното ти предложение наистина си заслужваше, така че може би трябва да пробвам! 

И аз си мислех, че не харесвам разкази, докато не попаднах на Иван Станков, Йорданка Белева, Иванка Могилска, Михаела Илиева, Петър Делчев и разни други.


По темата:

Утринно море, Маргарет Мацантини.
Две момчета стоят на срещуположните брегове на едно и също море, всяко от тях копнее да го прекоси в търсене на надежда. 
Кратка и невероятно красива проза. 
Грозна и тъжна част от историята на Италия.


Fourth Wing, Rebecca Yarros.
Магия, дракони, кръвопролития, битки, предателства и неочаквани обрати. Леко и бързо върви, за три дни я завърших, не е нещо грандиозно, но нямам оплаквания.


Yellowface, R. F. Kuang
Ежедневието на всички участници в издателския бизнес, разказано с много чувство за хумор. Напълно разбирам защо я спрягат за една от най-добрите книги на годината.

Да съживим малко тази мъртва тема... Последно четох "Поразените" на Теодора Димова. Много беше хубава, силно препоръчвам. Но не и уж продължението й "Не ви познавам", което не успях да дочета докрая дори.