Вихър Соколов

Вихър никога не е обръщал внимание на външния си вид или не по онзи начин, по който някои момчета го правеха. Открай време поддържа средна дължина на русолявата си коса, която обича да се завърта на всички посоки. Единственото усилие, което полага, eсутрин като стане да я среши набързо и после каквото стане. Имаше много по-важни задачи на дневен ред – куидич, дружките му и техните щуротии, пак куидич, Ясна и т.н

Със своята непринуденост и озаряваща усмика, Вихър бързо впечатлява хората около себе си. Но най-вече, това че e искрен до мозъка на костите си. Понякога хората му се обиждат, за дето казва първото нещо, което му дойде на ум. Но той не го право с лоши намерения. Честно казано, едва ли някога бе имал такива, но обстоятелствата така се завъртаха по някога, че изглеждаше точно обратното.

Вихър е последна година в „Мунгав“, за която се е заклел, че ще даде всичко от себе си да бъде най-запомнящата се досега. А като се има предвид, изминалите му години и какви неща е вършил, освен да срути училището и да излети на гърба на тестрола, който успя да опитоми, когато беше на 15 години, не знам какво друго може да направи. Или не искам да знам. Въпреки че беше по-добра идея да се съсредоточи върху ученето, Вихър не смята за нужно да отделя особено много внимание над ученето. 

Магията тече в кръвта му и от много малък той знае това. Прави с лекота заклинанията, тъй като успява да вникне в сърцевината на вълшебството, което го заобикаля. Умело изпълнява нужните движения с пръчката, безпогрешно изговаря думите и от много ранна възраст е знаел заклинания, които по-късно в своето развитие на магьосник е трябвало да научи. 

Затова е виновен баща му, който винаги му е помагал, тъй като по отнощение на магията, Вихър е имал много въпрос и желание сам да се научи. За това Ивайло реши, че е по-удачно да тренират двамата, отколкото да го остави сам и да си докара някоя беля. От ранна възраст, Ивайло е започнал да тренира сина си в дуелирането и при всеки удобен момент младо момче е искало точно това да прави.

Със сестра си Ясна винаги са се разбирали много добре, въпреки двете години разлика. Като по-голям брат винаги я е наглежда и се е старал да ѝ бъде в помощ. Той е човекът, който я научи да лети с метла, когато момичето беше на 3 години. Може би това беше повратният момент в техните отношения и двамата разбраха, че винаги ще могат да разчитат един на друг.

Израства в щастливо и голямо семейство - прабаби и прадядовци, баби и дядовци, лели, чичовци, братовчеди – винаги е бил заобиколен от топлина и уют, подкрепа и любов. Това му помага да стане силен и уверен младеж, който знае, че може да се справи с всичко. 

Накратко за Вихър: